№ 225
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600103 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 вр.чл.313 и сл. НПК,като е образувано
по въззивна жалба,вх.№20045/02.03.2023 година,допълнена надлежно,подадена от
подсъдимия П. М. Н.,с установена самоличност,ЕГН ********** чрез защитника си адв.М.
П. от САК,с посочен съдебен адрес против присъда №23/20.02.2023 година,постановена по
нохд №3182/2022 година по описа на Софийски градски съд.
С цитираната присъда №23/20.02.2023 година съдът е признал подсъдимият П. М.
Н.,роден на ******** година в гр.***,българин,български гражданин,с висше образование
,женен,работещ,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че на 26.06.2015 година,в
качеството си на длъжностно лице-инспектор 4-та степен“ в Пробационна служба,звено
София към сектор „Пробация“ ,гр.София при Областна служба „Изпълнение на
наказанията“,назначен със заповед №ЛС-03-660/08.07.2009 година на Министър на
правосъдието поискал дар-парична сума,която не му се следва в размер на 200 евро от Р. Т.
Д.,ЕГН **********, изтърпяващ наказание “Пробация“, наложено му по нохд №19728/2013
година на РС-София с пробационни мерки по чл.42а,ал.2 ,т.1 НК и на 02.07.2015 година в
гр.София,ул.“Майор Векилски“ №2 приел дар-парична сума,която не му се следва в размер
на 300 лева от Р. Т. Д., ЕГН **********,загдето извършил действие по служба-изготвил
предложение с дата 08.05.2015 година до „Пробационен съвет“ гр.София,относно промяна в
задължението на Р. Т. Д., ЕГН ********** за регистрация по настоящ адрес от две пъти
седмично в задължение за регистрация веднъж месечно на основание чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС
1
по нохд №19728/2013 година на РС-София,поради което на основание чл.301 ал.1,пр.1 и
пр.2 вр.чл.55 ал.1 ,т.2, б.“б“ вр.чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК му е наложил наказание „Пробация“
със следните пробационни мерки:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца и
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца един
път седмично.На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия П. М. Н.,ЕГН
********** да заплати направени по делото разноски в размер на 207,50 лева на СДВР и
сумата 130 лева в полза на Държавата по сметка на СГС.
С въззивната жалба и с допълнението към нея се твърди,че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен,неправилен и необоснован,като е постановен при неточна /“погрешна“/
оценка на събраните и проверени по делото доказателствени източници.Релевират се
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения /липса на мотиви/ и
нарушение на материалния закон.Твърди се,че при повторното разглеждане на делото от
първия съд не са изпълнени указания,дадени при предходно въззивно разглеждане на делото
с отменително решение на въззивната инстанция /за обосноваване на ясни фактически
изводи и анализ на доказателствените източници/.Сторено е позоваване на мотиви от
въззивно решение на АС-София при предходно разглеждане на делото. Понастоящем,в
подаденото въззивно оплакване /в допълнението към въззивната жалба/се твърди,че не са
дадени отговори на поставени от защитата въпроси,а изготвянето на мотиви към
постановената присъда се е забавило близо две години.
Твърди се непреодоляно противоречие в гласни доказателствени средства-показания на
свидетели по делото,като конкретиката е свързана със заявено от св.А.П. и Т.Т.,както и с
вътрешни противоречия на заявеното от св.Р.Д..
Оспорва се начина,по който са оценени съставени по делото протоколи за отделни
следствени действия.Твърди нарушение на чл.155 ал.2 НПК,поради това,че
местопроизшествието не е надлежно запазено до идване на компетентен разследващ орган.
Сочи се нарушение на правата на подсъдимия при извършен му на 02.07.2015 година
„обиск и изземване“ в периода 11,55часа-13,15 часа,като не е изготвен фотоалбум към това
процесуално сл. действие,като не са спазени изискванията на чл.125 НПК и чл.132 ал.1
НПК.В тази връзка се твърди процесуално нарушение при извършено освидетелстване на
подсъдимото лице,при което в нарушение на Закона са огледани ръце,тяло и джобове и са
иззети отривки.Възразява се,че за тези действия не е изготвен фотоалбум и е възможно
въздействие от трето лице.Твърди се,че са привнесени фосфоресциращи вещества и
пари,като е „…създадена реална фактическа предпоставка Н. да бъде намазан с
фосфоресциращото вещество от трети лица…“/конкретни разсъждения в тази насока са
изложени при обсъждане на нарушенията по няколкократното поставяне и сваляне
белезници на подзащитния му,както и в противоречия на заявеното от св.А.П.,л.160,т.1 и
св.Т. Т./.Оспорва се процесуалната годност на протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи от 02.07.2015 година /14,40 часа-15,30 часа/ ,като както за този
2
протокол,така и за останалите оспорени протоколи се твърди непълнота при отразяване на
важни факти и обстоятелства, неизготвяне на фотоалбуми,вкл. непосочване на всички
присъствали лица.
Твърди се,че присъствието единствено на поемни лица при посочените процесуално-
сл. действия не е достатъчна гаранция за охраняване правата на подзащитния му и в
подкрепа на това твърдение защитата сочи,че в протокол,л.108 от ДП са посочени 4 лица,а са
положени 7 подписа.
Твърди се,че не са изследвани записи от видео-наблюдение в района на
местопрестъплението.Твърдят се нарушения при използване на СРС и при изготвяне на
ВКС,като се твърди,от друга страна,че те не подкрепят обвинителната теза.
Сочи се,че не са обсъдени задълбочено доводи на защитата за провокация към подкуп.
На тази основа се прави искане на основание чл.334,т.2 и чл.336 ал.1,т.3 НПК
присъдата на СГС да бъде отменена и бъде постановена нова,с която подсъдимият П. Н.
бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Пред въззивният съд адв.П.,защитник на подсъдимия П. Н. поддържа и подробно
преповтаря сторените във възивната жалба и допълнението към нея доводи,оплаквания и
възражения против атакувания първоинстанционен съдебен акт.
На основа отразеното във въззивната жалба и поддържано пред настоящият
съд,оплакванията на защитата могат да се обособят в две насоки,от една страна е налично
твърдение,че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила,довели до нарушаване правото на защита на подсъдимото
лице,включително изразили се в липса на мотиви,а от друга страна се твърди допуснато
нарушение на материалния Закон.
Конкретните оплаквания във връзка с твърденията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,нарушили правото на защита на подсъдимия Н. са
свързани с основно възразяване за несъобразяване от страна на първия съд с посочените
констатации в предходно въззивно съдебно решение,с което първата осъдителна присъда е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.Сочи се,че отново
не са изпълнени дадените указания, разписани в мотивите на предходно въззивно
решение,доколкото отново не е изложена ясна фактическа основа на релевираните факти от
страна на първия съд,като „…липсва яснота каква значима за предмета на делото фактология
се възприема…“,липсват изрично изведени факти, касаещи поведението на подсъдимото
лице,не са обсъдени доводите на защитата,а поставени въпроси са останали без отговор,като
атакувания съдебен акт е постановен при „липса на мотиви“.
Твърди се във връзка с това оплакване/за допуснати съществени процесуални
нарушения, довели по същество до липса на мотиви на атакувания съдебен акт/,че не са
преодолени противоречия в доказателствения обем,най-вече при събраните гласни
доказателствени средства /показания на свидетелите П.,Т. и Р.Д./,нарушена е нормата на
чл.155 ал.2 НПК , касателно изготвени протоколи за отделни процесуално-следствени
3
действия,включително при извършен обиск и изземване на подсъдимия,като се сочи,че
даденото одобрение от съд по реда на чл.161 НПК не санира твърдени недостатъци.
Твърди се,че не е изготвена справка за условията и причините,поради които по
отношение на подс.Н. са използвани помощни средства-белезници и не е изяснен основния
въпрос-как по ръцете на подсъдимия са попаднали фосфоресциращи частици,доколкото
защитата твърди,че те са „привнесени от трето лице“ именно при поставяне белезници на
подс.М.Н..
Твърди се липса на изследване на записи от видео-наблюдение и формално позоваване
на изготвени по делото ВДС,вследствие прилагани СРС по отношение на подсъдимия.
Намира,че е налице нарушение на материалния закон,доколкото е постановен
осъдителен съдебен акт по отношение на лице,което не е извършило престъпно деяние.
На тази основа се иска,на основание чл.334,т.2 и чл.336 ал.1,т.3 НПК,присъдата на СГС
да бъде отменена и да бъде постановена нова,с която подсъдимият П. Н. бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият П. Н. поддържа заявеното от защитника си,включително по реда на
чл.333 ал.2 НПК.
Пред въззивния съд представителят на САП оспорва обосноваността и основателността
на подадената въззивна жалба.Намира,че първият съд правилно е определил предмета на
доказване по наказателно-правния спор,като коректно е акцентирал в анализа си на
доказателствения обем ,преценил е надлежно доказателствената тежест на отделните
доказателства и доказателствени средства,като не е допуснал съществени процесуални
нарушения,нито в хода на събиране и проверка на доказателствени източници,нито в
аналитичната си дейност.Намира,че възраженията на защитата за процесуална невалидност
на доказателствени източници са необосновани,касателно възраженията против изготвените
по делото писмени доказателствени средства за извършени отделни следствени действия.
Намира,че престъпното деяние,реализирано от подс.Н. е доказано,а Закона е приложен
правилно,поради което претендира атакуваната присъда да се потвърди.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,като съобрази
тезата на защитата и подсъдимия Н. пред въззивния съд,като съобрази заявеното от
представителя на САП и провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл. на
чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,подадена е надлежно по предвидения в
Закона ред и срок,но преценен по същество е неоснователна.
Съображенията на съда са следни:
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в СГС обвинителен акт,с
обвинение срещу П. М. Н.,роден на ******** година в гр.***, българин ,български
гражданин,с висше образование ,женен,работещ,неосъждан,ЕГН **********,за извършено
от него престъпление по чл.301 ал.1,пр.1 и пр.2 НК.
4
С присъда първият съд се е произнесъл по посочения по-горе начин.
Не е провеждано въззивно съдебно следствие.
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12,чл.13 и
чл.14 НПК,съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в
наказателния процес ,като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно
събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по
делото е еднозначно изяснена и ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд чрез
събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие
факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им /включително и
досежно противоречията при възпроизведеното за някои факти/ в съвкупност фактическа
обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Не са нарушени правила на
Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на
доказателствата и доказателствените средства.
Въззивният съд намира,че коректно е очертан предмета на доказване по смисъла на
чл.102 НПК,а на тази основа релевантните факти и обстоятелства са установени в
пълнота.Това е позволило първият съд да изгради вътрешното си убеждение при спазване
изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и
доказателствени средства.
Нови фактически положения въззивният съд не установява.
Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд
фактическата обстановка е изяснена в пълнота,като доказателствения обем по делото е
попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка
доказателствени източници,което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена
удостоверителност.
Безспорно е,че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от
него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от
първия съд ,то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“-
Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г.
по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя
напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да
ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Решение №181/2012 година по н.д.№486/2012
г. на ВКС,1-во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д. №960/2012 година,1-во н.о. и в
Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС.
Въззивният съд прависобствена оценка на фактите,като изричното им подробно
преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012
година по н.д. № 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения
анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда
доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на
5
поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и
пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени доказателствени
източници.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните
доказателства дори да приема изцяло приетите от първия съд факти.
В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени
в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд,касателно въпросите за вина на
подсъдимия Пл.Н. и,доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения и искания
от защитата и подсъдимото лице,то те следва да се очертаят отново.
От съществено значение за реализиране задължението настоящия съд да даде отговори
по повдигнатите оплаквания и възражения срещу атакуваната присъда,и мотивите към
нея,следва на първо място да се да се проследи процесуалното развитие на наказателно-
правния спор,още повече , че защитата изрично акцентира на произнасяне от предходна
въззивна съдебна инстанция.
С присъда от 21.02.2022 година,постановена по нохд №С-12/2016 година на СГС
подсъдимият П. М. Н.,с установена самоличност,е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение в извършено престъпление по чл.301,ал.1,пр.1 и пр.1 НК,като му е наложено ,при
условията на чл.55 НК,наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2
НК.
С решение №243/08.08.2022 година,постановено по внохд№461/2022 година на АС-
София постановената присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на първия съд.Изложени са съображения на въззивния съд,обобщаващо
свързани с констатирано съществено процесуално нарушение,допуснато от първия
съд,довело до постановяване на присъдата „…при липса на мотиви“,вж.стр.3-
та,предпосл.абзац.В мотивите въззивният съд конкретно е посочил,че липсва яснота за
възприетата от първия съд фактология,т.е не е описана възприетата от първия съд
фактическа обстановка,не са обсъдени доказателствените източници поотделно и в тяхната
съвкупност,като не е извършена преценка на доказателствените източници/сторено е
единствено позоваване на тях/.Акцентирано е,че не е извършена преценка на
фактите,свързани със отделните действия по задържането на подсъдимото лице,а съдът
единствено е преповторил заявеното от отделните свидетели,като аналитична дейност не се
приема да е налице,а подхода на първия съд е определен като „непрофесионален“.Подробно
са описани неизяснените по делото факти,включително липсата на яснота за условията,при
които на подсъдимия са поставяни белезници,подминатите без анализ противоречия в
доказателствения обем,вкл.липсата на задълбочен анализ на заявеното от
св.Р.Д.,възраженията на защитата,които не са получили надлежен отговор при условията на
чл.305 ал.3 НПК,вж.разписаното на стр.5-та от посоченото решение на АС-София.
Твърди се,че е подходено „схематично“ от първия съд,поради което присъдата е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.Доколкото
сторените от защитата възражения пред настоящият въззивен състав са съответни на
сторените по-рано оплаквания,следва да се посочи,че ако те са били обосновани при
6
предходното въззивно разглеждане на делото и са намерили споделяне откъм обоснованост
от първия въззивен съд,то понастоящем те се явяват обобщаващо неаргументирани.
В мотивите си,л.2,стр.417 от делото-л.8,предпосл.абзац,стр.423 от делото,поверявания
съд е описал подробно и последователно фактите,релевантни за установяване предмета на
доказване по делото по см.на чл.102 НПК,като впоследствие е описал изрично
доказателствените източници, вж. л.л.9-11-ти,първи абзац,на основата на които е приел за
установени акцентираните факти и обстоятелства.Тези доказателствени източници са
подложени от първия съд на внимателен анализ, подчертавайки способите,чрез които
доказателствените източници ,установяващи приетите факти ,са проверени.Както се посочи
по-горе въззивният съд не установява нови фактически положения, различни от възприетите
и изложени от първия съд.
Въззивният съд приема за установени следните релевантни факти за установяване на
фактическата обстановка и очертаващи предмета на доказване.
Подсъдимият П. М. Н. е роден на ******** година в ***,българин, български
гражданин,с висше образование,женен,неосъждан,живущ в *** на установен адрес ,ЕГН
**********.П. Н. е назначен със Заповед № ЛС-03- 660/08.07.2009 година на Министър на
правосъдието на длъжност „Инспектор 1-ва степен“ в Пробационна служба,звено
София,сектор „Пробация“ гр.София при Областна служба „Изпълнение на наказанията“
гр.София. Присъдена му е съответна категория,като на 21.07.2009 година П. Н. подписал акт
за встъпване в длъжност.Изпълнявал трудовите си задължения на длъжността в
сграда,намираща се в гр. София,бул.„М-р Г.Векилски„№2.На 16.12.2014 година Н. подписал
длъжностна характеристика,според която основна цел на длъжността е да „Осъществява
дейности по привеждане на присъдите в изпълнение,извършва индивидуално-корекционна
работа с осъдените на пробация“, „Планира и организира индивидуално -корекционна
дейност с всеки правонарушител в съответствие с изготвената оценка на риска от рецидив и
вреди“,а в раздел V,т.5-та„Преки задължения“ било вписано право да прави предложения
пред Пробационен съвет за промяна правния статут на осъдени на наказание
„Пробация“,при спазване срокове,записани в Закон и подзаконови нормативни актове.
Към инкриминирания период на 2015 година Н. заемал длъжност „Инспектор IV-та
степен“в Пробационна служба,звено-София,сектор„Пробация“-Областна служба
„Изпълнение на наказанията“,а Р. Т. Д. изтърпявал наказание „Пробация“, наложено му по
нохд №19728/2013 година на Районен съд гр.София за извършено престъпление по
чл.343в,ал.2 НК с наложени пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 месеца и
-„задължителни периодични срещи е пробационен служител“ за срок от 7 месеца.
След постъпване на книжата ,свързани с изпълнение на присъдата,самото изпълнение
наказанието започнало на 10.03.2015 година в сектор „Пробация“,Областна служба „ИН“-
София с водещ инспектор П. Н.,като за горните обстоятелства Р.Д. бил уведомен. При
проведената среща Р.Д. бил запознат от подс.Н. за реда,по който ще се изпълнява
7
наказанието „Пробация“,и свързаните с това задачи и задължения от страна на осъдения Д..
Н. определил дати,на които Р.Д. следвало да се явява в Пробационната служба.При проведен
разговор Н. заявил на осъдения Д.-„нали знаеш,че всичко зависи от мен…как ще стоят
нещата и какво ще става натам“.В хода на изпълнение на наказанието /в началото Д. се
разписвал два пъти седмично/ подсъдимият Н. и Д. разговаряли на различни теми,като Н.
разбрал,че Д. пътува до Р.Франция и търгува с антики.След няколкократни срещи с Н. по
повод изпълнение на наказанието си,св.Д. го попитал дали може да „разреди“ срещите,като
се подписва веднъж в месеца.Обяснил молбата си с възможността да пътува,като Н.
заявил,че ще му свърши работа,но Д. трябвало да „почерпи„.Н. обяснил на осъдения Р.Д.,че
може да удовлетвори молбата чрез Комисия ,но Д. трябвало „да назобе коня„.Свидетелят Д.
разбрал добре намека от страна на Н..Първоначално Н. поискал от Д. конкретна марка
парфюм,а след като Д. не я осигурил му поискал часовник с думите„Хубаво, поне някакъв
хубав часовник може ли да измислиш?“.При последваща среща Р.Д. занесъл на Н. голям
мъжки часовник от метал,който бил купил в Р.Франция,френска марка „Луи Пион”,с
квадратен лъскав корпус и черна кожена каишка,ведно с две колекционерски писалки
„Крос“.Д. предприел действия по даване на посочените вещи /часовник и писалки/ на
Пл.Н.,но последния казал „Отвън,като те изпратя ще ми ги дадеш ,тъй като тук вътре има
камери „.По-късно Д. ги дал на Н. в двора на Службата на бул.„Майор Векилски„№2.При
последваща среща подс.Н. поискал от осъдения Д. да му осигури канцеларски стол,като за
да удовлетвори искането Д. купил от вторичен пазар кожен, луксозен стол /втора употреба/
за 65 лева,който оставил по указания на Н. в „гумаджийница“ ,отстояща на около 50 метра
от сградата на бул.„Майор Векилски„№2.
При последваща служебна среща между подсъдимия Н. и осъдения Д., изтърпяващ
наказание „Пробация“,Д. бил попитан дали му „изпадат„ костюми и обувки,със заявено
желание от страна на Н. да му се осигурят такива дрехи.Първият съд подробно в
мотивите,вж.л.4-ти,е описал всички обстоятелства около уговорката Д. да осигури костюм и
обувки на подс.Н.,включително мястото и уговорките,където тези дрехи са оставени,начина
по който подс.Н. ги върнал,защото не му станали,наред с описание на обстоятелствата,при
които Д. следвало да измисли и „нещо за обяд“,като остави 50 лева в джоба на сакото на
костюма,вкл.обстоятелствата,при които след като не осигурил искани маратонки за
подсъдимия Н.,Д. му дал,за да се реваншира,150 лева в будка,където се провеждали срещи с
пробационен служител.Изрично преповтаряне на тези факти и обстоятелства не се налага.
Към месец май 2015 година осъденият св.Р.Д. придобил право на облекчаване режима
на изпълнение на мерките по чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС,след като изтърпял 1/4 от наказанието
„Пробация.Условията за облекчаване на режима били коментирани по принцип между
осъдения Р.Д. и подсъдимия Пл.Н. в хода на изпълнение на наказанието „Пробация“.Във
връзка с този правна възможност и придобитото право за облекчаване на мерките,на
08.05.2015 година и на основание чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС подсъдимият П. Н. изготвил
предложение до „Пробационен съвет“гр.София за промяна в задължението на осъдения Р. Д.
за регистрация по настоящ адрес от два пъти седмично в задължение за регистрация веднъж
8
месечно.
В този момент,във връзка с изготвеното предложение,което явно било в интерес на
осъдения Р.Д.,подсъдимият Н. решил да се възползва и да поиска неследващ му се дар от
осъденото лице Д..Н. провел конкретен разговор с Д.,като му заявил,че ще го „уреди“ пред
Комисията.Подчертал,обаче,че Д. трябва да му се отплати.Осъденият Д. съзнавал,че такава
промяна ще бъде в негов интерес,като едновременно с това заявил и собствените си
възможности пред Н..С Протокол №14/20.05.2015 година от заседание на Пробационен
съвет,сектор „Пробация“ гр.София режима на осъдения Р.Д. бил променен.За това
обстоятелство подс.Н. уведомил Р.Д.,включително за това,че от м.юни следва да се подписва
веднъж месечно.В изпълнение но това си задължение на 26.06.2015 година Р.Д. посетил
Пробационната служба,като се срещнал с подсъдимия Пл.Н..При срещата Н. попитал Р.Д.
дали е готов да се „отчита“.Заявил,че сумата 200 евро ще е достатъчна,но Д. отново заявил
липса на финансова възможност.Обещал,обаче да осигури сумата или част от нея при
следващата им среща.Подсъдимият Н. заявил,че няма проблем,въпреки,че парите спешно му
трябвали/за зъболекар/.Обещал,че и в бъдеще за Д. няма да има проблеми във връзка с
изпълнението на наказанието „Пробация“, но Д. трябвало да удържи обещанието си.
Въпреки уговорката Д. не предал парите на подс.Н. на 29.06.2015 година, решил,че не е
редно и не следва да дава пари всеки месец на Н..
Междувременно,на 29.06.2015 година,вж.приложена справка,в СГП постъпил сигнал
от ГД “НП“,отдел „КП“ за това,че на 26.06.2015 година пробационен служител поискал сума
от 200 евро от Р. Д.,неследващ му се дар,като било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител.По това досъдебно производство като свидетел бил разпитан
Р. Д.,включително по реда на чл.223 НПК.
Било направено искане за използване на СРС по отношение на Р. Т. Д..
На 01.07.2015 година няколкократно/около 10 часа и в късния следобяд/подсъдимият
Н. опитал да се свърже от мобилния си телефон с номер ********** със св.Д. на мобилен
телефонен номер 08********.Свидетелят Д. знаел за какво го търси подс.Н.. Не отговорил
на позвъняванията на подс.Н.,но уведомил служител на ГД“НП“.Заявил,че Н. го търси,че на
02.07.2015 година следва да се яви при пробационен служител /при подс. П. Н. за подпис/,но
го е страх,защото не иска да осигури „вноската“за Н..Въпреки притесненията си още същия
ден /01.07.2015 година/ Р.Д. осигурил 15 банкноти по 20 /двадесет лева/,като предоставил по
собствено желание банкнотите за опис и обработване от служители на ДА“ТО“.Банкнотите
били обработени със специално химическо вещество,което при пипане или докосване
полепвало по тяло,дрехи и вещи,а при облъчване с ултравиолетови лъчи флуоресцирало в
жълто-зелен цвят.
На 02.07.2015 година осъденият св.Д. отишъл пред сградата на ул.“М-р Г.Векилски“
№2,обадил се по служебен телефон на подсъдимия Н. и го уведомил,че се явява,като цялото
поведение на Р.Д. било в условия на съгласуване със полицейски служители,участващи в
специализираната полицейска операция.Подсъдимият Н. пресрещнал Д. и двамата влезли в
прилежащ двор,като още докато вървели подсъдимият Н. попитал Д. дали е
9
готов.Едновременно с това направил жест с пръсти,като потрил палец и
показалец.Свидетелят Д. разбрал намека и отговорил,че носи не цялата сума,а само 300
лева.Подсъдимият Н. се поинтересувал дали и останалите 100 лева ще му бъдат дадени,като
бил успокоен от Д.,че ще стане,както са се разбрали.Двамата влезли в кабинет на първия
етаж,като още с влизането в кабинета подс.Н. отново попитал за сумата.Осъденият св.Д. дал
утвърдителен отговор за носени 300 лева,при което Н. поискал парите.Свидетелят Д. дал
предварително подготвената сума от 300 лева с белязани 15 банкноти по 20 лева.Сторил го с
ясното съзнание,че това е неследващ се дар на Н.,за това,че пробационния служител е
извършил действие по служба-изготвил е предложение до Пробационния съвет за промяна в
задължението на Р. Д.,касателно изпълняваното наказание “Пробация“ с пробационна мярка
„регистрация по настоящ адрес“ от два пъти седмично в регистрация веднъж месечно,на
осн.чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС. Подсъдимият Н.,действайки в качеството си на длъжностно лице
приел неследващия му се дар-сума в размер на 300 лева.Прибрал парите в десния джоб на
панталона си,като продължил да разговаря с Д..След приключване на служебните действия
и след като осъденият Д. се подписал,Н. го изпратил към портала на ул.“М-р Г.Векилски„ №
2.
Във връзка с провежданата операция около и в сградите,намиращи се на ул.“м-р
Г.Векилски“ № 2,където се помещавали Пробационна служба,отдел „Следствен“към ОП и
други служби,се намирали свидетеля Т. Т. и Д. К.,служители на ГД“НП“,които били
информирани за случилото се-че подсъдимия Н. е взел сумата 300 лева от осъдения Д.
,доколкото след напускане на двора Д. уведомил,че предал парите на П. Н..След като
изпратил свидетеля Д.,подсъдимият Н. се насочил към сграда различна от сградата,където се
намирал кабинета му.В коридор бил пресрещнат от Т.,вж.показанията му пред решаващия
съд на л.142,включително приобщените по нохд№С-12/2016 година на л.л.161-163 и тези от
ДП,т.1,л.76-79,и К.,служители на ГД“НП“,участвали в операцията,а след легитимиране Н.
бил задържан.Първоначално Н. бил поставен с лице към стената в коридора /фоайе/ и
вдигнати ръце,без да му бъдат поставяни помощни средства-белезници.Доколкото,обаче
през този коридор преминавали постоянно различни хора,а и по молба на св.Л. О.,която
възприела Н. и 2-та непознати мъже,Пл.Н. бил въведен в служебно помещение /празна
канцелария/ на „Пробационна служба“.Тези обстоятелства били възприети и от свидетеля
Ат.П.,колега на Пл.Н. към този момент,вж.заявеното от него на л.131 от
делото,вкл.приобщените му показания по нохд№С-12/2016 година,л.160 и тези от
ДП,т1,л.61-ви.Именно св.О.,вж. заявеното от нея през решаващия съд,л.127 и
следващите,включително приобщените и показания по нохд № С-12/2016 година,л.л.158-159
и дадените показания на ДП,т.1-ви,л.59-л.60,осигурила достъпа до това помещение.След
въвеждането на Н. в помещението от св.Т.,в помещението влезли М.С. и Ц. Ф.,служители на
ГД“НП“.Свидетелят Т. оставил Пл.Н. с останалите служители на Полицията и отишъл да
търси поемни лица.В един момент св.М.С. му се обадил,че Н. буйства и е извадил от джоба
си парите и телефон ,като ги е оставил на бюрото.Бил уведомен,че на Н. са поставени
белезници,защото буйства ,кълне полицаите и им казва,че при него „няма празно“.В
10
показанията си св.М. С.,вж.л.188 и сл.от делото,вкл.приобщените от нохд№С-12/2016
година на СГС и приобщените от ДП,л.80-81,т.1-ви,подробно сочи,че след напускане на
помещението от св.Т. останали той,Ф. и Пл.Н..Телефона на Пл.Н. иззвънял,а Н. започнал да
буйства,да заплашва , извадил телефона и парите от джоба си и ги „хвърли на
бюрото“.Именно буйството на Н. и арогантното му поведение/по заявеното от
св.М.С./наложили употребата и слагането на белезници,за което веднага бил уведомен
ръководителя Т. Т..В такава насока са и показанията на св.Ф.,л.193 от делото,приобщените
по нохд№С-12/2016 година на СГС и тези от ДП,т.1-ви,л.83-ти.
Тогава в помещението /канцеларията/ пристигнали и разследващите органи.
При извършено процесуално-следствено действие“обиск на лице“на подсъдимия Н.
били иззети вещите,част от които той вече бил извадил на бюрото в присъствие на св.Ф. и
св.С.-пари в лева и евро,които били описани в съставен протокол.Било извършено
претърсване и изземване при условията на неотложност в служебно помещение,кабинет №2
в сграда на „ул. “Векилски“ № 2 към сектор „Пробация“,София-град в присъствие на
Ц.Д.,Началник сектор „Пробация“,София- град,в присъствие на поемни лица,включително
на св.Т.Н.,вж.заявеното от него на л.137 от делото,включително приобщените му показания
по нохд№С-12/2016 година ,л.244-247 и от ДП,т.1,л.63-ти,и св.К. Е.,вж.показанията му пред
решаващия съд,л.139, включително приобщените по С-12/2016 година на СГС,л.247-л.249 и
тези от ДП,л.69-л.71,т.1-ви, техническо лице и П. Н.,като бил съставен протокол за това
процесуално-сл.действие от 02.07.2015 година.Установени,описани и иззети са вещи-15 броя
банкноти с номинал 20 лева, описани в протокола по сериен номер и емисия,както и
мобилен телефон.Иззетите банкноти и телефон били осветени със специален уред,като
вещите се осветили в жълто-зелен цвят,след което били описани,поставени в отделни
пликове и надлежно запечатени.Пред съда на поемните лица Е. и Т.Н. са предявени
съответните съставени в тяхно присъствие протоколи,съставляващи писмени
доказателствени средства,т.1-ви,л.108-111 ДП,л.л.88-91.
Подсъдимият Пл.Н. бил освидетелстван /процесуално-сл.действие оглед на лице/ в
условия на неотложност без негово съгласие,но с последващо съдебно одобрение,в
присъствие на поемни лица и техническо лице,като при осветяване с технически уред
„Spartan sport “, действащ с УВ-светлина,върху лявата и дясна ръка на подсъдимия Н.,по
дланите ,пръстите и горната част на дланите,се виждало оцветяване в зелен цвят.При
осветяване на вътрешната част на преден десен джоб на панталона,с който бил облечен
Пл.Н. се видяло и било констатирано оцветяване в зелен цвят.Били иззети проби /натривки
от дланите лява и дясна на подсъдимия Н./,които били поставени поотделно в плик и
запечатени. Иззетите натривки били поставени в хартиен плик за изземване на обтривки
,вкл.контролна проба,като всички действия били проведени в присъствие на поемни лица.
Подробно са описани в съставен протокол от 02.07.2015 година.
По делото е назначена,изпълнена и приета физико-химична експертиза,протокол
№15/ФЗХ -273,л.л.129-137,т.1-ви от ДП,приета в съдебно заседание на 30.11.2022 година от
решаващия съд,като експертно се установява,че по предоставените за изследване 15 броя
11
банкноти с номинал 20 лева, мобилен телефон марка „Sony Ericsson” и обтривки от лява и
дясна ръка на П. М. Н.,е налице флуоресциращо вещество,идентично по химичен състав с
веществото от сравнителната проба,използвано при обработване на веществените
доказателства,приложение №1 към peг.№ RB202010-001-05/5-1742/02.07.2015
година.Изслушани пред съда са аудиозаписи,л.379-ти/т.3,л.19 ДП,т.2 ВДС/.
Подсъдимият П. Н. дава обяснения по повдигнатото обвинение,л.381 от делото.
По делото са установени,иззети,изследвани и приложени веществени доказателства-
предмет на твърдяното престъпление “подкуп“.
Веществените доказателства са предявени на страните,вж.л.380 от делото.
Цялостната фактическа обстановка според настоящия съд се установява чрез гласни
доказателствени средства,показанията на цитираните по-горе свидетели Л. О., Ат. П.,Т.Н.,К.
Е.,Т. Т.,М. С.,Цв.Ф. и Р.Д., л.362 от делото,включително дадените пред съдия и приобщените
от ДП,т.1-ви, л.л.46-49,л.л.56-58,л.л.52-55,отчасти от заявеното от свидетелите К. М.
,л.195,вкл.приобщените по нохд №С-12/2016 година и на ДП,т.1-ви,л.87,на Д.А.,л.197 и
приобщените от ДП,т.6,л.5-л.8,на К. Х.,л.201 и приобщените от ДП,т.1-ви ,л.87,от
показанията на св.С. Й. , приобщени по реда на чл.281 НПК,т.1,л.84 ДП ,като на анализ се
поставя и заявеното от свидетелите П. В. и Г.З.,от приобщените по делото писмени
доказателствени средства,писмени доказателства и веществени доказателства,подробно
изброени изчерпателно от състава на СГС ,вж. л.л.8,посл.абзац-11,първи абзац,от изпълнена
физико-химична експертиза,протокол №15/ФЗХ -273 ,л.л.129-137,т.1-ви от ДП,приета в
съдебно заседание от решаващия съд.
На основата на изложената по-горе фактическа обстановка и сторения анализ от
първия съд,както и въз основа на собствен фактически и правен анализ,въззивният съд
намира за верен правния извод на първия съд,че подсъдимия П. М. Н.,с установена
самоличност е осъществил от обективна и от субективна страна състав на
престъпление,чийто признаци са описани в чл.301 ал.1,пр.1 и пр.2 НК.
Въззивният съд не намира за основателни конкретните оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения,довели до накърняване правото на защита на
подсъдимия Н., свързани с основното възражение за несъобразяване от страна на решаващия
съд с посочени констатации в предходно въззивно съдебно решение,с което първата
осъдителна присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Въззивният съд не намира за основателни,при условията на чл.339 ал.2 НПК и
оплакванията на защитата,че не са изпълнени дадени указания в мотивите на предходно
въззивно решение и отново не е изложена ясна фактическа основа на релевираните факти от
страна на първия съд,настоящият,като атакувания съдебен акт е постановен отново при
липса на „….яснота каква значима за предмета на делото фактология се
възприема…“,включително и оплакването,че проверявания съд не е извел изрично
факти,касаещи поведението на подсъдимото лице.Въззивният съд приема,че процесуални
12
нарушения в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати,още по-малко
са налични такива,които да се квалифицират като „съществени„по силата на процесуалния
Закон или ТР №2/2002 година на ВКС на Република България.Доказателствените източници
са събрани съобразно изискванията на процесуалния Закон ,което е гарантирало тяхната
процесуална валидност и годност,както и доказателствената им удостоверителност.На нито
един обсъждан по делото доказателствен източник не е придадена предварителна
доказателствена сила.Не се отбелязва превратно или некоректно тълкуване на събраните и
проверени по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства,гласни
доказателствени средства или некоректна оценка на експертното заключение по
делото.Надлежно са приобщени веществени доказателства. Първоинстанционният съд е
изложил подробни и ясни мотиви за фактите,изясняващи престъпното поведение на
подсъдимия П. Н..Констатирал е отчасти противоречия и непълноти в гласни
доказателствени средства,но не се е задоволил да ги отбележи декларативно,а подробно ги е
обсъдил при спазване изискването на чл.305 ал.3 НПК.
Твърдението,че проверявания съд не е изложил ясна фактическа основа на
релевираните факти,а атакувания съдебен акт е постановен отново при липса на „….яснота
каква значима за предмета на делото фактология се възприема…“,не е основателно и сочи на
неточна и/или некоректна критика на мотивите към постановената присъда.Ако това
възражение е било основателно /и е прието за такова от предходен въззивен съдебен
състав/,то понастоящем е видно,че състава на проверявания съд ясно е изложил
фактите,очертаващи фактическата рамка на обвинението.Приетите за установени факти са
последователно и коректно изложени в мотиви на решаващия съд,за разлика от предходния
първоинстанционен съдебен състав,където действително е налице преразказ най-вече на
гласните доказателствени средства.Въззивният съд сподели по-горе основните приети за
установени факти,очертаващи действията на подс.Н. предхождащи ,съпътстващи и
последващи престъпната му деятелност.
За да изгради вътрешното си убеждение въззивният съд,както това е сторил и
проверявания съд последователно подлага на анализ и оценка няколко групи гласни
доказателствени средства-от една страна са обсъдени показанията на разпитаните по делото
свидетели Р. Д., О., Т.Т., Ц.Ф.,А. П.,М.С. и Й.,от втора-показания на св. Е. и св.Т. Н. /поемни
лица/,а от трета страна-дадените от подсъдимия Н. обяснения и заявеното от свидетелите З.,
М. ,А. и Кр.Х..Тези гласни доказателствени средства са били предмет на задълбочен анализ
и от първия съд.
Свидетелите от т.н.“първа група“ са възприели и свидетелствали за конкретни факти
,свързани с поведението на подс.Н. по време на изпълнение на служебните му задължения
от една страна и от друга-отношението му към изтърпяващия наказание „Пробация“ св.Р.Д.,
включително за водени разговори не само по повод изпълнение на наказанието,но и
исканите и получени от Н. услуги и предмети от осъдения Д.. Свидетелят Р.Д.
последователно е съобщил факти за обстоятелствата,при които е уговорен да даде неследващ
се дар на Н.,вж.л.13 от мотивите на първия съд.Свидетелят Т.Т.,св.Цв. Ф. и св.М. С.
13
изясняват чрез показанията си условията,при които е проведена специализираната
полицейска операция по сигнал за искан подкуп от пробационен служител,подготовката и,
разположението на полицейските служители на територията и около Пробационната служба
,начина ,по който Р.Д. се е явил на 02.07.2015 година пред Н.,за да изпълни задълженията си
по изтърпяване на наказанията,мястото,където двамата са се срещнали.Свидетелят Т. ,както
и свидетелите С. и Ф. ясно сочат начина,по който са действали след като Н. е получил
дадените му от Р.Д. пари-сумата 300 лева,начина,по който е пресрещнат, легитимирането на
полицейските служители и задържането на Н..Свидетелката О. и св.Ат.П. също са
свидетелствали ясно и убедително по приетите от съда факти,свързани с начина и мястото
на задържане на Н..Свидетелите С. и Ф. ясно сочат какво поведение има Н.,след като Т.Т. е
тръгнал да осигурява поемни лица,буйството на подс.Пл.Н.,начина,по който е извадил на
бюрото парите и телефона си.В мотивите си на л.11,втори абзац-л.12 първият съд подробно
е обсъдил тези гласни доказателствени средства, приемайки основателно,че тези свидетели
са възприели относими към предмета на доказване факти и обстоятелства.Внимателно са
анализирани показанията на св.Р.Д.,вж.и л.13,първи абзац ,второ изречение от мотивите към
присъдата,като съдът ги е обсъдил хронологично,съобразявайки се и с констатирани
вътрешни противоречия и липса на спомени у свидетеля,относно конкретни факти.Посочил
е,че такава непоследователност и липса на ясен спомен са налице у св.Р. Д.,но е приобщил
дадени от него показания пред съдия по реда на чл.223 НПК,в хода на ДП и пред друг
съдебен състав по нохд №С-12/2016 година на СГС.Свидетелят Д. изрично е потвърдил
истинността на заявеното от него по факти,уличаващи подс.Н. в престъпна деятелност.
Настоящият съдебен състав оценява изключително внимателно заявеното от св.Р. Д. по
фактите при разпит по реда на чл.223 НПК и заявеното пред първия съд,които правилно са
кредитирани изцяло от първия съд.Кредитират се и от въззивния съдебен състав,като
коректно са обяснени на основата на изминалия период от време.Достоверността на гласните
доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени
средства ,но и от собствената им убедителност,а тя на свой ред от тяхната последователност
, непротиворечивост и обективност /Р№156/1995г. на ВС,I н.о./.
Вярно е,че първият съд не е отделил достатъчно внимание на заявеното от
свидетелите-поемни лица Е. и Т. Н.,но настоящият съд внимателно посочи това,което тези
свидетели са заявили-за възприетото от тях,че при проведено-следствено действие се
констатират парите на бюрото,където се намира и подс.Н.,че тези вещи са подробно описани
и проверени през УВ-осветяване,при което са показали оцветяване,а осветени са били и
части от тялото на Н.. Посочили са ясно какво са възприели при това процесуално
действие,като са подкрепили твърденията си след предявяване на съответните протоколи за
претърсване и изземване и обиск. Показанията на свидетелите от т.н.“втора група“ напълно
съответстват на отразеното в писмените доказателствени средства от една страна,а от друга-
на заявеното от свидетелите С.,Ф. и Т.Т..
Кредитирани изцяло,вж.л.12,2 и 3 абзаци от мотивите на първия съд,са показанията на
свидетелите Х.,л.201 от делото/черпел Н. с уиски,узо,мед/ и М.-л.195/дал бутилка уиски на
14
Н./,които са потвърдили косвено данни за поведение на Н., насочено към искане на вещи и
услуги от осъдени лица.
Неоснователно е оплакването на защитата,че са подценени в доказателствената им
тежест дадените от подс.Н. обяснения и заявеното от св.З.,че по същество Н. е трябвало да
бъде „нареден“,за което разбрал от св.Р.Д..В мотивите си първият съд,вж.л.12,посл.абзац и
л.13-ти,подробно е обсъдил заявеното от подс.Н. в дадените от него обяснения и те са
съпоставени в анализ със заявеното по фактите от свидетелите от т.н.“първа“ и „втора“
групи.Ясно след анализ е посочено,че те изграждат единствено защитна теза и противоречат
със заявеното от св.Р.Д. и установеното от фактите,съобщени от свидетелите Т.Т.,Ф. и С.. Не
се установява личен мотив и интерес св.Р.Д. да „нареди“ подс.Н..Той е съдействал на
полицейските органи,след като те са работили по сигнал за искан подкуп от пробационен
служител.От друга страна за никого от свидетелите Т.,С. и Ф. не се установява мотив и личен
интерес самоцелно да навредят на подс.Н..Такива данни не се съдържат и в показанията на
колегите на Н.-Ат.П.,А. и св.О.,за които не са били чужди съмнения,касателно не-дотам
коректно поведение на подс. П. Н. в качеството му на пробационен служител.
Въззивният съд,при усл.на чл.339 ал.2 НПК,не приема за основателно и обосновано
твърдението на защитата,че решаващият съд отново,повторно не е преодолял противоречия
в гласни доказателствени средства.Видно е,че в анализа си първият съд е акцентирал най-
вече касателно основните,релевантни факти,очертаващи фактическата рамка на
обвинението. Настоящият съд,с оглед възражението на защитата за липса на анализ на
заявеното от свидетелите Ат.П. и Т.Т. за обстоятелствата и начина,по-който са слагани и
сваляни белезници на подс.Н. приема,че първоначално Н. е бил без
белезници,включително,когато е въведен в канцеларията след първоначалното задържане.
Това се твърди и от Т. и от Ат.П.,като показанията на последния в тази насока са проверени и
по реда на чл.281 НПК,като П. не е поддържал първоначално заявеното,че при обиска Н. е
бил с белезници.Свидетелят Т. ясно сочи кога и защо на Н. са поставени белезници /от св.С.
и св.Ф./.Не се установява такова “безразборно“ слагане и сваляне на белезници,каквото
твърди защитата и подс.Н..
Касателно установената вътрешна непоследователност в заявеното от св.Р.Д. и
противоречието им с дадените от подс.Н. обяснения,то първият съд ясно е посочил защо
кредитира заявеното от Д.,корелацията с останалите гласни доказателствени средства,с
установените по делото веществени доказателства и с експертното изследване на предмета
на престъпление,и защо не кредитира дадените от подс.Н. обяснения.При условията на
чл.305 ал.3 НПК първият съд и настоящият съдебен състав обсъждат тези гласни
доказателствени средства в съвкупност с останалия доказателствен обем-писмени
доказателствени средства,писмени доказателства,веществени доказателства и представеното
пред съда експертно заключение.В процеса на анализ и оценка се съобразява тяхната
логична обусловеност,принципна непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия
доказателствен обем.Вярно е,че са констатирани противоречия в доказателствения обем
/най-вече във връзка с гласните доказателствени средства и различните твърдения по
15
фактите от подсъдимия Н. и св.Р.Д./,но те са установени и преодолени по реда,указан от
Закона.Изчерпателността на стореното от първия съдебен състав като анализ на тези групи
доказателства /включително за констатирани противоречия за част от доказателствения
обем/ не налага изричното им и по-подробно преповтаряне от въззивния съд,като
настоящият съдебен състав се съгласява изцяло с обективираното като оценка на факти и
правни изводи в тази насока.
Настоящият съд,след собствен анализ на посочения по-горе доказателствен обем,на
основа на изпълнена по делото експертна оценка на веществените доказателства намира,че
решаващите изводи на първия съд,досежно приетите за установени факти по делото и
правната им оценка са законосъобразни и обосновани,а обективираното в съдебния акт
вътрешно убеждение на съда е изградено въз основата на обективно,всестранно и пълно
изследване на всички факти и обстоятелства по делото.Процеса на формиране на
вътрешното убеждение по фактите на първия съд е ясно проследим.В изпълнението на
задължението си по чл.305 ал.3 НПК,съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз
основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си
убеждение. Установяването във възможен обем на тези релевантни факти е последвано от
точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за тълкуване
и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на
обективната истина в процеса.
Пред настоящият съд са релевирани отново оплаквания,свързани с нарушение на
процесуални правила от категорията на съществените,касателно извършени процесуално-
следствени действия и свързаните с тях изготвени писмени доказателствени средства-
протоколи за обиск и за претърсване и изземване.С основателността на това оплакване,при
условията на чл.339 ал.2 НПК,настоящия съд не се съгласява.Въззивният съд е поставил в
основата на фактическите си,а оттам и на правните си изводи,събраните и проверени по
делото гласни доказателствени средства от посочените т.н.“първа група“ и „втора група“
,наред с веществените доказателства,съставените протоколи за отделните процесуални
действия и изготвената физико-химична експертиза,протокол №15/ФЗХ -273 ,л.л.129-137,т.1-
ви от ДП.
Стореното пред настоящия съд оплакване от защитата,че е налице необяснима
хронологична последователност при отделните действия,включително,вкл.при
освидетелстване на подс. Н. ,не е основателно.Първо е проведен обиск на подс.Н. /у него са
установени и собствени вещи/ и е съставен съответен протокол,като при претърсването и
изземването са установени вещите ,предмет на престъпление.Това е отбелязано съответно в
съставения нарочен протокол.Не е основателно и аргументирано оплакването,че предмета
на престъпление не е установен изрично у подсъдимото лице. Вярното е,че предмета на
престъпление-белязана сума от 300 лева е била в джоба на панталона,извадена е от подс.Н. в
присъствие на свидетелите С. и Ф. и е оставена върху бюрото.Оттам е и иззета.
Оплакването на защитата за процесуална негодност на съставените протокол за
обиск,л.88-91,т.1 ДП и протокол за претърсване и изземване,л.108-111,т.1-ви ДП,не могат да
16
се споделят като основателни.Въззивният съд намира процесуална годност на протокола за
претърсване и изземване в неотложни случаи от 02.07.2015 година /в периода 14,40 часа-
15,30 часа/,като не се констатира непълнота при отразяване на установените факти и
обстоятелства.Защитата сама не сочи кои важни обстоятелства не са отразени.Безспорно
неизготвяне на справка за използвани помощни средства спрямо Н. при определените
условия,не опорочава процесуалната годност на това писмено доказателствено
средство.Обстоятелството,че не е изготвен фотоалбуми,вкл.непосочване на всички
присъствали лица,някои неангажирани с конкретното процесуално следствено действие
също не води до процесуален порок.При условията на чл.128 НПК протоколите са съставени
на място, съдържат реквизитите на чл.129 НПК и са годно доказателствено средство по
см.на чл.131 НПК за извършените действия,за реда на извършването им,и за събраните
доказателства.Не е нарушена нормата на чл.155 ал.2 НПК,както твърди защитата,касателно
протоколите за отделни процесуално-следствени действия.Не са налице никакви данни
,сочещи да са заличени или да е правен опит да се заличат „…следите от престъплението“.
Одобрени са надлежно по реда на чл.161 НПК.
Тези възражения са били представени на вниманието и на първия съд,като в мотивите
си,вж.л.15-ти е даден аргументиран отговор.Правилно първият съд е посочил,че
оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на
процесуално-следствените действия обиск,претърсване и изземване и освидетелстване на
лице,наред с оплакването,че не са изготвени снимки и фотоалбум за тези действия не водят
до опорочаване на следствените действия и до процесуална негодност на съставените за тях
писмени доказателствени средства.Действията са извършени при условията на неотложност
с последващо одобрение от съд,като корупционните действия от страна на Н. са реализирани
в динамична среда,при която конкретното място на предаване на парите е установено,но
няма как да се „запази“.Установени са,обаче,с категоричност действията на свидетелите Т.,С.
и Ф. от момента на задържане на лицето до пристигане на разследващите
органи,включително и конкретното поведение на подс.Н..По повод възражение на
защитата,сторено пред първия съд,а по същество поддържано и пред въззивната съдебна
инстанция,решаващият съд е посочил „….няма изискване в Процесуалния кодекс
задължително да присъства адвокат при извършването на процесуално-следствените
действия обиск ,претърсване и изземване,освидетелстване на лице….като същите са били
извършени при условията на неотложност с последващо одобрение от съда“.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за неоснователно
твърдението на защитата,че не е изяснен основния въпрос в наказателно-правния
спор,свързан с това как по ръцете на подсъдимия Пл.Н. са попаднали фосфоресциращи
частици.
Неоснователно е твърдението,че те са „привнесени от трето лице“ при поставяне
белезници на подс.М.Н..
Установените факти сочат,че банкнотите са били надлежно белязани /обработени с
вещество/ ,което при осветяване с УВ-светлина показват специфичен цвят.Предадени са на
17
св.Д. и само той след оцветяването им е имал достъп и фактическа власт върху тях. Предал
ги е на подс. Н. по описания по-горе начин,като при приемането им от Н. частици от
флоуресциращото вещество е попаднало по ръцете на подсъдимото лице.След поставянето
на банкнотите в джоба на панталона и по него са полепнали такива частици,които са
реагирали впоследствие при осветяване.Намесата на св.Т.Т. и на свидетелите С. и Ф. при
задържането на Н. са последващи действия.Доколкото тримата свидетели не са имали
предварителен досег с белязаните с флуоресциращо вещество вещи,то няма как обосновано
да се приеме,че някой от тях е „привнесъл“ флуоресциращите частици по дрехите и ръцете
на подс.Н..От друга страна,и по-горе се посочи липсата на каквито и да са данни,за да се
приеме злонамерена и злоумишлена деятелност от страна на тримата свидетели-Т.,С. и Ф. да
„намажат“ ръцете и части от дрехите на подсъдимото лице и така да го злепоставят.
По делото не се спори,че не са изследвани записи от видео-наблюдение,като не може
аргументирано да се коментират причините за това извършени ли са или не определени
действия,свързани в разследването.Касателно възражението на защитата,че първият съд
формално се е позовавал на изготвени по делото ВДС,вследствие прилагани СРС по
отношение на подсъдимия,то е видно,че на основа изготвените ВДС съдът не е формирал
фактическите си изводи,макар излично да е посочил-„Изготвените ВДС по делото
вследствие на експлоатираните СРС представляват косвено доказателство по
делото,доколкото от тях е видно,че са налични разговори,касаещи искани от подсъдимия
вещи,които не му се следват и са неправомерна облага“.
На основа изложеното по-горе въззивния съд приема обобщаващо за неоснователно
развитото във въззивнната жалба оплакване,че първоинстанционният съд е постанолив
съдебния си акт при липса на мотиви,при липса на изградена фактологична основа на
изводите си,подценил е едни факти,за сметка на други факти,нарушил е нормата на чл.13 и
чл.14 НПК и е допуснал/по същество/съществено нарушение на процесуалните правила,на
основата на което е допуснал и нарушение на материалния закон.Приема,че са
неоснователни и твърденията във въззивната жалба за нарушение на материалния
закон,вследствие допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в не
обсъждане законосъобразно-пълно, всестранно и обективно,на събрания по делото
доказателствен обем.
Въззивният съд намира,че законосъобразно са изведени правни изводи от първия съд и
обосновано е прието,че действайки по описания по-горе начин от обективна и субективна
страна подсъдимия П. Н. е осъществил признаците на престъпление,описани в чл.301
ал.1,пр.1 и пр.2 НК.
Обективно се установява,че на 26.06.2015 година,в качеството си на длъжностно лице-
инспектор 4-та степен“ в Пробационна служба,звено София,сектор „Пробация“,гр.София
при Областна служба „Изпълнение на наказанията“,назначен със заповед №ЛС-03-
660/08.07.2009 година на Министър на правосъдието подс.П. Н. е поискал дар-парична
сума,която не му се следва в размер на 200 евро от Р. Т. Д.,ЕГН **********,който към този
момент изтърпява наказание “Пробация“,наложено му по нохд №19728/2013 година на РС-
18
София с пробационни мерки по чл.42а,ал.2 ,т.1 НК,а на 02.07.2015 година в
гр.София,ул.“Майор Векилски“ №2 подсъдимият Н. е приел дар-парична сума,която не му се
следва в размер на 300 лева от Р. Д.,загдето е извършил действие по служба-изготвил
предложение от 08.05.2015 година до „Пробационен съвет“ гр.София за промяна в
задължението на Р. Д. за регистрация по настоящ адрес от две пъти седмично в задължение
за регистрация веднъж месечно на основание чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС.
Обект на наказателно-правна защита по гл.8-ма,раздел 4-ти от Особена част на НК са
обществени отношения,свързани с правилното и законосъобразно функциониране на
държавни органи,обществени организации и лица,изпълняващи публични функции.
Съдържанието на корупционните престъпления и конкретно на престъплението „подкуп“ е
изяснено като понятие и в Международни актове,по които Р.България е страна-Гражданска
Конвенция за корупцията,вж.чл.2-ри,в сила от 01.11.2003 година,Наказателна Конвенция на
Съвета на Европа относно корупцията,в сила от 01.07.2002 година и Обяснителен доклад
към нея,и Конвенция на ООН срещу корупцията ,вж.чл.15-ти,в сила от 20.10.2006 година.
Дефинитивното понятийно обяснение сочи на „…искането ,предлагането,даването или
приемането,пряко или косвено,на подкуп или всяка друга неследваща се облага…..,което
засяга надлежно изпълнение на някое задължение….“.В конкретния случай изпълнителното
деяние е реализирано чрез действия,като с активни действия подс.Н.,на 26.06.2015 година в
качеството си на длъжностно лице-инспектор 4-та степен“ в Пробационна служба-София,е
поискал неследваща се облага от св.Р.Д. затова,че е извършил действие по служба-изготвил
е предложение от 08.05.2015 година до „Пробационен съвет“ гр.София за промяна в
задължение на Р. Д. за регистрация по настоящ адрес от две пъти седмично в регистрация
веднъж месечно,на основание чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС,а след това е приел /на 02.07.2015
година/ този неследващ му се дар.Безспорно е,че когато се иска и/или дава дар за едно
реализирано или бъдещо действие или бездействие,е необходимо между длъжностното лице
и дееца да е постигната съгласуваност,относно съдържанието на тези действия или
бездействия, Р№489 /11.11.1970 година по н.д.№440/70 година,ІІ-ро н.о.В настоящият
случай такава съгласуваност е налице,като е установено обективно чрез еднозначни факти,че
пробационният служител Н. и осъдения Р.Д.,по отношение на когото са изпълнявани
пробационни мерки,са обсъдили предварително възможността за промяна в задължението
на Р. Д. за регистрация по настоящ адрес от две пъти седмично в задължение за регистрация
веднъж месечно на основание чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС ,като реализирането на такава
възможност би улеснила осъдения Д. в стопанската му дейност и в личен план.
Престъпното деяние е осъществено при пряк умисъл като форма на вина по см.на чл.11
ал.2 НК,като подсъдимият П. Н. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и
това,че в качество на длъжностно лице-пробационен служител иска неследващ му се дар-
сумата 200 /двеста/ евро,и впоследствие е приел в дар сума от 300 лева,която не му се
следва,предвиждал е обществено-опасните последици от деянието си и увредата на
защитени обществени отношение в Особената част на НК на РБ, и ги е искал.
В представите на дееца в пълнота са обхванати не само обществено опасния характер
19
на деянието,но и обществено–опасните последици от това деяние. Искал е тяхното
настъпване. Причините за престъпното поведение на Н. са заложени в проявен от него нисък
оценъчен критерий на поведение,незачитане на Закона и проявено чувство за
безнаказаност,а мотивите му са користни.
Твърдението на защитата,че е нарушен материалния закон,доколкото е осъдено
лице,което не е извършило престъпление,е неоснователно и обосновано първия съд в
мотивите си е подчертал „…извършването на деянието в лицето на подсъдимия по делото се
установява по безсъмнен начин от събраните по делото гласни,писмени,веществени
доказателства и доказателствени средства,а именно-показанията на свидетелите,изложеното
от свидетеля Р. Д.,както и изложеното от свидетелите-очевидци Т. Т.,М. С.,Ц. Ф.,показанията
на поемните лица по извършените на местопроизшествието процесуално-следствени
действия обиск, претърсване и изземване,протоколите за обиск,претърсване и
изземване,заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза по протокол
№15/ ФЗХ -273“.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването на защитата и стореното
възражение,че е налице провокация към подкуп.Не са установени по делото фактически
действия, сочещи такава провокация.В мотивите си,по повод стореното и пред първия съд
такова възражение е посочено лаконично“Съдът намира,че деянието е щяло да бъде
извършено и без участието на полицейските служители,тъй като от показанията на
свидетеля Д. дадени на досъдебно производство,които същият подържа се установява,че
същия при разговора с подсъдимия се е съгласил да дава исканата парична сума от 200 евро
всеки месец на подсъдимия,за да може да работи,при което не би могло да се квалифицира
деянието като провокация към подкуп“. Провокацията към подкуп е специфично
общественоопасно деяние,изразяващо се в това,че дадено лице преднамерено създава
обстановка и/или условия,за да предизвика предлагане,даване или получаване на подкуп,с
цел да навреди на онзи,който даде или приеме подкупа.Съществената специфика на тази
престъпна проява се намира в субективната страна,изразяваща се не само в умисъл,но и в
специфичната цел,очертана в две насоки:деянието се извършва преди всичко,за да се
предизвика провокирания да даде или приеме подкупа,а от друга-това се използва,за да се
навреди на този,който,подведен по такъв начин,е предложил или приел подкупа,т.е
„инсценира се подкуп“.В съдебната практика се приема еднозначно въз основа на тълкуване
на Закона,че провокация към подкуп няма,когато длъжностното лице,получаващо подкупа
предварително го е поискало, вж.Р№212/23.02.2017 година по н.д.№680/2016 година,2-ро
н.о. ВКС, Р№33 /15.03.2018 година по н.д. №36/2018 година,1-во н.о. ВКС.Както се сочи и в
Р№341/15.07.1996 година по н.д.58/1996 година на 2-ро н.о.ВКС „Налице е подкуп,а не
провокация към подкуп,когато получаващият дара предварително го е поискал….“.В
конкретния случай именно подс.Н. е поискал да му се даде неследваща му се облага-сума от
200 евро месечно,от осъдения Р.Д.,защото е направил предложение до Пробационен съвет за
промяна в задължението на Р. Д. за регистрация по настоящ адрес от две пъти седмично в
задължение за регистрация веднъж месечно на основание чл.226 ал.1,т.1 ЗИНЗС.
20
Достоверността по релевантните факти по чл.102 НПК на показанията на свидетелите Т. ,С.,
Ф., Р.Д.,както и на свидетелите-поемни лица,наред с показанията на св.Х. и св.М.,
подкрепени от установените по делото писмени доказателствени средства и веществени
доказателства,последните проверени чрез експертно изследване,е категорична и не
съставлява предположение за авторство на престъпното деяние, вж. Р№691 /2006 г. ВКС,III
н.о., Р№80/2007 г. на ВКС,I н.о.
При индивидуализацията на наказанието,наложено на подс.Пл.Н. не е нарушен
материалния закон.З такова по вид престъпление /по чл.301 ал.1,пр.1 и пр.2 НК/
Законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 6 години и „глоба“ до 5000
лева.В конкретният случай първият съд коректно и в съответствие със закона /по повод и на
претенция на представителя на държавното обвинение/ е посочил,че може да наложи
единствено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
НК:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8 месеца и
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 месеца един
път седмично,съобразявайки се с предходното наложено наказание на подс.Н. и
процесуалното развитие на наказателно-правния спор.Отчетено е,че с постановената
присъда от 21.02.2022 година по нохд №С-12/2016 година на СГС подсъдимият П. М. Н. е
осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.301,ал.1,пр.1 и пр.1
НК и му е наложено,при условията на чл.55 НК,наказание „Пробация“ с пробационни мерки
по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК.С решение №243/08.08.2022 година, постановено по
внохд№461/2022 година на АС-София постановената присъда е отменена изцяло и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на първия съд,като въззивното производство е
инициирано единствено по въззивна жалба на осъдения Н..
Налице е забрана за влошаване на наказателно-правното положение на осъденото лице
при новото разглеждане на делото.В мотивите си към атакуваната,понастоящем присъда
,първият съд коректно е отчел смекчаващите /чисто съдебно минало,трудова характеристика
,продължителност на наказателното производство/ наказателната отговорност обстоятелства
,както и отегчаващите такива.Изрично преповтаряне не се налага,като целите на наказание
ще се реализират чрез такава по обем наказателна репресия.
Съдът законосъобразно се е произнесъл по сторените съдебни и деловодни разноски.
Въз основа на всичко изложено по-горе,като намери,че постановената присъда е
законосъобразна,настоящия съд ще я потвърди.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна,на основание чл.338 вр.чл.334 т.6
НПК,присъда №23/20.02.2023 година,постановена по нохд №3182/2022 година по описа на
21
Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
от съобщението,че е изготвено по реда и начина,указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22