Р Е Ш Е Н И Е
13.04.2023
гoд.
Номер 387
2023 година град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Бургаският административен съд
на четвърти април 2023 година
в открито заседание в следния състав:
Административен
съдия: Чавдар Димитров
Секретар: И.Л.
Като разгледа докладваното от съдия
Димитров Административно дело № 174 по описа за 2023 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба от Я.Й.И., подадена срещу Решение изх. № 1054-02-113#3 19.01.2023г. на Директора
на ТП на НОИ – Бургас. Жалбоподателят оспорва Решението, потвърждаващо
Разпореждане № 21132-02-3999#12
от 25.11.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас му
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.1 и ал.2 КСО, вр. чл.9а, ал.2 КСО поради липса на
изискуемия осигурителен стаж от 36 години трета категория труд. Настоява, че
неправилно не й е зачетен като стаж от трета категория трудът, положен през различни
периоди от време между 01.07.1975г. до 01.05.1986г., през който е
работила като администратор за Слънчев бряг АД. Позовава се на наводнение,
което твърди да е унищожило част от архивите на предприятието, като с това
обстоятелство обяснява разминаването в стажа й, отразен в трудовата книжка и в
издаденото удостоверение, образец УП-3. Явява се лично в съдебното заседание и
поддържа жалбата си.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ – Бургас, чрез процесуалния си представител, счита
жалбата за неоснователна. Добавя, че не са събрани доказателства работникът да
е упражнявала трудова дейност при работодателя Слънчев бряг АД извън посочените
периоди в издаденото удостоверение образец УП-3, като в тази връзка счита, че трудовата
книжка на жалбоподателя не следва да се зачита като официален свидетелстващ
документ предвид констатираните в о.с.з. зачерквания и преправяния.
Отделно
от горното становище изразява мнение за това, че соченото от осигурителя
Слънчев бряг АД наводнение, свързано с погиване на част от осигурителната
информация касае период, следващ издаването на споменатия образец УП – 3,
според смисъла на представения по делото от страна на жалбоподателя отговор. При
така изложеното иска жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производството е започнало по подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх. №
2113-02-3999/21.12.2021 г. в ТП на НОИ – Бургас от Я.И. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с изричното посочване, че не желае да получава
пенсия от други държави, в които се е осигурявала, а именно Австрия и Германия.
Към Заявлението са приложени трудова книжка № 22471977 г., 2бр. таблици за
осигурителни периоди в Германия и 1 бр. за осигурителен период в Австрия.
По
делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 12-16), съгласно който
заявителят има 30 години 04 месеца осигурителен стаж, общо с превръщане на
установения стаж от втора категория в размер на 1г., 3м. и 15д. в трета категория и признаване на периодите на
ползване на отпуск по майчинство, както и на удостоверените осигурителни
периоди от чужбина.
Установените
от представената трудова книжка осигурителни периоди са били възприети изцяло
от органа, ведно с удостоверения осигурителен стаж от чужбина и не са предмет
на правния спор. Изключение прави осигурителния период при осигурителя Слънчев
бряг АД, в качеството му на правоприемник на осигурителните архиви на
Туристически комплекс „Балкантурист“ Слънчев бряг АД.
По
повод на констатирани одебелявания и зачерквания в трудовата книжка на
жалбоподателя Ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас,
чрез експерти по осигуряването изискал служебно удостоверение обр. УП-3. Такова
било представено на 09.11.2022г. като със същото не било потвърдено присъствие
на жалбоподателя в разчетно платежните ведомости на осигурителя за следните
периоди 01.07.1975г.-01.09.1976г.; 20.01.1977г. – 07.02.1977г.; 20.10.1977г. –
22.03.1978.; 06.04.1978г.-01.05.1978г.; 19.05.1978г.-01.06.1978г. и м. януари
1985г. В същият документ е посочено това, че липсват открити документи в архива
на дружеството за м. юни 1978г. Отразено е било и това, че периодът от
12.01.1977г. до 01.09.1980г. е включен в стажа като отпуск и болничен за раждане и отглеждане на
деца.
При
така събраните доказателства с Разпореждане № 2113 -02 – 39992#12 от 25.11.2022г. на
Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Бургас (л. 71) е било
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Я.Й.И.
Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на ***г. и към датата на
Заявлението има навършена възраст от 63 години 11 месеца и 20 дни, съответно
придобит осигурителен стаж от първа категория от 00 години 00 месеца и 00 дни;
втора категория от 01 години 03 месеца и 15 дни и трета категория от 26 години
01 месеца и 21 дни, превърнат към трета категория, ведно с признат стаж от
чужбина – 30 години 04 месеца и 00 дни. В Разпореждането са изложени
съответните правни хипотези за получаване на пенсия по чл.68, съответно ал.1,
ал.2 и ал.3 КСО. Отразено е, че не са налице и предпоставките по нито една от
алинеите на чл.68 КСО. поради липса на изискуемия по ал.1 и ал.2 осигурителен
стаж, както и поради липсата на изискуемата по ал.3 възраст. Отразено е
обстоятелството, че макар лицето да е достигнало възрастта по чл.68, ал.1 и
ал.2 КСО същото не се е възползвало от възможността предвидена в разпоредбата
на чл.9а, ал.2 КСО, да закупи 5 години осигурителен стаж за придобиване право
на пенсия по чл.68, ал.1 КСО, поради което такъв стаж не е и зачетен в
разпореждането.
Срещу
Разпореждането за отказ на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП
на НОИ – Бургас с вх. № 1054-02-113/19.12.2022 г. (л. 73) Я.И. е подала жалба
по административен ред, с която обжалва Разпореждането, като настоява, че счита
че отговаря на изискванията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.Иска отмяна на Разпореждането, като му бъде признат целият осигурителен
стаж и му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Директорът
на ТП на НОИ – Бургас е разгледал жалбата. Изредил е конкретно периодите, за
които е признат осигурителен стаж от втора, респ от трета категория, съответно
предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел общо зачетения
осигурителен стаж в Разпореждането по места, периоди и категория труд.
Отбелязал
е, че спорен е единствено осигурителният стаж, положен в Слънчев бряг АД, като
е зачел стажът отразен в удостоверението образец УП-3 и е изложил аргументи за
това.
Счел е, че при
наличните по пенсионната преписка доказателства жалбоподателят не отговаря на
условията на чл.68, ал.1, 2 от КСО, при които кандидатства за пенсия, съответно
правилно е отказано отпускането й, а понеже не отговаря и на условията на
останалите разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, е счел, че правилно изцяло й е отказано отпускане на такава пенсия.
При горните съображения е оставил жалбата без уважение с Решение № 1054-02-113##/19.01.2023г. (л.6 -
8), получено от жалбоподателя на 24.01.23г. (л.9). Жалбата против него е
входирана при ответния орган на 27.01.23г.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл.118, ал.2 от КСО, подадена е от надлежна
страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен
акт, поради което е допустима.
Предмет
на жалбата пред съда е оспорването от страна на жалбоподателя на извода на
ответника, че положеният при осигурителя Слънчев бряг АД стаж следва да бъде
зачетен в размера, удостоверен в представеното от страна на осигурителя
Удостоверение образец УП-3, вместо този, посочен в самата и трудова книжка.
По
същество жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен
състав са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, спор няма, но все
пак съдът следва да отчете следното:
Съобразно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл.117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им, с което решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от Директора на ТП
на НОИ – Бургас. С оглед на това оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и
обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Бургас Разпореждане.
Решението
е издадено в едномесечния законов срок, при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа формално всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени
фактически и правни основания за издаването му, като мотивите са обосновани със
събраните доказателства в приложената административна преписка. В изпълнение на
специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.
По
отношение приложението на материалния закон настоящият състав също намира, че
той е приложен правилно, при следните съображения.
Съгласно
чл. 68, ал. 1 КСО /в редакцията в сила от 01.01.2016 г. / право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63
години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, като от 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с
ал. 1 КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Към датата на подаване на
заявлението за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст –
21.12.2021г., Я.И. е следвало да има навършени 61г. и 08 м. и придобит
осигурителен стаж 36г. В случая, обаче, според възприетите от органа
доказателства към дата 21.12.2021 г. И. притежава изискуемата от закона възраст,
но не разполага с необходимия
осигурителен стаж от 36 г.
Разпоредбата
на чл.9а. ал.4, вр. ал.2 КСО предвижда хипотеза, в която при невъзможност за
придобиване право на пенсия по реда на чл.68, ал.12 и ал.2 КСО, осигуреният е в
състояние да заплати дължими осигурителни вноски за до пет години в размер
дължим за годината на заявлението.
