Р
Е Ш Е Н И Е
№……………………..
/ 07.04.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Ангелина Георгиева и
прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски КНАХД
№ 489 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „А.В.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И.Г.
от АК – Шумен срещу Решение № 260046 от 18.01.2021 г., постановено в
производството по НАХД № 4001 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, ⅠⅠ
състав, с което e потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000617 от
22.06.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна, с което на дружеството, на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 4 от
Закона за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари.
Касаторът
„А.В.“ ЕООД намира решението на Районен съд – Варна за неправилно и
незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето
становище. На първо място оспорва материалната компетентност, както на
актосъставителя, така и на административно – наказващия орган да съставят АУАН,
респ. да издават наказателни постановления за констатирани нарушения на чл. 25
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, доколкото според него съгласно чл. 18, т. 7 от Устройствения
правилник на ИА „Автомобилна администрация“, единствено служителите на дирекция
„Автомобилни превози и международна дейност“ са компетентни да вземат отношение
относно прилагането на реда за заявяване, получаване, ползване и отчитане на
чуждестранните разрешителни за извършване на международен автомобилен превоз от
български превозвачи. Също така подчертава, че мястото на извършване на
нарушението е неправилно определено, доколкото е следвало дружеството да
изпълни своето задължение да отчете своето разрешително за извършване на
международен превоз пред ИА „Автомобилна администрация“, чието седалище е в гр.
София. Претендира, че в хода на административно – наказателното производство са
били допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото нарушението не е описано пълно, точно и не съдържа квалифициращите го
факти и обстоятелства, а именно не са посочени категориите на МПС и ППС, за да
се установи дали попадат в приложното поле на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Закона за
автомобилните превози. Поради гореизложените съображения, касаторът „А.В.“ ЕООД
моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и респ.
за отмяна на наказателното постановление, както и претендира присъждането на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не е депозирала писмен отговор
на касационната жалба.
В
проведеното на 25.03.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 489 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, касаторът „А.В.“ ЕООД не изпраща
нито законен, нито процесуален представител, който да изрази становището му в дадения
ход на делото по същество, като в депозирана на 24.03.2021 г. писмена защита,
изготвена от адв. И.Г. се заявява, че се поддържа касационната жалба на
посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение, респ. за отмяна на процесното наказателно постановление.
В
проведеното на 25.03.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 489 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна
не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази
позицията й в дадения ход на делото по същество.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила
решението на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано по въззивна жалба на „А.В.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23 – 0000617 от 22.06.2020
г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с
което на дружеството, на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 4 от Закона
за автомобилните превози, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
С
Решение № 260046 от 18.01.2021 г., постановено в производството по НАХД № 4001
по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, процесното наказателно
постановление е било потвърдено, като от фактическа страна е било установено
следното:
Дружеството
„А.В.“ ЕООД получило разрешително № 097757, издадено по реда на раздел ⅠⅠⅠ
от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари за 2019 г., касаещо влекач с рег. № ***и ремарке с рег. № ***, като с
разрешителното бил извършен международен превоз на товари от гр. Анкара,
Република Турция до гр. Варна, Република България, приключил на 17.10.2019 г.
Същевременно
дружеството „А.В.“ ЕООД не отчело в РД „Автомобилна администрация“ - гр. Варна в законоустановения срок до
01.03.2020 г. полученото разрешително, като св. Б.Г.Г. – гл. инспектор в РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна преценил при извършване на проверка на транспортната
документация на дружеството, че с това свое поведение, в частност бездействие в
срока до 01.03.2020 г. дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 25 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
поради което и на 20.05.2020 г. му съставил акт за установяване на административно
нарушение, санкционирайки го за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 22.06.2020 г. Директорът на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 99, предл. 4 от Закона
за автомобилните превози, наложил на дружеството „А.В.“ ЕООД административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
За
да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в
случая нарушението на материалния закон е безспорно установено, както и, че в
хода на административно – наказателното производство не са били допуснати нарушения
на процесуалните правила.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат подкрепени.
Императивната
разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари предвижда получените разрешителни по
реда на раздели III и V за съответната календарна година да се отчитат от
превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.
В
случая дружеството не оспорва факта, че не е изпълнило в срок вмененото му
задължение в посочената нормативна разпоредба, като неговите възражения срещу
законосъобразността на наказателното постановление са изцяло от правно естество,
но същите не могат да бъдат споделени от настоящата касационна инстанция,
поради следните съображения:
Приложената в административно – наказателната преписка
Заповед № РД – 08 – 30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията установява материалната компетентност
на административно – наказващия орган да санкционира нарушения на Наредба № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Възражението
на дружеството, че нарушението е било довършено на територията на гр. София,
където е седалището на ИА „Автомобилна администрация“ би имало смисъл, в
случай, че в действителност дружеството е отчело полученото разрешително пред
ИА ‚Автомобилна администрация“, а не пред териториалното й поделение в гр.
Варна, но в случая това не е било сторено, поради което и според съда не са
били допуснати нарушения в тази посока.
Касационната
инстанция се солидаризира напълно с позицията на въззивния съд, че липсата на
данни за характеристиките на превозното средство, с което е бил извършен
международния превоз на товари от гр. Анкара до гр. Варна е обстоятелство,
напълно ирелевантно за правния спор, доколкото самата норма на чл. 25, ал. 1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари не предвижда някакво разграничение за различните видове ППС. Това обстоятелство
е важно при кандидатстване и съответно при издаване на разрешително за
извършване на международен превоз на товари, но няма никакво отношение и
касателство при отчитане на получените вече разрешителни.
Наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ е строго фиксирано като размер,
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в процеса по
индивидуализация на наказанието, поради което и пред съда не е поставен въпроса
за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Гореизложените
съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на въззивната
инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, поради което и решението му следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260046 от 18.01.2021 г., постановено в производството по НАХД
№ 4001 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, ⅠⅠ състав, с
което потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000617 от 22.06.2020 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: