Р Е Ш Е Н И Е
№: 217 11.02.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Л.
Прокурор: Г.М.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2866 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на
храните гр.Бургас (ОДБХ-Бургас), подадена чрез пълномощника юрисконсулт З.Н., против
решение № 102/16.10.2019г., постановено по НАХД № 211/2019г. по описа на Районен
съд - Карнобат, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление
(НП) № 37/11.06.2019г., с което на Р.К.Р., ЕГН-**********, за нарушение чл.51,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), на основание на чл.471а,
ал.1 от ЗВД, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното
решение като неправилно и необосновано. Не споделя извода на районния съд, че в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не е конкретизирано
мястото на нарушението. Иска цялостна отмяна на оспорения съдебен акт и
потвърждаване на НП.
Посочените в касационната жалба оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не
изпраща представите и не ангажира нови доказателства.
Ответникът по касация – Р.К.Р.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.А.С. ***, в отговора на
касационната жалба и нарочна молба по хода на делото, оспорва жалбата и пледира
за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Присъединява се към
становището на районния съд за непосочване на мястото на нарушението, а освен
това намира, че не е доказано, че процесният пчелин е бил негов.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на решението на
Районен съд - Карнобат, поради което пледира същото да бъде отменено.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за
основателна по следните съображения:
Районен съд - Карнобат с решение № 102/16.10.2019г. по НАХД № 211/2019г., е
отменил НП № 37/11.06.2019г. на директора на ОДБХ-Бургас, с което на Р.Р.
за нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВД, на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД, е
наложена глоба от 150 лева. Санкцията е за това, че „при извършена проверка на 21.05.2019г. на пчелин,
находящ се в гр.Сунгурларе, собственост на Р.К.Р., се установило, че животновъдният
обект не е регистриран по реда и условията на чл.137 от ЗВД”. За
нарушението е съставен АУАН № 0002392/21.05.2019г., а впоследствие е издадено оспореното
пред първоинстанционния съд наказателно постановление. Към преписката е
приложен и констативен протокол, изготвен на датата на установяване на
нарушението – 21.05.2019г. от контролните органи. В него изрично Р.Р. се е
подписал като собственик на пчелина от 40 пчелни семейства в гр.Сунгурларе и
под констатацията, че същият не е бил регистриран по чл.137 от ЗВД.
За да постанови решението районният съд е приел, че в АУАН и НП не било
описано в достатъчна степен мястото на нарушението и точното местонахождение на
пчелина – чрез посочване на населено място, местност, улица, номер на поземлен
имот и др., което е счетено за съществено процесуално нарушение. Мотивиран от
това районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Жалбата е основателна.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че нарушителят
е осъществил вмененото му нарушение по чл.51, ал.1 от ЗВД, тъй като към момента
на проверката на контролните органи, стопанисваният от него животновъден обект
– пчелин от 40 пчелни семейства в гр.Сунгурларе, не е регистриран по реда на
чл.137 от ЗВД. Не може да бъде споделен изводът на районния съд, че в АУАН и НП
не е посочено мястото на нарушението. Същото е индивидуализирано съгласно
изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чрез посочването на
населеното място в която допуснато нарушението, а именно гр.Сунгурларе и
неговото естество – пчелин. Тази идентификация позволява преценка за пространствената
компетентност на наказващия орган, която се извършва на основание чл.48 от ЗАНН
и е достатъчна за правилната й реализация, което в случая е спазено.
Посочването освен на населеното място в което е осъществен състава на
нарушението, допълнително на имената на местности, улици, номера на поземлени
имот и др., наистина позволява по-пълна идентификация, но не всякога е
възможно, а и не е задължителна част от съдържанието на АУАН и НП. Поради това,
непосочването на такива идентификационни белези не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение.
Достигайки до извод за незаконосъобразност и отмяна на наказателното
постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен.
Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и подлежи на решаване по
същество. От доказателствата по делото безспорно се установява, че при
извършената проверка от контролните органи е установено, че Р.Р. е стопанисвал
животновъден обект, който не е бил регистриран по надлежния ред. Този факт не е
бил спорен и самият нарушител е положил подписа си под него в констативния
протокол. Релевантните за обективната истина факти са безспорно установени и
налагат извода за доказаност на описаното в наказателното постановление
нарушение и правилното му санкциониране. При издаването на наказателното
постановление са спазени всички процесуални правила и норми. Актът и НП са
постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените факти и
обстоятелства са описани надлежно в акта и наказателното постановление,
безспорно е установено в хода на съдебното следствие и разпита на
актосъставителя, че същите отговарят на обективната истина. Правилно са
определени вида и размера на наложеното наказание в рамките на определения в
закона минимален размер.
С оглед на изложеното е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК – противоречие с материалния закон и обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди наказателното
постановление.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 102/16.10.2019г., постановено по НАХД №
211/2019г. по описа на Районен съд - Карнобат
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37/11.06.2019г.,
издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Бургас,
с което на Р.К.Р., ЕГН-**********, за нарушение чл.51, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, на основание на чл.471а, ал.1 от същия закон,
е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.