Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , .2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ А.
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора
Мариян А. като изслуша докладваното от с-я А.
в.н.о.х.д.№ 2 757 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда от 26.06.2017г. по НОХД № 15 840
от 2016г. по описа на СРС, НО, 97 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия Б.А.Д.
за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това,
че на 02.09.2015г в
гр.София, съзнателно се ползвал пред К.И.И.- системен оператор в ОПП-СДВР, от
неистински официален документ - диплома за завършено висше образование серия
УНСС - 01, номер 106001, per. н.209/14.12.2001г. на която е придаден вид, че е издадена по установения
ред и форма като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, като при условията на чл.54 от НК й
е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3(три) месеца,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложил с изпитателен
срок от 3 ( три) години.
В тежест на подсъдимата са възложени, на осн. чл.189, ал.3 от НПК,
деловодните разноски в размер на 100.00 лв. ( в съдебното производство - по
сметка на СРС) и в полза на републиканския бюджет ( по сметка на СДВР) в размер на 77.28 лв. ( в д.п. ).
От така
постановената присъда е останал недоволен подсъдимия, който чрез подадена от упълномощеният
му защитник - адвокат Г.С. - жалба твърди
необоснованост и неправилност на
присъдата и нейното постановяване при непълнота на доказателствата. Защитникът
намира обвинението срещу подзащитния му
за недоказано, като в тази насока
оспорва фактическите положения, приети от първоинстанционния съд,
акцентирайки върху копието от документ и механизма на получаването му. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимия Д. да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда
да бъде потвърдена.
В хода на съдебните прения упълномощеният
защитник на подсъдимия – адв. Г.С. - пледира съда да уважи депозираната въззивна
жалба и да оправдае подзащитния му по
повдигнатото обвинение, като инвокира доводи, че не е налична субективната
страна на престъплението с оглед установените данни, че: а) липсва мотив, тъй
като за категорията правоуправление, за която е подадено заявлението, може да
се кандидатства и със средно образование и б) подсъдимият е завършил
семестриално образованието , положил е държавен изпит и не е имал съмнение, че
дипломата е неистинска.
Подсъдимият Д. в хода на
съдебните прения не излага собствени доводи, поддържайки тези на защитника си,
като в предоставената му последна дума иска
да бъде оправдан.
В хода на проведеното въззивно
съдебно следствие бе допуснато като писмено доказателство справка от
Университет за национално и световно стопанство ( УНСС ) изх.№ЗР
21-03-1138/20.09.2018г. , според която подс.Д. в периода 1994-2000г. се е
обучавал в специалност „Финанси“, като е завършил семестриално през 2000г.; за
завършване на специалност „Финанси“ е необходимо полагане на държавен изпит или
защита на дипломна работа съобразно средния успех от следването, като подс.Д.
има явяване на държавен изпит на 05.12.2000г. и е получил оценка „слаб 2“;
съгласно заповед № 263/04.02.2004г. е отстранен от УНСС поради неположен в срок
държавен изпит.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Фактическата обстановка,
релевантна за правилния изход на делото, е подробно изяснена от районния съд в нейните
съществени параметри. Установени са по
безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното му решаване и визирани в
чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на
подсъдимия в него, субективната страна
на престъплението, личността на подсъдимия, както и конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Приетите от СРС факти, след
самостоятелен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност от
въззивния съд, налагат извода че втората
инстанция не следва да се възползва от правомощието си, визирано в чл. 316 от НПК за установяване на нови фактически положения, тъй като нужните за правилния
изход на делото факти са правилно
установени от контролираната инстанция.
Аргументирано СРС, НО, 97
с-в е приел от фактическа страна, че подс. Д. е български гражданин, трудово ангажиран,
неосъждан.
На неустановена дата и място подс.
Б.А.Д. се сдобил с документ за завършено образование - Диплома
за завършено висше образование на образователно - квалификационна степен
„Магистър“ по специалност „Финанси“ с професионална квалификация „Икономист с
висше образование“ - серия УНСС - 01, № 106001, peг. № 209/14.12.2001 г., на името на Б.А.Д.,
на която бил придаден вид, че е издадена по установения ред и форма от К.Г.М.-
Ректор на Университет за национално и световно стопанство, град София и Г.Ц.В.-
Декан на Университет за национално и световно стопанство, град София.
На
02.09.2015 г., св. К.И.И.- системен оператор в сградата на отдел „Пътна
полиция" при СДВР, находяща се в град София, ж.к. „Дианабад“, ул. „*****, била на
работното си място- гише № 25 и
изпълнявала служебните си задължения по приемане на заявления от граждани за
издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства и дубликати
на същите. На същата дата пред нея се явил подс. Д.
