№ 4
гр. Раднево , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ц. Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело №
20205520100513 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на П. Г. К. срещу Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД. Ищецът твърди, че е
работил по трудов договор с ответното дружество на длъжност „Ръководител
участък добивна промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“.
Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-
02-118 от 11.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
връчена му на 11.08.2020 г. Твърди, че уволнението било незаконно, тъй като
страдал от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които заболявания
по Наредба № 5/1987 г. били под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, а освен това
към датата на връчване на заповедта за уволнение бил в отпуск по болест.
Твърди, че се ползва от специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ,
като въпреки да е било взето разрешение от Районна инспекция по труда
/РИТ/, то не било взето разрешение от ТЕЛК преди уволнението, което го
прави незаконосъобразно на формално основание. Твърди, че първоначално и
РИТ дала отказ, но при последващо искане дала съгласие за уволнението,
1
която настойчивост на работодателя водила на извод за недобросъвестно
упражняване на правото за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че
работодателят му поискал писмени обяснения, но не било ясно за какви
нарушения били искани тези обяснения, с изключение на това защо е
шофирал с висока скорост и преминал през КПП без да спре за проверка,
което било нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание. Твърди, че заповедта била вътрешно противоречива и не отговаря
на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като въпреки изписаните седем страници,
останала немотивирана. Твърди, че от заповедта не ставало ясно кога са
извършени нарушенията, което възпрепятства проверка на преклузивните
срокове за налагане на наказание. Твърди, че била посочена дата 08.05.2020
г., а едва на 09.06.2020 г. била установена липса на климатизатор Нипон,
което не кореспондирало с посоченото да е превозвал обемист товар при
преминаване през КПП без да спре. Твърди, че не е нарушил вътрешните
правила и не е изнасял от дружеството материали и каквито да било вещи.
Твърди, че в заповедта били посочени 4 нарушенията на трудовата
дисциплина за едно извършено деяние, което възпрепятствало правото му на
защита. Твърди, че климатизаторът се повредил и го занесъл в дома на
дъщеря му да бъде отремонтиран, знаейки колко се бавят ремонтите в
ответното дружество, което станало значително преди посочената в заповедта
дата, като имал намерение да го върне след отремонтирането му. Твърди, че
дори да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното
дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко съгласно чл. 189 КТ. Поради
това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с
която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да
бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на
15972 лв. за времето от 12.08.2020 г. до 12.02.2021 г., през което останал без
работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване
на иска. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема
становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не
оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов договор с
ищеца за изпълнение на длъжността „Ръководител участък добивна
2
промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“, което било
прекратено със заповед № ЧР-02-118 от 11.08.2020 г. на управителя на
ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 11.08.2020 г., както и
че ищецът страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които
заболявания по Наредба № 5/1987 г. и попада под закрилата на чл. 333, ал. 1
КТ, а при връчване на заповедта ищецът бил в отпуск за временна
неработоспособност и ответното дружество е поискало предварително
разрешение от Д“ИТ“-Стара Загора за уволнението. Оспорва твърденията, че
ответникът не е искал предварително разрешение от ТЕЛК съгласно чл. 333,
ал. 2 КТ и че е злоупотребил с правото на уволнение, за което излага
съображения за спазване на процедурата и липса на злоупотреба с права.
Излага съображения за спазване на процедурата чрез искане на обяснения и
мотивиране на заповедта. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 24.11.2020 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определението от 03.11.2020 г., с което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи
се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов
договор за изпълнение на длъжността „Ръководител участък добивна
промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“, което било
прекратено със заповед № ЧР-02-118 от 11.08.2020 г. на управителя на
ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 11.08.2020 г., както и
че ищецът страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет, които
заболявания по Наредба № 5/1987 г. попадат под закрилата на чл. 333, ал. 1
КТ, а при връчване на заповедта ищецът бил в отпуск за временна
неработоспособност и ответното дружество е поискало предварително
разрешение от Д“ИТ“-Стара Загора за уволнението.