Съгласно
чл.68, ал.3 КСО "в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст". За да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО заявителят следва да има навършена възраст от 66 г. и 08 м. и придобит
действителен осигурителен стаж 15 години. Към дата 21.12.2021 г. Я.И. има
навършена възраст 63 г., 11 м. и 10 дни, което я възпрепятства да получи пенсия
по този ред.
Заявителят
желае да бъде признат пълният й трудов стаж, отразен в трудовата й книжка от
страна на осигурителя Т.К. „Балкантурист“ Слънчев Бряг.
На
основание чл.40, ал.1 и ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
издадени въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. По аргумент от цитираните разпоредби
осигурителен стаж не се установява въз основа на свидетелски показания. Това е
регламентирано от законодателя в чл. 104, ал. 10, изр. първо КСО досежно
категорията на труд. Изключение се допуска, когато следва да бъдат установени
факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и заеманата
длъжност. Законодателят обаче е регламентирал случаи, при които за изясняване
на тези обстоятелства не се допускат свидетелски показания, а именно - когато
не са представени писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя,
при който е положен трудът, и по време на полагането му" /чл. 104, ал. 10,
изр. Второ КСО, Решение № 6364 от 27.05.2021 г. по адм. д. № 1502/2021 г., VІ
отд. на ВАС/.
В
процесния случай за периода 01.07.1975 – 31.08.1975 не са представени ведомости
за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд
съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС, представляващи първични документи, в които се
съдържат данните за осигурителния стаж на лицето /Решение № 4990 от 26.05.2022
г. по адм. д. № 336/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Представено е отразяване в
трудовата книжка на жалбоподателя, с констатирано от страна на съдебния състав
зачеркване, преправяне, одебеляване.
Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК, приложима на основание чл.144 АПК и в
административното производство, „Съдът
оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на
всички обстоятелства по делото.“ В конкретния случай е видно и при
сравнението с представения от жалбоподателя оригинал, че под подчертаните цифри
5 на годината „1975“ в колона 5 и 7 на трудовата книжка стои друга цифра, което
дава основание на съдебният орган да не зачита доказателствената сила на
трудовата книжка касателно този период.
Не
така стои въпросът с останалите записвания на същия осигурител в трудовата
книжка на жалбоподателя, но доколкото записването изходящо от един осигурител и
отразяващо волеизявлението му по повод осигурителните периоди на един служител представлява един единствен документ, то
правилно органът е преценил, че доказателствената стойност на трудовата книжка
като официален свидетелстващ документ е компорометирана в
частта, касаеща волеизявленията на осигурителя Слънчев бряг АД и не следва да
бъде ценена като писмено доказателство.
Наред
с това, отчетено следва да бъде и обстоятелството, че разпоредбата на чл.40,
ал.1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл.5,
ал.4, т.1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. Съгласно ал. 3 документите по ал. 1 се издават въз основа на ведомости
за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5
допуска по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
От
представеното от осигурителя Слънчев бряг АД удостоверение Образец УП-3 се
установява, че за посочения период на трудово правоотношение с
жалбоподателката, същият разполага с разчетноплатежни ведомости, , които са
първични такива, удостоверяващи осигурителния стаж, за разлика от трудовите и
осигурителни книжки, имащи вторичен характер и отразяващи данните, съдържащи се
в първичните документи.
Според
отразеното в удостоверението, в
тях липсват вписвания за месеци изричнопосочени в самото удостоверение, уато
според осигурителя единствено за м. юни 1978г. не са открити документи в архива
на дружеството. Този месец обаче, видно от същото удостоверение е включен в
осигурителния стаж на И. като период на болничен за раждане и отпуск за
отглеждане на дете, поради което жалбоподателката не е „ощетена“, каквито са
твърденията й в о.с.з.
Съгласно
чл.347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с
обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него
длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност /ТР № 1 от 02.12.2019 г. по
тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС/. Производство по оспорване истинността на
трудовата книжка като документ съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 193 ГПК
или по установяване истинността/неистинността с установителен иск по чл. 124,
ал. 4, изр. Първо ГПК не са проведени /Решение № 8747 от 28.06.2018 г. по адм.
д. № 11525/2017 г., VІ отд. на ВАС/. В този смисъл съдът е обвързан с
отразените в трудовата книжка обстоятелства, но само в частта, която тя е
оформена съгласно действащата нормативна уредба. В тази връзка, релевантно за
спора е обстоятелството, че наред с оглед констатирания дефект в трудовата
книжка относно периодите на полаган труд при Слънчев бряг АД, трудовата книжка не
е оформена съобразно изискванията на т.6 от Инструкция №2492 за реда и начина
за издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм.
и доп. - ДВ, бр. 48 от 1975), издадена във връзка с Наредбата за трудовите
книжки от 1953 г. (отм.).
Съгласно
т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от 20.03.1953 г.,
всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се от
ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от
упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6 от
Инструкцията е посочено, че при издаване на трудова книжка в горното поле на
първите две страници, определени за вписване на датата на постъпване и
прекратяване на трудовия договор, се вписват трите имена, рождената дата и
месторождението на работника или служителя, а на следващите страници,
предназначени за вписване на същите данни - трите имена на работника или
служителя. Върху същите страници долу се поставя печатът на учреждението,
предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. В т. 6, б.
"в" от Инструкция № 2492 се посочва, че продължителността на придобития
от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия
договор, изчислена по реда на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на
следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се
подписва и се подпечатва с печата на учреждението, предприятието или
организацията по начин да засегне двете страници. В т. 8 от същата инструкция е
въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което
удостоверенията обр. УП-30, УП-2 и трудовите книжки следва да се подпечатват от
ръководителя и отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на
предприятието, учреждението или организация. От посочените изисквания не е
спазено единствено това, при прекратяване на правоотношението печатът на
работодателя да е поставен така, че да засегне и двете страници. Визираните
норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на
стаж в трудовата книжка. Последицата от неспазването им е именно липсата на
обвързваща доказателствена сила на документа. В съдебната практика трайно се
приема, че както при липса на подпис на главния счетоводител, така и когато
печатът не е изпълнен върху двете страници, формалната доказателствена сила на
документа е неналична /така решение № 14601 от 29.11.2017 г. по адм. д. №
9130/2016 г., VІ отд. на ВАС, решение № 14154 от 12.11.2012 г. по адм. д. №
7164/2012 г., VІ отд. на ВАС/.
Дори
и хипотетично да се приеме, че трудовата книжка е оформена съгласно действащата
уредба, както бе посочено по-горе, е налице разминаване между отразяването в
нея за осигурителния период при Слънчев бряг АД и представеното в НОИ удостоверение
образец УП-3. Константна е съдебната практика, че при несъответствия между
записванията за един и същи период за едно и също лице меродавно е записването
в първичните документи, сред които и изплащателните ведомости, а не – обратното,
да се приеме записването в трудовата, служебна или осигурителна книжка.
Поради
това не се констатира, че осигурителният стаж на жалбоподателя извън
установения с гореспоменатото удостоверение е доказан. В този смисъл Решение №
8797 от 03.07.2020 г. по адм. д. № 8244/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 3210
от 06.03.2019 г. по адм. д. № 2706/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2734 от
26.02.2021 г. по адм. д. № 12218/2020 Г., VІ отд. на ВАС.
За
установяване на трудовия и осигурителен стаж, за който липсват данни в
разплащателните ведомости или липсват разплащателни ведомости, следва да бъде
предявен иск пред съответния районен съд по реда на Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /Решение № 7758 от 27.06.2016 г. по
адм. д. № 9110/2015 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 2831 от 26.02.2019 г. по адм.
д. № 10213/2018 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 10328 от 12.10.2021 г. по адм. д.
№ 5478/2021 г., VІ отд. на ВАС/.
Поради
изложеното и по аргумент от чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 4 АПК не са налице основанията за отмяна на Решение №
1054-02-113#3 19.01.2023г. на Директора
на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 21132-02-3999#12 от
25.11.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 143,
ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в случай, че такова искане е отправено до
съдебния състав. В конкретния случай подобно изявление не е било обективирано,
поради което и не се дължи присъждане на разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл.
143, ал. 3 АПК, Административен съд - Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Я.Й.И., подадена срещу Решение изх. № 1054-02-113#3 19.01.2023г. на Директор на ТП на НОИ – Бургас,
потвърждаващо Разпореждане № 21132-02-3999#12 от 25.11.2022г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което й е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и ал.2 КСО, вр. чл.9а, ал.2 КСО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Бургас.
Съдия: