РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. Сливен, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230103151 по описа за 2021 година
Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, чрез „БНП ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ С.А., клон
България в която се твърди, че то има парични вземания срещу ответника М. МЛ. М. и
поради това подало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му
била заповед за изпълнение, но не и искания изпълнителен лист, тъй като ответника не е
бил открит, за да му бъде връчен първия от тези документи; по тази причина съда му дал
указания да предяви установителен иск за тях.
Излага, че ги основава на Договор за потребителски заем с № PLAS- 15044417/
03.07.2017г., по силата на който предоставил на М. паричен кредит в размер 3 000лв.
Твърди се, че сумата е била изплатена по начина, предвиден в договора- по личната му
банкова сметка, посочена от самия него в договора, а така за физическото лице възникнало
задължение да погаси заема на 36 месечни вноски, по 152.50лв. всяка, които съставляват
плащане на главницата и оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите.
Твърди се, че ответника направил само 31 вноски и преустановил, на 05.03.2020г.,
плащанията, а в чл.5 от Договора било предвидено, че целия кредит става предсрочно
изискуем, ако бъдат просрочени две или повече последователни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната такава. Точно в тази хипотеза се оказал и М., като
втората неплатена от него вноска е от 05.04.2020г.
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …” счита, че освен стойността на непогасените вноски,
ответника му дължи, на осн.чл.3 от Договора, и обезщетение за забавата, в която е изпаднал,
като го съизмерява със законната лихва за периода й.
1
При горните обстоятелства предявява иск съда с решението си да приеме за
установено, че М.М. му дължи сумите, за които вече му е издадена заповед за изпълнение:
723.36лв., представляваща главница по кредита, ведно със законната лихва, считано от
депозиране пред съда на заявление по чл.410 от ГПК; възнаградителна лихва в размер
37.24лв., начислена върху главницата за периода 05.03.2020г.- 05.07.2020г., както и 60.92лв.-
обезщетение за забава- т.н. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
05.04.2020г.- 16.03.2021г.
Дружеството претендира сторените от него разноски: както в заповедното
производство- 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в същото- 50лв., така и в исковия
процес – 50лв.+75лв. - доплатена държавна такса за образуване на делото, както и 150лв.-
възнаграждение за особения процесуален представител, който бе назначен от съда на
ответника в усл. на чл.47 от ГПК и отново юрисконсултско възнаграждение, в размер
100лв.
На ответникът бе връчен- чрез назначен му в условията на чл.47 от ГПК и на
разноски на ищеца, особен процесуален представител, препис от исковата молба и той
депозира писмен отговор, в който оспорва исковете. Навежда аргумент, че сумите не се
дължат, тъй като в случая липсват доказателства да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията, предмет на делото.
Процесуален представил в поведеното открито заседание имаше само ответника-
особения му такъв, който поддържа току-що коментирания довод против исковете. В
писмено изявление ищеца поддържа претенциите си.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Листи № 6-10вкл. от материалите по делото представляват сключения на 03.07.2017г.
Договор за потребителски паричен заем с № PLAS- 15044417, по силата на който „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”ЕАД предоставя на М.М. кредит за потребителски цели
в размер 3 000лв., срещу задължението на последния да погаси заема на 36 месечни вноски,
по 152.50лв. всяка, или общо 5 490лв., при годишен лихвен процент – 34.84 и ГПР- 44.95%-
всички тези данни видни от стр.първа от документа. Вноските са по погасителен план-
също част от л.№6 от делото.
В исковата молба е направено признание от ищеца за извършени от ответника
плащания- общо 31 вноски.
От документите в ч.гр.д.№ 1147/ 2021г. съда установи, че то е образувано по
заявление, подадено на 26.03.2021г. пред Сливенски районен съд, от „БНП ПАРИБА
2
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”С.А.,
клон България. В това заповедно производство, на осн.чл.410 от ГПК на дружеството е
издадена заповед- № 153/ 29.03.2021г., но не и искания изпълнителен лист, тъй като
ответника М. не е бил намерен, за да му бъде връчена тя. Със същата му е разпоредено да
заплати на търговското дружество следните суми: 723.26лв., представляваща главница по
цитирания Договор за потребителски паричен заем от 03.07.2017г.; 37.24лв.-
възнаградителна лихва и 60.92лв. – мораторна лихва; също и законна лихва- върху
главницата, от 26.03.2021г. до окончателното й изплащане и разноски от 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение 50лв.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове- с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1
от ГПК, за съществуването на парични вземания, за които на кредитора е издадена, по-рано
във времето, заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Ответникът в заповедното
производство обаче не е бил открит, за да му бъде връчена тя, поради което е приложена към
делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК и по тази причина, на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК и с
цел да запази правата си по паричните вземания, „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …” предявява
за тях установителни искове. Те са допустими, а родово и местно компетентен да ги разгледа
е Сливенски районен съд.
По същество становището на съда е следното:
Паричните си вземания дружеството основава на сключен на 03.07.2017г. Договор за
потребителски паричен заем с № PLAS- 15044417, по който „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …
” като кредитор е предоставило на М.М., последния в качеството на кредитополучател,
кредит за потребителски цели в размер 3 000лв. Мъжът е поел задължението да погаси
дълга си с 36 месечни вноски, по 152.50лв. Стойността на всяка една включва както
главница, така и възнаградителна лихва, а общото задължение на М. възлязло на 5 490лв.
Основен довод в защитната теза на ответната страна, изградена от назначения на
последната, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител, е този, че
липсват по делото доказателства кредита да е станал предсрочно изискуем. Съдът е съгласен
с това - действително, в хода на делото такова доказателство не се събра. Вярно е също така,
че е изискване, въведено с нарочно тълкувателно решение, а това означава- че е несъмнено
задължително за страните по делото и за съда по него, че тази изискуемост не може да
настъпи автоматично, а само след нарочно, отправено от кредитора и достигнало до
длъжника, при това преди подаване на заявлението за заповедно производство, изявление в
този смисъл. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …” обаче не ангажира доказателство да е стрило
това; дружеството дори и не го твърди в исковата молба. Въпреки това, според съда М. е в
забава и дължи изпълнение на цялото непогасено от него парично задължение по процесния
3
договор за кредит. Така е, защото заявлението си пред СлРС кредитора е подал на
26.03.2021г., т.е. от този момент е висящ и исковия процес- чл.422 ал.1 от ГПК. Видно от
самия договор- който на първа страница съдържа достатъчно пълна и ясна информация за
параметрите му, част от която е и погасителен план, задължението си ответника е трябвало
да погаси с 36бр. месечни вноски, последната от които от м.юли 2020г.
Коментираното по-горе означава, че когото търговското дружество се е обърнало за
съдействие към съда, подавайки заявление по л.410 от ГПК, вземането му и то цялото
непогасено от ответника, е било изискуемо /повече от половин година по-рано/.
Щом е така и щом ответника не ангажира доказателства да е погасил задълженията
си, извън признатите от ищеца /първите по ред, 31 на брой вноски/, съда ще уважи
насочените срещу него претенции. В производства като тези, в тежест на ответника -
длъжник именно е да докаже, че е погасил, вкл. и чрез плащане, задълженията си. Ищецът
не трябва да доказва, че ответника не е платил- това е отрицателен факт, който по правило
/от което разбира се, както при всяко правило, съществуват и изключения/, не подлежи на
доказване.
По въпроса за разноските – съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№4/2013г., съда по установителното производство се произнася и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Принципно, както в исковия процес, така и в
заповедното производство, ищеца, респ. заявителя имат право на разноски, съразмерно
уважената част от иска. Тъй като настоящия съдебен състав прецени, че вземанията на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ …” съществуват и са в посочения в исковата молба размер, то
дружеството има вземане за направените от него и в двете производства разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. То има право и на такова, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК,
защото е юридическо лице и в заповедното производство, както и в исковия процес, е
представлявано от юрисконсулт. Размерът му се изчислява по правилата на Наредбата за
заплащане на правната помощ и с оглед заявено в тази връзка искане в петитума на исковата
молба, може да е 100лв. за исковия процес, съотв. 50лв.- за заповедното производство- чл.25
ал.1 и чл.26 от Наредбата.
Воден от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА, на осн.чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК, за УСТАНОВЕНО, че М.
МЛ. М. с ЕГН: **********, представляван по делото от назначения му от съда, в усл. на
чл.47 от ГПК и на разноски на ищеца, особен процесуален представител-адвокат: адв.Д. от
АК Сливен дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,клон България с ЕИК: ......., със седалище гр.София
4
и адрес на управление на дейността: ж.к.”Младост”, Бизнес парк София,сгр.14, сумите по
издадената в заповедно производство, развило се в ч.гр.д.№ 1147/2021г. на Сливенски
районен съд, заповед за изпълнение № 153/ 29.03.2021г.
ОСЪЖДА М. МЛ. М. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А.,клон България с ЕИК: ......., на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1147/2021г. на СлРС, в пълен
размер - 25лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА М. МЛ. М. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А.,клон България с ЕИК: ......., на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение
за представляването му в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1147/2021г. на
СлРС, от юрисконсулт- 50лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА М. МЛ. М. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А.,клон България с ЕИК: ......., на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството
разноски в установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№
3151/2021г. на СлРС в пълен размер: 125лв. /сто двадесет и пет лева/- довнесена държ.такса
за образуването му и 150лв. /сто и петдесет лева/- възнаграждение за особения процесуален
представител на ответника, назначен му от съда в условията на чл.47 от ГПК.
ОСЪЖДА М. МЛ. М. с ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А.,клон България с ЕИК: ......., на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение
за представляването му в установителното исково производство, развило се в настоящото
гр.д.№ 3151/2021г. на СлРС, от юрисконсулт - 100лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок, течащ за всяка страна от момента, в който й бъде връчено.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5