3
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган,
носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е
било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика обаче през последните години,
постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение №
86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че
съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата
молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по
отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от
обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа
единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха
могли да се групират както следва: нарушена закрила по чл. 333 КТ, липса на
мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/, неспазена процедура за искане на
обяснения /чл. 193 КТ/, неспазване на сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/; липса на извършени тежки нарушения
на трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.
По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:
4
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е
посочен като нарушител ищецът П. Г. К.. В оспорената заповед са изложени в
изключително подробен вид достатъчно обстоятелства относно вменените на
ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и
правни описания, нарушените норми и правила /правилник и заповеди/, дата
на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е
мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. С оспорената
заповед са вменени на ищеца две нарушения на трудовата дисциплина –
първо, което да е извършено на 08.05.2020 г. чрез преминаване с висока
скорост без да спре и без да бъде проверен при излизане през КПП от
територията на Рудник Трояново-север и при наличие на поставен предмет на
задната седалката на автомобила, и второ, което е функционално свързано с
първото, касаещо е констатирана на 09.06.2020 г. липса на климатизатор
стенен, инверторен – сплит система 12000 BTU с марка Nippon, модел KFR12
DC ION, вътрешно тяло 6201N00672, външно тяло 6201W00590 на стойност
784,20 лв. с ДДС, монтиран на фургон на ръководител участък Пламен
Кръстев, за която вещ последният отговаря. Това описание на нарушенията е
точно и ясно, като не поставя никакви съмнение за какви нарушения на
трудовата дисциплина е санкциониран дисциплинарно ищецът. И поради това
съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че имало
вътрешно противоречие в мотивите на заповедта.
За пълнота ще се посочи, че в заповедта са посочени конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните
текстове, въз основа на които е наложено същото.
С оглед на горното и ясно е описано в заповедта кога е извършено всяко
едно нарушение, кога е констатирано и по какъв начин, с което не се
възпрепятства по никакъв проверката за спазване на преклузивните срокове
по чл. 194 КТ, а напротив има достатъчно обстоятелства за извършване на
тази проверка.
Съдът не намира никакво вътрешно противоречие в описаното в
заповедта, тъй като ясно е посочено най-напред извършено първо нарушение
на трудовата дисциплина, касаещо преминаване с висока скорост и неспиране
за проверка на КПП на 08.05.2020 г., както и последващо извършена проверка
5
чрез преглед на видеокамери на КПП, от които се установило наличие на
обемист предмет на задната седалка на управлявания от ищеца лек автомобил
и последваща проверка от комисия, която установила на 09.06.2020 г. липса
на конкретен климатизатор, зачислен на ищеца, за който се предполага да е
визуализираната вещ на задната седалка на автомобила на 08.05.2020 г.
Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за
осъществяване на защитата от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка
от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от
07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от
07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от
26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от
12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато
нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца.
По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните
срокове /чл. 194 КТ/:
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в
стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване
на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на
предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в
случаите по чл. 333, ал. 1.
Оспорената заповед № ЧР-02-118 от 11.08.2020 г. е връчена лично на
ищеца на 11.08.2020 г.
Най-напред е видно, че през месец юни 2020 г. ищецът е ползвал 1 ден
платен годишен отпуск и е отсъствал по отпуск за временна
неработоспособност общо 14 дни /виж фиш за работна заплата за месец юни
6
2020 г. на л. 90, с общо 22 работни дни и 176 часа, 16часа+80часа+16часа=112
часа, 122 часа делено на 8 часа е равно на 14 дни/. От това е видно, че
съгласно чл. 194, ал. 3 КТ за период от 15 работни дни не е текъл срокът по
ал. 1. Съответно е видно от същия фиш за работна заплата, че ищецът е
отработил реално 7 работни дни, между които е максимално възможно да има
само едни почивни дни събота и неделя, поради което за период от 9
календарни дни е текъл срокът, съответно за остатъкът от 21 календарни дни
срокът по ал. 1 не е текъл.
Видно е също, че през месец юли 2020 г. ищецът е отсъствал по отпуск
за временна неработоспособност общо 13 дни /виж фиш за работна заплата за
месец юли 2020 г. на л. 91, с общо 23 работни дни и 184 часа, 104 часа делено
на 8 часа е равно на 13 дни/. От това е видно, че съгласно чл. 194, ал. 3 КТ за
период от 13 работни дни не е текъл срокът по ал. 1. Съответно е видно от
същия фиш за работна заплата, че ищецът е отработил реално 5 работни дни,
и има период от 5 работни дни с непредставен оправдателен документ. При
отработени само 5 работни дни през месец юли, между които е максимално
възможно да има само едни почивни дни събота и неделя, поради което за
период от максимум 7 календарни дни е текъл срокът, съответно за остатъкът
от 24 календарни дни срокът по ал. 1 не е текъл.
По делото е приет болничен лист /л.186/, от който е видно, че в периода
от 27.07.2020 г. до 25.08.2020 г. ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност.
При така констатираното за установеното на 08.05.2020 г. нарушение за
неспиране за проверка на КПП, двумесечният срок за налагане на
дисциплинарно наказание не е бил изтекъл към 11.08.2020 г., датата на
връчване на заповедта. Това е така, защото през месец май 2020 г. са изтекли
23 календарни дни, през месец юни максимум 9 календарни дни и през месец
юли максимум 7 календарни дни, след което през месец август не е текъл
срокът поради отпускът за временна неработоспособност. Така срокът по ал.
1 от 08.05.2020 г. до 11.08.2020 г. е текъл за общо 39 календарни дни, което е
доста по-малко от 2 месеца съгласно чл. 194, ал. 1 КТ.
При този анализ на срока и тъй като второто нарушение относно
констатираната липса на климатизатора за първи път се споменава на
7
09.06.2020 г. /виж писмото вх. № 9874 от 09.06.2020 г. на л.166/, когато
управителят на ответника е уведомен от фирмата, обслужваща
климатизатора, че същият не бил на мястото, където бил монтиран.
Доколкото всичко гореспоменато за спирането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ
важи и за това нарушение, то с оглед обстоятелството, че това второ
нарушение е открито не по-рано от 09.06.2020 г., то срокът по чл. 194, ал. 1
КТ не би могъл да изтече към 11.08.2020 г.
При така констатираното дори не е необходимо изследване на въпроса
за приложението на чл. 194, ал. 2 КТ досежно спиране на срока по ал. 1 по
отношение на второто нарушение, което представлява престъпление по НК
/виж изисканото ДП № 327ЗМ-132/2020 г. по описа на РУ-Раднево/.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
ответното дружество е спазило срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, а това води до
извод за неоснователност на възражението на ищеца в тази насока.
По отношение на въведено с исковата молба твърдение за неспазване на
процедурата по искане на обяснения /чл. 193 КТ/:
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Това задължение на работодателя е абсолютно и ако
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не
е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество /ал. 2/.
Видно е, че работодателят е връчил на 22.06.2020 г. лично на ищеца
искане за обяснения по реда на чл. 193 КТ /л.144/, с което са искани
обяснения на три въпроса: 1. Каква е причината на 08.05.2020 г. шофирайки с
висока скорост автомобил „Грейт уол“ с вътрешен номер Р2 6427 да не спре
на КПП Ковачево за проверка и какъв предмет е превозвал на задната седалка
на автомобила; 2. Каква е причината, кога и по чие нареждане и от кого е
извършен демонтаж на климатик марка Нипон; 3. Защо и кога, от кого и по
чие нареждане е извършен монтаж на климатик марка „Чиго“. Отговор
писмен или устен на искането за обяснение не е дадено от ищеца.
8
Работодателят е поискал и обяснение с друго писмо /л.148/ относно
липсата на климатика Нипон и гаранционната карта, на което на 01.07.2020 г.
в писмен вид /л.149/ ищецът е посочил, че климатикът Нипон не работил
нормално и бил закаран на ремонт, а гаранционната карта дал на ръководител
КБО Н.М..
С оглед на изложеното съдът намира, че е спазена процедурата по чл.
193 КТ от страна на работодателя и това възражение на ищеца е
неоснователно.
По отношение на възражението за нарушаване на правилата за закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ:
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
какъвто е настоящият, работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 3. работник или
служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването; 4. работник или служител, който е започнал ползуването на
разрешения му отпуск.
Съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в случаите на т. 2 и 3 (т.е. при
трудоустрояване или наличието на болест по Наредба № 5), преди
уволнението се взема мнението на ТЕЛК. Процедурата по Наредба № 5
включва на първо място задължение на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за
уволнение, страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата.
Искането на информация може да бъде както устно, така и писмено, но трябва
да съдържа указание за правото на закрила. На следващо място възниква
задължение за работниците и служителите, които страдат от болестите по чл.
1, ал. 1 при поискване да представят в предприятието медицински документи
(епикриза, мед. удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения,
където се лекуват или се водят на диспансерен учет – чл. 2 от Наредбата.
След представяне на медицинските документи от работника предприятието
следва да изпрати същите на съответната ТЕЛК за мнение. И накрая
предприятието следва да отправи до съответната инспекция по труда писмено
искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник или
служител, като приложи към него и експертното решение на ТЕЛК. Мнението
9
на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по труда, но е задължително
искането на това мнение и изпращането му на инспекцията по труда.
Разрешение на инспекцията по труда, дадено без мнението на ТЕЛК, не е
правомерно издадено поради нарушение на императивната разпоредба на чл.
333, ал. 2 КТ. Уволнение, извършено без да се вземе мнението на ТЕЛК, е
незаконно.
Видно е, че работодателят е поискал писмено /виж писмото от
14.07.2020 г. на л.152/ от ищеца да представи декларация за заболяванията си
във вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., съответно с декларация от
16.07.2020 г. /л.153/ ищецът е посочил, че страда от болести, определени в чл.
1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., а именно исхемична болест на
сърцето и захарна болест, при наличието на които се активира условната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която може да се преодолее чрез даване на
писмено разрешение от Д“ИТ“. Ищецът е представил на работодателя
епикриза от кардиологично отделение на МК „Св. Иван Рилски“ СЗ от
15.05.2020 г., тъй като с писмо изх. № ЧР-01-294 от 16.07.2020 г. /л.156/
работодателят е поискал от РКМЕ към РЗИ да даде мнение по чл. 333, ал. 2
КТ вр. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ по представената епикриза от ищеца. На
22.07.2020 г. РКМЕ към РЗИ е изпратило на работодателя писмо /л.158/, към
което са приложили експертно решение на ищеца. От експертното решение от
22.07.2020 г. /л.159-160/ е видно, че ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович“ АД е посочило, че лицето е работоспособно, както и че
заболяванията са включени в списъка със заболяванията, ползващи особената
закрила по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., но ТЕЛК не можело да се произнесе
по здравословното състояние на лицето въз основа само на една епикриза и че
ТЕЛК не се произнася относно дисциплинарните уволнения. Както се посочи
по-горе следва да се вземе мнението на ТЕЛК и да се изпрати на Д“ИТ“,
което е сторено от работодателя. Какво е по същество мнението на ТЕЛК не
касае работодателя, а касае се отразява на преценката на Д“ИТ“ при решаване
на въпроса дали да даде съгласие за уволнение или да постанови отказ.
Следва да се има предвид, че посочване от ТЕЛК, че не се произнася по
дисциплинарното уволнение е също вид мнение съгласно чл. 333, ал. 2 КТ,
което следва да се вземе предвид от Д“ИТ“ при решаване на въпроса за
даване на съгласие за уволнение. Поради това съдът намира, че е спазена
процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ в случая и мнение на ТЕЛК е взето и
10
предоставено от работодателя на Д“ИТ“.
В случая ищецът е бил и в отпуск за временна неработоспособност /виж
болничния лист на л. 186/, при което се активира и условната закрила по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ, която е приложима без значение е вида на отпуска – платен,
неплатен, учебен, за временна неработоспособност и др.
Също така е видно, че Д“ИТ“ на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ е
дало предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ /виж писмото на
л.161/, след постъпило искане от работодателя с прилагане на необходимите
документи за това на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ /л.162-164/.
След като даденото разрешение (съгласие) е достигнало до
работодателя и е било налично към момента на връчване на заповедта
/11.08.2020 г./, то не може впоследствие да бъде оттеглено, защото са
настъпили целените правни последици от връчване на съответния акт за
прекратяване на трудовото правоотношение – Решение № 659 от 08.10.2010 г.
по гр.д. № 1834/2009 г., IV г.о., ВКС.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е преодоляна условната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, с която ищецът е разполагал към
11.08.2020 г., тъй като е спазена процедурата по чл. 333 КТ и е дадено
нужното предварително разрешение от Д“ИТ“ на основание чл. 333, ал. 1, т. 3
и т. 4 КТ. А поради това и осъщественото дисциплинарно уволнение не е
незаконосъобразно поради нарушаване на закрилата по чл. 333 КТ, каквито
съображения разви ищецът.
По отношение на въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина съгласно чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ и
несъответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушенията съгласно
чл. 189 КТ/:
Относно извършените нарушения на трудовата дисциплина съдът
намира, че ищецът е извършил вменените му с оспорената заповед
нарушения, които са функционални свързани. На първо място се установи от
всички писмени /доклади на служители, пътни листи и други/ и гласни
11
доказателства /виж показанията на св. Огнян Арабаджиев, св. Данко Николов,
които са логични и последователни относно неспирането на ищеца на КПП/,
че на 08.05.2020 г. ищецът е управлявал с висока скорост автомобил „Грейт
уол“ с вътрешен номер Р2 6427 преминавайки през КПП Ковачево и не е
спрял на КПП Ковачево за проверка. Видно от доклада на св. Огнян
Арабаджиев /л.165/ е подаден сигнал от охранителната фирма на КПП, че
въпросният автомобил е използвал преминаването на тежка машина през
бариерата и непосредствено след нея е преминал с висока скорост без да спре
за проверка. Видно е, че св. Арабаджиев и св. Николов са прегледали
многократно видеокамерите на КПП и освен да установили, че ищецът
преминава, забелязали на задната седалка нещо, приличащо на хладилник,
микровълнова или някакво кухненско оборудване. При направена дискретна
проверка на 09.06.2020 г. било установено, че липсвал монтирания в началото
на годината чисто нов климатик Нипон на фургона на ищеца, а на негово
място бил монтиран друг марка „Чиго“, взет от наличните такива в ответното
дружество. За това били сигнализирани ОД на МВР, с оглед на което е
образувано ДП № 327ЗМ-132/2020 г. по описа на РУ-Раднево, приключило с
постановление на прокурор от 28.09.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 218б, ал. 1 НК и изпращане на преписката на
началника на РУ-Раднево за налагане на административно наказание на
ищеца по реда на чл. 218б, ал. 1 НК.
По делото е представен акт за наличност на активи /л.154/, подписан от
комисия от трима служители и от ищеца, от който е видно, че не е намерен
климатик Nippon, 1 бр., номенклатурен номер 8 2404. Съответно е
представена декларация от ищеца /л.155/, с която посочва, че цялата
наличност от активи, водещи му се на лични картони №№ 78 и 91 е била
изброена и описана в акта за наличност в негово присъствие от комисията,
поради което няма претенции към получените резултати. Тази декларация е
писмено изявление на ищеца за признание на негативни за него
свидетелстващи факти, поради което има материална доказателствена сила за
изявленията в нея. От тук следва, че е налице констатирана липса на
зачисления на ищеца климатик Нипон. Съответно от разпита на св. Ж.К. е
видно, че този климатик Нипон свидетелят К. е монтирал в апартамент на
ищеца, в който живяла дъщерята на ищеца в гр. Стара Загора до „Езерото“.
Свидетелят посочва, че имало два климатика там в апартамента, а той само ги
12
монтирал. Свидетелят посочва, че също демонтирал един климатик от един
фургон в рудника и го монтирал на друг фургон в рудника. Анализът на
всички събрани доказателства води на извод, че ищецът е изнесъл въпросният
климатик Нипон на 08.05.2020 г. когато е преминал зад едрогабаритна
техника през бариерата и не е спрял за проверка, като го е транспортирал в
апартамента си в гр. Стара Загора, след което св. Ж.К. в началото на месец
юни 2020 г. е монтирал както климатика Нипон в апартамента на ищеца, така
и е демонтирал и монтирал другия климатик Чиго от един фургон в рудника
на фургона на ищеца. Поради това съдът и намира, че доказателствата изцяло
оборват тезата на ищеца, че климатикът Нипон не работил добре и го дал за
ремонт. Напротив, климатикът въобще не е даван за ремонт, а е просто
противозаконно отнет от ищеца и монтиран за лично ползване в апартамент
на ищеца в гр. Стара Загора.
Всички доказателства, събрани по делото, водят на недвусмислен извод,
че ищецът е осъществил описаните в обжалваната заповед две нарушения.
С първото нарушение на 08.05.2020 г., неспирането за проверка, ищецът
е нарушил Правилника за пропускателния режим в ответното дружество
/л.35-48/, което нарушение е било с цел да се противозаконно изнесе от
ответното дружество на климатика Нипон /последното е нарушение на
заповед № 274 от 11.04.2006 г. на л.49, заповед № 84 от 12.04.2006 г. на л. 50,
и заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. на изпълнителния директор на ММИ
на л.51, както и на задълженията му в длъжностната характеристика на л.32-
34 да не отклонява имущество на дружество/.
Самите нарушения са от такава категория с оглед функционалната им
свързаност, че за да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата
дисциплина, не е необходимо да бъде посочено в някакъв вътрешен акт на
работодателя като такова. Преминаването през КПП е било с цел да се
прикрие пренасяния от ищеца климатик и в този смисъл дори не е нужно това
преминаване без спиране да забранено във вътрешен акт, а такъв вътрешен
акт всъщност е Правилника за пропускателния режим в ответното дружество.
Винаги кражбите и присвояванията на СМЦ от работодателя представляват
дисциплинарно нарушение. Кражбата, обсебването и длъжностното
присвояване, са престъпления съгласно НК, което неминуемо обосновава тези
13
деяния да представляват нарушения на дисциплината като част от
обществените отношения, свързани с полагането на труд.
Поверяването на СМЦ на работника във връзка с извършваната от него
работа е неизменна част от процеса по престиране на труд, което изисква
доверие на работодателя, че работника ще използва поверените му СМЦ за
изпълнение на трудовите си задължения. Кражбата, присвояването на СМЦ /в
случая на климатика/ от ищеца поради това представлява накърняване на
доверието, което работодателят му има. Едно от изрично предвидените в чл.
187, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина е именно злоупотреба с
доверието на работодателя /т.8/ във вр. чл. 126, т. 9 КТ - при изпълнение на
работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие. В
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на
трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. В т. 4 изрично е посочено
„злоупотребата с доверието на работодателя“. В случая извършено
противозаконно изнасяне на климатика покрива изцяло критериите за тежко
нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Константна е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения
на трудовата дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за
налагане на дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват
тежко нарушение на трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че
следва да се съобразят във всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал.
1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/. Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от
1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на
конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата дали
работникът спазва изискванията за безопасни условия на труд; тази преценка
е комплексна и обхваща всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното
нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените трудови задължения,
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение
на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му
към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
14
преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този
смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Неспирането за проверка по принцип е нарушение на Правилника за
пропускателния режим в ответното дружество и представлява нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Самото нарушение би
могло и да не е тежко по смисъла на чл. 190 КТ, но в случая то е извършено с
цел да се отклони СМЦ на ответното дружество /противозаконно отнетия
климатик Нипон/, поради което същото следва да се квалифицира като тежко
нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 6 КТ във вр.
чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
В този смисъл функционалната свързаност на извършените две
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца представляват в
своята съвкупност дръзко неговото нарушение на трудовата дисциплина,
което следва да се квалифицира като тежко такова по смисъла на чл. 190 КТ.
Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността
на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ,
съдът намира, че работодателят законосъобразно е преценил тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на ищеца.
При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид
формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли
неправомероността на същото и неговите последици, съжалява ли за
стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. (в
този смисъл разясненията в решение № 109/13.08.2018 г. по гр.дело №
3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Деянието е извършено умишлено и с користна
цел, а ищецът не изразява съжаление за стореното. Напротив, той дори
злоупотребявайки с доверието на работодателя е посочил, че е дал климатика
за ремонт, а всъщност е ползвал услугите на свой колега да монтира
климатика в апартамента му. Налице е дързост и упоритост в действията на
ищеца, които неминуемо характеризират деянията му тежки нарушения на
трудовата дисциплина.
Имуществените последици от дисциплинарното нарушение може и да
не са големи, но същото е тежко с оглед поведението на работника, което е
15
насочено срещу доверието, което следва да съществува между ответник и
работодател поради личния характер на трудовото правоотношение.
Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на климатика от страна на
работника, винаги е било преценявано в съдебната практика като тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-тежката
форма на злоупотреба с доверието на работодателя /например решение № 62
от 18.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение №
32/15.02.2012 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в,
необжалвано; решение № 68 от 23.02.2018 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. №
1529/2017 г. на 1-ви гр.с-в, недопуснато до касационно обжалване/. То освен
че носи пряка материална вреда, носи и други нематериални вредни
последици за работодателя. Вредните последици, които квалифицират
нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да са не
само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно,
разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл решение №
305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №
461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Липсата на
наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от страна на
работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо работниците, но и
носи като пряка последица отрицателно въздействие върху трудовия колектив
и цялостния трудов процес. Липсва критично отношение на ищеца към
извършените нарушения.
В разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според
тежестта им - трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят
може да налага. Всички тези обстоятелства съдът намира, че в съвкупност
обосновават избора на най-тежкото дисциплинарно наказание от страна на
работодателя, а именно дисциплинарно уволнение.
От изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед
дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на тежестта на
извършените нарушения на трудовата дисциплина.
Поради изложените съображения съдът намира, че наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е
неоснователен и следва да се отхвърли.
16
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което
искът за възстаноняване на заеманата до уволнението работа също следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
обуславя неоснователност на иска за обезщетение поради уволнението,
поради което този иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК. Такива са сторени от ответното дружество в размер на 90 лв.,
платени възнаграждения за разпитани свидетели. Останалите 30 лв. до
внесения общо депозит от 120 лв. не са платени като възнаграждение на
четвъртия свидетел, поради което при поискване от ответника с нарочна
молба ще се възстановят като неизползван депозит. Следва на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане
на правна помощ на ответното дружество да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. общо за двата иска /100 лв. за иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 150 лв. за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ с оглед правната и фактическа сложност
по делото/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П. Г. К., ЕГН
**********, от гр. ******, срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление с. Ковачево, община Раднево, обективно кумулативно
17
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл.
225 КТ за признаване за незаконно на наложеното със заповед № ЧР-02-118
от 11.08.2020 г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца П. Г. К. и за отмяна на заповедта, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител участък добивна
промишленост - вулканизации“ в участък „Вулканизации“ при ответното
дружество и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 15972 лв.
за периода от 12.08.2020 г. до 12.02.2021 г.
ОСЪЖДА П. Г. К., ЕГН **********, от гр. ******, да заплати на
Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с.
Ковачево, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 90 лв.
/деветдесет лева/ платени възнаграждения за свидетели и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК сумата от 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
18