Решение по дело №47/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 47
Дата: 8 април 2019 г.
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

         /08.04.2019г.                                                                     гр.Търговище                      

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                           първи  състав

 

На осемнадесети март                                                                       2019 година        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

           ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                 

                                                              

Секретар: Анатолия Атанасова

 като разгледа докладваното от съдия Т.Петков в.гр.д. 47 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по в.гр.д. № 47/2019г. по описа на Търговищкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ответника О.Т. ***, пл. „Свобода“, представлявана от кмета Д-р Дарин Иванов Димитров, чрез юрк. Десислава Колева Кръстева, пълномощник и процесуален представител, ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 635/14.12.2018 година на районен съд Търговище, постановено по гр.д. № 628/2018 година, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Т. че Ю.Н.М., с ЕГН ********** е сключила граждански брак с м.м.м., ЕГН ********** на 15.04.1972 год. в Кметство с.Руец, общ.Търговище и е приела да носи фамилното име М., като е задължена О.Т. да състави акт за сключен граждански брак.

С доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, молят съда да отмени изцяло атакуваното решение и постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна.

 В съдебно заседание за въззивника се явява ст.ю.к. Десислава Кръстева. Поддържа подадената жалба. Счита решението за неправилно, поради което моли съда да го отмени и отхвърли молбата.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата не е постъпил писмен отговор.

 

В съдебно заседание  въззиваемата, редовно призована не се явява и не взема становище.

Окръжна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.

 

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд като взе предвид становищата на страните и като прецени събрания доказателствен материал, приема от фактическа и правна страна следното: 

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, която определя пределите на въззивно обжалване, въззивният съд дължи служебна проверка за валидността на първоинстанционното решение, както и за неговата допустимост, а при преценката за правилността му е ограничен от въведените с въззивната жалба основания. 

Съдът при преценка допустимостта на решението, констатира следното:

Ищцата обосновава молбата си с правно основание чл.542 от ГПК с обстоятелството, че на 15.04.1972 год. в с.Руец пред Кмета на селото е сключила граждански брак с лицето м.м.м., като при сключването длъжностното лице е вписало имената на съпрузите в голяма книга в която са се подписали и тя и съпруга й, като им бил издаден документ за сключения брак, който изгубили и се снабдили с дубликат няколко години по късно. През 2004 год. и била отпусната наследствена пенсия. Ищцата твърди, че при подаване на документи за отпускане на нейна лична пенсия в НОИ и било поискано удостоверение за наследници на Мустафа Мехмедов, но при опит да се снабди с такова от О.Т. и било казано, че в регистрите на общината няма отразено сключване на граждански брак между нея и лицето, което тя счита за свой съпруг, а от НОИ искат от нея да възстанови получаваната наследствена пенсия.  Поради това и предвид липсата на съставен акт за граждански брак, евентуално неговото унищожаване или изгубване при прехвърляне на архивите на кметствата в о.Т. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О.Т. че на 15.04.1972 год. е сключила граждански брак с м.м.м., като задължи О.Т. да отрази това в регистрите и състави акт за граждански брак.

Ответникът- О.Т. оспорва иска, тъй като липсват каквито и да било данни, че ищцата е сключила граждански брак, няма отразяване в регистрите на населението, поради което молбата се явява неоснователна. В съдебно заседание се поддържа изложеното в отговора.

Търговищката районна прокуратура, редовно призована не изпраща представител. С писмено становище/стр.18 от делото/ счита иска за допустим.

Съдът намира следното:

Първоинстнционният съд е приел следното „Безспорно е по делото, че в регистрите на О.Т. или по точно в предадените от Кметство с.Руец на О.Т. регистри по гражданско състояние няма отразен сключен граждански брак между ищцата и Мустафа Мехмедов и липсва съставен акт за сключен граждански брак. Няма как обаче да се установи дали предадените регистри са в тяхната цялост, нито дали са попълвани от съответните лица в кметството в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи в периода 1970-72 год. В същото време по делото има приложени документи – удостоверение за сключен граждански брак, издаден по съответния ред от длъжностно лице, съставен въз основа на акт за сключен граждански брак от 15.04.1972 год. и удостоверение за наследници, също издадено въз основа на отразявания в регистрите на населението в които ищцата е посочена като съпруга на Мустафа Мехмедов.

Изводите на съда са неправилни-действащите нормативни актове към момента на претендирания факт на сключване на граждански брак са Семейния кодекс от 1968 година, съгласно който- чл.6: „Бракът се счита за скрючен с подписването на акта от встъпващите в брак и длъжностното лице по гражданското състояние.”  и Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние и начинът за тяхната регистрация/ Д.в. бр.35 от 1950 год./, отм. на 04.10.1975 г. от Наредба за гражданското състояние / отм. На 18.05.2004г./. Съгласно чл.34 от Правилника се съставя акт и се издава удостоверение. Регистрите се водят в един екземплян поотделно за раждане, женитба и смърт/чл.67, ал.2/, като в ал.3 е посочено, че „към всеки акт има статистически лист-изрезка, която преставлява извлечение” и се изпраща на околийската, съответно градската статистичедса служба. В края на всяка година, съгласно чл.69 от Правилника, регистрите „провървени и подпечатани”  се заверяват от съответния народен съдия. Съгласно чл. 74 се предават в архив. Няма доказателства по делото тези правила да са били нарушени. В тежест на молителката е да докаже загубването или унищожаването на акта за граждански брак.

Представените първични документи-актове за раждане на трите деца на молителката и личните картони на молителката и бащата на тези деца не съдържат данни за сключен между родителите им брак, с изключение на акта за раждане на Б.М.М./стр.26/, в който е посочена дата за сключване на брака 19.11.1970 година. Видно от представеното удостоверение-справка/стр.57/ от О.Т. на тази дата в регист-рите за гражданско състояние на с.Руец и с.Пайдушко, липсва отразяване на сключен брак.

От изложеното е видно, че не е налице акт за сключен брак. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи, които удостоверяват настъпването на определени юридически факти - раждане, брак, смърт на физическите лица. Когато документът не е съставен, производството по  чл. 542 ГПК е допустимо за установяването на тези факти, чиято правна значимост не зависи от съставянето на документ за тях, защото той има спрямо тях само доказателствено значение - раждане или смърт. За валидността на сключен брак е необходимо съставянето и подписването на акта, както посочихме по-горе. В този смисъл е трайната практика на ВКС.

Предвид горното, производството по чл.542 от ГПК е недопустимо, поради което процесуално недопустимо е и постановеното по молбата от първоинстанционния съд съдебно решение, обуславящо обезсилването му и прекратяването на образуваното производство, на осн.чл.270, ал.3, пр.1 от ГПК.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 635/14.12.2018г., постановено по гр.д. № 628/2018г. на Търговищкия районен съд, на осн.чл.270, ал.3 от ГПК, КАТО

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 628/2018г. на Търговищкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на условията по чл.280, ал.1 от ГПК.

                              

                                                                                             1.         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              2.