РЕШЕНИЕ
№ 2299/15.12.2023г.
гр.
Пловдив, 15.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на десети октомври, през две хиляди двадесет
и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Таня Златева,
като разгледа докладваното
административно дело № 2198 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.10, ал.6, вр. с ал.5 от Закона за семейните помощи за деца
/ЗСПД/, във връзка с чл.145 от АПК.
Делото е
образувано по жалба от А. К. с ЛНЧ **********, ***, дпозирана чрез пълномощник
адв.В., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/16089/11.08.2023 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която е отказано по
заявление на жалбоподателя отпускането на семейна помощ за деца – еднократна
помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а,
ал.1 от ЗСПД за детето А. А. К., записана като ученичка във втори клас. С
жалбата, както и в съдебно заседание, чрез втори пълномощник, адвокат Ж., се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като
издадена в противоречие с материалния закон. Прави се анализ на относимата
нормативна уредба, като се акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателят К.
е чужда гражданка, но с предоставена временна закрила в Република България,
поради което за нея е приложим Законът за убежището на бежанците. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от АПК на упълномощен
адвокат.
Ответникът по
жалбата Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата, като моли
заповедта да се потвърди като правилна и законосъобразна, доколкото е спазен
материалният закон при нейното издаване, а именно нормата на чл.3, т.5 от ЗСПД.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в същото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, както и приетите по делото писмени
доказателства, прие за установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване.
Жалбата е депозирана от лице, засегнато пряко от действието на
обжалвания административен акт, поради което и с наличие на правен интерес от
обжалване.
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна.
От фактическа
страна се установява следното: Жалбоподателят Е.К., като гражданка на Република Украйна и майка на
детето А. К., подала заявление –декларация на 04.08.2023 г. за отпускане на еднократна
помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от
Закона за семейните помощи за деца до Директора на Дирекция социално
подпомагане- Пловдив. След извършена проверка от длъжностно лице в ДСП-Пловдив,
било установено, че детето А. е записано във втори клас в СУ „Хр.Г Данов“. Във
връзка с декларираното обстоятелство, че заявителят Е.К. е гражданка на Украйна
и полученото по-рано уведомление по запитване на ДСП –Пловдив от Почетното
консулство на Украйна в гр. Пловдив относно това, че между България и Украйна
няма сключен договор, уреждащ получаването на семейни добавки/помощи, на
11.08.2023 г. била издадена оспорваната Заповед № ЗСПД/Д-РВ/16089/11.08.2023
г., в която било отразено като мотиви за постановения отказ от отпускане на
исканата по заявлението еднократна помощ, че на основание чл.3, т.5 от ЗСПД
право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно
пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи
е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, съгласно предвиденото в чл.10, ал.4 от ЗСПД, в която връзка по делото е
приложена и надлежна оправомощителна заповед. Същата е и в предвидената писмена
форма и съдържа необходимите според съда мотиви, които, съотнесени към
посочените правни основания за издаването на заповедта, дават яснота относно
волята на издателя на заповедта.
Съгласно чл.10а
от ЗСПД на семействата, чиито
деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си,
във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за
покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят
постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда
на чл. 26 от Закона за закрила на детето, като помощта се отпуска независимо от дохода на
семейството. В конкретния случай по делото не е налице спор относно това, че
детето, във връзка, с което от жалбоподателя Ел.К. е подадено заявление за
ползване на въпросната семейна помощ в качеството ѝ на негова майка, е
записано във втори клас, както е било декларирано от нея, като липсва спор и по
отоншение на факта, че детето не е настанено за отглеждане извън семейството
му. Видно е, че на жалбоподателя К. е отказано отпускането на семейната
еднократна помощ, която безспорно е вид социално плащане, доколкото е такава,
отпускана от държавни структури за социално подпомаагне и е част от държавната
политика, разработвакна, провеждана и координирана от Министъра на труда и
социалната политика /чл.1а от ЗСПД/. Основание за отказа си административният
орган е намерил в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, която предвижда, че право
на семейни помощи за деца имат бременните жени -
чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и
отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено
в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна и
направеният от страна на издателя на заповедта. В тази насока и макар и от
издателя на заповедта да не е изрично посочено в мотивите за отказа му, че
същият е именно във връзка с установена липса на такъв международен договор,
което е било констатирано от него след запитване и съответен отговор от
Почетното консулство на Украйна в България по-рано, то от подготвителните
документи по преписката и това става ясно и от последвалото писмено изявление
на администратвиния орган до съда, се установява, че това е именно обосновката
на издадения отказ. В случая обаче, според съда, административният орган е
извършил нарушение при издаването на обжалваната заповед, доколкото не е
осъществил необходимото по чл.35 от АПК и не е изяснил всички факти и
обстоятелства по случая, което пък е от съществено значение с оглед определяне
на приложимия материален закон. В рамките на съдебното производство се установи
от представеното копие на регистрационна карта на жалбоподателя Ел.К., издадена
от Държавната агенция за бежанците при МС, че същата е чужд гражданин с
предостаовена временна закрила по смисъла на ЗУБ, което е видно от вида на
издадения ѝ документ от ДАБ и срокът на валидност на същия. В тази насока
и с оглед на ноторно известното обстоятелство за наличието на значителен
бежански поток от Украйна към България във връзка с военни действия, водени на
територията на тази държава, следвало е длъжностното лице при ДСП-Пловдив да
установи какъв е точно статутът на жалбоподателя-заявител, доколкото от това
обстоятелство зависи и преценката на приложимия спрямо него закон. И това е
така, предвид факта, че разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, когато говори за
правото на семейства на чужди граждани да ползват семейни помощи за деца и условията
за това, има предвид постоянно пребиваващи в страната чужди граждани. Такива са
лицата - чужденци, на които е издадено разрешение за постоянно пребиваване по
смисъла на чл.25 от Закона за чужденците в Република България, сътветно
притежаващи и документ за това по Закона за българските лични документи. В случая, както се каза, макар жалбоподателят
К. да е чужда гражданка, то тя категорично не е със статут на постоянно
пребиваващ чужденец в страната, за да е приложимо за нея изискването по чл.3,
т.5 от ЗСПД да има наличен международен договор, по който България е страна, за
да има тя право на семейни помощи за деца, както е приел административният
орган. Както се каза, жалбоподателят е лице – чужд гражданин с предоставена
временна закрила по реда на Закона за убежището на бежанците. Нещо повече,
налице е предвиждане в този специален закон, че чужденците с предоставена
временна закрила имат право на социално подпомагане /чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ/.
