№ 196
гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Съдия:Надежда Л. Махмудиева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500411 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподател И. А. Т., редовно призован, за него се явява адвокат М.
Д.-К..
Жалбоподател Прокуратура на Република България, редовно призована,
представлява се от прокурор Атанас Янков.
Вещото лице Н. Б., редовно призована, не се явява.
Постъпила е молба от вещото лице, с която заявява, че предвид висока
служебна ангажираност не може да изготви заключение в определения срок,
но срещата и изследването с подекспертния са проведени.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивни жалби на двете страни срещу Решение №576/03.05.2023 г. по гр.д.
1
№2073/2022 г. на ОС - Пловдив, II състав, постановено по предявени от И. А.
Т. против П.Р.Б. обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване по
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК по
ДП №53/2015 г. по описа на РУП при ОДМВР - В., пр.пр.№2489/2015 г. на
Районна прокуратура - гр.В., което е прекратено с Постановление от
02.08.2017 г. на Районна Прокуратура - гр. В., ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, до окончателното плащане, КАКТО И за
присъждане на обезщетение в размер на 500 лв. за претърпените от ищеца в
резултат от същото наказателно производство имуществени вреди - заплатено
адвокатско възнаграждение за защитата му в качеството на обвиняем, ведно
със законната лихва върху това обезщетение, за периода от 09.06.2017 г.
/датата на сключването на договора за правна защита и съдействие/ до
окончателното плащане. С обжалваното решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
04.08.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата
над размера от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и е
отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
това обезщетение, за периода от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство, до 03.04.2019 г., като
погасена по давност, както и е отхвърлена акцесорната претенция за
присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди
за периода от 09.06.2017 г. до 03.08.2019 г., като погасена по давност.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни:
С Въззивна жалба вх.№14822/09.05.2023 г. ответника Прокуратура на
Република България, представлявана от прокурор от ОП-Пловдив, обжалва
решението в неговата осъдителна част изцяло - както по иска за обезщетение
за неимуществени вреди, така и по иска за обезщетение за имуществени
вреди. Релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в осъдителната му част. Няма спор, че срещу ищеца е било
образувано посоченото накаателно производство, по което му е било
2
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК, и е
била взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение "Подписка", като
впоследствие с Постановление от 02.08.2017 г. наказателното производство е
било прекратено. От това обаче не следва извод, че претърпените от ищеца
вреди произтичат само и единствено от действията на Прокуратурата по това
наказателно производство. Претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди е недоказана по основание, както и по размер. Не се установява
причинна връзка между описаните от свидетелите поведенчески прояви на
ищеца и наказателното производство, тъй като поведението е резултат от
свободния избор на личността. Не се установява снето доверие към ищеца от
неговите близки и приятели, изгубено уважение и авторитет, отдръпване от
тяхна страна. Изпитваните от ищеца неприятни емоции и притеснения в
периода след повдигане на обвинението не могат да бъдат вменени изцяло и
единствено на ответника, без да е ясно кои от тях са били предизвикани от
обвинението. За наличието на такава причинна връзка не са ангажирани
достатъчно доказателства. При условията на евентуалност, в случай че се
приемат исковете за основателни, се иска намаляване на размера на
присъденото обезщетение, като се поддържа, че определеният от
първостепенния съд размер е завишен и не е съобразен с принципа на
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД., като не съответства на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по сходни
случаи. В конкретния случай наказателното производство е протекло в
разумен срок, само в досъдебната фаза, обвинението не е било за тежко
престъпление, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение,
не се установява наказателното производство срещу ищеца да е било
публично разгласено, не е било медийно отразено и не естанало достояние на
неограничен кръг от хора. По тези съображения определеният размер на
обезщетението от 10 000 лв. се явява изключително завишен. Настоява се за
отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, а при условията на
евентуалност - за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на вззивната жалба вх.
№18041/05.06.2023 г., подаден от И. А. Т., чрез адв. М. Д. и адв. Т.Е., с който
се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника.
Неоснователни са доводите за необективност на събраните гласни
3
доказателства, тъй като впечатленията на разпитаните като свидетели съпруга
и семейна приятелка на ищеца се основават на лични и непосредствени
впечатления от състоянието на ищеца преди и по време на воденото срещу
него наказателно производство, каквито впечатления могат да имат само
близки хора, но не и хора извън социалния кръг на ищеца. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви и еднопосочни, и съответстват на останалите
събрани доказателства. Съображенията срещу размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни по подробно
изложените съображения във въззивната жалба на ищеца. Настоява се за
оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение.
С Въззивна жалба вх.№17651/01.06.2023 г. ищецът И. А. Т., чрез адв. М.
Д.-К. и адв. Т.Е., обжалва решението в неговата отхвърлителна част по иска за
неимуществени вреди за размера над уважения от 10 000 лв., до пълния
предявен размер от 30 000 лв., КАКТО и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата над размера
от 10 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, до окончателното плащане.
Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тези части, поради
противоречие с материалния закон, чрез нарушение на принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД във връзка с размера на определеното
обезщетение, както и нарушение на процесуалните правила. Сочи се
нарушение на изискването за мотивиране на съдебния акт - липса на
изчерпателни фактически и правни изводи по всички релевирани доводи.
Твърди се нарушение на гарантираното от чл.13 от КЗПЧОС право на
ефикасно вътрешноправно средство за защита във връзка с разглеждане на
оплакването на ищеца за явна изначална несъставомерност на деянието, да
което му е повдигнато обвинение , и за тенденциозност на действията на
прокуратурата -още от събирането на първоначалните показания на
свидетелите през м. март, 2015 г. се установява явна несъставомерност на
деянието. На 17.04.2015 г. и на 12.06.2016 г. заместник-районният прокурор
удължава срока на разследването. Общо 3 пъти е удължаван срока на
разследването, и три пъти е връщано от прокуратурата на разследващите
органи с повтарящи се мотиви с едни и същи указания за извършване на
следствени действия, постановен е отказ на ответника да предостави на ищеца
достъп до материалите по наказателното производство, с което е затруднена
4
защитата му; в мотивите на постановлението за прекратяване на
наказателното производство от 02.08.2017 г. е изложено като основание
липсата на основни белези от обективната страна на престъплението по
чл.323 от НК, което е могло да бъде съобразено още в началото на
наказателното производство. В т.95 от исковата молба е направено искане за
допускане на съдебнопсихологическа експертиза със задача вещото лице да
извърши преглед на ищеца, и след като се запознае с документите по делото и
след разпита на свидетелите, да отговори: (1) Как се е отразило на ищеца в
психо-емоционален аспект воденото срещу него наказателно производство;
(2) В случай че се установи наличие на психоемоционален стрес, провокиран
от наказателното производство, да бъдат установени неговите нива въз
основа на Скалата за измерване на психологическия стрес PSM 25 (Lemyr-
Tessier-Fillion) и / или други подходящи психологически методи за измерване
на нивата на стреса; (3) Повлияло ли е производството на личния, на
социалния и на професионалния живот на ищеца?
С определение №2520/31.10.2022 г. по гр.д.№2073/2022 г. на ПОС така
направеното искане, което жалбоподателят счита за ключово за установяване
на претърпените от него неимуществени вреди, е оставено без уважение с
мотива, че формулираната задача не изисква наличие на специални знания на
психолог, като установяването на тези факти може да бъде осъществено и с
други подходящи доказателствени средства. В резултат от недопускането на
това доказателствено средство ищецът е възпрепятстван да установи
претърпените от него неимуществени вреди Не са обсъдени ключови
доказателства - приложените публикации и доказателства за медийни изяви
на ищеца, което води до занижен размер на обезщетението и до
необоснованост на съдебния акт. Сочи се относима според жалбоподателя
съдебна практика по сравними случаи с други публични личности, при които
са били определени от съда обезщетения в значително по-високи
размери.Неправилен е извода на съда за липса на нарушение в наказателното
производство на европейското законодателство - Директива 2012/13/ЕС от
22.05.2012 г. и Директива 2013/48/ЕС, което същ е довело до определяне на
занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Настоява се за
отмяна на решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, и уважаване на претенцията до пълния й предявен
размер от 30 000 лв., ведно с претендираната законната лихва върху тази
5
сума. Претендира се присъждане и на разноските за двете съдебни инстанции
в пълен размер. Направено е доказателствено искане, което се счита за
допустимо на осн. чл.266, ал.3 т ГПК, за допускане на поисканата още с
исковата молба СПЕ по поставената там задача. За сведение на съда се
представя относима според жалбоподателя съдебна практика.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира
отговор на въззивната жалба.
По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл с
Определение № 303 от 07.08.2023 г.
Адв. К.: Поддържам жалбата. Оспорвам въззивната жалба депозирана
от Прокуратурата.
Прокурорът: Оспорвам жалбата на другата страна. Поддържам
въззивната жалба единствено в частта, с която се иска намаляване на
присъденото обезщетение.
Адв. К.: Поддържам искането за изготвяне на експертиза.
Прокурорът: Съдът е преценил, че е необходима тази експертиза,
затова да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението си.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 17.11.2023 г. от 10,20 часа, за която
дата страните са уведомени.
Да бъде уведомено вещото лице.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6