РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 30.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
Членове: ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно дело № 79 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Ц.А.С. ***, чрез пълномощник адв.В. К.-ЛАК, срещу Решение № 42 от 14.04.2022
година, постановено по административно наказателно дело № 6
по описа за 2022 година на Районен съд /РС/ – Троян, с което първи състав е
потвърдил Наказателно постановление № 493 от 02.12.2021 година на директора на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, като правилно и законосъобразно.
В касационната жалба се оспорва извода
на РС, че твърдяното нарушение доказано е
извършено от касатора, доколкото не е получил цитираното в акта и НП
позволително за сеч, с доводи, че е незаконосъобразно отговорността на едно
лице да почива на предположения. Както и извода, че не са налице предпоставки
за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че в АУАН и в НП не са посочени
конкретните действия на наказателноотговорното лице и остават неизяснени
обстоятелствата около самото извършване на незаконна сеч - кой и кога я е
извършил. Отделно, в АУАН е посочен голям период, от около 6 месеца, поради
което за всеки решаващ орган е невъзможно да установи дали са спазени
преклузивните срокове за образуване на производството. В заключение се иска
отмяна на решението на РС Троян и отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски за двете
инстанции.
В
съдебно заседание касаторът чрез
процесуалният си представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът Регионална дирекция по горите, в съдебно заседание не изпраща представител.
В депозирана по делото молба
вх.№2230/14.06.2022 г. на АдмСЛ, чрез
процесуалният си представител ю.к.Т. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба по съображенията, изложени в писмено възражение по делото. Моли
да остане в сила решението на РС Троян като правилно и на основание разпоредбата на чл.63 от ЗАНН да се
присъди в полза на РДГ Ловеч сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв. за двете инстанции.
Участващият
в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава
становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на постановения съдебен акт. Счита,
че пред първоинстанционния съд са събрани убедителни доказателства, водещи до
извода, че не е доказана субективната
страна на нарушението, за което е издаден акта и НП, вкл. заключението по приетата
графологическа експертиза.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение
на Районен съд - Троян, което подлежи на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна по следните
съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
С обжалваното решение,
първи състав на Троянският районен съд е потвърдил наказателно постановление
/НП/ № 493 от 02.12.2021 година на директора на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, с което на Ц.А.С. е наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 лева за нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за
горите, вр. чл.108, ал.3 от същия закон, във вр. чл.61 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Административнонаказателната
отговорност е ангажирана затова, че в периода от 08.01.2021г. до 09.07.2021г. в
землището на с.*****, община Троян, в отдел 215, подотдел „е“-държавна горска
територия, като лице по чл.108 ал.2 от Закона за горите, на което е издадено
Позволително за сеч № *****не е изпълнил задължението си - не е упражнил
контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина и в нарушения изискванията на чл.12 ал.1
т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии,
не е следил за спазването на правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета
вследствие на което е допуснал отсичането на описаните дървета, немаркирани за
сеч с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч. Прието е, че с
описаното деяние виновно е нарушил чл.257 ал.1 предл.второ точка 1 предл.първо от
Закона за горите, във вр. с чл.108 ал.3 от същия закон във вр. с чл.61 от
Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. с чл.12б ал.1 т.5 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление
решаващият състав е приел за доказано от обективна и субективна страна
вмененото административно нарушение по ЗГ, автора и вината му.
Настоящият касационен състав намира, че
решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на
материалния закон. Неправилно районният съдът е приел, че описаното в акта и НП
нарушение е осъществено от субективна страна и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на С., като лице, упражняващо
лесовъдска практика.
Съгласно посочената от наказващият орган
разпоредба на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48,
както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
Съобразно чл.108, ал.2 и ал.3 от Закона за
горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в
наредбата по чл. 101, ал.3. Лицето по ал.2, на което е издадено позволителното
за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148.
Според
ангажираната от наказващият орган разпоредба на 12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е
регламентирано, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението
на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч; ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В процесния случай според събраните
доказателства издаденото на Ц.А.С. като
представител на „****“ ООД с. ***** - Позволителното за сеч № 0592840/08.01.2021
г. за отдел 215, пототдел „е“, за имот държавна горска територия, не е получено от него, за да възникне
задължението му като лице по чл.108 ал.2 от ЗГ да следи за спазването на сроковете и правилата да сеч.
От заключението по допуснатата и приетата по делото без възражение от страните
съдебно-графическа експертиза категорично се установява, че С. не е подписал
като „Получил“ позволително за сеч № *****, включително, че документът не е подписан
от нито едно от лицата, на които същият е предоставил своите права съгласно
представените пълномощни, при което соченото нарушение не е доказано от
субективна страна, липсва виновно поведение и в двете форми на вината – умисъл
или непредпазливост, и незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за нарушение, което не е извършил.
При
това необосновано със събраните по делото доказателства и приетата съдебно графологическа
експертиза решаващият състав е приел, че описаното в акта и НП нарушение е осъществено
от субективна страна и касаторът Ц.А.С. е действал виновно, като е съзнавал
своите контролни задължения във връзка със сечта и е могъл да предвиди, че в
резултат на бездействието си могат да настъпят съставомерни вреди.
Предвид изложените съображения,
касационният състав
счита атакуваното решение за неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Пороците му съставляват нарушение на
закона, които не могат да бъдат поправени пред касационната инстанция или чрез
връщане за ново разглеждане от друг състав,
представляващо касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Поради това, решението следва да бъде отменено изцяло, поради нарушение на закона и постановено друго, с
което се реши делото по същество с отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С
оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски от касационния жалбоподател, такива му се дължат от бюджета на органа,
издал отменения акт, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. В производството пред
първоинстанционния районен съд, както и в настоящото касационно производство,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е формулирал своевременно
искане за присъждане на разноски, съответно в производството пред районния съд
– още с подадената жалба против процесното НП, а в настоящото производство - с
подадената касационна жалба. С оглед така формулираните искания, предвид изхода
на спора и на основание посочените разпоредби на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сума в размер на 360. 00 лв.
за всяка инстанция /договорено и платено адвокатско възнаграждение по
представеният на л.6 от делото на РС и на л.26 от настоящото Договор за правна
защита и съдействие /, или общо сумата от 720. 00 лева.
Мотивиран така и на основание
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 42 от
14.04.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 6
по описа за 2022 година на Районен съд /РС/ – Троян и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 493
от 02.12.2021 година на директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което
на Ц.А.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за
нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, вр. чл.108,
ал.3 от същия закон, във вр. чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите гр.Ловеч, да заплати на Ц.А.С. разноски в общ размер на 720 /седемстотин
и двадесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.