№ 242
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20213001000725 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №262925/30.09.2021г. по описа на
ШОС на ищеца „Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК *********,
със седалище град Шумен, подадена чрез пълномощник юрисконсулт А.А.,
срещу решение №260057/07.09.2021г. на Окръжен съд - Шумен (ШОС),
постановено по т.д. №55/2019г. по описа на ШОС.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца –
настоящ жалбоподател „Североизточно държавно предприятие” ДП
осъдителни искове срещу ответника „Хънт консултинг” ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, седалище град Шумен, за заплащане на
сумите 24 583,08 лева и 30698,34 лева, представляващи обезщетения за
неизпълнение на задължения за внасяне/учредяване на гаранции по договор
№44-2014/12.12.2014 г. , съответно по договор №82/14.10.2015 година.
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел,
че процесните договори са сключени при нарушение на императивна правна
1
норма - чл.36л от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), тъй като
ответникът не е изпълнил задължението да учреди банкова гаранция или да
внесе парична гаранция за изпълнение на договора, поради което и същите са
нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. От това следва и
неоснователността на исковата претенция, тъй като вреди от неизпълнение
могат да настъпят само при действителни договори.
Въззивникът оспорва като неправилен този извод на
първоинстанционния съд като твърди, че по делото е било безспорно
установено, че към момента на сключване на двата договора ответникът е
внесъл изискващите се по договорите суми за гарантиране на изпълнението
им. Същите са били изтеглени впоследствие и възстановени на ответника,
поради което именно за ищеца е възникнало право да претендира от
ответника сумите на липсващите гаранции. Установено е, че договорите са
прекратени по вина на ответника, поради което за ищеца е възникнало право
да задържи и усвои средствата по гаранциите. При тези основни оплаквания и
твърдения въззивникът „Североизточно държавно предприятие” ДП моли за
отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Моли в
съответствие с това решението да бъде изменено и в частта му за разноските
като му се присъдят изцяло разноските по делото.
Въззиваемата страна „Хънт консултинг” ООД (в несъстоятелност) не е
представила отговор на въззивната жалба.
Синдикът на дружеството, конституиран във въззивното производство,
е представил отговор, в който обосновава становище, че след като
сключените между страните договори са били прекратени с едностранно
изявление от страна на възложителя, на основание чл.7, т.3 от договорите -
поради виновно неизпълнение, то липсват действащи договори, чието
изпълнение да се обезпечава, поради което и исковите претенции за
уговорените гаранции са неоснователни.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е инициирано от ищеца „Североизточно
държавно предприятие” ДП (СИДП ДП), гр. Шумен, с предявените по чл.124
ГПК осъдителни искове, с които от ответника „Хънт консултинг” ООД, ЕИК
*********, гр. Шумен, се претендира заплащане на неплатените годишни
2
вноски за 2018 и 2019 година по сключените между страните договори №44-
2014 от 12.12.2014г. и №82 от 14.10.2015г. за стопанисване и ползване на
дивеч в два дивечовъдни участъка в района на ТП „ДГС Смядово”, лихва за
забава върху тях и паричните гаранции, покриващи риска от неизпълнение на
задълженията на ответника по тези два договора.
След образуването на исковото производство спрямо ответника е
открито производството по несъстоятелност, в което, след спиране в
хипотезата на чл.637, ал.1 ТЗ, ищецът е предявил паричните си вземания,
предмет на предявените искове. Вземанията за неплатените годишни вноски и
дължимото обезщетение за забава са приети по реда на чл.685 от ТЗ, а
претенцията за дължимите гаранции по договорите са отхвърлени от синдика
на ответното дружество. В резултат на това и на основание чл.637, ал.3 ТЗ
исковото производство е продължено по отношение на искове за гаранциите,
а по отношение на първите искове е прекратено.
Ищецът основа интереса си от водене на исково производство с
предмет вземането за гаранция на чл.5, т.3 от Договор №44-2014/12.12.2014г.
и от Договор №82 от 14.10.2015г. Гаранционните клаузи имат за предмет
задължението на ответника в качеството му на изпълнител по двата договора
да внесе парична или представи банкова гаранция в полза на СИДП ДП,
определена по размер в чл.9 от договорите. Съгласно волята на страните,
предназначението на паричната гаранция е да пази интересите на
възложителя при изпълнението на договора. Освобождаването й се извършва
в случаите на приключване на отношенията в условията на изтичане на срока
на действие на договора и при условие, че задълженията на изпълнителя са
изпълнени, при прекратяването на юридическо лице – страна по договора или
при прекратяване действието на договора по взаимно съгласие. В случаите на
едностранно прекратяване на договора от възложителя поради неизпълнение
задълженията от страна на изпълнителя, гаранцията не подлежи на
възстановяване. В съответствие с указанията на въззивния съд в хода на
въззивното производство ищецът е конкретизирал твърденията си,
пояснявайки, че претендираните суми имат обезщетителна функция спрямо
вредите от предсрочното прекратяване на договора от възложителя в резултат
на допуснатото от ответника – изпълнител неизпълнение на договорните му
3
задължения. С оглед на така уточнените твърдения въззивният съд е
квалифицирал иска по чл.92 ЗЗД.
Установено е по делото, че на 12.12.2014г. ответникът „Хънт
Консултинг” ООД е превело по банков път по сметка на „Североизточно
държавно предприятие” ДП в Банка ДСК ЕАД на сума в размер на 24 583,04
лева с основание - особен депозит по договор. Договор №44-2014 е сключен
същия ден като сумата съответства по размер на посочения в чл.9 размер на
гаранцията. На 14.10.2015г. от банкова сметка с титуляр „Хънт консултинг”
ООД по банкова сметка на ищеца е преведена сумата 30 705,00 лв. като
депозит за гарантиране изпълнение на сключения същия ден договор
№82/14.10.2015г. за стопанисване на дивеч. С това изискването на закона
(чл.36л, ал.1 ЗЛОД) и договорите (чл.5, т.3, във вр. с чл.9) формално е
спазено. Соченото от първоинстанционния съд нарушение на закона, водещо
до недействителност на договорите не е налице. Договорите са валидни и са
породили действие. Фактът, че впоследствие сумите са били възстановени по
банкова сметка на изпълнителя (по неясни механизъм и основание за това) не
се отразява на валидността на договорите, а води до нарушаване на
договорното задължение на ответника да поддържа за срока на действие на
договора гаранция за неговото изпълнение, което само по себе си е
самостоятелно основание за разваляне на договора по вина на изпълнителя.
По делото няма спор, че ответникът е допуснал неизпълнение на
договорното си задължение да заплаща в срок до 31 март дължимите
годишни вноски за текущата година, като за 2018 година е заплатил със
закъснение само минимална част от вноските, а за 2019 година
неизпълнението е пълно и по двата договора. Безспорно е, че тази
неизправност на длъжника е съществена спрямо интереса на възложителя,
поради което за него е възникнало потестативното право по чл.87, ал.1 ЗЗД да
развали договорите, като даде подходящ срок на длъжника за изпълнение, с
предупреждение, че след изтичането му, ще смята договорите за развалени. В
конкретния случай до такова разваляне се е стигнало с отправената от ищеца
на 11.04.2019г. нотариална покана, със срок на предизвестие от един месец
при липса на доброволно изпълнение в предоставен за това 14-дневен срок.
Писменото предупреждение е получено от изпълнителя на 09.05.2019г., а
срокът на предизвестието е изтекъл на 09.06.2019 година, след която дата
договорите следва да се считат прекратени.
4
Тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД на съответните договорни клаузи -
чл.5, т.3, във вр. с чл.9, при съобразяване на специфичния предмет на
договорите и тяхната цел - стопанисване и ползване на дивеча в съответен в
дивечовъдене участък, която дейност е с приоритетно значение и непрекъснат
цикъл, съответно на приложимия към процесните отношения специален закон
- Закона за лова и опазване на дивеча, чл.33 и сл., дава основание да се
приеме, че изискваната от изпълнителя гаранция за изпълнение има за цел да
обезпечи доброто изпълнение на договора, съответно да обезщети евентуални
вреди, настъпили в резултат от виновно неизпълнение от страна на ищеца-
изпълнител на договорните му задължения. Връщането на гаранцията се
дължи след преустановяването на действието на договора, при съобразяване
липсата на неизпълнени задълженията по него (чл.36л, ал. ЗЛОД, съотв. чл.10
от договорите). В този смисъл гаранцията за изпълнение проявява
характеристиките на договорна неустойка с присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. При виновно неизпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя, довело до едностранното
прекратяване на договора, гаранцията не се възстановява - чл.36м, ал.2 от
ЗЛОД и чл.11 от договорите, същата се задържа изцяло от възложителя без да
се доказват вреди.
С оглед на това и като съобразява факта, че в случая внесените като
гаранции по договорите суми не могат да бъдат задържани, тъй като
неоснователно изпълнителят ги е изтеглил преди изтичането на срока на
договорите, искането на ищеца – възложител за осъждане на ответника да му
заплати реално тези суми се преценява като основателно. Като се има предвид
дългосрочния характер на договорите и техния специфичен предмет,
обосновано може да се приеме, че предсрочното им прекратяване причинява
вреди на възложителя – както преки загуби, така и пропуснати ползи (напр.
лишаване от средства – неполучени годишни вноски за неопределен период,
нужда от организиране и провеждане на нов конкурс за сключване на договор
с друг изпълнител, междувременно осигуряване на средства и извършване на
дейности по охрана на ловния участък, стопанисване и опазване на дивеча,
др.под.). В хипотезата на уговорено отнапред (по основание и размер)
обезщетение за тези вреди, каквото по същността си страните са постигнали с
дължимата от изпълнителя гаранция за изпълнение на договора и
5
основанието за нейното задържане от възложителя, доказване на такива вреди
не се дължи.
По тези съображения въззивният съд приема, че предявените искове са
доказани в своето основание и размери, поради което следва да бъдат
уважени. Като е изложил различни правни съображения и е достигнал до
противоположен краен извод първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
искането на ищеца, настоящ въззивник, да се осъди ответника да му репарира
сторените разноски за производството по делото се явява основателно.
Същите, видно от доказателствата по делото, са в общ размер на 3 316,88 лева
– платени държавни такси (в т.ч. 2 211,25 лв. – за първа инстанция; 1 105,63
лв. – за въззивното обжалване), и следва да се възложат изцяло в тежест на
ответника – въззиваема страна.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260057/07.09.2021г. на Окръжен съд - Шумен,
постановено по т.д. №55/2019г. по описа на ШОС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Хънт консултинг” ООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Плана” №10,
да заплати на „Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Шумен, ул. „Петра” №1, сумата
24 583,08 лева (двадесет и четири хиляди петстотин осемдесет и три лева и
осем стотинки), представляваща гаранция по договор №44-2014/12.12.2014 г.,
подлежаща на задържане поради едностранното му прекратяване по вина на
изпълнителя на основание чл.11, във вр. с чл.9 и чл.5, т.3 от договора, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 07.06.2019г., до окончателното й плащане, както и сумата 30 698,34
лева (тридесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща гаранция по договор №82/14.10.2015 г.,
6
подлежаща на задържане поради едностранното му прекратяване по вина на
изпълнителя на основание чл.11, във вр. с чл.9 и чл.5, т.3 от договора, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 07.06.2019г., до окончателното й плащане, както и сумата 3 316,88
лева (три хиляди триста и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща сторени разноски за производството по делото
(първоинстанционно и въззивно), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на „Хънт
консултинг” ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, Д. Н. ИЛ., на
основание чл.637, ал.3, т.1 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7