№ 409
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503105 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 93 от 15.07.2020 год., постановено по т.д.№ 109/2019 год. по описа на
Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав са отхвърлени предявените от В.П. Б. и Г. П. Б. против
ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от по 50 000
лева за всеки от тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на тяхната сестра Р. П. Б., починала при пътно-транспортно
произшествие, станало на 23.09.2014 год., ведно със законната лихва от 23.09.2014 год. до
окончателното изплащане. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищците В.П. Б. и Г. П. Б., чрез процесуален представител, като се
правят оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна
емоционална връзка между тях и починалата сестра. Твърди се, че разпитаните по делото
свидетели установили именно такава връзка и вследствие на загубата й, ищците търпели
болки и страдания. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на
иска. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият ЗК „Лев Инс” АД депозират отговор с който оспорват наведените по жалбата
доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По настоящето
дело не е спорно, че ищците са брат и сестра на починалата Р. П. Б..
От показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели се установява
следното:
Сведетелката М. Д. е снаха в семейство на починалата Б., женена е за вуйчото на Р.. Познава
ищците, знае, че те с Р. са живели винаги заедно, обичали са се, подкрепяли са се, никога не
са оставали един без друг. След като Р. се омъжила като непълнолетна, се преместили да
живеят за три месеца при свекърва й, но не са могли да се разберат и след това отново се
върнала в дома на майка и баща си. Установява че поченалата винаги се е грижила за сестра
си и за брат си, готвила им е, чистила е, прала е, вършила е домакинската работа вкъщи.
Докато била жива Р., Г. също се омъжил като непълнолетен, имал дете, което вече е на
шест-седем години, а сестра му Р. също имала малко дете и си помагали един на друг.
Посочва още, че и двамата ищци били шокирани от смъртта на сестра си, като ревяли и
нареждали, че изгубили сестричката си. Вследствие смъртта на Р. се променили, но
свидетеля не пояснява в какво се изразила промяната. Редовно ходили на гроба й за да го
почистват и поддържат.
Свидетелката Е. П. установява, че починалата Б. й е била племенница и живеела заедно с
ищците в къщата на родителите им докато не се омъжила. Р. водила сестра си В. на детска
градина, а после и на училище, грижила се за нея и за брат си Г., като им готвила. Описва
как ищците приели трагично смъртта на сестра си – Г. припаднал, „В. се скубеше и търчеше
по двора“, „всички бяха в шок“. И до настоящия момент ищците всеки ден ходят на
гробищата, променили се, станали някак по-студени, а не били такива хора преди смъртта на
Р.. Преди били весели, а сега тя им липсва. Г. всяка вечер плаче.
Свидетеля С. Х., който живеел на семейни начала с починалата в къщата на родителите й
пък установява, че заедно с Р. се грижили за брат й и сестра й, тъй като родителите им
2
постоянно работили извън България. Обяснява, че за ищците двамата с починалата били
като майка и баща, но в показанията си за състоянието им след смъртта на сестра им обаче
внася съществени противоречия –„Не знам какво се е случило после с Г. и В. след като
стана катастрофата и Р. почина, аз се преместих да си живея у нас и не мога да ви кажа
какво се е случило.“, „След смъртта на Р. с В. и Г. се виждаме постоянно, сега живея с друга
жена на семейни начала и сме в много добри отношения, идват в нас на гости, сега другата
ми жена си ги кани, идват у нас, пием си кафе, говорим си“. Установява се също така, че
свидетелят в лично качество водил дела със ответното застрахователно дружество във
връзка със смъртта на Р. Б., като му били присъдени суми, но не си спомня какви точно.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие. В настоящия случай не се установи такава силна и емоционална връзка
между ищците и тяхната сестра. Свидетелите по делото, чиито показания съдът цени в
хипотезата на чл.172 от ГПК установиха, че между ищците и сестра им Р. Б. са
съществували традиционните и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич и
взаимна грижа един към друг, както и че ищците са скърбели за починалата им сестра, но не
бе установено, че причинените морални болки и страдания нахвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Обстоятелството, че починалата
се е грижила за брат си и сестра си, като им готвила, гледала ги докато родителите им
отсъствали, не се отличават от обичайните отношения между братя и сестри. И настоящият
съд не кредитира показанията на свидетеля Х., тъй като в тях са налице множество и
съществени противоречия. Всички изложени обстоятелства не обосновават наличие на
силната емоционална връзка между ищците и починалата. Нейното отсъствие в случая
изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на ищците, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
3
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 15.07.2020 год., постановено по т.д.№ 109/2019 год. по
описа на Софийски окръжен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА В.П. Б. и Г. П. Б. да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4