Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.12.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на шестнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 2458 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Е. М.” ЕООД срещу И.М.А., с която се иска да бъдат установени вземания на
ищеца спрямо ответника за сумата от 4 882.50
лева - главница по договор за потребителски кредит № FL399383/10.5.2008 г., сключен с „Ю. И Е. Д. Б.” АД, дължима за периода 10.7.2014
г. - 10.8.2016 г., представляваща част от общо задължение за главница в размер
на 17 484.81 лева, както за сумата от 891.16 лева – договорна лихва,
дължима за периода 10.7.2016 г. - 10.5.2018 г., представляваща част от общо
задължение за договорна лихва в размер на 4 228.91 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2092/2019
г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че на 10.5.2008 г. между „Ю.
Б.” АД (с предишно наименование „Ю. И Е. Д. Б.” АД) и И.М.А. е сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който на последния е предоставена сумата
от 17 800.00 лева, като ответникът е следвало да погаси задълженията си на
равни месечни вноски в срок до 10.5.2018 г. Заявява, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си за заплащане на месечните вноски съгласно
погасителния план, като общо непогасената сума
възлиза на 21 713.72 лева, от която 17 484.81 лева главница и
4 228.91 лева възнаградителна лихва. Сочи, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания задълженията на първоначалния
кредитор, произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит, са
прехвърлени на него, за което до ответника е изпратено писмено съобщение,
получено лично.
Ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, падежът на които е настъпил преди 8.7.2019
г. Заявява, че не е уведомен по надлежния начин за извършената цесия, както и
че от наличните доказателства не се установява настъпването на нейния транслативен ефект, поради липса на данни за заплащане на
цената от новия на стария кредитор. Твърди, че не е получавал сочената парична
стойност и възразява по отношение действителността на договора за кредит.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото не е спорно, а и се установява се от представените доказателства, че на 10.5.2008
г. между И.М.А. и „Ю. И Е. Д. Б.” АД е сключен договор за потребителски кредит,
съгласно който на ответника е предоставена сумата от 17 800.00 лева. В договора са уговорени
размерът на
кредита, срокът за връщане на предоставената сума, годишният лихвен процент (ГЛП) и годишният процент на разходите
(ГПР), както и че дължимите главница и лихва и ще бъдат включени в размера на
погасителна вноска и по този начин общата стойност на плащанията по договора ще
възлиза на сумата от 34 396.08 лева. Посочената сума е следвало да бъде
издължена с 119 вноски, всяка от които по 286.63 лева и с 1 вноска от 287.11
лева, платими до 10.5.2018 г.
С договор за възлагане на
вземания от 18.1.2016 г. заемодателят
„Ю. И Е. Д. Б.” АД е прехвърлил на ищеца свои
парични вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, в което
фигурира и договор
потребителски кредит № FL399383/10.5.2008 г. По делото е представено уведомление до
ответника, изпратено от цесионера, действащ от името и
за сметка на цедента, за извършена цесия, връчено на И.А. на 5.2.2016 г.
От
заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че уговорената
сума по кредита е усвоена по посочена от кредитополучателя
банкова сметка ***.5.2008 г. Вещото лице е установило, че в периода от 20.8.2008
г. до 3.11.2008 г. ответникът е извършил погасявания в общ размер от
1 425.00 лева, като със същите са погасени 315.19 лева от главницата и
1 109.81 лева от договорената лихва. Заключено е, че общият размер на
задълженията по кредита възлизат на 17 484.81 лева - главница и
15 486.27 лева – договорна лихва.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Въз основа на представените доказателства,
съдът приема за установено съществуването на правоотношение по договор
потребителски кредит № FL399383/10.5.2008 г., съгласно който „Ю. И Е. Д. Б.” АД е
предоставил на ответника заем в размер на 17 800.00 лева, като с получаване на
заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило
задължение за връщане на сумата и уговорената възнаградителна
лихва в срок до 10.5.2018 г. Ответникът е извършил плащания в общ размер от
1 425.00 лева, с които са погасени 315.19 лева от главницата и
1 109.81 лева от договорената лихва. Предвид частичното погасяване на
главницата, размерът й при прехвърляне на вземането е бил 17 484.81 лева,
а размерът на договорената лихва е бил 15 486.27 лева.
От доказателствата по делото съдът приема,
че ищецът е носител на вземанията по договора за кредит в качеството си на цесионер по договора за възлагане на
вземания от 18.1.2016 г.,
като в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът,
действащ чрез своя пълномощник, е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне
на вземанията. Тук следва да се има в предвид, че за защита на длъжника е
предвидено задължение на цедента да го уведоми за
извършената цесия, до който момент длъжникът има право да откаже да плати на
всяко лице, различно от първоначалния му кредитор, но липсата на уведомление не
прави цесията недействителна и длъжникът може да възразява за липса на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е платил на стария
кредитор или на овластено от него лице. Такива твърдения, а и доказателства, не
ангажирани по делото.
С оглед извода за дължимост на претендираните главница и лихва, основателността на
претенциите е предпоставена от тази на възражението
за изтекла погасителна давност. Доколкото не се касае за периодични плащания,
искът за главница се погасява с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. В
случая давността на вземането за главница е започнала да тече от падежната дата
на съответната вноска, а доколкото падежът на най-старата претендирана
вноска е настъпил 10.7.2014 г., то е очевидно, че давността не е била изтекла
при подаване на заявлението. Вземанията за лихва се погасяват с 3-годишна
давност, съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД, като в случая падежът на най-старата претендирана вноска за договорна лихва е настъпил 10.7.2016
г., поради което давността не е била изтекла при подаване на заявлението.
С оглед гореизложеното, исковете се явяват основателни и следва
да бъдат уважени в претендираните размери.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в тежест на
ответника следва да се възложи заплащането на сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски, съответно в размер от 309.83 лева и в размер от 115.47
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.А.,
ЕГН ********** дължи на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *** сумата от 4 882.50 лева -
главница по договор за потребителски кредит № FL399383/10.5.2008 г., сключен с „Ю. И Е. Д. Б.” АД, дължима за периода 10.7.2014
г. - 10.8.2016 г., представляваща част от общо задължение за главница в размер
на 17 484.81 лева, както и сумата от 891.16 лева – договорна лихва,
дължима за периода 10.7.2016 г. - 10.5.2018 г., представляваща част от общо
задължение за договорна лихва в размер на 4 228.91 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 8.7.2019 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ЧГД № 2092/2019 г. на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН ********** да заплати на „Е. М.”
ЕООД, ЕИК *** сумата от 309.83 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 115.47 лева, представляваща
направените разноски в производството по ЧГД № 2092/2019 г. по
описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: