РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Ихтиман, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200229 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от Т. С., чрез адв. К. А. против
Наказателно постановление № 24-1204-000411/19.03.2024 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което на Т. С.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж,
ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че причината за движение в аварийната лента е технически проблем
на автомобила, който е нямал мощност поради неизправност на турбо
компресора. В допълнение жалбоподателят счита, че не са представени
доказателства за компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган. Жалбоподателят твърди също, че в
наказателното постановление не се съдържа описание на нарушението,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
От пълномощника му адв. Й. Л. е депозирана молба, с която поддържа
1
жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като
в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено
е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.
Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 29.02.2024 г., около 11.29 ч., на автомагистрала „Тракия“ (път А-1), в
района на 54 км, в посока от гр. Пловдив към гр. София, жалбоподателят Т. С.
управлявал товарен автомобил Ман с рег. № ******** с влекач, собственост
на „Е. В.“ ДООЕЛ.
Автомобилът на жалбоподателя навлязъл в аварийната лента на
магистралата поради голям наклон на пътя, което било възприето от
компетентните органи – св. И. С. Н. и В. П. В., които след извършена проверка
преценили, че е налице извършено нарушение и му съставили акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Т. С. отказал да подпише съставения акт, като отказът му бил
удостоверен от св. С. И. В., който в този момент също бил спрян за проверка
като водач на друг автомобил от същите полицейски служители.
На същата дата жалбоподателят дал обяснение за случая (л. 40 от
делото), като посочил, че поради „голем баир“ е „исползизвав спирачката
лента“. От така даденото обяснение от Т. С. се установява, че причината да
навлезе в аварийната лента на магистралата е била, за да не забавя останалите
участници в движение заради големия наклон на пътя.
След проверката жалбоподателят продължил движението си по
автомагистрала Тракия (А-1), като впоследствие навлязъл и продължил
движението си към автомагистрала Люлин (А-3) и ГКПП Гюешево и по
маршрута си с крайна точка гр. С., Р. С. М.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото писмени доказателства – картон на НП,
сведение от жалбоподателя, справка за собственост на МПС, заповеди за
компетентност, справка за нарушител/водач, веществено доказателство –
компактдиск със записана на него справка за платени пътни такси от АПИ,
както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите
Н., В. и В.. Доказателственият материал в по-голямата си част е
последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.
Основното противоречие в събраните доказателства е касателно това
2
имало ли е повреда и движело ли се е по-бавно от останалия тежкотоварен
трафик ППС, управлявано от жалбоподателя. По отношение на тези
обстоятелства съдът не кредитира показанията на св. Р. В. А. и приетия като
писмено доказателство по делото Протокол за извършен диагностичен
преглед на МПС с контролен номер ******** от „Р. М.“ ЕООД (л. 15 от
делото). Според показанията на св. А. и изготвения от същия протокол за
диагностичен преглед около 13 часа на 29.02.2024 г. той е извършил преглед
на място на км 52/56 от автомагистрала Тракия в района на Община Костенец,
като установил проблем в турбо компресора на товарния автомобил. Св. А.
дал препоръки влекачът да напусне магистралата на собствен ход, като бил
избран маршрут извън магистралата. Р. А. сочи в протокола и в показанията
си, че няколко часа по-късно същият ден техническият проблем бил трайно
отстранен в сервиз и композицията си продължила по маршрута.
Така дадените показания от св. Р. А. и описаното от него в протокола за
извършен диагностичен преглед се опровергават от изисканата справка от
Агенция пътна инфраструктура за заплатени пътни такси за товарен
автомобил с рег. № ******** на 29.02.2024 г. От същата справка (л. 72-100 от
делото), представена в табличен вид и записана на компактдиск – приет като
веществено доказателство и възпроизведен в хода на съдебното следствие, се
установява, че около 13 часа на 29.02.2024 г. товарен автомобил с рег. №
******** вече не се е движел по автомагистрала Тракия (А-1), а се е движел
по Софийски околовръстен път, нито пък се е намирал на територията на
Община Костенец, доколкото от справката е видно в колко часа този
автомобил е преминал през конкретните сегменти от републиканската пътна
мрежа. От справката не се установяват сериозни забавяния при преминаването
между отделните сегменти, нито се установява товарният автомобил да е
напуснал автомагистрала Тракия и да се е движел по алтернативен маршрут,
както твърди жалбоподателя.
Следва да се посочи, че представените от жалбоподателя пътен лист и
товарителница (л. 64-66 от делото) също не следва да бъдат кредитирани,
доколкото в тях е описан маршрута на товарния автомобил в периода след
29.02.2024 г. в 20:45 часа, като видно от описаното в пътния лист товарният
автомобил въобще не е преминавал през територията на Република България
по маршрута си С. – М. – С.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи /л. 37-39 от делото/ се установява, че АУАН и НП са
издадени от териториално и местно компетентни органи. Същите са издадени
по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН
задължителни реквизити.
3
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Мястото
на извършване на нарушението е достатъчно добре индивидуализирано,
поради което възражението на жалбоподателя в тази насока следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Съдът счита, че посочването на мястото на
нарушението като „по АМ „Тракия“, с посока на движение от гр. Пловдив към
гр. София…, като в района 54 км се движи в аварийна пътна лента“ е
достатъчно, за да може наказаното лице да разбере къде се вменява, че е
извършено нарушението и съответно да организира защитата си.
Изложените възражения от жалбоподателя, че АУАН и НП страдат от
редица пороци, доколкото в тях липсва описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и посочване на
доказателствата, които го потвърждават, съдът намира за неоснователни.
Нарушението е описано в достатъчно ясна степен – същото се изразява в
движението на товарния автомобил в аварийната пътна лента на магистрален
път. Обстоятелствата, при които нарушението е извършено също са посочени
– дата, час, конкретно място на нарушението. Доказателства за нарушението
не са посочени, доколкото същото е било непосредствено възприето от
актосъставителя и свидетеля по акта.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото се доказа по
безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП от страна
на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП забранява на водачите на ППС при
движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средство. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията,
посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда
наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от три месеца и „глоба“ от 1000 лева.
Съдът намира, че в случая не е доказано наличието на едно от
изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно - повреда на
пътното превозно средство. От събраните доказателства повредата на МПС не
се установява по безспорен начин.
В конкретния случай не се установи, че жалбоподателят се е движел в
лентата за принудително спиране при наличие на някое от изключенията на
горепосочената разпоредба - повреда на пътното превозно средство или
здравословен проблем на водача или на някой от пътниците в превозното
средство.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното
нарушение е доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и
4
лицето правилно е било санкционирано на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от
ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер –
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и „глоба“ от
1000 лева, поради което наказващият орган няма възможност за допълнителна
преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Съдът намира, че процесното нарушение не може да квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с проитичащите от това
правни последици, тъй като деянието не разкрива белезите на маловажен
случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. По делото няма данни за смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние и на дееца. Същото е формално, като настъпването на
вреди не е елемент от състава му.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този
закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН, като съдът не намира основание и за
квалифициране на деянието като малозначително, съгласно чл. 9, ал. 2 от НК.
По всички изложени съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1204-
000411/19.03.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – София, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл.
*** ет. *, ап. *, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5