№ 2143
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110143776 по описа за 2024 година
Ищецът „Банка ДСК „АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдението, че между него и ответника е сключен договор за банков кредит – овърдрафт,
по посочена банкова сметка, по която ищецът твърди да е предоставил заем на ответника в
размер 5000лева, за срок от 12 месеца, до 25.2.2022г., с възможност за автоматично
подновяване. Твърди, че било уговорено заплащането на променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора възлиза на 11,50 %, и ГПР 12,28%, както и че
договорът бил подновяван автоматично два пъти, и на 25.2.2023г. Твърди, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника, на основание чл.22,1,1 ОУ банката е обявила
целия кредит за предсрочно изискуем, за което е направен опис да се уведоми ответника.
Прави се евентуално изявление, че с връчване на препис от исковата молба, кредиторът
упражнява правото си да обяви цялото вземане за предсрочно изискуемо. Поради
изложеното, предявява се осъдителен иск за сумата от 4666,61 лв. - главница , ведно със
законна лихва от предявяване на иска до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 315,29 лв. за периода от 5.2.2024 г. до 22.7.2024 г., .
Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез работодател, като писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК не е подаден.
Предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 430, ал.1 ТЗ ; чл.430,ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
От представения договор за кредит овърдрафт, сключен на 25.2.2021г. е видно, че
кредиторът – ищец е отпуснал на ответника сумата 5000лева под формата на овърдрафт по
разплащателна сметка, посочена в договора, предоставен за ползване за срок 12 месеца,
1
който изтича на 25.2.2022г. от представеното извлечение от банковата сметка е видно, че
ответникът многократно е теглил и внасял суми по сметката, като последното нареждане на
плащане от страна на ответника е извършено на 6.4.2024г., поради което и се налага изводът,
че срокът на договора е бил подновен автоматично, на основание чл.4 от ОУ.
При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части –
аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. / виж в този
смисъл – решение № 261/12.07.2011г. на ВКС, по гр.д.№ 795/2010г . на ІV ГО/. Правото на
кредитора да трансформира вземането в предсрочно изискуемо означава едностранно
изменение от страна на кредитора, с което изменение на договора, преимуществото на
срока, дадено в полза на длъжника, се отнема. Предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. По делото се установи от представеното извлечение, че ответникът е
в забава в плащането на лихвата върху усвоената главница, за вноски с падежи 5.2.2024г ,
5.3.2024г. и 5.4.2024г., поради което в полза на ищеца е възникнало правото да
трансформира вземането в предсрочно изискуемо и да преустанови ползването на
овърдрафта, което се прави с предявяване на иска. Преди предявяването на иска, не е
доказано, че изявлението на банката, че обявява вземането в предсрочно изискуемо, е
достигнало до ответника – представената покана е връчена на основание чл.47,ал.5 ГПК от
ЧСИ, със залепване на уведомление, без да е потърсен работодател.
Поради изложеното, исковете са доказани по основание, като по размера им не е
формиран спор.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски за държавна такса, и на когото следва дасе определи юрисконсултско
възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. ЕГН ********** с адрес ***, уведомен чрез работодател Сив Трейд
ЕООД гр.Кюстендил, Полк.Стефан Манов №7 , ет.2 да заплати на Банка ДСК АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, улица Московска № 19 сумата
4666,61лева неплатена главница по договор за кредит – овърдрафт от 25.2.2021г, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.7.2024г. до плащането, сумата 315,29
лева възнаградителна лихва за периода от 5.02.2024г. до 22.7.2024г., сторените по делото
разноски от 336,66лева, от които 236,66 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско
2
възнаграждение.
Ищецът е посочил, на основание чл.127,ал.4 ГПК, начин на доброволно плащане : по
банков път, по сметка: BG14STSA93000010011111.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3