Определение по дело №706/2022 на Административен съд - Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………

 

гр. Велико Търново,

17.02.2023 г.

            Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ                              

изслуша докладваното от председателя адм. дело № 706 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

 

С определение №861 от 26.01.2023 година, постановено по АД №87/2023 година, тричленен състав на ВАС е прекратил производството по това дело и  го е изпратил на настоящият съд за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК. Това производство е образувано по частна жалба на Община Лясковец срещу протоколно определение №28, постановено по настоящото дело, в частта му, с която община Лясковец е осъдена да заплати на ищцата П.С.С. *** разноски по делото в размер на 410 лв.

В подадената до ВАС частна жалба, имаща характер на молба за изменение на определението в частта му за разноските се прави оплакване, което е в смисъл, че още в отговора до исковата молба молителят е поискал банкова сметка, ***ата /ответник понастоящем/ доброволно дължимата по иска сума. Нещо повече, Общината е признала иска, като на основание чл.78, ал.2 от ГПК не дължи разноски, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Ответницата по молбата отрича основателността и. В представения по делото отговор се сочи, че в ЗОДОВ е предвидена изрична разпоредба за разноските, като нормата на чл.10, ал.2 от този закон касае случаите за воден неоснователно от него иск, а не е такъв настоящият случай. Цитира се практика на ВКС, според която при оттегляне, отказ от иска, предприето при новонастъпили след предявяването на исковата молба обстоятелства, независещи от волята на ищеца и поради извънпроцесуалното поведение на ответника, отговорен за разноските е последният. В това отношение се сочи, че става въпрос за деликт, като деликвентът е изпада в забава и без покана.  

Настоящата инстанция намира, че искането за изменение в частта за разноските е допустимо, а по същество е основателно.

От доказателствата по делото се установява, че отмяната на отказ №2666#1/08.06.2021 година на инспектора при Община Лясковец от заместник кмета на Община Лясковец е въз основа на жалбата на настоящата ответница. По повод на това процесуално действие е извършен разход за адвокатско възнаграждение, претендиран по делото като дължимо обезщетение. Видно е и, че жалбата е подадена от пълномощник, като е приложен и договор за правна помощ, с уговорено възнаграждение, за което е налице изявлението, че е платено ефективно.

Ответникът по молбата твърди, че след отмяната липсва извънпроцесуално поведение на ответника по главния спор – Община Лясковец, което да е повод за предявяване на искова претенция.

В константната си практика по чл.78, ал.2 от ГПК /който е текст е приложим, доколкото няма специална уредба на такава хипотеза в ЗОДОВ/ ВКС многократно е сочил, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните /така Определение № 238 от 27.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 854/2021 г., II т. о., ТК/. В случая е без значение за тази отговорност какъв е хракатера на обезщетението, по повод на което е предявен иска, като този въпрос има значение само по въпроса за забавата на длъжника и за определянето на лихвите.

Тъй като по настоящото дело е налице и признание на иска, т.е. една от предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК е налице, то следва от материалите по делото да се установи дали е налице извънпроцесуално поведение на Община Лясковец, което е недобросъвестно и е станало извънпроцесуален повод да се предяви иска за обезщетение. Съдът не констатира такова недобросъвестно извънпроцесуално поведение на ответника по иска. Действително, плащането на дължимото обезщетение и лихвата по него е извършено след предявяването на исковата молба, но още преди прилагането на писмения отговор на тази молба, на 22.11.2022 година ответникът с писмо е уведомил ищцата, че доброволно ще заплати дължимите суми, като след получаването на информацията за банковата и сметка, на 28.11.2022 година доброволно е заплатил както главницата, така и лихвата по дълга.

В случая на ответникът разноски по производството не се дължат, доколкото такива не са претендирани, а и той не е сторил никакви разноски. Следователно определението на съда в частта ум за разноските следва да се измени, като се отхвърли молбата на ищцата за разноски по производството, и сторените разноските останат за нейна сметка. 

Следва постановеното в откритото заседание на 5.12.2022 година протоколно определение на съда, с което са присъдени в полза на ищцата разноски, да бъде изменено, като се отхвърли молбата на П.С.С. за присъждане на разноски по делото.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ протоколното определение №28, постановено в открито съдебно заседание на 05.12.2022 година по АД №706 от 2022 година, в частта му относно разноските, като

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на П.С.С. ***№5 за присъждането на направените  разноски по делото.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :