Р Е Ш Е Н
И Е №……
Гр.
София, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 10771 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 235659/11.10.2017 г. по гр. дело № 64341/2016 г., на 141 с-в,
СРС, е признато за установено, по отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.С.НА А.в България
не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 826, 29 лв. -
стойност на топлинна енергия, сумата 15, 32 лв., представляваща
стойност на услуга за дялово разпределение, начислени по фактури, издадени в
периода м. 07.2013 г. - м. 07.2016 г. за топлоснабден имот ап. 2, находящ се в
гр. София, пл. „*************, отчетени по партида с аб. № 387522 и код на
платеца № Т 387522, както и лихва за забава върху главниците, начислени по
фактури, издадени в периода м. 07.2013 г. - м. 07.2016 г. в размер на 365, 79 лв. -
върху главницата за потребена топлинна енергия и 1, 61 лв. - върху главницата за
стойност на услуга за дялово разпределение, като е отхвърлен иска за сумата,
над 15, 32 лв. до 18,72 лв. за цена на услуга за дялово разпределение. Страните са осъдени
съразмерно за заплащане на разноски.
Въззивна жалба срещу
решението само в частта, в която е уважен иска за недължимост на главница за топлоенергия в размер на 1 826, 29 лв.
за периода м. 07.2013 г. - м. 07.2016 г., е подал ответника - „Т.С.”
ЕАД с доводи, че в тази част е неправилно и необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа, че в
производството не са оспорвани облигационните отношения с ищеца по доставката
на ТЕ в имота през процесния период и възникването на задължение за него е
прието за безспорно с доклада по делото. Ищецът е погасил задължения, за което
е представил фактури, които касаят период извън процесния, като са останали
непогасени задълженията за лихви за забава. Представени са и фактури за
плащания в процесния период, които са били осчетоводени така, както е заявил
ищеца. Ответникът не е оспорил плащанията и по този въпрос не е бил налице
спор. Спорът е засягал въпроса дали се дължат други суми, извън погасените от
ищеца за процесния период. Не е установено дали с платените от ищеца суми са
погасени задълженията, посочени в платежните нареждания или други задължения.
Поддържа се, че по делото не е установено дали претендираната общо сума от
ищеца се търси за процесния период, поради което се твърди, че искът е изцяло
недоказан. Поради това се поддържа, че в
една част производството е недопустимо, а в друга - искът е неоснователен. Моли
да се отмени решението в оспорената част и исковете да са отхвърлят. Претендира
разноски в производството, като евентуално моли да се намалят разноските на
ищеца поради прекомерност.
Въззиваемата страна - ищецът
С.С.НА А.в България, чрез представителя си, оспорва жалбата по
съображения в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е
правилно и законосъобразно постановено. Размерите на претенциите са установени
от неоспореното заключение на ССчЕ, поради което жалбата е изцяло
неоснователна. Моли да се потвърди решението в оспорената част, като претендира
разноски по списък.
Ответникът е подал и
частна жалба срещу определение № 328158/01.02.2017 г., с което молбата му за
изменение на основното решение в частта по разноските, на основание чл. 248 ГПК, е оставена без уважение. В жалбата се оспорва като неоснователен извода на
съда, че въпреки признанието на иска от страна на ищеца, той е станал причина
за завеждане на делото, заради изпращане на фактури на ищеца, и дължи разноски.
Твърди се, че и при погасяване на вземането по давност то остава дължимо и може
да се изпълни доброволно по чл. 118 ЗЗД, а ответникът не е предприемал действия
по принудителното изпълнение на задълженията, поради което не е станал причина
за завеждане на делото и не дължи разноски по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Моли да се отметни определението, като му се присъдят направените пред СРС
разноски. Претендира разноски по частната жалба.
Въззиваемата страна - ищецът
С.С.НА А.в България, чрез представителя си, оспорва частната жалба
като неоснователна с доводи, че частният жалбоподател не сочи конкретни
основания за неправилност на определението на СРС. Според ищеца е невярно
твърдението, че ответникът е направил признание на исковете. Напротив - той е
оспорил исковете по основание и размер. СРС е приложил правилно разпоредбата на
чл. 78 ГПК и не са налице основания за промяна на определението. Моли да се
остави без уважение частната жалба.
По реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено при изяснена по
делото фактическа обстановка.
Решението
се оспорва само в частта, в която е уважен иска за недължимост на главница за топлоенергия в размер на 1 826, 29 лв. за периода м. 07.2013 г. - м. 07.2016 г. В останалата част
решението е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г., действаща за периода), продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди.
Не се е спорило по въпроса, че ищецът - С.С.НА А.в България
е собственик на топлоснабдения имот - ап. 2, находящ се
в гр. София, пл. „*************, нито че е ползвател на ТЕ за него в периода.
С доклада по
делото СРС е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните
са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия с ответника за
стопански нужди, въпреки че такъв не е представен по делото, доколкото ищецът
не е оспорвал наличието на договорно правоотношение, както и че е ползвал ТЕ за
имота, включително за процесния период, която е заплащал на ответника.
Доколкото по аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат само спорните между
страните факти, непредставянето на писмен договор, какъвто ЗЕ изисква, не
променя факта, че ищецът е потребител на ТЕ за периода. Въззивният съд не
споделя аргументите на СРС, които са в обратния смисъл.
Спорен е основно
въпроса дали са налице задължения на ищеца към ответника за незаплатена ТЕ за
посочения в исковата молба период от м. 07.2013 г.
до м. 07.2016 г.
Като съобрази заключението
на приетата пред СРС СчЕ, което не е оспорено от страните и настоящият състав
също кредитира и предвид уточненията направени от вещото лице в о. с. з. пред СРС на 27.09.2017 г., въззивният съд
споделя изводите, че сумите за
потребена топлинна енергия за процесния период са изцяло заплатени от ищеца. В
приложение № 1 от заключението са посочени номерата на всички фактури, начислените
суми по тях и извършеното плащане. Според експертизата, причината ответникът да
търси повторно платените суми е, че не е отнасял плащанията към съответните
задължения, така както са конкретизирани основанията за погасяване във всеки от
платежните документи.
Установява се и, че реално не е заплатена стойността
за доставената топлинна енергия по фактури от месеците април, май, юни, юли,
септември и октомври на 2014 г., но същите не се сочат от ответника като
дължими в справка за дължими суми, приложена към отговора. Единственото
неплатено за процесния период, което се установява от заключението, и е
съдържимо на цитираната справка представлява сума в размер на 3, 40 лв. за цена
на услуга за дялово разпределение на топлинната енергия, начислена по фактури №
№ **********, № **********, № ********** и № **********.
Предвид установеното по делото, основателно и в
съответствие с доказателствата СРС е приел, че исковете за установяване на
недължимост на главници са основателни за сумата 1 826, 29 лв. и следва да
бъдат уважени, като исковете са отхвърлени само за разликата от 3, 40 лв. за
отчитане на уредите за дялово разпределение, в която част решението не е
оспорено.
Доколкото крайните изводи на
въззивният съд съвпадат като цяло с решаващите изводи на СРС, решението, в
оспорената част, е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на ответника „Т.С.“
ЕАД срещу определение № 328158/01.02.2017 г., с което
е оставена без уважение молбата му за изменение на основното решение в частта
по разноските, на основание чл. 248 ГПК, въззивният съд намира следното :
Частната жалба е изцяло
неоснователна, доколкото видно от мотивите на решението, както и от неговия
диспозитив, СРС е съобразил отхвърлената част от исковете, като е присъдил
съразмерно с нея юрисконсултско възнаграждение на ответника. Съдът не е
разглеждал въпроса дали той е станал причина за завеждане на делото и дали му
се дължат разноски на това основание, поради което този въпрос не подлежи на
разглеждане за първи път и от въззивната инстанция. Частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора -
жалбата ще бъде отхвърлена, право на разноски за тази инстанция има
въззиваемата страна - ищеца. Ищецът е претендирал
реално заплатени разноски за адвокат в размер на 480 лв. за въззивната
инстанция. При съобразяване предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, ведно с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ, бр. 28 от 25.10.2016 г.) и
обстоятелството, че е подадена и частната жалба, въззивният съд намира, че претендирания
от ищеца адвокатски хонорар от 480 лв. не е прекомерен следва да се присъди в
негова полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235659/11.10.2017 г. по гр. дело № 64341/2016 г., на 141 с-в,
СРС, в частта, в която е признато за установено, по отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.С.НА А.в България не дължи на Т.С."
ЕАД сумата 1 826, 29 лв.
- стойност на топлинна енергия по
фактури, издадени в периода м. 07.2013 г. - м. 07.2016 г. за топлоснабден имот
ап. 2, находящ се в гр. София, пл. „*************, и отчетени по партида с аб.
№ 387522 и код на платеца № Т387522.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата
част, като неоспорено от страните.
ОСЪЖДА „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на С.С.НА А.в България, Булстат *******,
с адрес по делото : гр. София, ул. „*******№ * чрез адв. А., разноски за
адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 480 лв., основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.