О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
VІ ТО, 5 състав, в закрито заседание на първи август две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
разгледа
докладваното от съдията Райкинска т. д.
№ 8689 по описа на СГС за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното дирене по делото е приключило в съдебно заседание на
01.06.2017 г. При подготовка на делото за решаване, настоящият състав
констатира, че не са налице предпоставки за постановяване на решение по
същество на спора, поради неговата неподведомственост на гражданските съдилища,
предвид следното:
Ищецът
„А.Р” ЕООД е твърдял в исковата си молба, допълнителната искова молба и
уточнителна молба от 05.04. 2017 г., че между него и ответника е сключен
договор № 201562/20/0/2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ в размер на 104 348.43
лева (Договора). В изпълнение на договора учредил банкова гаранция в полза на
ответника за целия размер на договора, а със Заповед № 03-РД/1521 от 17.08.2015
г. на изпълнителния директор на ответника било одобрено заявеното авансово
плащане в размер на 83 478.74 лева, която сума му била преведена. Сочи, че
с писмо с вх. № 02-2600/4936 от 12.08.2016 г. направил заявка за изплащане и на
останалата сума по договора, но ответникът не я изплатил, а поискал
възстановяване на авансово изплатената сума и същевременно усвоил
91 826.61 лева от банковата гаранция.
Ищецът
твърди, че в изпълнение на Договора, в масива на с. Старосел, общ. Хисаря, обл.
Пловдив е извършил дейности на обща стойност 160 089.87 лева с ДДС, а
именно: изкореняване на стари лозови насаждения на стойност 11 770.60 лева
с ДДС, поръчал е проект за изработка и засаждане и е засадил 16 599 броя
сертифицирани лози, сорт „Совиньон блан“ на стойност 98 145.89 лева с ДДС,
подготвил е и е създал ново лозе на стойност 18 651.85 ДДС, доставил е и е
изградил подпорна конструкция на стойност 32 413.53 лева.
Сочи,
че ответникът не е извършвал проверка, с която да констатира изпълнение,
респективно неизпълнение на Договора преди да усвои издадената в негова полза
банкова гаранция, нито изплатил остатъка до разликата с уговорената финансова
помощ. В допълнителната искова молба допълва, че усвояването на банковата
гаранция е незаконосъобразно, тъй като ищецът не бил длъжен да поиска и приеме
остатъка от плащането. Приемането на помощта в окончателния й размер било по
преценка на бенефициента. Страните били длъжни да изпълняват добросъвестно
задълженията си и да не злоупотребяват с властнически правомощия. Поддържа още,
че ответникът не изпълнил задължението си да извърши проверка относно
изпълнението на задълженията на бенефициента. Неподаването на окончателна
заявка за плащане в срок не обосновавало право да се иска връщане на авансово
платената сума, тъй като срокът за подаването й не бил нито давностен, нито
преклузивен.
Предвид
изпълнението от негова страна и неизпълнението от страна на ответника да извърши проверка по договора,
както и неоснователното усвояване на банковата гаранция ищецът моли съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в
размер на 112 696.30 лева, от които 104 348.43 лева – пълния размер
на договорената финансова помощ и 8 347.77 лева - усвоената от ответника
лихва по банкова гаранция № **********23.06.2015 г. с гарантираща банка „У.К.Б.“ АД,
ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателно плащане, както и сторените разноски.
В срок, ответникът „Д. Ф.З. –
Разплащателна агенция” (Фонда) е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на Договора,
изплащането на авансовата сума в полза на ответника и издаването на банкова
гаранция в негова полза до размера на одобрената финансова помощ от
104 348.34 лева, която сума представлявала 75% от реално извършените
разходи по проекта.
Сочи
обаче, че на основание т. 4.4, б. „г“, Фондът имал право да откаже изплащане на
финансова помощ в случай, че ползвателя не подаде заявление за плащане в срок
до 10 дни след изтичането на срока по т. 3.1. Договорът първоначално бил със
срок на изпълнение до 31.12.2015 г., но впоследствие било сключено допълнително
споразумение № 1 от 08.01.2016 г., в което била фиксирана като крайна дата за
изпълнение 20.07.2016 г., а останалите клаузи на Договора останали непроменени.