и й подал необходимият набор документи
за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, след
придобиване на нова категория. Сред задължителните документи бил и оригинала на
диплома за завършено висше образование - степен „Магистър“ по специалност „Финанси“ с
професионална квалификация „Икономист с висше образование“, УНСС - 01 № 106001,
peг. №
209/14.12.2001 г. на името на Б.А.Д., както и копие на същата. Подс. Д. представил комплекта документи на
св. И., която сверила оригинала на дипломата за завършено висше образование с
копието и след като се уверила в тяхната идентичност, той положил върху копието
на дипломата за завършено висше образование текст „Вярно с оригинала” и се подписал.
Св. И. върнала оригинала на дипломата за завършено висше образование на
подсъдимия, разпечатала му заявлението за издаване на СУМПС, в което същият се
подписал и той си тръгнал. След извършване на горепосочените действия, св. И.
предала документите, подадени от подс. Д. на своите колеги.
След запитване до Университет за
национално и световно стопанство - град София е установено, че диплома за
завършено висше образование - серия УНСС - 01 № 106001, per. № 209/14.12.2001 г, не е била издавана
от УНСС. Подс. Д. е бил записан за студент в
университета за учебната 1994/1995 г. със заповед № 1252/01.09.1994 г. в
специалност „Финанси“ с факултетен № 944111; в периода 1994-2000г. се е
обучавал в специалност „Финанси“, като е завършил семестриално през 2000г.; за
завършване на специалност „Финанси“ е необходимо полагане на държавен изпит или
защита на дипломна работа съобразно средния успех от следването, като подс.Д.
има явяване на държавен изпит на 05.12.2000г. и е получил оценка „слаб 2“; със заповед № 263/04.02.2004 г. е бил
отстранен от учебното заведение, не е дипломиран и не му е издавана диплома за
завършено образование. Дипломите за завършено висше образование за учебната
2001 г. са се подписвали както от ректора на университета, така и от зам.
ректорите. Длъжността „Ректор“ на Университет за национално и световно
стопанство е заемана от проф. д.ик.н. К.Г.М.с ЕГН: **********, адрес: ***;
длъжността „зам. - ректор“ на Университет за национално и световно стопанство е
заемана от зам. - ректор по учебната работа - проф. д.ик.н Й.И.И.с ЕГН: **********;
зам. — ректор по научно - изследователската дейност - проф. д-р Г.Д. М. (тогава
доцент), с ЕГН: ********** и зам. - ректор - доц. д-р Й.П.Б.с ЕГН: **********.
От заключението на приетата в
хода на първоинстанционното съдебно следствие комплексна техническо - почеркова експертиза
се установява, че в представеното копие на диплома за висше образование - серия
УНСС - 01, № 106001, peг. № 209/14.12.2001 г., на името на Б.А.Д., ЕГН: **********,
подписите за „Ректор“ и за „Декан“ не са положени от Б.А.Д., К.Г.М., Й.И.И., Г.Д.
М., Й.П.Б.или Г.Ц.В.; отпечатъците от кръгли печати за „Ректор“ и „Декан“ в
копието на дипломата не са положени от никой от кръглите печати на УНСС,
използвани към 2001 г.; ръкописният текст
„Вярно с оригинала“ и подписът вдясно от текста в копието на инкриминираната
диплома са изписани от подс. Б.А.Д..
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните и проверени от състава на СРС доказателства, съдържащи се в показанията
на св. Катя И. И., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези от д.п., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, заключението
на изготвената графическа експертиза, потвърдено при разпита на експерта в
о.с.з. и писмените доказателства - разписка от Б.А.Д. от 02.09.2015г., оригинал
на заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани ,
декларация във връзка с чл. 13, т. 6 от Наредба №1 - 157 от 2002г., оригинал на
документ за връчване от АИС - БДС от 14.09.20015г., копие на диплома за висше
образование Серия УНСС - 01, № 106001, per. № 209/14.12.01, на УНСС - гр. София, заверено на
първата страница с „Вярно с оригинала“ и подпис , копие на писмо до ОПП - СДВР
от УНСС, оригинал на писмо от Университет за национално и световно стопанство с
изх. № ЗР - 1745/14.09.2015г. , протокол за снемане на сравнителен материал от
подпис и почерк от 11.03.2016 г. , справка УИС на ПРБ , писмо от Ректора на
УНСС, сравнителни образци от печат , писмо № 3 РД 1384 28.06.2016 г. от УНСС ,
копия на заповеди, издадени от ректори на УНСС, сравнителни образци от АИС -
БДС, справка за съдимост, както и от приобщеното в хода на въззивното съдебно
следствие писмено доказателство – справка от
УНСС изх.№ЗР 21-03-1138/20.09.2018г.
С оглед на наведените от
защитника доводи, както и по силата на служебното начало в процеса, въззивният
съд направи собствен анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства относно наличието на престъпление, участието на подсъдимия при извършването му и конкретният механизъм на
осъществяването му, като при него не констатира неправилно или необосновано / превратно
процедиране на контролираната инстанция
при установяване на релевантните факти и доказателствената оценка на
източниците на интересуващата делото информация.
Пред скоби следва да бъде посочено, че за
интересуващите процеса факти, данните в гласните доказателствени средства са
безпротиворечиви, като тази еднопосочност обхваща включително и представянето
на инкриминирания документ пред съответното длъжностно лице и неговата
неистинност, като твърденията на защитата касаят по същество интелектуалния и
волеви момент на изискуемия умисъл от дееца, т.е. се отнасят до вътрешни представи
на подс. Д. , при което обективно противоречие между доказателствените
източници не е налично. Правилно СРС е
съпоставил показанията на св. И. с писмените доказателства и заключението на
графическата експертиза, извеждайки от данните в тези доказателствени средства
( които не се оспорват и от защитата ), начинът/ механизмът на извършване на
деянието с неговите пространствени и времеви рамки, като посочените източници
на интересуваща делото информация обективно са безпротиворечиви и еднозначни.
Следва да бъде акцентирано на заключението на графическата експертиза, според което
в инкриминираното копие на
диплома за завършено висше образование подписите за „Ректор“ и за „Декан“
не са положени от Б.А.Д., К.Г.М., Й.И.И., Г.Д. М., Й.П.Б.или Г.Ц.В.; отпечатъците
от кръгли печати за „Ректор“ и „Декан“ в копието на дипломата не са положени от
никой от кръглите печати на УНСС, използвани към 2001 г., ръкописният
текст „Вярно с оригинала“ и подписът вдясно от текста в копието на
инкриминираната диплома са изписани от подс. Б.А.Д.. Експертът е категоричен в
своите изводи, поради което липсват основания посоченото заключение да не бъде
ценено в неговата цялост.
Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява
авторството на подс. Д. в извършване на инкриминираното деяние. Ето
защо и въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на
подсъдимия Д. е
установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин. Поради изложеното и след самостоятелен анализ на събраните и
проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно споделя констатациите на първата
инстанция по фактите, като единственото прието като ново обстоятелство ( че
подсъдимият е завършил семестриално УНСС през 2000г. и при проведен държавен
изпит на 05.12.2000г. е получил оценка
„слаб 2“) произтича от представеното пред въззивната инстанция писмено
доказателство.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подсъдимият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна: предмет на
престъпление е неистински официален документ по смисъла на чл.93,т.5 от НК. Дипломата за завършено висше образование е официален документът, тъй като му е
придаден вид, че е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му, удостоверителен по своя характер –
удостоверяващ образователния ценз на български гражданин. Диплома за завършено висше
образование серия УНСС - 01, № 106001,
peг. № 209/14.12.2001 г., на името на Б.А.Д. е неистински документ по см. на
чл.93, т.6 от НК, тъй като видно от заключението на графическата експертиза подписите
за „Ректор“ и за „Декан“ не са положени от Б.А.Д., К.Г.М., Й.И.И., Г.Д. М., Й.П.Б.или
Г.Ц.В.; отпечатъците от кръгли печати за „Ректор“ и „Декан“ в копието на
дипломата не са положени от никой от кръглите печати на УНСС, използвани към
2001 г. Налице е и последният съставомерен елемент от обективната страна на
престъпния състав по чл.316 вр. чл.308,ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно ползването
на документа - съгласно задължителното
за съдилищата тълкуване на изпълнителното деяние по чл.316 от НК в ППВС
№3/1982г.,т.9, “ …ползване ще е налице с представянето на документа пред
съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно
лице”, за да докаже, че съществува или не
съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение
или някое правно задължение. В конкретния случай подсъдимият Д. с
предоставянето му на длъжностно лице / св. И. – служител в О „ПП“ - СДВР / е
“ползвал” дипломата именно за да докаже, че съществува право да му бъде
издадено СУМПС. В този аспект законът се дезинтересира от обстоятелството дали
ползването на документа е в резултат на съществуващо задължение за такова
ползване или пък същият е ползван фактически и без дееца да е бил правно задължен да го ползва –
такъв признак от обективната страна на състава на чл.308, ал.1 от НК не е
предвиден. Единствено меродавно за съставомерността на извършеното е
обстоятелството, че е налице фактическо ползване, за да докаже посоченото
по-горе обстоятелство. В случая такова ползване на неистински официален документ
от страна на подсъдимия е налице. На последно място за съставянето на
неистинския официален документ от подс. Д. не може да се търси наказателна
отговорност. Налице е квалифициращия състав на
чл.308, ал.2 от НК – предмет на престъплението е документ за самоличност, удостоверяващ завършено образование
български гражданин.
От субективна страна подсъдимият Д.
е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е ползвал документа,
като е знаел, че същият е неистински и му е придаден вид на официален, т.е. е
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е притежавал
възможност да възприема правилно фактите от обективната действителност и какво
е отражението им върху нея. В този смисъл същият е съзнавал обективните условия
на извършеното от него деяние - това, че документът е официален, че е
неистински, че го ползва, представяйки го пред длъжностно лице, за да докаже
съществуването на правото да му бъде издадено СУМПС, както и отражението на това деяние върху в
действителността. Същият е искал да настъпи този противообществен резултат, към
който пряко се е стремял.
Съдът обсъди довода на защитника
на подсъдимия, че последният не е знаел, че документът е неистински и го намери
за неоснователен. Естеството на инкриминирания документ / диплома за завършено образование/ е такова,
че притежаването му, респ. придобиването му
иманентно е свързано с личното участие на студента в съответното учебно
заведение, оторизирано да издава документи от такъв вид и успешното полагане на
изпит. Освен това редът за издаването на дипломата предполага полагане на изпити, отново изискващи личното явяване на ученика
и положителното им преминаване. В случая подс.Д. е получил оценка „ слаб 2“ на проведения
на 05.12.2000г. държавен изпит, т.е. е знаел, че не го е издържал. Следователно
подс.Д. е имал представи, че дипломата
за завършено висше образование се придобива по определена процедура /каквато той
не е спазил/ и пред определени длъжностни лица /пред които не се е явил/, т.е.
в съзнанието на дееца са съществували представи относно тези белези на
деянието, които в своята съвкупност представляват именно интелектуалния момент
на умисъла. Следва извод, че в интелектуално отношение в съзнанието на подсъдимия
е съществувала представа, че той не е издържал успешно държавния изпит по
специалността, която е завършил
семестриално, съответно - не е завършил висше
образование и оттук – че документът е неистински. С факта на представянето му
пред длъжностното лице, компетентно да приема такъв вид документи е обективиран
и волевия момент на прекия умисъл – желанието да се ползва именно от този
неистински официален документ, удостоверяващ образователния ценз на Д.. Причините,
поради които подс.Д. е представил неистинския документ пред съответното
длъжностно лице, както и фактът, че висше образование не е било необходимо за
издаването на СУМПС, не рефлектират
върху наличието на обективната и субективната страна на конкретното деяние, а
евентуално сочи на мотивите за извършването му – представянето на дееца с
образователен ценз над действително придобития.
В заключение, подсъдимият е
осъществил признаците на състава на престъплението, за което е предаден на съд,
от обективна и субективна страна, поради което законосъобразно е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.316, вр. чл.308,ал.2, вр. ал.1 от НК.
Справедливо, в съответствие с
изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл.54 от НК е и наложеното на
подс. Д. за престъплението по чл.316, вр. чл.308,ал.2, вр. ал.1 от НК наказание
– „лишаване от свобода“ в минималния, предвиден в закона срок. Правилно е
отчетен от състава на СРС балансът между смекчаващите и отегчаващите
отговорността на дееца обстоятелства и изводът за значителен превес и брой на
смекчаващите е съответен на необремененото съдебно минало на дееца, възраст и
трудовата му ангажираност, ( т.е. занижената степен на обществена опасност на
дееца), съпоставена с завишената такава на конкретното деяние и изразена в механизма
и конкретния документ. Налагането на наказание от 3 (три) месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за
минимално предвидения срок от 3 (три) години, освен че отговаря на принципът за
съответност на наказанието с престъплението, залегнал в чл.35, ал.3 от НК, е
съобразен с възрастта, трудовоправният статус на дееца и необремененото му съдебно минало;
от друга страна именно с такова по вид и размер наказание е в състояние да поправи и
превъзпита подсъдимия, като ще го мотивира да преосмисли поведението си и да не
накърнява за в бъдеще установения ред в Р.България, като определеният изпитателен
срок би бил основание да се въздържа от противоправно поведение под страх от
ефективното му изтърпяване. Следва да бъде посочено, че въпреки осезаемия
превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, първите не са нито
многобройни, нито изключителни по характер, определящи като несъразмерно тежко
и най-лекото предвидено в закона наказание. В този смисъл въззивният съд споделя
извода на проверявания такъв, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 НК, тъй като не
установи основания за прилагане на нормата на чл. 55 НК.
С оглед изхода на делото и в
съответствие с чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Воден от
горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 26.06.2017г.
по НОХД № 15 840 от 2016г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.