Решение по дело №2452/2009 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 629
Дата: 17 ноември 2009 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20093630102452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 629

 

 

Гр.Шумен, 17 Ноември 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2452 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Трудов спор по чл.357 от КТ във вр. с чл.124 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения, във вр. с чл.221, ал.1 от КТ за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, и следващата се лихва върху горните суми.

В искова си молба до съда ищеца излага, че от 17.10.2006г. до 19.03.2009г. работил при ответника, като трудовото му правоотношение с него било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Ищеца твърди, че ответното дружество останало да му дължи трудови възнаграждения за периода м.11.2008г. – м.03.2009г. /описани по месеци, в обстоятелствената част на исковата молба/ общо в размер на 621,12 лв., обезщетение за забава върху горната сума до предявяване на иска в размер на 30 лева, и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 350 лв. Ето защо ищеца моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати така посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба да окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски. В последствие ищеца е изменил претенцията си за заплащане на трудови възнаграждения, като общата претендирана сума е в размер на 584,10 лева, а тази за обезщетение за забава върху горната сума – в размер на 40,88 лева.

Ответникът, не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок, и не взема становище по съществото на предявените искове.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото Трудов договор от 17.10.2006г., и Заповед №25/19.03.2009г. ищеца е бил в трудовоправни отношения с ответника, като последните са прекратени на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от следващия ден на издаване на заповедта. За установяване на исковите претенции на ищцата по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е възприето от съда изцяло, като компетентно и обосновано дадено, без възражения от страните. Вещото лице след като се е запознало с приложените към делото доказателства и счетоводната документация на ответното дружество, която има отношение към настоящия спор, е установило, че ответника не е заплатил на ищеца трудовите му възнаграждения за периода м.11.2008г. – м.03.2009г. общо в размер на 1164,10 лв., установило е плащане на суми от ответника на ищеца на 05.02.2009г. – 150 лева, на 21.05.2009г. – 240 лева, и на 12.06.2009г. – 240 лева, и в констативно съобразителната част от заключението е отразено, че оставящата дължима сума за трудови възнаграждения за процесния период е в размер на 534,10 лева, следователно този иск следва да бъде уважен в така установеният от вещото лице размер, а в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Очевидно вещото лице е допуснало техническа грешка при изписване на дължимата сума в заключителната част на експертизата – 584,10 лева, тъй като и при елементарно аритметично пресмятане на констатираните дължими и платени възнаграждения е видно, че правилната сума е 534,10 лева, върху която и вещото лице е изчислявало обезщетението за забава. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2009г. до окончателното й изплащане. Мораторната лихва върху горната сума, вещото лице е изчислило на 40,88 лева, поради което този иск следва да се уважи в пълния му предявен размер.

Досежно претендираното обезщетение по чл.221 от КТ, вещото лице е установило, че такова се дължи в размер на 350 лв., поради което и този иск също следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2009г. до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдените суми в размер на 150 лв., както и направените от съда разноски в размер на 120 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, в размер на 182,88 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "***" ЕООД със седалище и адрес на управление – гр.Шумен, ул.***, №7, представлявано от управителя ***, да заплати на Л.Д.С. с ЕГН **********,***, оф.1, адв.С. Григорова, сумата от 534,10 лв. /петстотин тридесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.11.2008г. - м.03.2009г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от 07.07.2009г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху горната сума до датата на предявяване на иска в размер на 40,88 лева /четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, по прекратено трудово правоотношение със заповед №25/19.03.2009г., ведно със законната лихва, върху горната сума считано от 07.07.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 182,88 лв. /сто осемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска..

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на трудови възнаграждения в останалата му част до пълния предявен размер, като НЕСОНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА "***" ЕООД със седалище и адрес на управление – гр.Шумен, ул.***, №7, представлявано от управителя ***, да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, както и сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/ в полза на Районен съд - гр.Шумен, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: