Р Е Ш Е Н И Е
№.........../............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2816/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХХVІІ ДОПК. Образувано е по подадена на основание чл. 268 ал. 1 ДОПК жалба на „Техник енерджи“ ЕООД – гр. Варна, предявена чрез управителя И.М.С.,
срещу решение № 283/20.09.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което на
основание чл. 267 ал. 2 т. 6 ДОПК е оставена без разглеждане жалба вх. № 41338/12.09.2019
г. на „Техник енерджи“ ЕООД срещу протокол изх. №
С190003-026-0025019/30.07.2019 г. на старши публичния изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
В с. з. на 20.11.2019 г. жалбата
се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат С..
В писмени бележки с. д. №
17079/19.11.2019 г. пълномощникът на директора на ТД на НАП- Варна, ответна
страна по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата като моли
съда при отхвърлянето й да присъди в полза на ТД на НАП – Варна юрисконсултско
възнаграждение за представляването й по делото от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване от
процесуално легитимирано лице, предявено в срока по чл. 268 ал. 1 ДОПК срещу
подлежащ на съдебен контрол административен акт, намира производството по
делото за процесуално допустимо и поради това – за подлежащо на разглеждане и
произнасяне по неговата основателност.
По основателността на жалбата
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Административното производство
пред директора на ТД на НАП – Варна, приключило с издаването на оспореното с
жалбата решение № 283/20.09.2019 г., е образувано въз основа на подадена на
основание чл. 266 ал. 1 ДОПК жалба на „Техник енерджи“ ЕООД срещу обективираните
в протокол изх. № С190003-026-0025019/30.07.2019 г. действия на старши
публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна по разделяне
на задълженията на длъжника „ТИ И ЕН ЕНЕРДЖИ“ ДЗЗД между „НЕОПЕТ“ ООД с 30 % припадаща
се част от задълженията; „НЕКТОН 2“ ООД с
30 % припадаща се част от задълженията; „ТЕХНИК ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с 30 % припадаща
се част от задълженията и „ПАНДОРА“ ЕООД с 10% припадаща се част от задълженията
/и четирите дружества участници в „ТИ И ЕН ЕНЕРДЖИ“ ДЗЗД съгласно приложените
по преписката договор за създаване на обединение от 17.11.2015 г. и анекс № 2 към
него от 13.02.2017 г./.
За да остави без разглеждане
жалбата на „Техник енерджи“ ЕООД, директорът на ТД на НАП – Варна е приел в
мотивите на решение № 283/20.09.2019 г., че обективираните в протокол изх. № С190003-026-0025019/30.07.2019
г. действия по разпределение на задълженията между участниците в „ТИ И ЕН
ЕНЕРДЖИ“ ДЗЗД нямат принудителен характер на изпълнението по чл. 221 ДОПК,
поради което не подлежат на обжалване по реда на чл. 266 ал. 1 ДОПК. Същевременно
е приел, че неправилно според съдържанието на жалбата оспореният с нея протокол
има характеристиките на акт по чл. 107 ал. 3 ДОПК, поради което неправилно
жалбоподателят се е позовал и на възможността за обжалване по чл. 107 ал. 4 ДОПК.
Решението на директора на ТД на
НАП – Варна е постановено в съответствие със закона.
Правилна е преценката на
административния орган за неприложимост в случая на чл. 107 ал. 4 ДОПК. Разпоредбата
установява възможност за обжалването по административен ред на регламентираните
в ал. 3 актове за установяване на задължения по декларация, до издаването на
които от страна на органа по приходите се достига или когато задълженото лице е
поискало това /когато според него съществува неяснота относно съобщения му
размер на задължението по ал. 1/, или по служебен почин на органа по приходите
при установяване на несъответствие между декларираните данни и получените от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая няма спор, че задълженията, предмет на разпределение с
протокол изх. № С190003-026-0025019/30.07.2019 г., са въз основа на подадени
декларации по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ от „ТИ И ЕН ЕНЕРДЖИ“ ДЗЗД /неперсонифицирано
дружество по чл. 357 ЗЗД/, което на основание чл. 9 ал. 1 изр. първо ДОПК в
производствата по този кодекс се приравнява на юридическо лице. Съгласно чл.
