Р Е Ш Е Н И Е № 299
гр. Сливен, 30.12.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на дванадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря
Ваня Фърчанова и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 253 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с във вр. с чл. 220, ал.1 от
Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на Й.К.Б. срещу Решение № 32-168736/25.05.2022 г. на
директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници, с което на основание чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 19, ал. 7
от ЗМ и чл. 59 от АПК, и на основание чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, §
1, буква д), подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стока, поставена
под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008027093R6 е
определена митическа стойност в размер
на 12607,39 лева. Определена е датата на възникване на митническото задължение
– датата на приемане на митническата декларация, а именно на 10.11.2020 г. На
основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено вносно
митническо задължение в размер 1260,74 лева. За задължение по ДДС е определена
данъчна основа в размер на 13868,13 лева и задължение за ДДС в размер на
2773,63 лева. Взето е под отчет за досъбиране вносно мито в размер на 980,20
лв. и ДДС в размер на 2156,45 лв. или общо задължения в размер на 3136,65 лева.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е издадено при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Автомобилът бил
закупен директно от продавача Global Auto Exchenge, като не му е било известно
от къде последният е закупил автомобила и на каква цена. Не ставало ясно какъв
е сайтът от където е получена информацията за проведен търг, относно същия
автомобил, дали този сайт е легитимен, кой го оторизира да предоставя подобна
информация. Автомобилът е бил обявен на сайта на продавача и все още можел да
бъде видян. Сделката била уговорена по телефона. Била заплатена уговорената
сума, за което била представена фактура INVOICE. Посочената от митническия
орган цена не била договаряна с продавача, поради което счита, че неправилно е
посочена митническата стойност. Моли съда да отмени обжалваното решение.
В с.з. оспорващият се представлява от представител по пълномощие - адв. М.Й.
***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски, за което прилага списък.
В с.з. административният орган се представлява от надлежно у. юриск. М. Т.
- К. и ст. юриск. Л. Д., които оспорват жалбата и молят съда да потвърди
обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
На 10.11.2020 г. с MRN 20BG001008027093R6 (л. 49) жалбоподателят Й.К.Б. е
декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно
обращение стока употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка BMW; МОДЕЛ: ХЗ; ПЪРВА. РЕГ.: 01/01/2012 ЦВЯТ:
BLUE; P. ОБЕМ: 3000 Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ ШАСИ № ***************** (4=DFSU7413036,
РС=1). В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в
ел. д. № 5/14 "Код на държавата на изпращане/износ" – САЩ; в ел. д. №
4/1 "наименование на местонахождението" — Бургас; в ел. д. № 4/16
"метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните
стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. № 4/14 "Цена на стоката" – 1 700.
00; в ел. д. № 4/10 "Валута" – USD; в ел. д № 4/9 "Добавяния и
приспадания": код ВА - Разходи за транспорт след пристигане на мястото на
въвеждане - 0,00 и код FF – Транспортни и застрахователни разходи и разходи за
товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията
на страната до местонахождението на стоките в страната – 0.00.
На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на
митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Към митническата декларация е приложена фактура
(INVOICE) от 30.08.2020 г., издадена от “Global Auto Exchange” LLC, 416 Commerce Way, Longwood, FL 32750, САЩ.
Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея
елементи, е 1 700,00 щ. д. – цена на автомобила по приложената фактура.
Определеното и взето под отчет мито е в размер на 280,54 лв., а ДДС – 617,18
лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа.
Между страните няма спор, че посочените суми са платени.
Съгласно данните в приложените коносаменти Sea Waybill № HLCUBSC2008ATVZI
издаден от Hapag-Lloyd и Bill of Lading IMP/3035/09/20/L4 издадено от Global
Auto Exchange, автомобилът е натоварен в отправно пристанище HUSTON на
22.08.2020 г. с получаващо пристанище Бургас (Burgas). Видно от Bill of Lading
IMP/3035/09/20/L4 изпращач е Global Auto Exchange, получател е Й.Б. и дата на
изпращане е 22.08.2020 г.. (л.59-61)
При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е
анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.autoauctions.io била
открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 03.08.2020 г.
със статус "продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на
шаси) *****************. Публикуваната продажна цена била в размер на 6 600 USD
и превишавала повече от три пъти декларираната пред митническите органи цена в
размер на 1 700 USD при допускане за свободно обращение.
