РЕШЕНИЕ
№ 1200
Гр. Пловдив,
09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Второ отделение, 10 състав, в публично
съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 638 по описа
на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Делото е образувано
по искова молба на „Алкастел Фуудс“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя си А.П., подадена чрез процесуален представител - адв.
М. Х.-М., против Национална Агенция по приходите София, за обезвреда за претърпени имуществени
вреди в общ размер на 5368 лева, дължащи се на отменено по съдебен ред незаконосъобразно
Наказателно постановление №405351-F446190 от 06.02.2019г., издадено от
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на ищеца са били наложени имуществени
санкции в размер общо на 68 454,12 лв. за нарушения по чл. 3, ал.1, т. 2 от
ЗОПБ, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по образувани и
водени дела разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и разноски за
съдебно-графологична експертиза, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от 15.01.2020 г. – датата на влизане в сила на решението до
окончателното и изплащане.
Редовно
призован, ищеца в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител адв. М. Х.-М., която поддържа предявеният иск за обезщетение и
ангажира писмени доказателства. По същество на спора дава становище за
основателност и доказаност на предявения иск, като моли съда да присъди
търсеното обезщетение в предявения размер. Претендира направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът
по иска - Национална Агенция по приходите, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност, необоснованост и
недоказаност на исковата претенция. Относно посочената в исковата молба
причинена вреда на дружеството за изплатено адвокатско възнаграждение пред Административен съд Пловдив по КАНД
№3583/2019 г. счита претенцията за
недопустима с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски от ищеца по настоящото съдебно
производство. Моли исковата молба да бъде отхвърлена и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за основателност на предявения иск.
Съдът, като
изслуша становищата на страните, на база събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Размерът на претендираните имуществени вреди е формиран като сбор от: адвокатски
хонорар в размер на 2584лв. в производството по обжалване на НП пред Районен
съд – Пловдив по АНД №2500 от 2019 г., съгласно договор за правна защита и
съдействие № 154878 от 22.03.2019г.; адвокатски хонорар в размер на 2584лв. за касационното
производството по КАНД № 3583 от 2019 г. пред Административен съд - Пловдив
съгласно договор за правна защита и съдействие № 154895 от 28.11.2019г. и депозит
за изготвяне на съдебно-графологична експертиза в
производството пред Pайонен съд Пловдив по АНД №2500
от 2019 г., в размер на 200лв.
Така
предявените обективно съединени искове са
подадени от лице със съответния правен
интерес и в предвидената от закона форма, като за сумата 2784 лв. /2584 лв.+ 200лв./ се
явяват основателни и доказани, а за сумата в размер на 2584лв. - платен
адвокатски хонорар за производството пред Административен съд – Пловдив
неоснователен.
Предмета на
иска се определя от ищеца чрез страните, твърденията за правопораждащите
юридически факти, от които черпи защитаваното субективно материално право и
искането. За да е редовно упражнено правото на иска е необходимо да е налице
конкретен правен спор, за съществуването на който следва да са наведени от
ищеца фактическите обстоятелства. Правото на иск е функционално свързано със съществуването
на конкретно материално право засегнато от правния спор. Дали е налице или не
основание за ангажиране на отговорността на ответника, съдът се произнася с
решението по съществото на спора. Действителното фактическо положение и
наличието или липсата на основание за уважаване на предявения иск, не е процесуална
предпоставка по допустимостта на иска. Затова наведените от страна на ответника
възражения за иска в размер на 2584лв. за касационното производството по КАНД №
3583 от 2019 г. пред Административен съд – Пловдив, не обосновават наличието на
процесуална пречка за разглеждане на спора по същество.
С ДВ бр.
94/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г. е изменен чл. 63 от ЗАНН, като са
добавени три нови алинеи, с които се предвижда, че в съдебните производства по
обжалване наказателни постановления пред районен и административен съд,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящия случай касационното производство по
КАНД № 3583 от 2019 г. се е осъществило в едно съдебно заседание, проведено на
15.01.2020г., т. е. - след изменението на ЗАНН, поради което ищецът е следвало
да направи своевременно искането си за присъждане на разноски, но видно от
протокола за проведено съдебно заседание, процесуалният представител на „Алкастел фуудс" ЕООД не е заявил претенция за
разноски. Искане за присъждане на разноски не е обективирано
по никакъв начин по КАНД № 3583/2019г., въпреки вече предвидената от
законодателя възможност за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което обосновава извода за неоснователност на исковата претенция за сумата в
размер на 2584лв. - платен адвокатски хонорар за производството пред
Административен съд – Пловдив. В този смисъл в TP № 6/06.11.2013г.,
постановено по тълк. д. № 6/2012г. на ВКС, изрично е
посочено, че искането за присъждане на разноски може бъде валидно заявено до
фазата на устните състезания, доколкото след този момент страните не могат да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Ведно с посочените съображения по-горе следва да се отчита,
че договорът за правна защита и съдействие от 28.11.2019г. не фигурира по
административно-наказателното дело, а е представен с искова молба. При
направеното оспорване от страна на ответника относно неговата достоверност по
отношение на вписаната дата, предмет и уговорен хонорар, като частен документ,
ищецът не се справи с доказателствената тежест, която
му се възлага, по силата на чл. 193 от ГПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК. Представените
извлечения за банкови преводи на „Уникредит
Булбанк“АД /л.38/ не доказват плащане на това правно основание - договор
за правна защита и съдействие от
28.11.2019г., който като заверено копие се намира на л.6 в кориците на делото.
Видно от сочените извлечения са налични данни за плащане на сума в размер на
1325,13 Евро, на дата 26.11.2019 г. предхождаща датата на сключване на
договора. Извод
за плащане на спорната сума не може да бъде направен и от приложена справка за начислени и
изплатени суми за адвокатски хонорари през 2019г. на адв. М. Х.-М.. Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, е
необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки:1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.
вреда от такъв административен акт; 3. причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат.
В хода на
съдебното производство от дружеството - ищец се представи банково извлечение от
сметката на „Алкастел фуудс"ЕООД, видно от което
на дата 08.04.2019г. е извършен превод в размер на 1325,13 евро по банковата
сметка на М.Г. Х. с основание: „factura 154878"
/л.39/. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни
действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното
наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение,
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление
пред ПРС по АНД № 2500 от 2019 г. в размер на 2584 лв. за платено адвокатско
възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 22.03.2019 г.
/л.9 в кориците на АНД № 2500 от 2019 г./. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не
би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от
административния орган.
Основателен
е иска за сумата от 200 лв. внесен
депозит за изготвяне на СГЕ в производството пред PC – Пловдив.
В посочената
насока на разсъждения следва да се има предвид, че чл. 84 ЗАНН /озаглавена
"особена разпоредба"/, императивно сочи, че "Доколкото в този
закон няма особени правила за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс". Т. е. по всички въпроси на съдебното
производство по ЗАНН ще се прилага субсидиарно за
неуредените случаи – НПК. Въпросът с присъждането на разноски е неуреден такъв
в специалния ЗАНН, то за него по препращащата норма приложими стават
съответните разпоредби в НПК, в случая това са нормите на чл. 187 – чл. 190 НПК
/действащ от 29.04.2006 г. /, но посочената материя е дословно реципирана от действалия до 2006 г. НПК от 1974 г. В
посочените текстове на НПК е визирано ясно, че разноските в производството се
посрещат от бюджета на съответното учреждение /чл.
187, ал. 1 НПК/, като в чл. 190 НПК е посочено, че в случай, че подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на Държавата. В издаденото по тази материя ТР № 3 от 8. IV.
1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС на НРБ въпросът с разноските е
разрешен, като е прието, че за призоваването и разноските в производството по
обжалване на наказателни постановления важат правилата по делата от общ
характер, защото с престъп ленията
и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични
отношения, още повече, че както при наказателните от общ характер дела, така и
при административнонаказателните дела преследването и
доказването се осъществяват от държавните органи. Направен е извод, че с
решението си по делото Съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните
възлага разноските по делото, като това възлага не зависи от това дали
наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено, като в случай
на отмяна на наказателното постановление разноски те остават за сметка на
Държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал
причина да се направят разноски. Посоченият тълкувателен акт сочи, че
разноските остават за сметка на Държавата, но очевидно е, че ТР има предвид
направените вече от бюджета разноски /сочат се вещи лица и свидетели/, а не и
разноските, които страна прави за адвокатска защита, за която същата има и
конституционно право.
Също така
следва да се отбележи, че при приемане на цитираното ТР през 1985 г. не е
действал и ЗОДОВ/както се посочи вече същият е в сила като ЗОДВПГ от 1989 г. /.
С приемането на последния закон практиката на съдилища по въпроса за разноските
се модифицира, като се прие, че с оглед соченото в НПК и на база изводите,
направени в ТР № 3/1985 г., разноските за адвокатска защита и други разноски,
направени от жалбоподателя при успешно проведено съдебно производство,
завършило с отмяна на атакуваното НП, могат и следва да се присъдят само по
специалния ред на ЗОДОВ, тъй като по аргумент от новелата на чл. 190 НПК /предишен
чл. 170 НПК (отм.); / и тези разноски следва да бъдат за сметка на Държавата, а
същата отговаря чрез органите – юридически лица по реда на ЗОДОВ, които обаче
не са страни в производствата по ЗАНН /там страните са съответните учреждения съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, които в повечето
случаи нямат качеството на юридическо лице/. В тази насока е и константната
практиката на ВКС на РБ, която например с Решение № 41 от 13.03.2002 г. на ВКС по
н. д. № 686/2001 г., III н. отд. сочи, че по аргумент
на противното от тълкуването на чл. 169, ал. 3 НПК (отм.); може да се направи
извод, че когато подсъдимият бъде оправдан, следва да останат за сметка на
Държавата само разноските направени по обвинението, като наказателния съд не
може да определя в тежест на кого да останат договорените разноски, каквото е
възнаграждението на избрания от подсъдимия защитник. Поради тази причина ако
подсъдимият намира, че са му причинени неимуществени или имуществени вреди в
резултат на това, че е обвинен в извършване на престъпление, за което е
оправдан, Държавата дължи обезщетение по ЗОДВПГ, вкл. и за разноските,
направени на договорно основание, за което е предвидено това особено
производство, като това се съобрази с извода за приложимостта на този ред,
доколкото реда при разноските на подсъдимия е приложим и за нарушителя,
съобразно вече изложеното преди това.
При това положение ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума от 2784 лева за причинените имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното
съдебно решение – 15.01.2020 г., тъй като така се претендира акцесорното вземане. За разликата до 5368 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските съдът се произнася по правилата, действащи след изменението на ЗОДОВ с ДВ бр.
94/2019 г., на основание § 6, ал. 1 от ПЗР от него, тъй като исковата молба е
била подадена след 03.12.2019 г.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат
разноски на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ, които се установиха да са в общ понесен размер от 675 лева,
от които 650 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, или по съразмерност
съобразно уважената част на претенцията се дължат 350,07лв. /триста и петдесет лева и 07 ст./, като ДТ се присъжда в размер
от 25 лв. тъй като това е нормативно установения размер за образуване на дело
по ЗОДОВ.
От друга страна на ответното юридическо лице
се дължат разноски, с оглед частично отхвърлената претенция на основание чл.
10, ал. 4 ЗОДОВ, които възлизат на 100 лева, поради което по съразмерност
следва да се определят 50 лева. По
компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 300,07 лв. /триста
лева и 07 ст./ разноски.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална Агенция по приходите София да заплати на „Алкастел Фуудс“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя си А.П., сумата в размер на 2584лв. за платен
адвокатски хонорар в производството по обжалване на Наказателно постановление
№405351-F446190/06.02.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив,
съгласно договор за правна защита и съдействие № 154878 от 22.03.2019г. и сумата
в размер на 200 лв. депозит за изготвяне на съдебно-графологична
експертиза в производството пред Pайонен съд Пловдив по АНД № 2500 от 2019 г., ведно със законна
лихва върху тези суми считано от 15.01.2020 г. – датата на влизане в сила на Решение
№ 1630 от 09.09.2019 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 2784 лв. до 5368 лева като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Национална Агенция по приходите София
да заплати на „Алкастел Фуудс“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата
в размер на 300,07 лв. /триста лева и 07 ст./ разноски по съразмерност и
компенсация.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните за неговото изготвяне по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: