Решение по дело №799/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 399
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Велизар Славчев Русинов
Дело: 20197180700799
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 399

 

 

гр. Пловдив, 13.02.2020г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив; ІХ състав на  десети декември две хиляди и  деветнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                        Председател; Велизар Русинов

 

 

При секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от Председател адм.д.№799/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното;

 

 

Производството е по реда на чл. 145 АПК вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

 

Образувано е по жалба на М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. Ц.Т., със съдебен адрес,***, кантора 4, против Заповед №КД-14-16-181/11.03.2009 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 54, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и Заповед №300-152/29.10.2003 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Костиево, община Марица, ЕКАТТЕ 38950, одобрена със заповед №РД-18-84/06.12.2007 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър – София за ПИ с идентификатор 38950.501.460, състоящо се в следното: разделя се ПИ 38950.501.460, като се прилага регулацията за УПИ V-460 и VI-460, от кв. 53 по плана на с. Костиево и се образуват нови имоти с идентификатори 38950.501.482 и 38950.501.483. По доводи в жалбата се твърди незаконосъобразност на процесната заповед. При условията на евентуалност е формулирано искане същата да бъде обявена за нищожна. В условията на алтернативност се иска от състава да установи, че не е била допусната грешка или непълнота в КК на с. Костиево по смисъла на ЗКИР по повод, на която е издадена процесната заповед. Претендират се и разноските по делото.

Четено е определение в о.с.з., в присъствие на представител на жалбоподателя по  тежестта на доказване, че в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си в жалбата, а на ответника фактическите установявания и правни изводи, установени в процесната заповед.

Ответникът НАЧАЛНИК НА СГКК ПЛОВДИВ, чрез процесуалния представител адв. И., счита жалбата за неоснователна и недоказана, а оспореният акт за законосъобразен. Излага доводи, че процесната оспорена заповед е влязла в законна сила, за което е било образувано производство по адм.дело 1040/2009 г. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените разноски, съгласно представен списък.

Прието по делото е писмено становище на ответника-Началник на СГКК – град Пловдив с  вх. № 8015/23.04.2019 г. по описа на съда, в което  се излагат доводи по същество на производството. Оспорва се жалбата. Излагат се доводи, че по отношение на процесната заповед се е развило производство по адм.дело № 1040/2009г. на Административен съд Пловдив, VІ състав, по което е постановено Определение № 1909 от 16.09.2009г., с което била оставена без разглеждане жалбата на М.Р. против Заповед № КД-14-16-181/11.03.2009г. на началника на СГКК гр. Пловдив. Твърди се, че със съдържанието на процесната заповед, предмет и на настоящото производство, М.Р. е бил запознат на 20.03.2009г., като лично се е подписал за това в деловодството на Административен съд Пловдив, като тези данни са в самата преписка, на гърба на процесната заповед. Приложени са описани подробно представени доказателства. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, алтернативно без разглеждане като недопустима.

Заинтересованите страни А.Д.Д. и Ц.А.Д., редовно уведомени, не се явяват и не вземат становище по основателността на жалбата.

Съдът като съобрази отделно и в съвкупност доказателствата и становищата на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № КД-14-16-181 от 11.03.2009 г. на Началника на СГКК - гр. Пловдив на основание чл.53, ал.1, т.1 и чл.54, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и заповед № 300-152/29.10.2003 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР) на с.Костиево, община Марица, ЕКАТТЕ 38950, одобрена със заповед №РД-18-84/06.12.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър София за ПИ с идентификатор 38950.501.460, състоящо се в следното: разделя се ПИ 38950.501.460, като се прилага регулацията за УПИ V-460 и VI-460, от кв.53 по плана на с.Костиево и се образуват нови имоти с идентификатори 38950.501.482 и 38950.501.483.

Новите имоти се нанасят и записват в кадастралната карта и кадастралните регистри, както следва:

-38950.501.482 (VI-460) с площ 1 203 кв.м. - с начин на трайно ползване "ниско застрояване (до 10м)"- собственост на наследници на К.М.Б. и М.К.Б. без документ за собственост

- 38950.501.483 (V-460) с площ 1 030 кв.м.- с начин на трайно ползване "ниско застрояване (до 10м)"- собственост на А.Д.Д. и Ц.А.Д. -Н.А. №16/23.04.2007г., том 34, peг. №10207, дело 78881

Сграда 38950.501.460.1 се преномерира и получава идентификатор 38950.501.482.1.

Описано в заповедта е, че изменението е във връзка със заявление вх.№ 94-1480/11.02.2009 г. от Ц.А.Д., с приложени към него геодезическо заснемане от лицензираното лице инж. В.П., акт за непълноти и грешки, протокол за трасирани граници, Н.А. №16/23.04.2007г., том 34, peг. №10207, дело 78881/07, копие от регулационен план, заповед за изменение на регулацията.

Описаните в заповедта документи са приложени по преписката.

Приложено в хода на съдебното производство за послужване е адм. дело № 1040/2009 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VІ с.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1 ЗКИР в приложимата редакция измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Върху процесната заповед е отразено, че М.Р.  е запознат със съдържанието на заповедта на 20.03.2009 г., поради което срокът за обжалването съгласно чл. 54, ал.2 вр. с чл. 149, ал.1 АПК, е 14-дневен и е изтекъл на 03.04.2009 г.–работен ден (петък). Върху заповедта е отразено, че подписите са положени пред служител в СГКК-Пловдив. С това е спазена административната процедура по издаване и съобщаване на заповедта.

В случая жалбата е подадена едва на 18.03.2019 г. Тъй като срокът за обжалване е преклузивен и с неговото изтичане се прекратява самото субективно право на жалба, възможността на засегнатата страна да сезира съд за разрешаване на възникналия спор по законосъобразността на оспорения административен акт, както и възможността на съда да разгледа подобен спор и да постанови решение. Спазването на срока за обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всяка жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно, съответно нейната липса обуславя задължението на съда да прекрати образуваното съдебно производство.

Обстоятелството, че е последвало оттегляне на подписа от М.Р., което е отразено и върху заповедта, е правно ирелевантно, доколкото жалбоподателят вече е посочил, че е бил запознат със съдържанието на процесната заповед, съответно оспорената заповед му е била недлежно съобщена и същият е имал възможността да депозира жалба в преклузивния 14-дневен срок, който тече от момента на уведомяването на М.Р..

Поради изложеното съдът намира, че жалбата на М.Р.Р.  против Заповед №КД-14-16-181/11.03.2009 год. е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството на делото да бъде прекратено в тази му част.

Проверката за нищожност, съгласно чл. 168, ал.2 от АПК се извършва служебно от съда, дори когато няма искане за това от някоя от страните. В жалбата, обаче, се съдържа изрично искане за обявяването на нищожността й.

С оглед разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което са налице предпоставките за допустимост на подадената жалба относно искането за обявяване на нейната нищожност. Следва да се отбележи, че с представеното по делото Определение № 1909 от 16.09.2009 г. по адм. дело №1040/2009 г. на Административен съд Пловдив, в сила, считано от 19.10.2010 г.,  производството по делото, по жалба на М.Р. срещу оспорената и в настоящето производство Заповед №КД-14-16-181/11.03.2009 год. е прекратено на основание чл. 158, ал.3 от АПК и чл. 160 от АПК, без жалбата да е разгледана по същество, поради което и оспорването й с искане за обявяването й за нищожна е допустимо.

Съдът намира за неоснователни  възраженията на жалбоподателя за обявавяване на нищожност на обжалваната заповед с доводи, че за заявителя не е налице правен интерес да иска изменение на действащата кадастрална карта на с. Костиево. В случаят заявителят Ц.Д. се легитимира с НА № 16/23.04.2007 г., том 34, рег. 10270, дело 78881/07.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗКИР, в приложимата редакция, изменението на кадастралните карти и кадастралните регистри се извършва по молба на заинтересованите лица. Действително по аргумент от посочената разпоредба, както и от нормата на чл. 27, ал.2, т.5 от АПК, наличието на правен интерес за заявителя е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на направеното искане. Изхождайки от легалната дефиниция по §1, т.13 от ДР на ЗКИР, определяща заинтересованите лица, на които се съобщава заповедта по чл. 54 от ЗКИР, а именно собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението, може да се направи извод, че правният интерес да се иска изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър се основава на принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот, за който се иска изменението. Следователно доказването на титулярството на правото на собственост е необходимото и достатъчно процесуално условие за да се счита, че производство е инициирано от заинтересовано лице по см. на чл. 53 от ЗКИР.

След като не се оспорва обстоятелството, че Ц.Д. се легитимира като собственик на УПИ V-460 от кв. 53 по плана на с. Костиево, община Марица, обл. Пловдив, с площ 1030 кв.м. с редовен от външна страна документ - титул за собственост, удостоверяващ придобиването и принадлежността на правото на собственост, за заявителката е налице правен интерес. Установената материалноправна легитимация на заявителката обуславя и процесуалната такава да иска изменение на КК и КР по реда на чл. 53 и сл. от ЗКИР. Да се приеме противното би означавало лицето да бъде лишено от процесуална възможност да защити правата си от евентуално неправилно вписване на данните досежно собствеността в кадастралния регистър.

По принцип нищожността на един административен акт е порок, който е толкова тежък, че прави абсолютно невъзможно санирането му.

На първо място, като безспорен критерии за нищожност в практиката и теорията е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган е онзи кръг от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Актовете и действията на административните органи извън този кръг са винаги нищожни и не пораждат правни последици.

В разглеждания случай обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗКИР, в приложимата редакция,  измененията в кадастралната карта по чл. 53 се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Със заповед рег. № 300-152 от 29.10.2003 г. на основание чл. 11, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл. 54, ал.1 ЗКИР изпълнителният директор на АГКК делегира на началниците на службите по кадастъра правомощията за издаване на заповеди по чл. 54, ал.1 ЗКИР за одобряване, измененията в КК и КР в териториите на съответните области.

На следващо място, нищожност на административен акт, съгласно практиката на ВАС, е налице, когато стабилен административен акт, от който добросъвестно са придобити права, се оттегля от неговия автор или се отменя от по-горестоящия административен орган. В разглеждания казус е очевидно, че липсва такава хипотеза, която би предопределила нищожността на акта.

Основание за обявяване на нищожност представлява и установяване на обстоятелството, че административен акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в настоящия спор също не се установява.

На последно място, като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта, до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт - липса на волеизявление; пълна липса на всякакви мотиви /и в заповедта и в съдържащата се към нея административна преписка/; устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма.

В допълнение следва да се посочи, че законосъобразността на заповедта се преценява според фактите и обстоятелствата с приложимите норми към момента на издаването й, като приоритет имат фактическите основания за издаване на административния акт.

В заповедта е описано правното основание за издаването й, посочено е, че се издава във връзка със заявлението на Ц.Д. и приложените към него документи и материали, в които подробно са описани фактическите основания за издаването на заповедта – геодезическо заснемане от лицензирано лице, акт за непълноти и грешки, протокол за трасирани граници, НА № 16/23.04.2007 г., том 34, рег. 10270, дело 78881, копие от регулационен план, заповед за изменение на регулацията. Съгласно практиката на ВАС и тълкувателно решение № 3/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпътстващи документи, още повече, че в настоящия случай те са посочени конкретно. Фактическите основания за издаването на процесната заповед се намират в материалите към административната преписка. От тях се установява, че след извършен оглед на място и геодезически измервания е установено, че в КК на с. Костиево не е отразена границата между УПИ V-460 и УПИ VI-460.  Установено е също, че обектите на кадастъра в засегнатия ПИ 501.460 са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта и тези обекти не съответстват на графичното им отражение в КК. В съдебната фаза жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборват верността на тези изводи. С оглед на което са неоснователни и недоказани възраженията, че заповедта е издадена при неправилно установяване за релевантните факти и обстоятелства.

Административният орган е посочил правното основание за издаването на обжалваната заповед-чл. 53, ал.1, т. 1 и 54, ал. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 53, ал.1 от ЗКИР в приложимата редакция одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят: 1. когато съдържат непълноти или грешки. Съгласно ал.2 и ал.3 от посочената разпоредба непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 се установяват на самото място от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици.

Съгласно легалната дефиниция дадена в пар.1, т.10 от Наредба № 3/28.04.2005 г., "Непълноти и грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние. Следователно това са онези обективни несъответствия между фактическото положение на място и отразеното в КП към датата на одобряването му, въз основа на който е изработена КК, когато те не са отразени в процеса на създаване на КК при спазване направилата за изработването й.

 Наред с горното административния съд и административния орган нямат правомощия да разрешат  спор за собственост.

Съобразявайки изложените мотиви, съдът намира за неоснователни и недоказани релевираните от жалбоподателя доводи, касаещи нищожността на Заповед №КД-14-16-181/11.03.2009 год., поради което жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част.

Останалите сочени в жалбата доводи и възражения касаят нейната материална незаконосъобразност, които не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорения акт е постановен съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон, поради което същия следва да бъде оставен в сила, а жалбата да се отхвърли като неоснователна в частта, в която се иска обявяване на нищожност на оспорената заповед.

Предвид изхода на производството и претенциите за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, то същите следва да бъдат уважени, като му  бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв., представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар, съгласно представен списък и платежно нареждане.

Водим от гореизложените съображения, и на основание чл. 159, т.5 от АПК и чл. 172, ал.2, АПК настоящият състав на  съда

 

Р       Е        Ш       И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: *** против Заповед №КД-14-16-181/11.03.2009год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, В ЧАСТТА, в която се иска отмяната й като незаконосъобразна, поради просрочие и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 799/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: *** против Заповед №КД-14-16-181/11.03.2009 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, В ЧАСТТА, в която се иска обявяването й за нищожна.

ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър-Пловдив разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева. Препис от акта да бъде изпратен на страните.                          

Решението може да бъде  обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Решението, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, има характер на определение и може да бъде оспорено от страните с частна жалба в 07-дневен срок от съобщаването   пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

                                                                                

 

СЪДИЯ;