Ищецът не подал в срок заявление за окончателно плащане, каквито били
изискванията на чл. 17, ал. 1 от Наредба №2/04.04.2014 г. и договорните клаузи,
което представлявало пълно неизпълнение. Поддържа, че заявлението за
окончателно плащане следва да бъде придружено с надлежна документация, с която
да бъде доказано изпълнението на Договора, а такава нямало, заявлението за
окончателно плащане дори не било подписано. Тези действия били необходими за да
бъде сезиран Фондът да извърши проверка, като подаването на заявлението след
уговорения срок има за резултат отказ от финансиране, независимо дали
инвестицията е изпълнена. Заявлението било подадено на 12.08.2016 г. с писмо с
вх. № 02-2600/4936 на Фонда, а срокът изтекъл на 31.07.2016 г., като ищецът
посочил като причина за по-късното подаване на заявлението за окончателно
плащане форсмажоно обстоятелство – заболяване на законния му представител,
настъпило извън пределите на страната. Поддържа, че дори заболяването да бъде
прието като форсмажорно обстоятелство, то управителят и едноличен собственик на
ищеца е могъл да упълномощи лице, което да представи в срок изискуемите
документи, доказващи изпълнение на Договора. Според него, дори срокът да бъде
продължен с периода на твърдяната нетрудоспособност (10 дни), то срокът за
изпълнение би бил 11.08.2016 г., а заявлението за окончателно плащане е
депозирано едва 12.08.2016 г.
Сочи,
че със свое писмо от 15.08.2016 г. е уведомил ищеца за констатираното
неизпълнение и му е определил срок за доброволно възстановяване на авансово
изплатената сума по договора и поради липсата, на което е усвоил банковата
гаранция. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
Ищецът
поддържа в допълнителната искова молба, че дори и подаването на заявление за
окончателно плащане след срока да обосновава отказ от пълно изплащане на
уговорената субсидия, не може да се приеме, че авансово платената сума подлежи
на възстановяване и че върху нея се дължи лихва. Сочи, че в условията на
евентуалност се отказва от окончателно плащане и моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му възстанови 91 826.61 лева, от
които 83 478.84 лева – авансова платената сума и 8 347.77 лева
начислената от ответника лихва, неправомерно усвоени по банковата гаранция
суми.
В
уточнителната си молба ищецът е посочил, че ответникът не изпълнил задължението
си да извърши проверка на изпълнението на ищеца; нямал право да събира от
банковата гаранция авансово платения аванс заедно с лихвите, а само да откаже
да изплати помощта. Неизпълнението от страна на ответника да извърши проверка и
евентуално да констатира неизпълнение на договора от страна на ищеца преди да
усвои банковата гаранция, според ищеца му причинили вреди до размер на
усвоената банкова гаранция.
Ответникът
сочи в допълнителния си отговор, че авансово платените средства са от
Европейския Ф.за гарантиране на земеделието, поради което ищецът не може да ги
задържи без да е отчел изпълнение на програмата, за която са отпуснати
европейските средства, съответно липсата на своевременно искане за окончателно
плащане, придружено с необходимите документи за
проверка на изпълнението, дават основание на ответника да изиска тяхното
връщане.
Така
очертаният предмет на спора е за изпълнението на Договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“,
съфинансирана от българската държава и Европейския Ф.за гарантиране на
земеделието. Ищецът претендира
обезщетение за вредите от неизпълнението на задължения на ДФ „З.“ да извърши
проверка на неговото изпълнение и нарушение на правилата за усвояване на
банковата гаранция, в размер на 91626.61 лева, от които 83 478.84 лева,
равни на авансово отпуснатата безвъзмездна помощ и 8 347.77 лева – лихва
върху тази сума, събрана от Фонда, а остатъкът до 112 696.30 лева
претендира като реално изпълнение на задължение на Фонда да изплати пълния
размер на договорената финансова помощ, цялата в размер на 104 348.43
лева.
Настоящият
състав намира, че в случая е налице искова молба, заведена на 29.11.2016 г., с
която се претендира изпълнение, съответно вреди от неизпълнение на
административен договор, какъвто е Договорът за безвъзмездна финансова помощ,
които искове са подведомствени на административните съдилища, предвид следното:
Приложими
норми към отношенията на страните са тези по Закона за подпомагане на
земеделски производители (ЗПЗП),
Закон
за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) и Наредба № 2/04.04.2014 г.
за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма
за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. Съгласно
чл. 2б ЗПЗП. Разплащателната агенция извършва
всички плащания на територията на страната от Европейския Ф.за гарантиране на
земеделието, от Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони и от
Европейския Ф.за морско дело и рибарство.съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 4 ЗПЗП ДФ „З.“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.
Съгласно чл. 56 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз Д. Ф."Земеделие"
предоставя финансова помощ по пазарните мерки в лозаро-винарския сектор
съгласно правото на Европейския съюз, а Министърът на земеделието, храните и
горите утвърждава Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския
сектор и указания за участие в схема "Изкореняване на винени лозя". Съгласно
чл. 57 от същия закон по Националната програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2009 – 2013 г. финансова помощ се предоставя
за следните мерки: преструктуриране и конверсия на винени лозя; промоция в
трети страни и застраховане на реколта. Финансовата помощ за тези мерки се
предоставя до 2013 финансова година съгласно бюджет за програми за подпомагане
от Европейския Ф.за гарантиране на земеделието.
Европейския
Ф.за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) е създаден едновременно с Европейския
земеделски Ф.за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) с Регламент (ЕО) №
1290/2005 г., като те идват да заместят съществувалия преди това Европейския Ф.за
ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), който Ф.от 1962 г.
осъществява Общностната селскостопанска политика в две секции: „Ориентиране“ и
„Гарантиране“. Регламент (ЕО) № 1290/2005 е придружен от Регламент (ЕО) №
1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР поради
неговите специфики. Тези регламенти са отменени и заменени с Регламент (ЕС) №
1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика (ОСП) и Регламент Справочник за Европейския съюз - 2017 3 (ЕС) №
1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, за
вземанията си от физическите и юридическите лица, както и за недължимо платени
и надплатени суми по схеми и мерки за подпомагане, фондът може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират
от Националната агенция за приходите.
Според ал. 3 на същата норма,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Чл. 27, ал. 4 ЗПЗП постановява, че алинея 3 не се прилага по
отношение на подлежащи на възстановяване суми по отделни схеми или мерки,
изплатени от европейските фондове, които без лихвите не надвишават левовата
равностойност на 100 евро, а ал. 5
предвижда, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа
на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор,
са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.
С Тълкувателно
дело № 1/2015 г. на ОСК на ВАС по т. 1, а именно: "Какъв е правният
характер на актовете на органите на Разплащателна агенция - ДФ
"Земеделие" по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. на
министъра на земеделието и горите и подлежат ли те на съдебно обжалване по
АПК?", който е разрешен с решение № 8 от 11.12.2015 г., в което е
посочено, че актовете, издавани от
органите на Разплащателната агенция - Д. Ф."Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат
на съдебен контрол по реда на АПК. Тази Наредба урежда идентични на настоящите отношения, но по
друга мярка и друга програма, но ДФ „Земеделие“ е Разплащателна агенция както
по Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони, който финансира
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, така и по Европейския Ф.за
гарантиране на земеделието, който финансира мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“, съгласно чл. 57 от ЗПООПЗПЕС. Или, приетото в посоченото тълкувателно
решение е приложимо и към настоящия случай. Следователно, актът на ДФ
„Земеделие“, с който се отказва предоставяне на финансова помощ и с който се
разваля договора и се иска връщане на авансово платени суми по договор за
финансова помощ е индивидуален
административен акт. В същото време, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК
вземанията, възникнали от администртивен акт за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани
от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния Ф.на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския Ф.за рибарството,
Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, са публични
държавни вземания, които, на
основание чл. 163, ал. 3 ДОПК се събират от публичните изпълнители, освен ако в
закон не е предвидено друго.
При прилагане разпоредбите на чл. 162, ал. 1, т.
8 ДОПК и чл. 163, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 4 ЗПЗП и съобразяване
посоченото тълкувателно решение, настоящият състав достига до извод, че
вземането на ДФ „Земеделие“ против „Агро Р“ ООД за връщане на авансово платена
финансова помощ е вземане за неправомерно усвоени средства, съфинансирани от
Европейския Ф.за гарантиране на
земеделието, възникнало от административен акт, поради което същото е публично
държавно вземане, исковете срещу актът, с който същото е установено, е иск
срещу индивидуален административен акт или последиците от него, които искове,
на основание чл. 128 АПК, са подведомствени на административните съдилища.
В
същото време през 2015 г. е приет Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ ДВ бр. 101/22.12.2015 г.) ЗУСЕСИФ определя
националната инстутиционна рамка за управлението на Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез
безвъзмездна финансова помощ, специални правила за определяне на изпълнител от
бенефициент на безвъзмездна финансова помощ и правилата за верифициране и
сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията по финансови
корекции. В чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ е определено кои са средствата на ЕСИФ,
подлежащи на управление по реда на този закон:
това са средства от Европейския Ф.за регионално развитие, Европейския социален
фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони
и Европейския Ф.за морско дело и рибарство, предоставени по програми на
Република България.
С решение № 126/17.07.2017
г. по т.д. № 2453/2016 г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато до касационно обжалване
въззивно решение включително по следния въпрос: Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми,
финансирани от фондове, извън тези по чл.1 ал.2 на този закон, включително
по отношение на Програма САПАРД, която е
финансирана от Европейския Ф.за ориентиране и гарантиране на земеделието.
На този въпрос ВКС е отговорил положително, като е посочил, че ЗУСЕСИФ се прилага и по отношение на програми,
финансирани от фондове извън тези по чл.1 ал.2 на закона, включително по
отношение на Програма САПАРД, която е била финансирана от Европейския Ф.за
ориентиране и гарантиране на земеделието, който е заменен от Европейски
земеделски Ф.за развитие на селските райони. Изброяването в чл. 1 ал. 2 на
ЗУСЕСИФ не е на програми, а на Структурните и инвестиционни фондове
(Европейския Ф.за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони и Европейския Ф.за
морско дело и рибарство), които са основен финансов инструмент на ЕС за
провеждане на регионалната му политика. Поради това, отговорът на поставения
правен въпрос е, че средствата, предоставяни по програма САПАРД са европейски средства по смисъла на ЗУСЕСИФ и по
отношение на тях е приложим този закон.
При
така даденото разрешение, настоящият състав намира, че изброяването по чл. 1,
ал. 2 ЗУСЕСИФ не е изчерпателно и приложението на закона следва да обхваща всички
финансиращи европейски фондове за осъществяване на регионалната политика на ЕС,
включени в т. нар. Структурни и Кохезионни фондове. Такъв структурен Ф.е и
Европейският Ф.за гарантиране на земеделието, който е един от фондовете,
заместили Европейския Ф.за ориентиране и гарантиране на земеделието заедно с
Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони.
След приемането
на ЗУСЕСИФ (ДВ бр. 101/22.12.2015 г.) е създадена многобройна и непротиворечива
практика на ВКС, според която, при съобразяване на този закон, както и
измененията на АПК, при които нормативно е предвиден т.нар. „административен
договор“, няма никакво съмнение, че договорите за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ от европейските фондове (ЕСИФ) са такива договори, което пък
означава, че за тяхното оспорване или за исковете, свързани с тяхното
изпълнение или неизпълнение, се прилагат разпоредбите на чл. 27 ЗУСЕСИФ, като
исковете се разглеждат по административен ред (напр. Решение №
68/29.06.2017 г. по т.д. № 378/2016 г. на 1.во т.о., Решение № 14 от 21.10.2016 г. по гр.д. № 50320/2016 г. на 1-во г.о.), а ако тези искове са предявени преди влизане в сила
на закона пред гражданските съдилища, те се разглеждат по досегашния ред (напр.
решение №
66/21.03.2017 г. по гр.д. № 60146/2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение №
17/23.03.2017 г. по гр.д. № 50176/2016 г. на ВКС, III г.о.).
Така например, с
Решение №
68/29.06.2017 г. по т.д. № 378/2016 г. на І-во т.о. е прието, че със ЗУСЕСИФ законодателят
е изходил от позицията, че правната логика на възникване и развитие на
правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите на плоскостта на
административноправните отношения е основополагаща, поради което е възложил на
административните съдилища разглеждане на дела: по оспорване на административния
договор, на осн. чл.27, ал.1 ЗУСЕСИФ, включващо на осн. чл.128, ал.1, т.1 АПК (ДВ
бр.74/2016г.) искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност
на административни договори; по искания за изпълнение на административен договор,
на осн. чл.128, ал.1, т.3 АПК (ДВ бр.74/2016 г.) Аналогичен съдопроизводствен
ред е предвиден, на осн. чл.74, ал.3 ЗУСЕСИФ и за оспорване решението на
ръководителя на управляващия орган за финансова корекция като невалиден или
незаконосъобразен индивидуален административен акт.
С Решение №
14 от 21.10.2016 г. по гр.д. № 50320/2016 г. на
1-во г.о. пък се приема, че административният елемент присъства при възникване на
отношенията на финансово подпомагане по Наредба № 9 и Регламент (ЕО) № 1782/
2003. Второ, административни са и следващите правоотношения по сключения
договор, поради което договорът не е източник на граждански правоотношения, а
на административни. Трето, административни са и правоотношенията във фазата на
допустимост на подпомагането и в тази на контрола по изпълнението на договора,
така както го предвижда Регламент ЕО № 796/ 2004 г. Поради това с т. 1 ТР № 8/
11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/ 2015 г. О. на ВАС, I и II колегия приема, че
актовете, издавани от органите на РА – ДФ „Земеделие“, с които одобрява/мотивирано
отказва изплащането на финансовата помощ и/или иска връщането на вече изплатени
суми заедно със законните лихви към тях и/или прекратява всички договори,
сключени с ползвателя на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“
(чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9) са индивидуални административни
актове (ИАА) и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Макар
цитираното решение да се отнася конкретно до отношенията по предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по друга мярка, отношенията по предоставяне на
такава помощ по приложимата в конкретния процесен случай Наредба № 2 са
идентични.
Освен това, според същото
съдебно решение, съгласно § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, образуваните до
влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби
срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се
довършват по досегашния ред. § 7 ПЗР на ЗИДАПК предвиди тя да влиза в сила от
25.12.2015 г. – датата, на която влезе в сила самият ЗУСЕСИФ. Във времевия
обхват на ал. 3 са включени съдебни производства, които изменението на АПК с ДВ
бр. 74/ 2016 г. завари. Тя не пре(урежда) приключилите съдебни производства,
ако и да са били висящи към влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Постановените по тях съдебни
актове (решения и определения) са породили правни последици, а волята на
законодателя, изразена в ал. 3, не следва да се тълкува в смисъл, да ги
преурежда.
В предметния обхват на ал. 3 са включени гражданскоправни производства по
искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на
управляващия орган. Административно е правоотношението между бенефициента и
ръководителя на разплащателния орган във всяка фаза на производството по
управление и разходване на публичните средства от ЕСИФ. То е такова и във
фазата на неговия контрол, а именно в тази фаза от административното
производство се издава писменото изявление за финансова корекция.
Гражданскоправно отношение между страните по административния договор възниква,
когато предявеният от бенефициента иск е за реално изпълнение на правата по
административния договор или за обезщетение от неговото неизпълнение. В тези
отношения страните по административния договор са равнопоставени, а споровете
между тях – гражданскоправни. Ал. 3 изисква също гражданското дело да е „срещу
изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган“.
Следователно (гражданскоправният) иск за реално изпълнение бенефициерът следва
да обуславя с твърдения, че изявлението за финансова корекция не засяга
дължимото по договора, тъй като е невалиден/ незаконен ИАА.
(Гражданскоправният) иск за обезщетение на вредите от неизпълнението на
договора бенефициерът следва да обосновава също с твърдения за невалидност/незаконосъобразност
на изявлението за финансова корекция, доколкото административният характер на
договора изключва иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а този иск на бенефициера
има своята правна квалификация в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
При посочената правна уредба на административните
отношения по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, задължителната
съдебна практика на ВКС и предвид предмета на спора – търсене на реално
изпълнение, съответно - обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял от
неизпълнение на административния договор от ДФ „Земеделие“ и незаконосъобразни
негови актове и действия, както и предвид момента, в който искът е предявен
(след влизане в сила на ЗУСЕСИФ), то налага се изводът, че предявеният иск е
подведомствен на административните съдилища. Предвид изложеното, настоящото
производство следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на АССГ,
който е местно компетентния съд.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 01.06.2017 г., с което е даден ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д № 8689/2016 г. на СГС, 6-5 състав, поради неговата неподведомственост на
гражданските съдилища.
ИЗПРАЩА делото на
Административен съд – София град по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: