№ 1397
гр. Плевен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430103031 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М. Г. М. с ЕГН **********, представлявана от адв. Д. М. от ***
против „Сити кеш" ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***
Твърди се, че между страните бил сключен Договор за кредит № ***
като съгласно чл.3 от същия, ответника като кредитодател се задължил да
предостави на ищцата като кредитополучател кредит в размер на 900,00 лева,
а последната се задължила да върне сумата от 1395 лева, съгласно условията
на договора при посочен ГПР в размер на 49.65 % и ГЛП в размер на 40.05% ,
при срок и начин на връщане - 9 вноски.
Твърди се, че в чл. 11 ал.1 от договора било предвидено, че ако
кредитополучателката не предостави допълнително обезпечение по чл.5,
дължала неустойка в размер на 409,99 лева. На това основание й била
начислена определената по размер неустойка, разпределена на 9 вноски, всяка
от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит,
като по този начин общата месечна погасителна вноска нараснала на 155 лева.
Това било отразено в предоставения погасителен план към процесния Договор
1
за кредит.
Твърди се още, че ищцата заплатила по Договора сумата от 1020 лева от
които 900 лева главница, 10 лева лихва и 110 лева неустойка.
Навеждат се доводи, че клаузата на чл.11, ал. 1 от Договор за кредит №
*** предвиждаща заплащането на неустойка била нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като
регламентирана при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП. Поради накърняването на принципа на „добри нрави” се достигало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателката с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата била и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала въз
основа нея - в размер на 409,99 лева, възлизала на над 40% от сумата на
отпуснатия кредит в размер на 900,00 лева. По този начин се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от
Договор за кредит № *** предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
409,99 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Претендира се също така да бъде осъден ответника Сити Кеш ООД, да
заплати на ищцата сумата от 110 лева, платена неоснователно по нищожната
неустоечна клауза, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответникът „Сити кеш“ ООД е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място доводи, че правото на иск в
случая е упражнено при условията на злоупотреба с право и моли да се
съедини настоящото дело с други сочени дела, водени между същите страни.
На следващо място ангажира становище за неоснователност на исковете.
Признава факта на извършено от ищцата плащане на претендираната за
връщане сума.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по
2
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не е налице спор и се установява от представения
препис на Договор за потребителски кредит с номер *** от 30.09.2022г., че
същия е бил сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД, в качеството на
заемодател и ищцата М. М., в качеството на заемател.
Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен заем от 900
лв., който е следвало да се върне на 9 погасителни вноски за период от
14.10.2022г. до 03.02.2023г. Видно е също, че лихвеният процент е фиксиран
за срока на договора и в размер на 40,5 %, а годишният процент на разходите е
определен на 49,65 %.
Според обективираното в чл. 5 от договора, заемателят се задължава в
тридневен срок от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: един или двама поръчители- физически лица,
които следва да отговарят на определени условия, или банкова гаранция. В
чл.11 e регламентирана неустоечна клауза, предвиждаща, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължи неустойка в размер на 409,99 лв., платима разсрочено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че е налице наведеното от ищцата основание за
нищожност на процесната неустоечна клауза, а именно като накърняваща
добрите нрави. Процесната неустойка от договора за паричен заем е
предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на
заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от получаване на
заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
заемателя е отпуснат заем в размер на 900 лв., а уговорената и начислена
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
3
в размер на 409,99 лв., която сума е равна на почти половината от главницата
по заема. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение
на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на
неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се
получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение
на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение
на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем парични
средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява
и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните
изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи
получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата по договора за заем, като
по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е
4
включена част от нея и това води до оскъпяване на заема. Неустойката не е
обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за
връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът
би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на
чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от ищцата М. М.
отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен като такъв.
С оглед изхода на спора по разгледания по-горе иск, съдът приема, че
платената от ищцата сума за начислената по процесния договор неустойка, се
явява дадена без основание и като такава подлежи на връщане.
С оглед липсата на спор относно факта на плащане на сума в размер на
110лв. за погасяване на задължението за неустойка – приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване, съдът счита, че претенцията за връщане на тази
сума, като платена без основание, се явява основателна и доказана и следва да
бъде уважена като такава. Върху сумата следва да се присъди и законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответника
дължи в полза на съда държавна такса върху уважените искове в размер на
100лв. (по 50лв. за всеки иск).
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Относно дължимостта и размерът на това възнаграждение е налице спор
между страните.
Съдът приема, че в случая наличието на поддържаното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ е налице. Относно размерът на
възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да
5
се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното
право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по
дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния
случа и действителната фактическа и правна сложност на делото.
При това, съдът съобразява, че адвоката осъществява правна помощ на
същия ищец по множество идентични спорове, инициирани в отделни
производства. Макар и споровете да произтичат от правоотношения по
различни договори, те не се отличават със специфики и професионалната
работа по тях може да бъде извършвана общо, а с оглед воденето им по
различни дела е дължимо възнаграждение на адвоката по всяко от тях.
Отчитайки горното, съдът счита, че на осъществилия безплатна правна
помощ адвокат е дължимо възнаграждение в размер на 400лв. Доколкото
адвоката е регистриран по ЗДДС следва да се съобрази и дължимия данък и
общо възнаграждението се определи на 480лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Г.
М. с ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, че клаузата на чл.11 от
Договор за потребителски кредит № ***/30.09.2022г., регламентираща
неустойка за непредоставено обезпечение, е нищожна.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М. Г. М. с ЕГН **********, сумата от 110 лв.,
представляваща недължимо платена сума за неустойка по чл.11 от Договор за
потребителски кредит № ***/30.09.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /03.06.2024 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на Плевенски районен съд, сумата от
6
100 лв., представляваща дължима по производството държавна такса.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Д. В. М. от ***, с адрес на кантора ***,
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, в размер на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7