№ 788
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203869 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 416, ал. 6 от КТ, във вр. с чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б” ЕООД – гр. Бургас, представлявано от
Д.П., против Наказателно постановление № 02-0003581/10.08.2021 г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500
лева за извършено административно нарушение на чл. 7 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/. В жалбата са релевирани
оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление –
немотивирано при липса на описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и съставяне на АУАН без преводач. Оспорва се
правилността на постановлението с твърдение, че се касае за хипотеза на чл.
121а, ал. 2, т. 1 от КТ, при която работниците са били изпращани за
предоставяне на услуги, за което няма изискване за допълнително писмено
споразумение по чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, а не са били командировани.
Алтернативно са изложени аргументи за липса на обществена опасност и в
тази връзка маловажност на случая. Претендира се отмяна на атакуваното
1
постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна
изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, излагайки доводи за съставомерност и доказаност на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Постъпили са писмени бележки, съдържими същите оплаквания по
въззивната жалба.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
„Б” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, е работодател по смисъла на §1, т. 1
от ДР на КТ. Същият има договор с белгийската фирма „С“ – ползвател на
услугите му по предоставяне на работници с месторабота в Б.. Месечното
трудово възнаграждение на предоставяните работници, като сбор от 8-9 евро
на час, транспортни разходи и разход за наем, се заплаща от българския
работодател.
По силата на безсрочен Трудов договор № 043/22.03.2021 г., сключен на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, дружеството е встъпило в трудово-правни
отношения с А.Ю.М., изпълняваща длъжността „машинен оператор,
пералня/перачница” в отдел Бургас „Б” ЕООД и месторабота Бургас, с
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, считано от 23.03.2021
г.
На 23.03.2021 г. Мюстеджеб е постъпила на работа при ползвателя на
услугата „С“ в Б. за сметка и под ръководството на българския си
работодател. Във връзка с това изменение на ТПО в рамките на
предоставяните услуги, българският работодател не е сключил с работничката
допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото между
тях трудово правоотношение по Трудов договор № 043/22.03.2021 г. относно
характера и мястото на работата, времетраене на командироването, размера
2
на основното и на допълнителните трудови възнаграждения, условията за
полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им,
продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната,
междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните
празници в приемащата държава, размера на платения годишен отпуск,
условията за жилищно настаняване, вида на транспортните средства и
маршрута.
Гореизложените обстоятелства са установени при проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Бургас, извършена на 18.05.2021 г. на място в офис на „Б” ЕООД и
документално на 09-10.06.2021 г., след изискване на основание чл. 402, ал. 1,
т. 2 от КТ на документи и писмени обяснения от работодателя. Констатацията
от проверката е обективирана в Протокол № ПР 2115984/06.07.2021 г., в т. 1
от който на дружеството-жалбоподател е дадено задължително предписание
при командироването на работници и служители в Кралство Б. да уговаря с
допълнително писмено споразумение изменението на съществуващото
трудово правоотношение за срока на командироването, съгласно чл. 2, ал. 1
от НУРКИРСРПУ.
На същата дата – 06.07.2021 г., на дружеството-жалбоподател е
съставен АУАН № 02-0003581 за нарушение на чл. 7 от НУРКИРСРПУ – за
това, че в качеството си на работодател, към 23.03.2021 г. е допуснал
командироване с цел полагане на труд в Кралство Б. на лицето А.Ю.М., без да
е сключил допълнително споразумение с работника по чл. 2, ал. 1 от
НУРКИРСРПУ, съдържащо данни, регламентирани в чл. 2, ал. 2 от същата
наредба. АУАН е съставен и връчен срещу подпис на управителя на
дружеството Д.П. – гражданин на Б.. Вписано е в акта, че ще бъдат подадени
възражения в законовия срок.
Констатациите по акта се потвърждават от разпитаните по делото
свидетели Кр. П. Г. и Люб. Б. в. – служителите на Д „ИТ“ – Бургас,
осъществили проверката и участвали в съставянето на АУАН. Същите
изнасят данни, че преди подписване на акта, съдържанието му и това на
констативния протокол са били преведени на Д.П. от осигурен лично от него
преводач.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно
3
постановление, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба.
Наказващият орган е обосновал нарушението въз основа на трудовото досие
на работничката и писмените обяснения на осн. чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ на
Д.П.. Санкционирал е дружеството-работодател на основание чл. 414, ал. 1 от
КТ с имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
11.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 18.08.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.
Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на
основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34
от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП
съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника. Възпроизведен е
не само текстът на чл. 7, вр. чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, но е посочено и
конкретното бездействие на нарушителя и са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Така описаното нарушение дава възможност
на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере
точните правни рамки на обвинението за нарушение на трудовото
законодателство. В този смисъл, несъстоятелно е оплакването, че НП е
немотивирано и не съдържа изискуемите по закон реквизити.
АУАН е подписан от нарушителя след запознаване със съдържанието
му посредством лично осигурен преводач. В съдебната практика е прието, че
смисълът на подписа на нарушителя е последният да бъде запознат със
съдържанието на акта и за извършеното нарушение, тъй като
4
санкционираното лице има правото да се защити още в момента на съставяне
на акта, преди налагането на наказание. Точно поради това, законодателят,
като гаранция за законосъобразно предявяване на акта, изисква той да бъде
съставен в присъствие на нарушителя, което в случая е така и дори е вписано
възражението му. Липсата на подпис на преводача не води до
недействителност на съставения АУАН на процесуално основание. В тази
връзка съдът не намери основание да кредитира оплакванията за нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат на
описаното в НП деяние по чл. 7 от НУРКИРСРПУ, изразяващо се в допускане
на командироване на работник без сключено допълнително писмено
споразумение, по който начин жалбоподателят е реализирал състава на
административно нарушение във връзка със задължението му по чл. 2, ал. 1 от
НУРКИРСРПУ като български работодател в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1
КТ да уговори с работника с допълнително писмено споразумение изменение
на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на
командироването. Според чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, командироване на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице,
когато български работодател командирова работник или служител на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, за своя сметка и
под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и
ползвателя на услугите. В случая, от писмените доказателства и най-вече от
писмените обяснения на представителя на дружеството-жалбоподател се
установяват всички тези кумулативни предпоставки за осъществено от негова
страна командироване на работник в рамките на предоставяне на услуги – „Б”
ЕООД – гр. Бургас е български работодател, който предоставя свой работник
по ТПО – лицето А.Ю.М., да изпълнява сходна или същата работа на
територията на друга държава – Б., която е членка на ЕС, за своя сметка и под
свое ръководство – българският работодател изплаща трудовото
възнаграждение, наем и транспортни разходи, въз основа на договор, сключен
между работодателя и ползвателя на услугите „С“. Съгласно чл. 402 от КТ,
контролните органи имат право да изискват от работодателя обяснения,
сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени
копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Представеното от
работодателя писмено обяснение е именно такъв документ по смисъла на чл.
5
402 от КТ и представлява годно доказателство за удостоверените в него
обстоятелства.
Съдът не приема предложената от жалбоподателя теза, че се касае за
„изпращане“ на работник, а не за „командироване“, при която в чл. 2, ал. 1 от
НУРКИРСРПУ няма изискване за сключване на допълнително писмено
споразумение, изменящо условията на съществуващото ТПО. Чл. 121, ал. 2, т.
1 от КТ регламентира наличие на хипотеза на „изпращане“ на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги, когато регистрирано по
българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа,
изпраща работник или служител в предприятие-ползвател на територията на
друга държава – членка на Европейския съюз. Безспорно е, че
жалбоподателят не попада в тази хипотеза, тъй като се явява работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в случая не се
касае за регистрирано по българското законодателство предприятие. На
следващо място, основанието за сключването на Трудов договор №
043/22.03.2021 г. е чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е. трудово-правното отношение е
безсрочно, което не е равнозначно на осигуряване на временна работа по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ – „Срочен трудов договор се сключва за
изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности.“
Освен това, по аргумент от чл. 67, ал. 3 от КТ, трудовият договор за
неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок по
желание на работодателя. При така изяснената невъзможност на хипотеза на
„изпращане“ на работничката предвид фактическите обстоятелства по делото,
жалбоподателят, като работодател, е директен адресат на изискването на чл.
7, вр. чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ и за него е възникнало задължението да
сключи допълнително писмено споразумение за изменение на ТПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Процесният АУАН отговаря на всички законови изисквания за
съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е
представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН надлежни и
относими доказателства, от които да се установява противното, следва да се
приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление
административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението
6
на работодателя по чл. 7, вр. чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, е осъществено от
страна на „Б” ЕООД. Доказването на обстоятелства, дисквалифициращи
деянието като административно нарушение /такива, сочещи на правомерно и
съобразено с изискванията на КТ поведение на работодателя/ са в тежест на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Административно-наказателна отговорност на работодателя за
неизпълнение на разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е
регламентирана в нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ. За вмененото на
жалбоподателя нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда регламентира наказание имуществена санкция в
размер от 1 500 до 15 000 лева. Административно-наказващият орган е
наложил наказанието имуществена санкция 1 500 лева в минимален размер,
съобразен с предпоставките по чл. 27 от ЗАНН, като определеното наказание
се явява адекватно на извършеното и на тежестта на нарушението, и би било
достатъчно за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
По отношение приложението на института на чл. 415в от КТ следва да
се посочи следното:
Цитираната норма за маловажни случаи по КТ е специална по
отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата, за
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от 50 до 100 лева. Нормата изисква обективна възможност
да бъде отстранено нарушението и липса на вредни последици. За да е налице
регламентираната в цитираната разпоредба по-лека наказуемост, не е
достатъчна обаче хипотетичната възможност за незабавно отстраняване на
установеното по надлежния ред нарушение, а е необходимо да са взети
конкретни мерки, водещи до отстраняването му. В случая, липсват
доказателства работодателят да е изпълнил кумулативно всичките описани
предпоставки, за да се приложи нормата за маловажни случаи по КТ. Поради
това не е налице основание съдът да упражни правомощието си за изменение
на наказателното постановление с квалифициране на санкционираната
деятелност като маловажно нарушение.
7
Обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и предвид направено искане, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-
0003581/10.08.2021 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.
Бургас, с което на „Б” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
***, представлявано от управителя Д.П., на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 500 лева за административно нарушение на чл. 7 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл.
27е от НЗПП „Б” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя Д.П., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8