№ 2853
гр. С., 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.ОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С.ОВ Гражданско дело №
20231110147012 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Ц. А. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „Й. Х.“ № 122, ет. 2, ап. 2, срещу „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, за заплащане на следните
суми:
9000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на телесни
увреждания от ПТП на 11.11.2019 г., в гр. С., по пътя от гр. С. към гр. Б.,
причинено от застрахования по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника водач на лек автомобил „Т. Я.“, рег. № ***** Д. В.,
ведно със законната лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, който иск
е предявен изцяло с оглед първоначалното уважаване на частичен иск за 1000 лв.
от 10000 лв. относно същата претенция за обезвреда, уважен с влязло в сила
Решение от 29.06.2023г. по гр.д. № 9248/2022 г. на СРС;
3561,55 лв. - мораторна лихва за периода 11.11.2019-23.08.2023 г.
Твърди, че с горното решение е формирана сила на пресъдено нещо относно
всички елементи на фактическия състав по чл. 432 КЗ срещу ответника, но не и
относно размера, в каквато връзка предявява иска. Сочи, че към настоящия момент е
налице остатъчна невротична фиксация и повишаване на тревожността при обекти и
ситуации, напомнящи на инцидента, а случилото се оказало отрицателно влияние във
всички аспекти на социалния й статус, за което излага подробни твърдения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете изцяло. Сочи, че погасил
дълга, като изплатил дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди. От друга страна, оспорва въобще настъпването неимуществени
вреди при ищеца, както и че размерът на поисканата обезвреда е завишен с оглед
конкретните характеристики, които следва да придобие справедливостта като критерии
за определяне размера на обезвредата в случая. Оспорва фактическия състав на чл. 432
КЗ, в частност на осъществения деликт. Изрично заявява, че „нито се твърди, нито има
1
доказателства, че пострадалата е извършвала консултации при психиатър или психолог
или че е търсила специализирана медицинска помощ по повод душевни терзания,
породили се вследствие от процесното застрахователно събитие“.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже всички елементи на фактическия състав по чл. 432 КЗ
- наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача на процесния автомобил и ответника;
настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и
противоправно поведение на същия водач, в резултат на което са причинени телесни
увреждания; претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, както и техния размер; изплатено застрахователно
обезщетение от 1000 лв. във връзка с процесното ПТП, изискуемост на вземането от
9000 лв., както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за
забава, а ответникът – възраженията си.
С Решение от 29.06.2023 г. по гр.д. № 9248/2022 г. на СРС на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., предявена като
частична претенция от иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от
настъпило на 11.11.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено виновно и
противоправно от застрахования при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Т. Я.“ с рег. № *****, ведно със
законната лихва от 22.02.2022 г. – датата на постъпване на исковата молба, до
окончателното плащане, както и сумата о т 232 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.11.2019г. до
21.02.2022 г.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/2016 г. по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер
на паричното вземане, произтичащо от същото право, но не и относно горницата над
уважения размер на частичния иск. Поради това съдът е обвързан от горепосоченото
влязло в сила решение между страните относно всички елементи на фактическия
състав по чл. 45 ЗЗД съгласно диспозитива на горното решение на СРС и съответно по
чл. 432 КЗ с изключение на размера за горницата над 1000 лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лв. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че не била
доказана причинно-следствената връзка между процесното ПТП и твърдените
неимуществени вреди, както се установява и от приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза, според която страданията на ищеца се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Така настоящият спор се
концентрира върху това какъв е размерът на причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Съгласно неоспорено от страните заключение на съдебно-психологическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в резултат
на злополуката ищцата е преживяла остра стресова реакция (шок) и душевно
разстройство след травмиращото събитие, а именно процесният инцидент, тоест
2
съС.ие на преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без проява
на други психични разстройства в отговор на силен стрес. Според вещото лице след
преживения шок ищцата започнала да страда от посттравматично стресово
разстройство с типични симптоми, включващи епизоди на повтарящо се изживяване на
травмата под формата на внезапно оживяване на сцената на ПТП, нарушения на съня, и
избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата. Горепосоченото се
потвърждава и от показанията на свид. Д., които съдът цени като правдоподобни и
житейски логични, че след инцидента ищецът не е могъл да спи и я е страх да се вози в
кола, като към настоящия момент шофира само когато се налага да води сина си
някъде, с който ищецът живее, и същевременно започнала да ходи с метро на работа.
Вещото лице допълва, че ищецът се е променил след преживяното стресогенно събитие
поради спецификата на посттравматичните симптоми като последица в социалното й
функциониране и нарушение в поведенческия стил на живот, тъй като е изпитвала
повишена тревожност, чувство за невъзможност за справяне, с проблем в планирането,
преживявала е безпокойство, имала е ниска самооценка, отказала се е от жизнени цели,
имала е трайни малоценностови изживявания с блокиране на емоциите, отчуждила се е
от околните, чувствала е физическо изтощение с изразеност приблизително година
след ПТП на 11.11.2019 г. Според същото заключение е налице клинична динамика в
емоционалните реакции на ищцата, а изхождайки от интелекта и личностовите черти
на ищеца, не са установени данни за психично разстройство, при ищеца не е налице
заболяване, което да се нуждае от пълно възстановяване, но преживяното ПТП ще
съпътства през целия й живот при различен интензитет. Вещото лице отчита, че
ищецът е все още в процес на преработване на травмата след злополуката, след като
изпитва тревожност при обекти и ситуации напомнящи й за инцидента.
При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, като обезщетението
следва да репарира претърпените имуществени вреди, вкл. направените разходи за
лечение, пропуснатите ползи, претърпените болки, страдания, накърнените личните
права и интереси, към момента на възникването на правото (чл. 49 вр. чл. 51 ЗЗД).
Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД
изисква определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице, като се преценяват конкретните обстоятелства по случая, които
носят обективни характеристики - личността и съответно възрастта на пострадалия,
интензитета на претърпените от него болки и страдания, начинът, по който той
субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за
морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание (Решение № 176 от
13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 964/2016 г., IV г. о.; Решение № 111 от 17.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4207/2013 г., IV г. о.).
Претърпените от ищеца в причинна връзка с процесния инцидент
неимуществени вреди безспорно се установяват от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от заключението на СПЕ. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да изхожда от критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие, а съобразно
конкретните обективни обстоятелства, свързани с отражението на деянието върху
личността и здравето на пострадалия. Такива обективни обстоятелства са характерът
на увреждането, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителност на
лечението и възстановителния период, извършените медицински манипулации,
допълнителните усложнения на здравето на пострадалия, причинените морални
3
страдания, перспективата за пълно оздравяване и трайните последици, естеството и
интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, общовъзприетото
понятие за справедливост и общоикономическото съС.ие на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, отчитайки при определяне размера на
обезщетението характера и степента на претърпените от ищеца травматични
увреждания (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и ППВС № 17 от 18.11.1963 г.).
С оглед на следните обстоятелства:
- причинените болки и страдания, преживеният стрес и безпокойство и
продължителността на възстановителния период на ищеца, тъй като според вещото
лице и към настоящия момент има мисли и опасения за бъдещето, нарушения на съня и
стресогенно обусловени соматични симптоми;
- интензитета на страданията на ищеца, които продължават и понастоящем с
наличие на посттравматично стресово разстройство, тоест при нея е налице
остатъчност от преработване на злополуката, както сочи и вещото лице;
- констатираната от вещото лице липса на възстановяване на ищеца в психо-
емоционален план, имайки предвид, че преживяното травматично събитие ще
съпътства ищеца през целия му живот при различен интензитет;
- възрастта на ищеца към датата на деликта - 31 години,
предявеният иск се явява изцяло основателен за размера от 9 000 лв., който
размер би удовлетворил обществените критерии за справедливост, заложени в чл. 52
ЗЗД, при съществуващите в страната обществено-икономически условия към датата на
деликта и конкретните доказани по делото обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предвид изложеното, основателен се явява и акцесорният иск за мораторна
лихва, но за част от претендираната сума и за част от процесния период по следните
съображения.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или
от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване
на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден
срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ (Решение № 10 от 9.01.2024 г.
на ВКС по к. гр. д. № 4723/2022 г.; Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
4
2466/2018 г., I т. о.).
Ищецът претендира обезщетение за забава считано от настъпване на процесния
инцидент, но имайки предвид, че тримесечният срок по чл. 496 КЗ за произнасяне от
страна на застрахователя е изтекъл на 07.04.2020 г., тъй като ищецът го е поканил да
му заплати застрахователно обезщетение с покана от 07.01.2020 г., то началният
момент на лихвата за забава тече считано от датата на уведомяване на застрахователя
на 07.01.2020 г. Поради това предявеният иск се явява основателен в размера от
3419,04 лв. и за периода 07.01.2020-23.08.2023 г. и подлежи на отхвърляне в размера от
142,51 лв. и за периода 11.11.2019-06.01.2020 г., като при изчисляването на горните
суми е използван лихвен калкулатор за просрочени задължения на интернет сайта на
НАП.
По разноските
С Определение от 27.10.2023 г. ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса по делото, чийто размер възлиза на 502,46 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
следва да бъде възложена в тежест на ответника. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете от 395,46 лв. за депозит за СПЕ, а неговият процесуален представител на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА – 1186,39 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ. Ответникът няма право на разноски при липса на искане в тази насока
въпреки изхода на делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на Ц.
А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Й. Х.“ № 122, ет. 2, ап. 2, следните суми:
9000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на телесни
увреждания от ПТП на 11.11.2019 г., в гр. С., по пътя от гр. С. към гр. Б.,
причинено от застрахования по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника водач на лек автомобил „Т. Я.“, рег. № ***** Д. В.,
ведно със законната лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, който иск
е предявен изцяло с оглед първоначалното уважаване на частичен иск за 1000 лв.
от 10000 лв. относно същата претенция за обезвреда, уважен с влязло в сила
Решение от 29.06.2023г. по гр.д. № 9248/2022 г. на СРС;
3419,04 лв. - мораторна лихва за периода 07.01.2020-23.08.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД на Ц. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул.
„Й. Х.“ № 122, ет. 2, ап. 2, срещу „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, за сумата от 142,51 лв. и за периода
11.11.2019-06.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати по сметка на
СРС сумата от 502,46 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: ********,
5
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на Ц. А. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Й. Х.“ № 122, ет. 2, ап. 2, сумата от 395,46 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати на адв. М. Д. Д.
от САК, личен № ********, адрес: гр. С., ул. „Т. У.“ № 8, ет. 4, сумата от 1186,39 лв. -
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6