Намерени били и продажни цени на 4 броя автомобили със същата марка, модел
и година на производство и със сходни щети от катастрофи, които варирали в
диапазона 1 750 USD - 6 900 USD. Най-срещаната продажна цена на автомобили със
същите характеристики (common) се изчислявала на 3 100 USD, осреднената цена
(Avg. Price) възлизала на 4 338 USD, а средната (Med. Price) била 4 500 USD.
Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо peг. № 32-321936/11.10.2021
г. били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена,
извършените плащания във връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки,
оферти, поръчки, документи за извършени плащания, платежни документи, банкови
преводи, извлечения, разписки, документи за разходи направени от купувача, но
невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена- комисионни
и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт,
застраховка, и други операции свързани с транспорта), както и писмени обяснения
от вносителя. (л.51) Писмото е връчено на 28.10.2021 г. (л.52) В тази връзка на
03.11.2021 г. е получен отговор по електронната поща от Й.Б. регистриран с вх.
№ 32-349982/04.11.2021 г., в който е посочено, че не разполага с търговско
досие по сделката, всички разходи по закупуването на автомобила били включени в
платената цена и във фактурите са включени транспортните разходи.
Със Съобщение рег. № 32-416696/21.12.2021 г. (л.39-46) Директорът на ТД
Митница Бургас уведомил Й.Б., че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на Решение на
Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата
стойност за стоката по МД с MRN 20BG001008027093R6/10.11.2020 г. В съобщението
били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: Продажната
цена на автомобила от аукцион, проведен на 03.08.2020 г. е в размер на 6 600,00
USD и представлява установената
действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за
определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г., към която на основание чл. 71, nap. 1, буква д) i) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. следва да се прибавят и транспортните разходи до мястото на
въвеждане на митническата територия на Съюза.
В приложените към митническата декларация документи, не били налице
разходи за международен транспорт, които на основание чл. 71, пap. 1, буква д)
i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят към митническата стойност на
стоките. С цел правилно определяне на разходите за международен транспорт е
изследвана информацията в ел. д. 4/9 с код АК „Трансп., застр., тов.-разтов. операции
до ЕС" на митнически декларации за допускане за свободно обращение на
автомобили с държава на изпращане САЩ и място на доставка пристанище HOUSTON
през месец ноември 2020 г.
На 09.11.2020 г. с МД с MRN 20BG001008027089R6 е допуснат за свободно
обращение автомобил с отправно пристанище HOUSTON и място на разтоварване
Пристанище Бургас, за който са декларирани транспортни разходи до EC в размер
на 1 716 лв. Автомобилът по МД с MRN 20BG001008027089R6 бил описан в коносамент
Sea Waybill № HLCUBSC2008ATVZ1, който бил приложен и към МД с MRN
20BG001008027093R6/10.11.2020 г. Предвид, че в описания коносамент са
натоварени 4 броя автомобили от едно и също отправно пристанище HOUSTON до
получаващо пристанище Бургас, като стандартна тарифа на навлото следвало да се
вземат декларираните разходи в размер на 1 716,00 лв. по описаната МД, с която
е допуснат за свободно обращение автомобил натоварен в същото пристанище на
същата дата.
Предвид горното и на основание чл. 70 от МКС, митническата стойност следвало
да бъде определена, като е взета предвид продажната цена в размер на 6 600,00
USD на автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи.
Митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа
декларация с MRN 20BG001008027093R6/10.11.2020 г. била определена в размер на
12 607,39 лева. (6 600,00 USD при курс 1,65021 лв./USD - продажна цена,
намерена в сайт www.autoauctions.io, увеличена с транспортни разходи в размер
на 1 716,00 лв.
В мотивите, на които ще се основава решението, посочени в съобщението до Б.
се съдържат и установявания, както следва: В приложеното към митническата
декларация Удостоверение за собственост, издадено в страната на износа с дата
07.10.2017 г. било описано моторно превозно средство BMW с VIN *****************
и е установено, че същото е собственост на D. B. В удостоверението е вписана
последваща продажба на „Nationwide Insurance“ със забележка „щети от
наводнение". Поставеният стикер на удостоверението с № 42049660,
съответствал на партидния номер на аукциона от www.autoauctions.io. Върху
стикера с № 42049660 бил посочен Global Auto Exchange купувач от аукциона.
Върху Удостоверението за собственост имало поставен печат удостоверяващ
формалности за износ на автомобила на 20.08.2020 г. От поставения стикер на
удостоверението за собственост с № 42049660 и име Global Auto Exchange, съответстващ
на партидния номер на аукциона и печата с дата на износ 20.08.2020 г. ставало
ясно, че след проведения търг, Global Auto Exchange е възможно да е придобил
автомобила и да е имал права да извърши препродажба на автомобила, включително
и с купувач Й.Б..
От приложената към митническата декларация фактура INVOICE № 2781 от
30.08.2020 г. би следвало да се установи покупко-продажба с продавач „Global
Auto Exchange" LLC и купувач Й.Б. на автомобил с VIN ***************** и
цена 1 700 USD. Описаните обстоятелства не удостоверявали по безспорен начин
достоверността на сключената сделката между продавача Global Auto Exchange и
купувача Й.Б., поради факта, че вносителя не е предоставил допълнителни
документи изискани в писмо peг. № 32-321936/11.10.2021 г. Деклараторът не бил
представил договор, кореспонденция или други документи, относими към
сключването на сделката, поради което датата на фактура (Invoice) би следвало
да се приеме и за дата на сключване на сделката. Обявената дата на продажба по
документа била 30.08.2020 г. и същата била след продажбата на автомобила на
аукцион и прехвърлянето на собствеността от „Nationwide Insurance" на Global
Auto Exchange.
На 03.08,2020 г. бил проведен аукцион, на който автомобилът с VIN *****************,
реално е закупен за цена от 6 600 USD.
Освен информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения
аукцион, са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние.
Наличните изображения показвали, че автомобилът е повреден (видими следи от
удар от лявата част на заден калник и броня). Намерената информация се
потвърждавала и от описанието на автомобила към датата на деклариране за
свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата декларация -
„УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ - КАТАСТРАТАСТРОФИРАЛ МАРКА: BMW". Не бил
представен допълнителен снимков материал от декларатора, който да удостоверява
неговото състояние към датата на покупката и нямало установени налични
доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила от 03.08.2020 г.
датата на продажба на аукциона и до датата на допускане на стоката за свободно
обращение - 10.11.2020 г.
Съгласно информацията в приложените коносаменти Sea Waybill №
HLCUBSC2008ATVZI издаден от Hapag-Lloyd и Bill of Lading IMP/3035/09/20/L4
издадено от GLOBAL AUTO EXCHANGE, автомобилът бил натоварен в отправно
пристанище HUSTON на 22.08.2020 г, с получаващо пристанище Бургас (Burgas),
Видно от Bill of Lading IMP/3035/09/20/L4 изпращач е Global Auto Exchange,
получател е Й.Б. и дата на изпращане е 22.08.2020 г. т.е. осем дни преди датата
на издаване на фактура INVOICE № 2781 от 30.08.2020 г. Коносаментът Bill of
Lading IMP/3035/09/20/L4 бил доказателство за наличието на договорни отношения
между Global Auto Exchange и Й.Б. преди 30.08.2020 г., за което вносителят не бил
представил никакви доказателства или сведения. Във връзка с горното можело да
се направи обоснован извод, че дата на фактурата между Global Auto Exchange и Й.Б.
не е дата на сключване на сделката. Деклараторът не е представил договор,
кореспонденция или други документи, относими към сключването на сделката, което
обосновавало наличието на основателни съмнения, че декларираната договорна
стойност представлява действително платената или подлежащата на плащане цена на
стоката при продажбата им за износ, с цел местоназначение митническата
територия на Съюза, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Представената фактура INVOICE № 2781 от 30.08.2020 г. предполагала, че е
налице продажба, която не е подкрепена с никакви доказателства и същата не можела
да послужи за митнически цели.
В случай, че била налице последваща препродажба между купувача от аукциона
и вносителя, в цената на автомобила, би следвало да са включени освен цената от
аукцион, така и суми за печалба, разходи за посредничество и/или такси от
проведения аукцион или др.подобни, тъй като при определяне на митническата
стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните
стоки се прибавяли в степента, в която са направени от купувача, но не са
включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за
комисионни и възнаграждения за посредничество. Въпреки че тези разходи следвало
да се добавят към митническата стойност на стоките, към преписката не са налице
доказателства, че са извършени, нито какъв е техния размер. На основание чл.
71, пар. 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г, всеки елемент, който се добавял се
основавал само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, които в
настоящата преписка не били налични.