В тази насока и налице е специален закон, който урежда правата на чужд
гражданин с предоставена временна закрила в страната ни, поради което и общата
разпоредба на чл.3,т.5 от ЗСПД, изискваща наличен международен договор,
доколкото се отнася до постоянно пребиваващите чужди граждани не е изобщо приложима.
Следва да се има предвид, че в §1а от ДР на ЗУБ е изрично посочено, че законът
въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти
за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени
лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането
на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, като
съгласно нормата на чл.13, §2 от Директивата
държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални
грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила, като средства за съществуване
и медицинско обслужване, в случай че те не разполагат с необходимите средства. В
конкретния случай, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ въвежда правото на
социално подпомагане за чужденците, на които е предоставена временна закрила,
без посочване на каквито и да било изключения в обема на това право, което
означава, че при изпълнение на останалите условия на разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗСПД на жалбоподателя би следвало да се предостави еднократната помощ
за дете, записано във втори клас. При това положение и като не е изследвал
статута на жалбоподателя, което е следвало задължително да провери, административният
орган е приложил неправилно закона и поради това е постановил и
незаконосъобразен акт. Отделно от посоченото, доколкото в случая става въпрос
до социална по характера ѝ помощ, която се отпуска именно на родителя,
отглеждащ детето, записано в съответния клас на училище, тоест налице е целево
отпускане на помощта и целта ѝ е подпомагане отглеждането на детето с
покриване на неговите материални нужди, свързани пряко с образованието му, то
следвало е административният орган да съобрази при произнасянето си, че отказът
му, макар и косвено, засяга интересите на дете, във връзка с чието образование
е издадена заповедта. В тази връзка и следвало и да се прецени най-добрия
интерес на детето, като органът е било нужно поради това да обследва всички обстоятелства и в процеса на вземане на
решението да включи предварителна оценка на възможното въздействие /положително
и/или отрицателно/ на решението му върху съответното дете, като се преценят
нуждите на детето в конкретния момент и се предвидят възможните сценарии за
развитието му в краткосрочен и средносрочен план /според Общ коментар №14
(2013) на Комитета по правата на детето по КПД/. При такава, макар и по-широка
преценка, която обаче се дължи, предвид засягане, макар и косвено, интереси на
дете, органът би следвало да съобрази и разпоредбата на чл.27 от КПД, а именно
правото на детето на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, морално, духовно и
социално развитие, като в тази връзка вземе предвид и задължението на
държавите- страни по Конвенцията да предприемат мерки, в съответствие със
своите възможности, да подпомогнат родителите при осъществяване на това право и
в случай на нужда да предоставят материална помощ. В тази насока в ЗСПД е
предвидено, както се каза, че семейната помощ за ученик от първи, втори, трети
и четвърти клас се предвижда да бъде предоставена на отглеждащия детето родител,
без значение от доходите на семейството. При това положение и като не е
установил всички релевантни факти и обстоятелства в хода на административното
производство, които са относими към направата на изводите му, ответният
административен орган е достигнал до погрешно заключение относно приложимия
закон. Ето защо и отказът му се явява незаконосъобразен и ще следва да се
отмени, като преписката се изпрати на ответника за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателя при спазване на дадените указания по тълкуване и
прилагане на закона.
С оглед този изход
на спора на жалбоподателя се дължи
адвокатско възнаграждение за един адвокат съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
каквото е поискано да бъде присъдено по реда на чл.38 от ЗА. От приложения
договор за правна защита и съдействие се установява, че с единият от
упълномощените от жалбоподателя адвокати за изготвяне, подписване и представяне
на жалба, чрез когото и е депозирана жалбата в съда, е уговорено да
представлява жалбоподателя безплатно, като лице, което е материално затруднено,
сиреч на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Поради това и според съда са налице
основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Г.В.,с когото е
сключен договорът, да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в
случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.3 от Наредбата, което да възлиза на
1000 лева, като съгласно §1, т.6 от ДР на АПК следва да бъде осъдена АСП да
заплати тези разноски.
Водим от
изложеното и на основание чл.173, ал.2,
от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. К.
с ЛНЧ **********, ***, Заповед № ЗСПД/Д-РВ/16089/11.08.2023 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която е отказано
отпускането на семейна помощ за деца по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето А. А. К..
ИЗПРАЩА преписката на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ Пловдив за ново произнасяне по заявление –декларация №
ЗСПД/Д-РВ/16089/04.08.2023г. за отпускане на еднократна помощ за ученици,
записани във втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните
помощи за деца.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София
да заплати в полза на адвокат Г.В. с личен номер **********, вписан в АК –София
със служебен адрес гр. София, ул.“Узунджовска“ № 1, ет.3, сумата от 1000 лева,
съставляваща възнаграждение за един адвокат по делото, определено по чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: