№ 738
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503055 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1.
въззивна жалба вх. № 296056/13.07.2022 г. на Т. А. Д., ЕГН **********,
заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от Р. Т. А., ЕГН
**********, с местожителство в с. ***, общ. ***, обл. *** срещу Решение №
261956/13.06.2022 г., поправено с Решение № 262770/22.08.2022 г., по гр.д.
№ 5154/2020 г., на СГС, I-9 с., с което е отхвърлен иска за осъждането на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87, да
заплати сумата 40000.00 лв., застрахователно обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от смъртта на М. А. А.,
брат на ищцата като пешеходец, настъпила при ПТП на 08.08.2019 г., около
21:20 ч., в гр. София, ул. „Каменоделска“, на 200 м. преди № 11, по вина на Х.
Н. Д., водач на л.а. „БМВ 520И“, ДК № ********, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че решението не е
съобразено със събраните гласни доказателства, от които се установявало
наличието на специални, дълбоки и трайни отношения между брата и
сестрата, които надхвърляли традиционната привързаност. Не било отчетено
от първоинстанционния съд и обстоятелството, че ищцата понесла
изключително тежко загубата на брат си. По същество моли за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявения иск.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият
1
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********,
депозира отговор вх. № 299257/08.08.2022 г., в който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излага хронология на съдебната практика по
определяне кръга от лицата, легитимирани да получат обезщетение за
претърпяните болки и страдания в резултат смъртта на техни близки. Счита,
че от събраните в хода на производството доказателства не се установява
връзката между брата и сестрата да е от такова естество, че да надхвърля
обичайната близост и да бъде приравнена на тази между прекия кръг лица.
Счита, че от събраните доказателства не се установяват конкретни факти и
обстоятелства от съвместния живот на брата и сестрата, които да установяват
отношения различни от обичайните. По същество моли за потвърждаване на
постановеното решение като правилно и законосъобразно.
.2. Въззивна частна жалба вх. № 302113/08.09.2023 г.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87 срещу
Определение № 265855/22.08.2022 г., по по гр.д. № 5154/2020 г., на СГС, I-9
с., с което е изменено Решение № 262770/22.08.2022 г., в частта за
разноските и е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2076.00
лв., с ДДС.
Частният въззивник счита, че на присъждане подлежи цялото
претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 6000.00 лв., с ДДС,
изчислено съобразно цената на предявения иск – 120000.00 лв. Счита за
неправилно намаляването на адвокатското възнаграждение поради
направеното частично оттегляне на иска като сочи, че искането за
присъждане на разноски е направено преди оттеглянето. По същество моли за
отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски, включващи
пълния размер на адвокатското възнаграждение.
В границите на срока по чл. 276 ГПК, частният въззиваем не депозира
отговор.
В съдебно заседание страните, не се явяват и не се представляват.
Въззиваемият поддържа депозирания отговор чрез становище по
съществото на спора вх. № 10828/11.05.2023 г.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба и въззивната
частна жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане №
3984/03.11.2022 г., поради което същите подлежат на разглеждане по
същество.
По въззивна частна жалба вх. № 302113/08.09.2023 г.: С оглед нейния
предмет, имащ касателство към предмета на въззивното производство,
очертан с въззивната жалба, съставът на въззивния съд намира, че същата
следва да бъде разгледана на първо място. Видно е от постановеното съдебно
решение, че с оглед изхода от спора между страните, отговорността за
разноските е възложена в тежест на ищцата като същата е осъдена да заплати
на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 35.00 лв., разноски по делото и
сумата 450.00 лв., юрисконсултско възнаграждение. В резултат на депозирана
от ответника молба с правно основание чл. 248 ГПК, с атакуваното
2
Определение № 265855/22.08.2022 г., тази част от решението е изменена и на
ответника вместо юрисконсултско възнаграждение е присъдена сумата
2076.00 лв., с ДДС, адвокатско възнаграждение. Произнасянето е обосновано
с цената на отхвърления иск – 40000.00 лв. и извършени изчисления от
първостепенния съд за минималния размер на адвокатското възнаграждение,
с ДДС.
Произнасянето на съда е неправилно. Видно от постановеното
определение е, че в него не е съобразено, че ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото в
хипотезите на оттегляне, отказ от иска, или при недопустимост на същия. В
конкретния случай в проведеното на 21.04.2022 г. съдебно заседание
предявеният иск е бил оттеглен за разликата над 40000.00 лв., до предявеният
размер от 120000.00 лв. като ответникът е направил искане за присъждане на
разноски и за оттеглената част от иска, по което съдът не се е произнесъл.
Доказателствата за направени разноски за адвокатско възнаграждение са
представени с молба вх. № 82286/12.08.2020 г., с която е отправено и искане
за присъждането им. В проведеното съдебно заседание след даване ход на
устни състезания е релевирано и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата. При това
положение при разпределяне на отговорността за разноски съдът е следвало
да съобрази и отправеното искане за присъждане на разноски по
прекратеното, поради оттегляне на част от исковата претенция, производство.
При това положение на обсъждане подлежи възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
5000.00 лв., без ДДС. Във връзка с него, съставът на въззивния съд изчисли,
че минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в редакцията към датата на сключването на
договора за правна защита от 05.08.2020 г., при искова претенция в размер на
120000.00 лв., възлиза на сумата 3930.00 лв., без ДДС. При това положение и
съобразявайки, че искът не е отличава с правна и фактическа сложност и, че
частично е бил оттеглен, съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 5000.00 лв. се явява прекомерно и следва да бъде
редуцирано до минималния размер от 3930.00 лв. Върху това възнаграждение
ДДС не следва да бъде начислявано, предвид липсата на издаден данъчен
документ по см. ЗДДС. В представения договор за правна защита е налице
отбелязване, че плащането между двата данъчно регистрирани субекта –
ответното дружество и адв. Г. е извършено в брой и възнаграждението е
договорено без ДДС.
В резултат от изложеното, постановеното определение ще следва да
бъде отменено, а решението изменено като в полза на ответника бъде
присъдена сумата 3965.00 лв., представляваща сумата 35.00 лв., разноски по
делото и сумата 3930.00 лв., адвокатско възнаграждение.
По въззивна жалба вх. № 296056/13.07.2022 г.: Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. Произнасянето на СГС
съответства на заявената за разглеждане осъдителна искова претенция, която
3
черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ЗЗД, поради
което решението се явява и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на
причинените от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за
наличие на: валидно облигационно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с
дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е виновно
причинено от водача на застрахованото МПС; материално - правна
легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на
деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно
приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и №
2/1984 г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг на
легитимираните лица, съгл. ТР № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС; претърпяни
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните
доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу
застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, а именно: - наличието на валидно
облигационно правоотношение по Договор за застраховка „ГО на
автомобилистите”, обективиран в полица № BG/02/119001427892, със срок на
валидност 23.05.2019 г. – 22.05.2020 г., с ответното дружество, за л.а. „БМВ
520И“, ДК № ********; - настъпване на застрахователно събитие в границите
на срока на действие на договора - ПТП на 08.08.2016 г., при което е
настъпила смъртта на на М. А. А., брат на ищцата като пешеходец.
Видно от данните по делото, въпросите относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на водача на
застрахования автомобил, за причиняване на смърт по непредпазливост на
родственика на ищците, не са разрешени със задължителна за гражданския
съд сила, съгласно чл. 300 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК.
Изявленията на въззиваемия, изложени в отговора на въззивната жалба,
водят до излода, че последният не оспорва пред въззивната инстанция
фактическите изводи на първоинстанционния съд, основани на писмени
доказателства и събрани специални знания, посредством заключение на
САТЕ, относно механизма на ПТП, а именно: На 08.08.2019 г., около 21:20 ч.,
в гр. София, при движение по ул. „Каменоделска“, в дясна пътна лента, с
посока от ул. „Заводска“ към ул. „Първа българска армия“, л.а. „БМВ 520И“,
ДК № ********, управляван от Х. Н. Д., със скорост от 68 км./ч., на 200 м.
преди № 11, застигнал попътно движещия се по средата на същата пътна
лента пешеходец - М. А. А., при което след като го осветил с фаровете си и
реагирал с аварийно спиране, ударил пешеходеца от задната му страна, при
което пешеходеца бил качен върху предния капак на автомобила, достигнал с
4
главата си до предното стъкло и го счупил. Впоследствие пешеходеца бил
отхвърлен напред от автомобила, като се установил на мястото, където бил
намерен починал при огледа на ПТП.
Не се оспорва и правния извод на СГС, който се преценява като
обоснован и се възприема и от настоящия съдебен състав, а именно, че
произшествието съставлява покрит риск по застраховка „ГО на
автомобилисти“. Доказани са и причините за настъпване на произшествието –
управлявания от водача лек автомобил се е движил със скорост, по-висока от
максимално допустимата в района на ПТП, поради което не е имал
възможност да спре преди мястото на удара. Съдът намира, че водача на
застрахования автомобил е нарушил свои основни задължения като участник
в движението по пътищата, разписани в разпоредбите на ЗДвП, а именно: - да
не създава опасности за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на хората (чл. 5, ал. 1, т. 1); - да се съобразява с временната пътна
маркировка и въведената с нея организация на движението (чл. 7, ал. 1); - да
контролира непрекъснато ППС, което управлява (чл. 20, ал. 1); - при избиране
на скоростта за движение да съобразява конкретната пътна обстановка и да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2
ЗДвП). В резултат на нарушението на тези правила по непредпазливост е
причинена смъртта на М. А. А..
Основният спорен въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е
материалноправно легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния родственик - брат. Твърденията в
исковата молба в резюме са, че от ранна детска възраст ищцата и брат й били
изключително близки и привързани един към друг като ищцата се грижела за
брат си като по-голяма сестра. Непрекъснато поддържали връзка и се
виждали като така съумели да съхранят близката си, топла и дълбока връзка,
въпреки разстоянието. Ищцата съветвала и покровителствала брат си, а
последния се грижел за децата на сестра си като за свои. Загубата му се
отразила негативно, сънувала кошмари, гледала техни общи снимки,
самоизолирала се, станала апатична и безжизнена, не можела да приеме
случилото се.
За доказване на фактическите твърдения за характера и съдържанието
на отношенията между ищцата и починалия и претърпените болки и
страдания, е разпитана свидетелката Р. Т. А. - дъщеря на ищцата. Тъй като
свидетелката е в близки родствени връзки с ищцата, показанията й следва да
се ценят при отчитане на евентуалната й заинтересованост от изхода на
спора, по правилото на чл. 172 ГПК. Тази преценка предполага да се обсъди
въпросът налице ли са противоречия между обстоятелствата, за които се
свидетелства от лицето в близка родствена връзка със страната, и останалите
събрани доказателства. В случая такава преценка може да бъде направена
само по отношение на фактите и обстоятелствата, които се установяват от
събраните писмени документи, тъй като за доказването на фактическите
твърдения в исковата молба за характера и съдържанието на отношенията
между ищцата и починалия, както и за интензитета и времетраенето на
претърпените от нея морални болки и страдания от загубата му, не са
ангажирани други доказателства. Показанията следва да се ценят само в
частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия.
Свидетелката А. споделя, че нейната майка и починалият, който е нейн
вуйчо я отгледали заедно, че те винаги са били заедно и никога не се е
5
отделял от тях. Че ищцата е отгледала вуйчо й, тъй като майка им починала
много рано. Тези показания на първо място не почиват на непосредствени и
лични възприятия на свидетелката, предвид годината й на раждане – 1986 г.,
към който момент нейният вуйчо е бил на възраст от 28 г. Отделно от
посоченото, видно от наличните по делото данни за съдимостта на
пострадалия А., за периода от 1986 г. (раждането на свидетелката) до
началото на 2007 г., последният е бил в местата за лишаване от свобода за
изтърпяване на наказания по различни присъди общо в размер на
приблизително 8 години и 5 м. На следващо място, видно от данните по
делото и извършените справки считано от 2002 г. и до смъртта си през 2019
г., пострадалият е бил с постоянен и настоящ адрес в гр. София, докато
ищцата, считано от 2007 г. е била с постоянен и настоящ адрес в с. ***, общ.
***.
В друга част свидетелката споделя, че вуйчо й се грижел за нея като
баща. Посоченото обаче би имало значение при преценка на изградената
връзка между нея и пострадалия и няма отношение към връзката между
ищцата и нейния брат.
В показанията на свидетелката не се съдържат конкретни данни,
относими към твърденията в исковата молба, на които е основана материално-
правната легитимация на ищцата, свързани с характера и съдържанието на
отношенията между нея и брат й от ранна детска възраст и след смъртта на
тяхната майка /не са налице твърдения и данни и кога е починала/ до момента
на произшествието.
От показанията, относими към конкретно съдържание на отношенията и
емоционалната връзка между ищцата и пострадалото лице са само
твърденията, за чести срещи между тях, които обаче са лишени от конкретика
относно периода, през който са се осъществявали. От показанията се
установява, че смъртта на М. А. се е отразила тежко на ищцата, че тя е
запазила спомените си за него, че не празнува празници. Фактите, относими
към интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и
страдания от загубата на нейния близък, съответно за отражението на
събитието върху нея, са оскъдни, доколкото при разпита свидетелката заявява
собствена оценка на емоционални връзки и състояния, а не обективни
проявления на негативни преживявания на ищцата в резултат на причинената
смърт на нейния брат.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по
спорните факти съставът на САС прави следните правни изводи по предмета
на спора:
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочен в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969
г. на Пленума на ВС, а именно: родители, деца, съпруг и лице във фактическо
съжителство. Прието е, че по изключение всяко друго лице, освен
горепосочените в ПП № 4/61 г. и ПП № 5/69 г., което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Особено близка привързаност според съобразителната част на тълкувателното
решение може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
6
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ПП №
4/61 г. и № 5/69 г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия.
Следователно, предпоставките, за да се приложи изключението по ТР
№ 1/21.06.2018 г., по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, са: 1. създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2.
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки
следва да са осъществени за всяко от лицата, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините - братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен
формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.
Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото, поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите -
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина.
По приложение на закона във връзка с разясненията в ТР №
1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, след постановяването
му е формирана и задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, която
настоящият съдебен състав съобразява при обсъждане на спорния въпрос -
напр. Р № 372/14.01.2019 г., по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., Р №
92/17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т.о., Р № 60070/29.06.2021 г.
7
на ВКС, по т. д. № 904/2020 г., I т. о., Р № 60131/13.12.2021 г. на ВКС, по т. д.
№ 1700/2020 г., II т. о., Р № 310/06.02.2019 г., на ВКС по т. д. № 2429/2017 г.,
II т. о., Р № 17/16.03.2021 г., по т. д. № 291/2020 г., на II т. о. на ВКС и др.
Въззивният състав намира за правилен изводът на първостепенния съд
за неуспешното доказване на релевантните за материалноправната
легитимация на ищцата факти и обстоятелства, поради факта, че част от
показанията касаещи твърдения, които биха обосновали наличие на особено
силна връзка не се базират на лични впечатления на разпитваното лице, друга
част не кореспондират с останалите установени по делото данни, както и
поради това, че в останалата си част изложените от свидетелката
обстоятелства сочат на отношения, които не са необичайни между брат и
сестра и отличаващи се с разбирателство, привързаност, взаимопомощ. В
процеса не е проведено главно пълно доказване, както за изключителност в
емоционалните връзки между ищцата и пострадалия, така и за такъв
интензитет и продължителност на търпените от нея болки и страдания поради
загубата на нейния брат и отражението занапред на събитието върху нея и
нейния живот в личен, психологически, социален и емоционален план, които
да оправдават присъждането на обезщетения по пряк иск срещу застраховател
на деликвента по застраховка „ГО на автомобилистите“.
По изложените съображения, въззивният съд прави крайния правен
извод, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е
неоснователен, поради недоказана материалноправна легитимация на ищцата
като основание за ангажиране отговорността на застрахователя за присъждане
на обезщетение на ищцата за неимуществени вреди по процесния
застрахователен договор. Поради съвпадение на правните изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора решението на СГС следва да се
потвърди.
Предвид резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, разноски на въззиваемото дружество макар и да се следват – не се
присъждат, предвид посочването, че плащането между две данъчно
регистрирани по ЗДДС лица, е извършено в брой, ведно с дължимия данък по
ЗДДС, но данъчен документ, удостоверяващ плащането, съобразно посочения
Закон не е представен.
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 265855/22.08.2022 г., по гр.д. № 5154/2020 г., на СГС,
I-9 с., с което е изменено Решение № 262770/22.08.2022 г., в частта за разноските И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 261956/13.06.2022 г., поправено с Решение №
262770/22.08.2022 г., по гр.д. № 5154/2020 г., на СГС, I-9 с., в следния смисъл:
ОСЪЖДА Р. Т. А., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, общ. ***, обл. ***
като наследник на Т. А. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Дж. Баучер“, № 87, сумата 3965.00 лв., разноски за първа инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, ВМЕСТО присъденото първоначално възнаграждение в размер на 2076.00
лв.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261956/13.06.2022 г., поправено с Решение №
262770/22.08.2022 г., по гр.д. № 5154/2020 г., на СГС, I-9 с.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9