№ 375
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110200050 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Н. Х. Х. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0819-005865/08.11.2022г. на началник група в ОДМВР-
Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП, глоба в размер на 20,00лв.
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, както и административни
наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, както и при неизяснена
фактическа обстановка. Не отрича, че е извършил нарушение, като е
предприел изпреварване в участък с непрекъсната разделителна линия, но
счита, че настъпилото произшествие е резултат от поведението на другия
водач. Твърди, че е бил ударен от приближаващ се отзад автомобил, докато
неговото превозно средство е било в покой. Изтъква, че след инцидента
водачите са подписали двустранен констативен протокол, като между тях в
този момент не е имало противоречия относно произшествието. Счита, че
отговорността му е ангажирана неправилно, тъй като няма вина за
настъпването на произшествието, а също така не е нарушил и задълженията
1
си като участник в ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител- адв.М. Ж. от ВАК, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 25.07.2022г. жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес ГЛЕ 350” с рег.№ В 2041 ТА по ул.“Цар
Асен“ в гр.Варна, в посока бул.“Чаталджа“. Преди кръстовището с бул.“Цар
Освободител“ имало формирана колона от автомобили, един от които бил
л.а.“Пежо 407“ с рег. № В 0836 ВМ, управляван от св.А. Г.. Жалбоподателят
решил да се възползва от светещият в този момент зелен сигнал на
светофарната уредба и да изпревари намиращите се пред него автомобили.
Въпреки че в този пътен участък пътната маркировка била от типа М-2-
двойна непрекъсната линия, Х. предприел замислената маневра и навлязъл в
насрещното платно за движение. В този момент автомобилът, намиращ се
пред св.Г., се приготвял да завие надясно, но спрял, за да пропусне
пресичащи пешеходци и свидетелката се изнесла вляво, за да го заобиколи и
да продължи напред, като също навлязла леко в лентата за насрещно
движение. В резултат от действията на двамата водачи последвал удар между
управляваните от тях превозни средства, в резултат от който настъпили щети
в предната лява част на автомобила на свидетелката и в предната дясна част
на този на жалбоподателя. Двамата изтеглили автомобилите от кръстовището,
огледали повредите и след известен спор решили да съставят двустранен
протокол за настъпилото произшествие, без да уведомяват за това сектор
„Пътна полиция“-Варна. На мястото на инцидента пристигнал съпругът на
св.Г., който оказал известно съдействие за постигането на съгласие. Двамата
водачи изготвили и подписали Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, в който било отбелязано, че инцидентът е
настъпил поради навлизане в лентата за насрещно движение на управлявания
2
от жалбоподателя автомобил. На следващия ден св.Г. отишла в офис на
застрахователя си, за да съобщи за настъпилата щета и там била уведомена,
че жалбоподателят вече е заявил щетите по неговия автомобил, като отричал
да има вина за настъпването на произшествието. Поради това на 27.07.2022г.
св.Г. подала жалба до директора на сектор „Пътна полиция“-Варна, в която
описала случая и молела да й се окаже съдействие за изясняване на въпроса
по чия вина е възникнал инцидентът. Изясняването на обстоятелствата по
случая било възложено на св.Л. М. М., който разговарял с двамата водачи,
снел обяснения от жалбоподателя и изготвил протокол за ПТП. След
проверка на обстоятелствата, при които е възникнало произшествието, св.М.
счел, че вина за настъпването му имат и двамата водачи и им съставил актове
за установяване на административно нарушение. Така на 30.08.2022г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че при извършване на маневра изпреварване с
процесния автомобил не е осигурил достатъчно странично разстояние между
него и изпреварваното превозно средство и е блъснал последното, в резултат
на което е настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила; за това,
че е извършил маневра изпреварване, нарушавайки пътна маркировка М-2,
както и за това, че като участник в ПТП, след първоначално съгласие и
попълнен двустранен констативен протокол за ПТП не е уведомил
компетентните органи на МВР. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
акт на 08.11.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на Н. Х. била наложена глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, която в основни линии не се
оспорва от страните, съдът прие за установена въз основа събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите Л. М. М., А. Д. Г. и В. И. Н.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на св. М. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не извлича ползи от
твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с
жалбоподателя, при което за съда не съществуват основания за съмнение в
достоверността на дадените показания.
От особено съществено значение са показанията на свидетелките Г. и
Н., които непосредствено са възприели настъпването на произшествието и
действията на жалбоподателя. Макар че св.Г. е участник в инцидента, а св.Н.
е в близки приятелски отношения със санкционираното лице и следователно
и двете не се явяват напълно непредубедени и незаинтересувани, съдът
намира, че показанията им като цяло следва да бъдат кредитирани, тъй като в
3
основни линии кореспондират на показанията на св.М. и на приложените
писмени доказателства. Показанията и на двете свидетелки са повлияни от
отношението им към инцидента, но въпреки че подчертават вината на другия
водач за настъпването на произшествието, същите предоставят достатъчно
достоверна информация, която, обсъдена в съвкупност с останалите данни по
делото, позволява изясняването на изложената по-горе фактическа
обстановка.
От приобщените писмени доказателства с най-съществено значение са
приложените Двустранен констативен протокол за ПТП и саморъчна скица
към него, обяснение от Н. Х., Протокол за ПТП, Жалба от А. Г. и др., данните
от които допълват в достатъчна степен информацията от събраните гласни
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП задължава водачът, който
изпреварва, по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. За
нарушение на правилата за изпреварване, в резултат на което се причини
4
ПТП, е предвидено налагане на санкция по реда на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
предл.5 от ЗДвП. Понятието „пътнотранспортно произшествие“ е дефинирано
в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. В случая двата автомобила са получили материални
щети, което е основание разглежданият инцидент да бъде квалифициран
именно като пътнотранспортно произшествие.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява
жалбоподателят да е извършил първото от вменените му нарушения.
Безспорно в хода на предприетото от него изпреварване е възникнало
пътнотранспортно произшествие, но то не е резултат от неоставяне на
достатъчно странично разстояние между двата автомобила. В действителност
произшествието е настъпило поради неправомерното изнасяне вляво на
автомобила, управляван от св.Г., без да пропусне превозното средство на
жалбоподателя, което също неправомерно се е намирало в този момент в
лентата за насрещно движение. Следователно инцидентът е резултат от
поведението на двамата водачи. Жалбоподателят е нарушил нормата на чл.6,
т.1 от ЗДвП, задължаваща участниците в движението да съобразяват своето
поведение с пътните знаци и пътната сигнализация, като е нарушил
положената на това място пътна маркировка, представляваща двойна
непрекъсната линия. Визираната в чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП надлъжна пътна
маркировка „Двойна непрекъсната линия“ – М-2 установява забрана за
пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Не се спори по делото,
че жалбоподателят е пресякъл пътната маркировка, представляваща двойна
непрекъсната линия, с което виновно е нарушил нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В резултат на това в момента на удара същият се е намирал в лентата за
насрещно движение, в която не е имал право да се движи. В същото време
св.Г. се е отклонила вляво по посоката си на движение, без да пропусне
автомобила на жалбоподателя (за което й е съставен АУАН
№737662/30.08.2022г.) и именно в резултат от съчетаните действия на
двамата водачи е настъпило и разглежданото произшествие. То обаче не е
настъпило поради изначално неоставяне на достатъчно странично разстояние
между двете превозни средства, а поради нарушаването от страна на
жалбоподателя на пътната маркировка и едновременното навлизане на
5
автомобила на св.Г. в същата пътна лента, без да пропусне изпреварващия
неправомерно автомобил. При така установеното не би могло да се счете, че
Х. е извършил нарушение по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, което обуславя
отмяната на обжалваното наказателно постановление в тази му част като
недоказано и необосновано.
Както беше посочено по-горе обаче, жалбоподателят безспорно е
нарушил нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Наказанието за това нарушение е
наложено по реда на общата норма на чл.185 от ЗДвП, предвиждащ санкция
за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание, тъй
като е счетено, че произшествието е настъпило в резултат на нарушение по
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП. В действителност съдът намира, че за нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП е следвало да бъде наложено наказание по реда на чл.179,
ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.2 от ЗДвП, тъй като нарушителят е причинил ПТП
поради неспазване на предписанията на пътната маркировка. Според
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният съд има правомощие да
измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Районният съд
обаче не разполага с правомощието да влоши положението на
санкционираното лице като приложи по-тежка санкция. Поради това
наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, тъй
като жалбоподателят безспорно е извършил нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,
за което наказващият орган е избрал да го накаже по реда на чл.185 от ЗДвП,
а е недопустимо съдът в настоящото производство да наложи по-тежкото
наказание, предвидено в приложимата в случая санкционна разпоредба.
По отношение третото описано в наказателното постановление
нарушение съдът съобрази следното: Според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3,
б.А, б.Б и б.В от ЗДвП водачът на ППС, който е участник в ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
6
пътнотранспортното произшествие, а ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията,
на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Безспорно е установено по делото, а и не се отрича от страна на
жалбоподателя, че на посочената дата, след настъпило ПТП, същият е
напуснал мястото на настъпване на ПТП, като контролните органи са
уведомени за инцидента два дни по-късно, от св.Г.. Съдът намира обаче, че с
това Х. не е извършил нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, според
която ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че
да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. В
действителност тази норма предвижда възможност за участниците в ПТП, а
не задължение и следователно не съдържа състав на административно
нарушение. Фактическите твърдения на наказващия орган, че след
първоначално съгласие и попълнен двустранен констативен протокол за ПТП
жалбоподателят не е уведомил компетентните органи на ПТП, макар и
доказани, не сочат на осъществен състав на административно нарушение, тъй
като в хипотезата на постигнато съгласие липсва задължение за уведомяване
за настъпилото произшествие. Поведението на жалбоподателя, описано в НП,
не осъществява и другите хипотези на чл.123, ал.1 от ЗДвП. В наказателното
постановление се приема, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, тъй като при наличие на съгласие относно
обстоятелствата за ПТП не е уведомил службите на контрол за него. ЗДвП
обаче задължава участниците в ПТП да не напускат мястото на
произшествието и да уведомят компетентните за това органи само в случаите,
когато между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В
процесния случай такова съгласие е било постигнато- двамата водачи са
попълнили двустранен протокол, в който са попълнили причините за
произшествието, т.е. към момента на напускане на произшествието е било
налице съгласие между участниците в ПТП по смисъла на чл. 123, ал.1, т.3,
б.”в” от ЗДП. Впоследствие съгласието на жалбоподателя, че е виновен за
настъпването на инцидента, е било оттеглено, предвид изявлението му пред
застрахователя, но това не променя факта, че към момента на извършване на
деянието, оценено от наказващия орган като административно нарушение,
санкционираното лице не е осъществило състава на никоя от хипотезите по
чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДП, тъй като тогава не е било длъжно да остане на
мястото на инцидента и да уведоми компетентните органи. При това
положение наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази
част, поради липса на осъществен състав на административно нарушение.
Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че след като е размислил и е
7
преценил, че произшествието не е настъпило по негова вина, жалбоподателят
е следвало да подаде съответен сигнал, то съдът не би могъл да измени
наказателното постановление и да преквалифицира деянието.
Санкционираното лице се защитава срещу фактите, а в случая фактическите
твърдения в НП не кореспондират на състав на административно нарушение.
Недопустимо е съдът за възприеме съществено различна фактическа
обстановка, а именно че на друга дата и посредством различно поведение от
описаното в НП, водачът е извършил нарушение на норма, която също не е
посочена от наказващия орган.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложена
санкция за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и да бъде отменено в останалата
му част.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
С оглед направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от
АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37
от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно
заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е
представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (20
лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция) съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5,00 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0819-
005865/08.11.2022г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
8
полиция“-Варна, в частта, с която на Н. Х. Х. от гр.Варна, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП,
като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0819-005865/08.11.2022г.
на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна в
останалата му част, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Н. Х. Х. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 5,00 лева /пет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9