105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице /в случая „ТИ И
ЕН ЕНЕРДЖИ“ ДЗЗД/ само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителни
осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Реципрочно
на това чл. 209 ал. 2 т. 2 ДОПК признава на подадената от задълженото лице
декларация с изчислени от него задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски качеството на изпълнително основание за предприемане на
принудителното изпълнение в случаите, в които задължението не е заплатено в
предвидените в закона срокове. Ето защо обжалваното пред директора на ТД на НАП
– Варна действие на старши публичния изпълнител по протокол изх. № С190003-026-0025019/30.07.2019
г. по разпределение на задълженията между участниците в „ТИ И ЕН ЕНЕРДЖИ“ ДЗЗД ни
най-малко не представлява акт по чл. 107 ДОПК, а се основава изцяло на
разписаното в чл. 9 ал. 2 изр. второ ДОПК правило, според което принудителното
събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в
осигурителните каси съобразно с тяхното дялово участие. По характера си това действие
не е обаче такова по принудително изпълнение, извършвано по способите на чл.
215 ал. 1 ДОПК /заедно или поотделно/, а само подготвително, поради което не
подлежи на самостоятелен контрол по реда на чл. 266 ДОПК, поместен в глава
Двадесет и седма, не случайно наименована
„Защита срещу принудително изпълнение“. Обективираното в протокол изх. №
С190003-026-0025019/30.07.2019 г. действие, макар да разпределя задълженията между
участниците в ДЗЗД, не рефлектира пряко и непосредствено върху правната им
сфера, което ще е налице едва с предприемането на действия по принудителното
удовлетворяване на изискуемите и установени по основанието и размера си публични
държавни вземания. Поради това е некоректно позоваването на пълномощника на
жалбоподателя в пледоарията му по съществото на спора в с. з. на 20.11.2019 г.
на въведената с чл. 120 ал. 2 от Конституцията на Република България обща
клауза за обжалваемост на административните актове, предвиждаща обаче като положителна
процесуална предпоставка за правото на гражданите и юридическите лица да обжалват
административните актове те да бъдат засегнати от тях /а засягане във вложения от
закона смисъл означава пряко и
непосредствено негативно въздействие върху правната сфера на съответния субект/.
Такова в случая би било налице едва с предприемането на действия по
принудително изпълнение срещу участниците в ДЗЗД, при обжалването на които по
реда на глава Двадесет и седма ДОПК ще подлежи на контрол и извършеното от
публичния изпълнител разпределение на задълженията между тях. В още по-малка
степен към казуса е относимо цитираното в писмената защита на адвокат С. и
приложено към нея Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ВАС РБ, Общо събрание на колегиите, според което разпоредбата на чл. 166 ал.
2 АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за
съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато
по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт,
когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Освен че няма
никакво отношение към делото, но и възприетото с това тълкувателно решение
принципно положение бе впоследствие и нормативно потвърдено с допълнението на чл.
166 АПК и създаването в него на нова ал. 4 /обн. ДВ бр. 39/2011 г./.
В целостта си изложеното води до
извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли.
Предвид крайния изход на спора и
изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника на ответника за
разпределяне на отговорността за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което следва да се
определи на 100 лв. на основание пар. 2 ДР ДОПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Техник
енерджи“ ЕООД – гр. Варна, предявена чрез управителя И.М.С., срещу решение №
283/20.09.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.
267 ал. 2 т. 6 ДОПК е оставена без разглеждане жалба вх. № 41338/12.09.2019 г.
на „Техник енерджи“ ЕООД срещу протокол изх. № С190003-026-0025019/30.07.2019
г. на старши публичния изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „Техник енерджи“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по делото процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: