РЕШЕНИЕ
№ 260223 01.11.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова-
Белчева
гр.д.№ 818 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод исковата молба на В.П.Т., родена на ***
г., гражданка на Естония, и М.Л.Ж., родена на *** г.,
гражданка на Полша, против Етажната собственост „****“, КК „*****“,
представлявана от М.К., и Етажната собственост „****“, КК „*****“,
представлявана от Ц.И.. Твърди се, че първата ищца е собственик на апартамент ***,
находящ се в ****, ж. к ****, бл. 263, а втората
ищца- собственик на апартамент ***. На 08.08.2020 г.
на информационните дъски и на двете сгради била разлепена покана за провеждане
на Общо събрание н.Е.н.** и Е.н.Л.2. насрочено за 09.09.2020
г. от 11.00 ч., в която се сочело, че същото се свиква от собствениците по ч**2,
ал. 2 и ал. 5 на ч**2 във връзка с ч**2, ал. 4 на ЗУЕС. Поканата била подписана
от 7 собственика, някои от които притежават имот в ЕС ****, други- в ЕС ****.
Заявява се, че поради непосочване в поканата на мястото на провеждане на
събранието, ищците не успели да присъстват, въпреки опитите си да намерят къде
се провежда. Сочи се, че на 10.09.2020 г. било залепено копие на протокол от проведено
на 09/10.09.2020 г. Общо събрание, от което станало ясно, че било проведено
събрание на двете ЕС, както и че били приети решения, в това число и решение за
избор на Управителни съвети. Изразява се мнение за незаконосъобразност на
взетите решения поради нарушения в процедурата по свикване на ОС, тъй като е
свикано общо събрание на две ЕС, които били самостоятелни. Видно от протокола
не се провело съвместно събрание, тъй като не се били решавали общи проблеми, а
били избирани управителни органи на всяка една от тях. На следващо място в
поканата за свикване на ОС били посочени две различни основания за свикване на
ОС, като нито едно от тях не било налице. Заявява се, че ОС било приело решение
извън предварително обявения дневен ред в разрез с нормата на чл.16, ал.3 от ЗУЕС, като това по т.1. Сочи се, че в обявения протокол от ОС липсвало
посочване на датата и мястото на провеждането на общото събрание, явилите се
лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, начина,
по който са гласували лицата - "за", "против" или
"въздържал се", техен подпис, нямало и списък на присъствалите с
отразяване на притежаваните от тях ид. части от
общите части на сградата, начинът им на гласуване и техният подпис. Нямало
отразяване и с какво мнозинство е прието всяко едно от решенията. Навежда се и
довод, че собствениците не били надлежно представлявани, както и че не са
присъствали лицата, за които се твърди в протокола, че са присъствали. Сочи се
недопустимост на възможност за участие чрез декларация и конферентна
връзка. Твърди се и нарушение на ч**9, ал. 3 от ЗУЕС, тъй като бил избран общ
Управителен съвет от трима човека. Навежда се и твърдение, че съдържанието на
протокола било оспорено, но без резултат.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от М.К., посочена като управител на двете ЕС. Твърди
се, че в продължение на две години не било свикано редовно Общо събрание на
двете ЕС поради неуведомяване на отделните собственици от страна на
управителката В.Т. на етажната собственост на „****" и „******", находящи се в КК „******", община Несебър, област
Бургас. Сочи се, че още през месец юни 2019 г. имало искане до Т. за свикване
на ОС, но тя не предприела действия в тази насока, поради което се свикало
събрание на основание чл.12, ал.5 от ЗУЕС. Заявява се, че поканата била
разлепена на 08.08.2020г., която можело да се приеме
като искане за свикване на събрание. Сочи се, че поради липса на съответната
документация, на събранието не могло да се извърши преценка за присъстващите ид.ч., като според квадратурата се счело, че били около 33
%. В тази връзка, на основание чл.15, ал.2, събранието било отложено за след
един час. Предвид неяснота и след този час колко са били присъстващите,
събранието било отложено за 10 септември 2020г. Сочи се, че комплексът бил един
с три входа и нямало две ЕС. Всички книги, както и банковата сметка били общи;
органът на управление винаги бил един, като регистрирането за 2020г. на двама
управителя било само с оглед по- добрата комуникация със собствениците и
заместването при необходимост за изпълнение на решенията приети от ОС на ЕС. По
отношение решението за освобождаване на Управителния съвет и управителя В.Т.,
се сочи, че това било решение по т.12 от дневния ред. Заявява се, че всички
реквизити на протокола от събранието били налице. Изготвен бил нарочен списък,
в който присъствалите се подписвали, като законът не въвеждал забрана за
изразяване на мнение и решение чрез декларация и конферентна
връзка.
По отношение на така
подаденият писмен отговор съдът намира, че същия не следва да бъде взет
предвид. Видно от приложеният по делото впоследствие протокол, на 23.09.2020 г.
е бил избран нов управител н.Е.н. „**“. Писменият отговор е написан на 22.12.2020
г. и е депозиран в съда на 30.12.2020 г. Предвид на това, че същият изхожда от М.К.,
която очевидно към датата на изготвянето му вече не е била управител на ЕС,
така подадения писмен отговор не следва да се приема като такъв, обвързващ
валидно ЕС.
С определение от 31.03.2021
г., по повод подадена нарочна молба за оттегляне на иска, производството бе
прекратено по отношение на претенцията на В.П.Т., като остана висяща само тази
по исковата молба на М.Л.Ж..
Съдът, като взе предвид
становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно основание чл. 40,
ал.1 от ЗУЕС.
По делото не се спори, а това се потвърждава и
от представения нотариален акт № 138, рег.№ 5028, н.д. № 596/10.07.2019 г., че М.Ж.
е етажен собственик и в този смисъл има правото да оспорва законосъобразността
на взетите решения.
От приложеното към исковата молба уведомление
по чл.46б от ЗУЕС от 19.07.2017 г. е видно, че въз основа на решение на ОС от
13.07.2017 г. е образувана ЕС на комплекс „*****“ в КК „*****“, за Председател
на УС на която бил избран Дмитрий Кокурин.
Представено е и уверение от 16.06.2017 г., издадено от Община Несебър, с което
се удостоВ.ва, че за
Председател на УС на ЕС на сграда, намираща се в КК „*****“, комплекс „*****“,
е посочена В.Т.. В хода на процеса бе представен протокол № 9/23.09.2020 г.,
видно от които УС н.Е.н. „**“ е избрал свой председател. В този смисъл и въз
основа на така описаните писмени доказателства, съдът намира, че „*****“ и „*****“
представляват две отделни етажни собствености. От
ответната страна, макар и да се твърди обратното, не се ангажираха
доказателства, оборващи този извод. Наред с това, видно от протокола от ОС,
чийто решения се оспорват в настоящото производство, за ЕС на „*****“ е избран
един управител, а за Е.н. „***“ е избрано друго лице. Ето защо съдът приема, че
се касае за две отделни ЕС, управлявани и представлявани от различни лица.
С оглед вида
на настоящите претенции /конститутивен иск/, съдът
дължи произнасяне само досежно наведените в исковата
молба твърдени нарушения, като на първо място следва да се разгледат
възраженията относно свикването на събранието.
Твърди се в
исковата молба, че на 08.08.2020 г. на информационните дъски и на двете сгради била
разлепена покана за провеждане на Общо събрание н.Е.н.** и Е.н.Л.2. насрочено
за 09.09.2020 г. от 11.00 ч., в която се сочело, че
същото се свиква от собствениците по ч**2, ал. 2 и ал. 5 на ч**2 във връзка с ч**2,
ал. 4 на ЗУЕС. Поканата била подписана от 7 собственика, някои от които
притежават имот в ЕС ****, други- в ЕС ****.
Предвид на това, че от страна на ответните ЕС не бе изпълнено
задължението да представят заверени преписи от пълната документация, касаеща
свикването и провеждането на ОС, следва да се приеме, че поканата, приложена
към исковата молба, е тази, въз основа на която се е провело събранието. Видно
от съдържанието на същата, в нея са посочени дата и час на събранието, но не и
място на провеждането му. Изписването на „КК ******, община Несебър, област
Бургас, **** и ****“ не може да се приеме за коректно посочване на мястото, на
което се поканват етажните собственици да се проведе общото събрание. Липсата
на точно и ясно визирано място на провеждане на събранието, възпрепятства
възможността на всеки етажен собственик да участва в същото. Видно от отговора
на исковата молба, в същия е посочено, че се касае за сграда с три входа,
разположени на буквата П, като между тях се намират и други обекти, т.е. налице
са множество места, на които биха могли да се съберат етажните собственици и
които попадат под обхвата на така посоченото в поканата място на провеждане на
събранието. В този смисъл наведеното възражение на ищцата за липса на посочване
на място на провеждане се явява основателно.
На следващо място се твърди, че от поканата не става ясно на какво
основание се свиква самото събрание. Видно от самата покана, в същата е
посочено, че се свиква от „собствениците по ч**2, ал. 2 и ал. 5 на ч**2 във
връзка с ч**2, ал. 4 на ЗУЕС“. Трите алинеи, обаче, визират различни хипотези,
всяка от която изисква наличие на различни предпоставки. Така например чл.12,
ал.2 от ЗУЕС посочва, че Общото събрание може да се свика по писмено искане на
собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на
сградата. В случая, на последната страница на поканата, са изписани имена на
лица, като по делото няма доказателства нито, че същите са етажни собственици,
нито пък каква идеална част притежават, за да се извърши преценка дали общо
обхващат най- малко 20 %. Не са представени и доказателства, от които да се
установява, че е било отправено искане до УС да свика събранието, последният не
е сторил това, и се е наложило свикване от собствениците по ал. 2. Ако се
приеме, че се касае за свикване на събрание по ал.5 на същата норма, то нито от
самата покана, нито от взетите решения, обективирани
в протокола от проведеното събрание, е видно, че се касае за неотложен случай
по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗУЕС. В този смисъл съдът приема, че
действително е налице неяснота по кой ред е свикано събранието, респективно по
кой ред е проведено. Твърденията на ответните ЕС не бяха подкрепени с
доказателства. Дори и да се приеме тезата, че се касае до една ЕС, то отново в
нейна тежест е да обори възраженията на ищеца.
Всичко изложено по- горе дава основание на съда да приеме, че
свикването на събранието е извършено не по установения в закона ред, поради
което и само на това основание следва да бъдат отменени взетите решения, като е
безпредметно да се изследват въпросите относно възраженията по провеждането на
самото събрание.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, които възлизат на сумата от 40 лв.- половината държавна такса, и 400
лв.- половината от заплатеното адвокатско възнаграждение.
По повод
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответните ЕС във
връзка с прекратяване на производството по иска на В.Т.:
Както бе
посочено по- горе, отговор на исковата молба е подаден само от М.К., която към
датата на депозирането му не е била управител на нито една от двете ЕС, поради
което и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение на адв.
П. М. на 01.12.2020 г. е платено без основание и не следва да бъде присъждано.
От страна на
Ц.И.- управител н.Е.н. „Л.2“, отговор не е депозиран. Към датата на
прекратяване на част от производството по делото, не са били извършвани
процесуални действия нито от него, нито от упълномощен от същия процесуален
представител. Едва след получаване на определението за прекратяване, от Ц.И. е
постъпила молба с искане за присъждане на разноски, като е представено
пълномощно на адв. П. М.. Видно от същото, обаче,
пълномощното носи дата 01.12.2020 г. Ц.И. за първи път е сезиран от съда, че следва
да извърши някакви действия за ЕС, която представлява, на 14.12.2020 г., т.е.
пълномощното е подписано преди от И. да са изискани някакви действия да се
извършват по настоящото производство. Наред с това фактически процесуални
действия на се били и извършвани. В този смисъл заплатеното от страна н.Е.н. „Л.2“
адвокатско възнаграждение също не следва да бъде присъждано, като заплатено без
основание към датата на сключване на договора за правна помощ.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички решения на проведеното на 09/10.10.2020
г. общо събрание на Етажната собственост
„****“, КК „*****“, представлявана понастоящем от В. Т., и Етажната собственост
„****“, КК „*****“, представлявана от Ц.И., обективирани
в протокол от същата дата.
ОСЪЖДА Етажната собственост „****“, КК „*****“,
представлявана понастоящем от В. Т., и Етажната собственост „****“, КК „*****“,
представлявана от Ц.И., да заплатят поравно на М.Л.Ж., родена на *** г., гражданка на Полша, сумата
от 440 лв., представляваща направени разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: