Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
7 За да се произнесе, съобрази: С Решение № 433/03.09.2013г., постановено по гр.д. № 1198/2013г. Горнооряховският Районен съд е задължил, на основание чл.16,ал.1 във вр. чл.15,ал.2 във вр. чл.5,ал.1,т.1 от Закона за защита от домашното насилие, извършителят на домашно насилие Д. С. П. с ЕГН *, с адрес : град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на непълнолетното дете С. С. П. с ЕГН *, с настоящ адрес : град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2, забранил е на същия да приближава непълнолетното дете С. С. П. с ЕГН *, с настоящ адрес : град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2, жилището и местата за социални контакти и отдих на същото лице, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.и е разпоредил да се издаде заповед за защита, на основание чл.15,ал.2 от Закона за защита от домашното насилие. Със същото решение на основание чл.5,ал.4 от Закона за защита от домашното насилие, на Д. С. П. с ЕГН *, с адрес : град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2,е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. П., в която се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че неправилно съдът е направил извод, че жалбоподателят е извършил акт на домашно насилие. Молбата на С. П. била недопустима, понеже е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН. От друга страна се навежда оплакване, че дори разгледана по същество молбата е неоснователна. Депозиран е подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства, като се сочи, че изводите на първоинстанционния съд въз основа на тези доказателства, са неправилни. От страна на ответника- сега жалбоподател било проведено успешно насрещно доказване, поради което молбата за закрила била неоснователна. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение. Мярката за закрила от домашно насилие, приложена от съда била и нецелесъобразна, понеже страните живеели на един и същ адрес и тя не можело да бъде изпълнена. Ответникът по жалбата не е подал отговор на същата в законоустановения срок. В съдебно заседание неговият процесуален представител оспорва жалбата, моли съда да потвърди обжалваното решение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция , като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. Възражението на жалбоподателя за недопустимост на решението и на производството по делото поради това, че молбата за закрила срещу домашно насилие е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН е неоснователно. В молбата се твърди извършването на системни и продължаващи действия, които молителят квалифицира като упражнено спрямо него домашно насилие. Макар и да акцентира върху два конкретни инцидента, настъпили на дати повече от месец преди подаване на молбата, самият молител сочи, че това не са изолирани актове на домашно насилие, а че живее под непрестанен страх, породен от ежедневните обиди и заплахи за физическа саморазправа от страна на ответника. Това обстоятелство, посочено в молбата, я прави допустима. В този смисъл се произнася и ВКС в свое определение № 27 ОТ 11.01.2011 Г. ПО ГР. Д. № 584/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С молбата си С. С. П.- непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си С. М. П., твърди, че с ответника Д. С. П. са братя и живеят на един и същи адрес в различни отделно обособени жилища на една и съща жилищна сграда. Твърди се, че още след като се настанил в имота ответникът предприел активна психическа саморазправа с молителя. Последните събития, които мотивирали молителя да подаде молбата си са два инцидента от 12.06.2013г. и 15.06.2013г., при които, макар и да не е бил пряк участник, молителят се почувствал сериозно застрашен, поради това, че при кавгата между ответника и друго лице, последният използвал репликата „копеле ” и други ругатни и обиди спрямо молителя. В молбата си С. П. твърди, че живее в постоянен страх и напрежение, породени от кавгите, обидите и ежедневните заплахи за физическа саморазправа от ответника спрямо него. Отправя се молба до съда да определи спрямо молителя мярка за закрила от домашното насилие, извършвано от неговия брат Д. П.. Към молбата на С. П. е приложена декларация по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН от 12.07.2013г, съгласно която Д. П. е извършил спрямо него домашно насилие. От събраните по делото предимно гласни доказателства се установява обстоятелството, че страните живеят на един и същи адрес. Безспорно от показанията на изслушаните свидетели се установява, че между ответника Д. П. и неговата майка от една страна и лицето, което съжителства с молителя и се грижи за него, от друга. Установено е, че при кавги между първите трима ответникът Д. П. е отправял към С. П. обидни реплики и го е наричал „копеле”. Един от конфликтите между Д. П. и Анелия Армянова/ съжителката на молителя/ е възникнал в присъствието на молителя, а той неволно е ставал свидетел и на други разправии помежду им, при които ответникът е отправял обидни думи и закани спрямо непълнолетния си брат. Съгласно декларацията на молителя, ответникът е упражнил спрямо него домашно насилие. Тъй като в декларацията не е посочено нищо друго, а тя носи датата 12.07.2013г. съдът приема, че молителят декларира, че на тази дата е извършен акт на домашно насилие. В съдебно заседание непълнолетният молител заявява, че живее в постоянен страх от своя брат, който с отношението и действията е насадил у него убеждението, че при всяка среща помежду им молителят ще бъде обиждан с нецензурни думи. Настоящият състав намира за безпредметно да анализира в подробности събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства относно двата конкретни инцидента, посочени от молителя като показателни за отношението спрямо него и за атмосферата, в която той е принуден да живее. Очевидно от тези показания е това, че ответникът системно с поведението си дава повод на молителя да се чувства застрашен и обиден от нецензурни обръщения спрямо него, най- често употребяваното от които е „копеле”. Свидетелите не установяват пряк конфликт между молителя и ответника, но ясно очертават рамката на отношенията между ответника, неговата майка и лицето, което живее с молителя, както и обстоятелството, че тези отношения, характеризиращи се с постоянни кавги по всякакъв повод, рефлектират пряко върху психиката на непълнолетния С. П., който се оказва пряко засегнат, с оглед отправените спрямо него от брат му обиди и заплахи. От друга страна, дори и да не бяха налице сочените по- горе данни, в правомощията на съда е да издаде заповед за закрила срещу домашно насилие само въз основа на депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН / чл.13,ал. 3 от ЗЗДН/, без да е нужно молителят да доказва каквито и да било обстоятелства. Достатъчно е само да е деклариран извършен акт на домашно насилие. Това е основната разлика между доказването в производството пред съда по реда на ЗЗДН и общия исков процес. В случая следва да се има предвид и това, че разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, даваща дефиницията на понятието „домашно насилие” в своята алинея втора изрично посочва, че когато се касае за дете, за домашно насилие се счита всеки акт на такова, извършен в негово присъствие, дори и то да не е пострадало пряко. По делото са налице достатъчно данни, че ответникът системно проявява спрямо молителя- негов брат отношение, което в емоционален аспект влияе негативно на все още неукрепналата психика на последния, предизвиква у него страх и силно притеснение дори само при среща помежду им. Безспорно законът характеризира такова поведение като акт на домашно насилие. Що се касае до възражението на жалбоподателя, че е провел успешно насрещно доказване, с което оборил твърденията на молителя за упражнено домашно насилие, съдът не го възприема. В социалния доклад, който той цитира няма данни, опровергаващи по категоричен начин твърденията на молителя в молбата му и в подадената от него декларация по чл. 9,ал. 3 от ЗЗДН. Нещо повече- само едно единствено изречение в доклада е относимо към молбата за закрила, подадена от С. П., като то е в смисъл, че конфликтите в средата, в която детето живее, го карат да се чувства неудобнои неприятно. В останалата си част докладът е абсолютно неотносим към делото и безполезен за целите на воденото производство по ЗЗДН. Всичко, изложено до тук, мотивира въззивната инстанция да приеме, че изводът на първоинстанционния съд за наличието на извършено спрямо молителя домашно насилие от страна на ответника е правилен. Правилно в този смисъл молбата му за определяне мярка за закрила е приета за основателна. Определените от първоинстанционния съд мерки за закрила ±а адекватни, но по отношение на втората приложена мярка настоящият състав счита, че срокът, за който ответникът е задължен да не се приближава до непълнолетния си брат и до жилището и местата за социални контакти и отдих на същия е прекомерно дълъг, съотнесен с тежестта и интензитета на извършваните от него актове на домашно насилие. Мярката за защита от домашно насилие има за цел не само да предпази пострадалото лице от последващи актове на домашно насилие спрямо него и да ограничи извършителя с цел да го възпре от последващи действия, представляващи домашно насилие. Тя има и своето възпитателно действие спрямо извършителя на домашно насилие. Ето защо, прилагайки конкретна мярка за закрила по ЗЗДН съдът следва да съобрази както състоянието на пострадалия от домашно насилие, така и ефекта, който мярката ще има спрямо извършителя. От данните по делото и от обясненията на самия молител става ясно, че още при подаване на молбата му и образуване на настоящото производство, ответникът е коригирал поведението си и се е съобразил с издадената от съда заповед за незабавна защита, като е престанал да отправя обиди към молителя и да демонстрира друг вид агресивно поведение, което да застрашава последния. Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че страните живеят на един и същи адрес. Приложението на мярката по чл. 5, ал. 1 т. 3 от ЗЗДН означава фактически отстраняване на ответника от собственото му жилище, което с оглед тежестта на извършените от него актове на домашно насилие не е оправдано да продължи 18 месеца. Срокът на приложение на мярката по чл. 5,ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да се намали на три месеца, считано от постановяване на първоинстанционното решение. Глобата от 200лв. правилно е наложена на жалбоподателя в съответствие с разпоредбата на чл. 5,ал. 4 от ЗЗДН. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 433/03.09.2013г., постановено по гр.д. № 1198/2013г. на Горнооряховския Районен съд САМО В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО е приложена забрана на Д. С. П. да приближава непълнолетното дете С. С. П. с ЕГН *, с настоящ адрес: град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2, жилището и местата за социални контакти и отдих на същото лице, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, вместо което , ПОСТАНОВЯВА: ЗАБРАНЯВА НА Д. С. П. с ЕГН *, с адрес : град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2, да приближава непълнолетното дете С. С. П. с ЕГН *, с настоящ адрес : град Г. О., улица ”Х. Д.” № 2, жилището и местата за социални контакти и отдих на същото лице, за срок от ТРИ МЕСЕЦА считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение по делото – 03.09.2013г. ПОТВЪЖДАВА Решение № 433/03.09.2013г., постановено по гр.д. № 1198/2013г. Горнооряховският Районен съд в останалата му част. Решението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните и да се изпрати на Началника на РУП Г. О. за сведение и изпълнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |