№ 185
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.Д.А. срещу действията по изпълнително
дело № 20168590400313 на ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху недвижим имот – апартамент № 1,
находящ се в сградата на бул. „**** в гр. София, на втория етаж вляво.
Жалбоподателят поддържа, че имотът се намирал в негово владение много
преди образуване на изпълнителното производство и бил използван от него
понастоящем като офис. Излага твърдения, че е прехвърлил собствеността
върху имота на длъжниците по изпълнението, но останал във владение с
намерението да го придобие обратно по давност. Излага съображения, че
съдебният изпълнител не е съобразил факта на владението, което води до
опорочаване на извършените изпълнителни действия. Моли същите да бъдат
отменени.
Длъжниците по изпълнението Б. Ст. Б. и Ив. Н. Б. считат жалбата за
основателна. На свой ред твърдят, че са придобили изнесения на публична
продан имот фидуциарно от третото лице, с уговорката да си служат с него и
след време да му го върнат обратно, което, като гаранция, останало да го
владее несмущавано като свой.
Взискателят „Р. (Б.)“ ЕАД оспорва жалбата по съображения, изложени в
1
депозираното възражение. Моли същата да бъде оставена без уважение.
По делото по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са депозирани Мотиви от ЧСИ
С.С., в които се излагат доводи, че принудителното изпълнение е извършено
при пълно спазване на процесуалния закон, поради което жалбата се счита за
процесуално недопустима, евентуално – неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и инвокираните от
страните доводи и възражения, намира от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20168590400313 на ЧСИ
Ст. Стефанова с рег. № 859 на КЧСИ е образувано по издаден в полза на „Р.
(Б.)“ ЕАД изпълнителен лист от Софийски районен съд на основание
подлежаща на изпълнение Заповед по чл. 417 ГПК от 09.09.2016 г. срещу Б.
Ст. Б. и Ив. Н. Б. за заплащане на следните суми: 83 912.58 евро главница по
договор за кредит от 16.09.2008 г., ведно със законната лихва от 13.07.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането, 12 277.20 евро възнаградителна
лихва за периода от 15.07.2013 г. до 12.07.2016 г., 6943.42 евро наказателна
лихва, за същия период, 166157 евро лихви за периода до 14.04.2012 г. и
848.88 лв. комисионна. Вземанията по заповедта за изпълнение са съдебно
признати по исков ред с влязлото в сила решение от 23.07.2019 г. по гр. д. №
4340/2017 г. на СГС, І-18 състав. С нотариален акт № 11 том Х дело №
1629/2008 г. върху имота е учредена договорна ипотека от длъжниците Б. в
полза на банката, като през 2018 г- впикването на ипотеката е било
подновено.
Изпълнението е насочено срещу процесния недвижим имот по молба на
взискателя още при образуване на изпълнителното дело, като възбраната е
вписана на 22.12.2016 г. под акт № 122, том ХХІІ, дело № 61005/2016 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. се установява, че
третото лице С. А. упражнява фактическата власт върху имота и го ползва
като офис от пролетта на 2010 г.
При тези данни съдът намери жалбата за процесуално допустима, но по
същество - неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването,
ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Понятието "владение", използвано в цитирания чл. 435, ал. 4 от ГПК, следва
да се разбира в смисъла на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от ЗС – като упражняване на трайна фактическа власт върху вещта за
себе си, т.е. като фактическо състояние, а не като право на владение,
състаляващо едно от правомощията на собственика на вещта. Това означава,
че установяването на осъществявано от третото лице владение върху имота
към момента на възбраната е предпоставка за правото му на жалба. Ако
такова владение не се установи, третото лице няма право на жалба. Законът в
2
разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК не отдава правно значение на факта, въз
основа на който е установена фактическата власт върху вещта, съответно -
дали той се е осъществил законосъобразно или не. Такава проверка не може и
да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за
обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. От значение за
допустимостта на жалбата е само обстоятелството дали към датата на
налагане на възбраната това трето лице упражнява фактическа власт върху
вещта - ако това е така, жалбата е допустима и едва при разглеждането й по
същество ще бъде направена преценката кой е титулярът на субективното
вещно право върху вещта.
В конкретния случай жалбоподателят С.А. се явява трето лице по
изпълнителното дело, поради което същят съгласно изричната разпоредба на
чл. 435, ал. 4 от ГПК има право да обжалва действията на частния съдебен
изпълнител, щом изпълнението е насочено върху върху имот, който в деня на
възбраната се е намирал в негово владение, в която насока са събраните
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля А.. На обжалване
подлежи самото насочване на изпълнението върху такъв недвижим имот, а не
конкретното изпълнително действие.
Съгласно изречение второ на чл.435, ал.4 от ГПК, обаче, жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната. От доказателствата, приложени в
изпълнителното дело – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 192 том І, дело № 145/2003 г. се установява, че длъжниците по
изпълнението Б.Б. и И.Б.са придобили собствеността върху изнесения на
публична продан имот много преди третото лице А. да установи владение
върху него. Следователно и на основание цитирания чл. 435, ал. 4, изр.2 от
ГПК, щом вещта е била собствена на длъжниците при налагане на възбраната,
жалбата на третото лице не може да бъде уважена, дори и твърдените от него
нарушения да са били действително допуснати от съдебния изпълнител. В
допълнение следва да бъде посочено, че нито твърденията на третото лице, че
е прехвърлил собствеността върху имота на длъжниците по изпълнението, но
останал във владение с намерението да го придобие обратно по давност, нито
твърденията на длъжниците за симулативност на сделката и цел – обратно
прехвърляне на собствеността, бяха установени по делото. Така изложеното
дава основание за извод, че жалбата на третото лице се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Д.А. срещу насочване на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20168590400313 на
ЧСИ С.С., рег. № 859 на КЧСИ, срещу недвижим имот – апартамент № 1,
3
находящ се в сградата на бул. „**** в гр. София
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4