При така изложената фактическа обстановка е прието, че продажната цена в
размер на 6 600 щ. д. е най – ниската установена действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Определена е нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно
обращение с МД с MRN 20BG001008027093R6/ 10.11.2020 г. в размер на 12 607,39
лв. (6 600 USD * 1.65021 валутен курс BGN/USD - продажна цена, намерена в сайт
www.autoauctions.io, преизчислена в български лева - 10891,39
лв., увеличена с транспортни разходи в размер на 1 716,00 лв.), като с оглед
този размер на митническата стойност на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77 §
2 от Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата
декларация – 10.11.2020 г., с размер на мито – 1 260,74 лв. при разходи,
свързани с вноса в размер на 0,00 лв. е определена данъчна основа в размер на 13
868,13 лв. и ДДС в размер на 2 773,63 лв. След сравнителен анализ на размера на
вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения се
определя за доплащане вносно мито в размер на 980,20 лв. и ДДС за доплащане в
размер на 2 156,45 лв. При тези мотиви е установен за досъбиране размер на
вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане 3 136,65 лв. с
отговорен длъжник деклараторът Й.Б.. В съобщението се съдържа информация още за
това, че на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху
размера на неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над
размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото
задължение – 10.11.2020 г. до датата на уведомяването. На основание чл. 59, ал.
2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква задължение
за заплащане на лихва върху ДДС. Б. е уведомен, че в срок от 30 дни от
получаване на писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае да
изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение.
Съобщение рег. № 32-416696/21.12.2021 г. е връчено на Й.Б. с известие за
доставяне на 29.12.2021 г. Със становище
peг. № 32-24015/24.01.2022 г. оспорващият е изразил несъгласие с мотивите
изложени в съобщение peг. № 32-416696/21.12.2021 г. и представил Вносна бележка
№ 926171/30.08.2020 г. за извършено кешово плащане на сумата от 1700 USD,
издадена от Global Auto Exchenge, както и екранни снимки към сайта на продавача
Global Auto Exchenge преди закупуването на автомобила - 8 бр..
С Докладна записка рег. № 32-165125/20.05.2022 г., изготвена от и.д. Началник
на МБ Свободна зона Бургас при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична
фактическа обстановка като посочената в Съобщение рег. № 32-32-416696/21.12.2021
г. било предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден
индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на
стоката с МД с MRN 20BG001008027093R6/10.11.2020 г.
При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни
констатации, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-416696/21.12.2021 г. и Докладна записка рег. № 32-165125/20.05.2022 г.
Директорът на ТД Митница Бургас издал процесното Решение № 32-168736/25.05.2022
г., с което на основание чл. 70, § 1 във вр. чл. 71, § 1, б. "д",
подбуква "i" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката, поставена под
режим "допускане за свободно обращение" с МД с MRN
20BG001008027093R6, подадена от Й.Б. е определена митническа стойност в размер
на 12 607,39 лева; на основание чл. 77, § 1, б. "а" и § 2 и чл. 85 §
1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за стоката е определено възникнало на
10.11.2020 г. вносно митническо задължение в размер 1 260,74 лева; на основание
чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.
16, ал. 1 от ЗДДС за стоката в размер 13 868,13 лева, а на основание чл. 66 ал.
1 т. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 2
773,63 лева; на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и
чл. 56 от ЗДДС, вр. с чл. 105 § 3 и § 4 от Регламента е определен за вземане
под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 980,20 лв. и ДДС в размер на 2 156,45
лв.; на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС е посочен като длъжник Й.Б. за заплащане на вносно мито в размер на 980,20
лв. и ДДС в размер на 2 156,45 лева; на основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ,
вр. чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определен 10-дневен срок от
уведомяване на длъжника за заплащане на определеното вносно мито и ДДС, а на
основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е
определено задължение за лихви върху вносно мито и ДДС, определени в общ размер
за досъбиране на 3 136,65 лв., считано от 10.11.2020 г. до датата на
уведомяване на длъжника за решението, както и лихва за забава за размера на
дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на
длъжника за решението.
В хода на съдебното производство административният орган представя
официален превод на приобщените по преписката писмени доказателства, както
следва: Разпечатка от електронната страница на онлайн търга - vvww.autoauciions.io:
Морска товарителница - Hapag-LIoyd HLCUBSC2008ATVZ1 Разпечатка от сайта - www.autoauctions.io с дата 29.06.2021
Сертификат за спасено превозно средство - 3669401/07.10.2017г. Разписка - Received
926171 /08/30/2020; Invoice 2781/30.08.2020r.; Bill of lading
IMP/3035/09/20/L4; Снимки от сайта globalautoexchange. (л.113-145)
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички
приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните
по предвидения в закона ред.
Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен
адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Решението
е връчено на Й.Б. на 31.05.2022 г., видно от приложеното по преписката известие
за доставяне. (л.20) Жалбата е подадена по пощата чрез административния орган
до Административен съд Сливен на 10.06.2022 г., като е спазен срока по чл.149
ал.1 от АПК. Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ,
подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал. 1 от ЗМ. С
него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за досъбиране
митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под режим на
допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008027093R6. Предвид това
съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна
страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл.
149 ал. 1 от АПК и пред компетентния съд по адреса на жалбоподателя.
По основателността на жалбата:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Разгледана по същество, жалбата се преценява и като основателна при следните съображения:
Оспореното административно решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което актът е валиден.
Освен валидно, при издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа декларация по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ от оспорващия е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на изисканата информация оспорващият е представил разпечатка от сайта на продавача, в която е вписана и цената на автомобила, ведно с негови идентификационни данни, като останалите документи са приложени към самата митническа декларация. Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, т. е. на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по аргумент от чл. 84 ал. 2 от ЗМ не може да се приеме, че проверката е следвало да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо издаването на заповед по чл. 84в от с. з. Спазени са и разписаните в относимата към казуса нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма като в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат.
В Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл.74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 03.08.2020 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 6 600 щ.д. (10891,39 лева), увеличена с транспортните разходи в размер на 1 716,00 лева и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната от жалбоподателя цена на автомобила на база представената фактура (INVOICE) № 2781 от 30.08.2020 г., издаден от Global Auto exchange LLС и придружаващ МД с MRN 20BG001008027093R6. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.
Отделно от това, позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https://autoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 6 600 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на т.нар. „основателни съмнения“. Това е така, тъй като посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представена фактура (INVOICE) № 2781 от 30.08.2020 г., издадена от Global Auto Exchange, LLС, в която Й.Б. е вписан като купувач с посочена продажна цена на процесния автомобил. Представеният Сертификат за спасено превозно средство сочи, че автомобилът е бил собственост на Д. Б. към 07.10.2017 г., но този документ не може да докаже собствеността върху превозното средство към датата на процесната фактура (Invoice) от 30.08.2020 г., нито данните, съдържащи се в нея. Т.е. цитираният сертификат не игнорира доказателствената стойност на посочения документ, чието съдържание удостоверява извършената продажба с посочения в същата собственик и продавач - Global Auto Exchange, LLС. Още повече, че според доказателствата мястото на експедиция на автомобила е именно Хюстън,Тексас. Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Необосновано административният орган е игнорирал представените документи за извършеното плащане. Действително в представената разписка не е посочен номер на фактурата, но посочената цена съответства на посочената в този документ и съдържа описание на заплатената стока. В този смисъл не може да се приеме, че липсват данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, поради което в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто вече бе посочено, позоваването в митническото решение на данните от проведен на 03.08.2020 г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване на т. нар "основателни съмнения", още повече, че тази информация не е събрана по надлежния ред. При това положение следва единствено верният извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД с MRN 20BG001008027093R6/10.11.2020 г. е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане по представената фактура от 30.08.2020 г., а това е така, тъй като декларираната митническа стойност на внесената стока съответства на всички предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната сделка.
Същите
изводи следва да се направят и по отношение на допълнително определените
разходи за транспорт в размер на 1 716,00 лв.
Стойността на представената пред митническия орган фактура № 2781 от 30.08.2020
г. включва и международен транспорт до пристанище Бургас. Липсват данни, че за
този транспорт е заплатена или е следвало да се заплати сума в размер на 1 716,00
лв., поради което завишаването на митническата стойност на внесената стока се
явява необосновано.
Изложеното мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон.
При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай е постановен отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на оспорващия и е определена нова такава и нови стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-168736/25.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, което налага неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на оспорващия за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 510 лева, от които 500 лева платен адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. Неоснователно е възражението на ответника по оспорването за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 613,60 лв.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Й.К.Б. Решение № 32-168736/25.05.2022 г. на директора
на ТД Митница Бургас в Агенция Митници, с което по МД с MRN 20BG001008027093R6
е взето под отчет за досъбиране вносно мито в размер на 980,20 лв. и ДДС в
размер на 2156,45 лв. или общо задължения в размер на 3136,65 лева.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Й.К.Б., ЕГН ********** адрес:
***, направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 510,00 (петстотин
и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния
Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: