№ 2820
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110207588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „***” ЕООД против Наказателно постановление № НП-46-
656/13.04.2022 г., издадено от изп. директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН), с което, на основание чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), на дружеството била
наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 24б от Наредба за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП), както и на основание чл.
221, ал. 2 ЗЗ – имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за за обективна несъставомерност.
Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.08.2021 г. *** постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина при „***”, с основна диагноза „Реконвалесценция след друго лечение”. Лекувана
била но КП №254 „Продължително лечение и ранна рехабилитация след острия стадий на
исхемичен и хеморагичен мозъчен инсулт с остатъчни проблеми за здравето.” Пътеката
билае отчетена и заплатена от НЗОК.
На основание Индивидуална оферта, бил сключенизготвен Договор за предоставяне
1
на услуги, незаплатени от НЗОК, между ЛЗ и пациентката *** и ***, като съдлъжник. В
него ебила определена дължимата сума от 1 600 лв. за описаните услуги. Договорът не бил
подписан от пациентката, а само от ***.
Според предоставеното Приложение 1 „Индивидуална оферта за комплексни
медицински услуги“ (част от Договор за предоставяне на услуги незаплатени от НЗОК)
пациентката била избрала:
1. санитарни - асистиране при къпане, хранене, смяна на памперс; помощ при ползване
на тоалетен стол, изпиране на дюшек и дрехи; обтриване със спирт; преобличане;
смяна на спално бельо; смяна на уринаторна торба;
2. допълнителни - консултация със социален работник, консултация с психолог;
3. подобрени битови условия - настаняване в двойна стая.
Липсвал подпис за пациентката и в Индивидуалната оферта - приложение № 1 към
Договора за предоставяне на услуги незаплатени от НЗОК.
В „Обективно състояние", описано в историята на заболяването (ИЗ) на пациентката,
било записано: „Жена на видима възраст отговаряща на действителната, в умерено увредено
общо състояние, в съзнание, контактна, адекватна”. В подкрепа на това, пациентката лично
била подписала саморъчно: Информирано съгласие за вписване в листата за планов прием;
Информирано съгласие, относно риска от заразяване с Ковид-19; Декларация за
информираност и съгласие на пациента, по отношение източника на заплащане за
диагностиката и лечението на неговото заболяване; Декларация за информирано съгласие за
медицински действия и др.
С Фактура № **********/27.08.2021 г. на пациентката била начислена определената
в Договора сума от 1 600 лв. и 20 лв. за бърз антигенен тест.
В хода на извършена в периода 06.01.2022 г. – 14.01.2022 г. проверка от ИАМН, не
били представени доказателства за предоставени услуги: „смяна на уринаторна торба“ и
„консултация със социален работник и консултация с психолог“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
възражение; договор за услуга; фактура; юистория на заболяването; индивидуална оферта.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, като НП се атакува, със
съображения по приложението на материалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
2
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл. 24б НОПДМП, „Допълнително поисканите услуги по
чл. 24а. ал. 1, т. 1 и 2 се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя
избор след представяне на ценоразписа на услугите“, във връзка с чл. 81, ал. 3 от 33:
„Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се
определят с Наредба на Министерския съвет". Получаването, от страна на дружеството-
жалбоподател, на сумата от 1 600 лв., с посочено основание „рехабилитация след инсулт (20
дни)“ от потребителя на здравна услуга, без заявено предварително писмено желание,
съставлява акт на неправомерно начисление на парични суми. В тази връзка и по повод
възражението на жалбоподателя, и в Договора за предоставяне на услуги, и в
индивидуалната оферта (Приложение № 1 към Доовора) не се констатира подпис на
пациента, т. е. не се установява лично той нито да е запознат със съдържанието на
допълнителния пакет услуги, нито да е заявил ползването му. Действително, разпоредбата
на чл. 22 ЗЗД позволява договаряне, в полза на трето лице. В конкретния случай, обаче,
Законът за здравето има специален характер, спрямо ЗЗД, като не може да бъде подмина
обстоятелството, че освен ползи за пациента (пакет допълнителни услуги), процесният
договор предвижда и допълнителна финансова тежест (заплащане на относително висока
парична сума, под формата на насрещна престация), доколкото пациентът фигурира, като
основен длъжник (подписалата договора *** фигурира, като съдлъжник). В допълнение,
дори в чисто житейски план, част от услугите (смяна на памперс, асистиране при къпане,
обтриване със спирт, помощ при ползване на тоалетен стол) предполагат изключително
директен достъп до тялото на пациента и в този смисъл изричното му знание и съгласие са
повече от уместни. Тези са съображенията и на настоящия съдебен състав да приеме, че
подписването на договора, от страна на *** няма заместваща функция, касателно липсата на
подпис, от страна на *** (възникването на договорно правоотношение предполага наличие
3
на две насрещни, покриващи се по съдържание волеизявления, едното от които в случая
липсва).
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, като пациент всеки
има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните,
културните и религиозните му права. В конкретния случай, на пациента са начислени за
заплащане услуги, които не са му били предоставени (доказателства за това не се представят
и пред настоящата съдебна инстанци, нито дори се твърди – да са били извършени) - „смяна
на уринаторна торба“ и „консултация със социален работник и консултация с психолог“. В
жалбата се навеждат доводи – включването на услуги в допълнителния пакет да е
своеобразна гаранция за липса на необходимост от заплащане, в случай, че бъдат ползвани.
Подобна насока на разсъждения би имала своите сериозни основания, в областта на
застрахователното право – при възникване на предварително дефинирано застрахователно
събитие, очертано с пространствени и времеви параметри, покритието по което се гарантира
от заплащане (и то - предварително) на застрахователна премия, от страна на ползвателя на
услугата. В сферата на здравеопазването, обаче, законодателят е възприел (б.а. съвсем
логично) разбирането за овъзмездяване (и то - последващо) само на реално предоставените
услуги. В този смисъл и встрани от цинизма на застъпената в жалбата теза, съдът намира
същата за неосноватлна и непочиваща на буквата и духа на закона.
Двете нарушения са формални и са довършени с неправомерно предоставяне и
начисляване на средства за съответните услуги (встрани от предмета на спора остава абсурдността
на таксуването на пациенти за смяна на уринаторна торба, например). Същевременно, касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и
обсъждането на въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
4
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълнените
задължения на дружеството-жалбоподател са застрашили обществените отношения, свързани с
информационната обезпеченост на всички хоспитализирани пациенти, т. е. е застрашило правата и
интересите на потенциално неограничен кръг потребители на здравна услуга, поради което и с
оглед и броя на нарушенията (общо 2 за един пациент) следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва
да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 229, ал. 3 ЗЗ, юридическо лице, което наруши разпоредбите на
този закон или нормативните актове по прилагането му, извън случаите по чл. 209 - 228в, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение - от 2 000 до 5 000
лв.
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 ЗЗ, на лечебно заведение-юридическо лице, което
наруши права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането
му, се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1
000 до 3 000 лв.
Доколкото санкциите са отмерени в предвидения в закона специален минимум, а
производството е образувано по жалба на санкционираното лице (т. е. при забраната non reformatio
in peius), то и подробни разсъждения в тази насока са безпредметни (броят на констатираните в
рамките на проверката нарушения, касателно един и същи пациент, според настоящия съдебен
състав, предполага размер, между минималния и средния).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-46-656/13.04.2022 г., издадено от
изп. директор на ИАМН, с което, на основание чл. 229, ал. 3 ЗЗ, на „***” ЕООД била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 24б НОПДМП, както и, на
5
основание чл. 221, ал. 2 ЗЗ – имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 86,
ал. 1, т. 1 ЗЗ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, „***” ЕООД, ЕИК *** да заплати по сметка
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ сумата от 100 (сто) лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6