Р Е Ш Е Н И Е
35 03.04.2017г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и втори февруари 2016
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П З
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 326 20163
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността.
В исковата си молба Б.Т.К.,***, със съдебен адрес:***, офис 22, чрез адвокат П.П. от ПзАК, срещу Т.П.
***, сочи, че в началото на 1997г. ищецът решил да си закупи жилище в
гр.Панагюрище, срещнал се с ответника Т.Б., който го завел да огледа имота и
двамата се съгласили ищеца да закупи процесният недвижим имот за сумата от
6000,00лв. К. твърди, че след огледа е дал капаро на ответника в размер на
2000,00лв., а на 01.05.1997г. се срещнали отново за да сключат предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, понеже ищецът решил да ходи да
работи в чужбина. Взело се решение договорът да бъде сключен между ответника,
като продавач и покойната майка на ищеца К. -Т Д К. Сочи се, че е сключен
предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот, като в него е
посочена договорената цена от 6000,00лв. при капаро от 2000,00лв. Ищецът
твърди, че в деня на подписване на предварителния договор е заплатил още
4000,00лв. на ответника Б.. Сочи, че на 01.05.1997г. имотът му е бил предаден и
от средата на 1998г. ищецът живее в този имот, докато в средата на месец март
2016г. е останал неприятно изненадан, когато получил от Т.Б. покана ищецът да
освободи имота му.
Б.Т.К. моли съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Т.П.Б., че Б.Т.К. е собственик на недвижим имот с административен
адрес: гр.Панагюрище, ул.“П. Горанов“ № 17, с идентификатор *****.***.****,
представляващ първи етаж със самостоятелен вход от двуетажна жилищна сграда,
застроена на 66 кв.метра, ведно с лятна кухня на 36 кв.метра и ведно с ½
ид.част от дворно място с площ от 534 кв.метра, който имот е описан в нот.акт №
124, том 53, нот.дело № 528/1996г. по описа на Районен съд Панагюрище за
нотариалните дела, придобит чрез добросъвестно давностно владение по чл.79 ал.2
от Закона за собствеността, алтернативно чрез владение по чл.79, ал.1 от ЗС, в
продължение на 19 години.
Моли да му бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, които ще
установяват посочените в исковата молба факти и обстоятелства.
Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.
Представят писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът Т.П.Б., със съдебен
адрес: ***, сочи, че през 1996г. ответникът Б. е закупил от П.К.А. процесния
недвижим имот, като действително през 1997г. е сключен предварителен договор за
покупко- продажба на недвижим имот, по който обаче ищецът Б.Т.К. не е страна и
няма право да претендира правото на собственост върху него. Посочено е, че на Б. е отказано сключването на окончателен
договор, поради което предварителният договор е прекратен. Твърди, че видно от
представеното удостоверение за наследници, Т Д К, към датата на своята смърт-
07.11.2014г., като вдовица, и е оставила за свои наследници, освен ищеца Б.Т.К.,
още четирима души. Според ответника, след прекратяване на предварителния
договор за покупко- продажба на недвижим имот, Т Д К, в качеството си на
купувач, в продължение на 17 години е имала право, ако се е считала за изрядна
страна по договора, да предяви иск с правно основание чл.79 от ЗС, но не го е
направила. Същото е можело да направят и нейните наследници. Сочи, че Т.Б. от
закупуването на описания имот винаги го е владял, плащал е съответните данъци и
се е грижел за имота като добър стопанин, но за него това не е основно жилище.
Ответникът оспорва представеното копие от предварителния договор.
Моли да бъдат оставени без уважение исканията на ищеца Б.К.,
а предявения от него иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗС, счита за необоснован и недоказан.
Моли да му бъдат допуснати двама души свидетели при режим
на довеждане.
Представят писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът Б.Т.К. се явява лично и с
процесуалния си представител адвокат П.П. от Пазарджишка АК.
Ответникът Т.П.Б., редовно призован, не се явява. Вместо
него се явява процесуалният му представител адвокат Д.П. от Софийска АК.
По делото са разпитани свидетелите Н.К.Ш., Д.И.К., В.Д.Р.
и И.С.П..
По делото е приложен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 01.05.1997 г. между ответника Т.П.Б. и покойната майка на
ищеца – Т Д К.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 1586 от
07.11.2014 г., издадено от Община Панагюрище, въз основа на Акт за смърт № 225
от 02.11.2014 г. Т Д К е починала на 01.11.2014 г. в гр. Панагюрище, като е оставила
за свои наследници С. Т.К. – син, Д. Т.К. – син, ищеца Б.Т.К. – син, З.Т.К. –
дъщеря и А.Т.К. – дъщеря.
По делото е приложена Нотариална покана от Т.П.Б. от 08.03.2016 г.,
адресирана до ищеца Б.Т.К., от която се установява, че ответникът е поканил
ищеца да прекратят сключения между тях договор за наем на процесния недвижим
имот, находящ се в гр. Панагюрище, ул. „П. Горанов“ № 17, представляващ
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *****.***.****, ведно с първия етаж от
построената в него масивна двуетажна жилищна сграда и ведно с построените в
имота лятна кухня и гараж, като ответникът е поискал в едномесечен срок от
получаване на нотариалната покана имотът да бъде освободен.
По делото е приложено Удостоверение за постоянен адрес на Б.Т.К. изх. №
1083 от 31.05.2016 г., издадено от Община Панагюрище, от което е видно, че
ищецът е регистриран на ул. „П. Горанов“ № 17 в гр. Панагюрище като постоянен
адрес, считано от 13.12.2007 г.
Видно от приложените по делото отчитания на водомер № *********, издадени
от „В и К-П“ ЕООД гр. Панагюрище, абонатният номер се води на Т. К., считано от
2006 г.
По делото е приложена Приходна квитанция № ********** от 07.03.2016 г.,
издадена от Общинска администрация Панагюрище – Местни данъци и такси, от която
се констатира, че Т.П.Б. е заплатил дължими данък „Недвижим имот“ и такса „Битови
отпадъци“ в общ размер на 658,93 лв. за периода 31.10.2011 г. до 31.10.2016 г.
По делото е приложена скица на поземлен имот № 15-416439 от 24.08.2016 г.,
издадена от СГКК гр. Пазарджик, от която е видно, че ПИ с идентификатор *****.***.****,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно
ползване - ниско застрояване, има за собственици
А. К. А. и Т.П.Б.. От приложената по делото схема № 15-416472 от 24.08.2016 г.
на СГКК гр. Пазарджик се констатира, че процесният недвижим имот представлява
жилище, апартамент, на един етаж, с площ от 68,25 кв.м., със самостоятелен вход
и съответни съседи, регистриран като собственост на Т.П.Б., а от приложената по
делото скица на сграда № 15-416458 от 24.08.2016 г. на СГКК гр. Пазарджик, в
недвижимия имот е построена друг вид сграда за обитаване с площ от 37 кв.м., на
един етаж, със собственик Т.П.Б..
Видно от приложеното по делото Удостоверение за данъчна оценка изх. №
********** от 23.08.2016 г. е, че данъчната оценка на процесния недвижим имот
възлиза на 20 573,50 лв., като включва жилище с площ от 68,25 кв.м., лятна
кухня с площ от 37 кв.м. и недвижим имот с площ от 537 кв.м., като същият е в
съсобственост при квоти ½ идеална част за Т.Б. и трето за процеса лице.
По делото е приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86, том
І, н.д. № 181 от 1996 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните
дела, от който се установява, че Н.К.А. е продал на ответника Т.П.Б. първи етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м., който представлява
самостоятелен апартамент със самостоятелен вход, ведно с лятна кухня, застроена
на 36 кв.м. и ½ идеална част от дворно място с площ от 534 кв.м., за
което е отреден парцел ХІV-3329, в кв. 226 по тогава действащия план на гр.
Панагюрище, при съседи на цялото дворно място: С.И.С., З.Н., н-ци на В.Б., Г.С.
и улица.
От разпита на свидетеля Н.К.Ш., чиито показания съдът цени изцяло се
констатира, че през 1997 г. Б.К. е продал предишното си жилище и е помолил
свидетеля Ш. да прибере в касата си сумата, получена от продажбата, за да не са
парите в банка. През 1997 г., според свидетеля Ш., е изготвен предварителен
договор между Т.Б. и ищеца Б.К., като при продажбата е имало подготвен
предварителен договор и заедно с брат си и майка си, ищецът К. е занесъл парите
на ответника. Свидетелят изяснява, че
още преди сключване на предварителния договор за покупко-продажба, Б.К. се е
нанесъл в процесното жилище, като договорът е бил сключен в присъствието на
свидетеля. Ш. изяснява къде се намира процесният имот и какво представлява той.
От разпита на свидетеля Д.И.К., чиито показания съдът цени изцяло, се констатира,
че при преминаването му през гр. Панагюрище, свидетелят е спирал пред процесния
имот. Сочи че не е влизал в къщата, но същата е неугледна на външен вид, без да
може да прецени какво е вътрешното й състояние, тъй като пред къщата свидетелят
е престоявал 10-15 минути и след като се установявало, че в нея няма никой, си
е тръгвал. Сочи, че това се е случило през лятото на 2015 г., когато времето е
било много топло.
От показанията на свидетеля В.Д.Р., които съдът цени изцяло, се установява
че същият е пребивавал в гр. Панагюрище около 3-4 пъти, като най-напред през
2008г.е бил в близост до процесния недвижим имот и заедно с ответника Б. са
търсили момчето, което е следвало да му заплати наема за имота.
Съдът цени изцяло показанията на свидетеля И.С.П., който е съсед на
недвижимия имот. При разпита си свидетелят П. установява, че майката на ищеца Б.К.
му е съседка повече от 19-20 години. Сочи, че когато са придобили недвижимия
имот, покойната Т.К. е почерпила. Свидетелят разкрива историята на недвижимия
имот като сочи, че съседът му П. е притежавал процесния недвижим имот, а брат
му – горния етаж на жилищната сграда. Установява, че преди около 20 години Т.К.
се установила да живее на долния етаж – там, където понастоящем живее Б.К.,
заедно с брат си и съпругата си. Сочи, че къщата е измазана със сива боя, като
на горния етаж живее Н.Б., който поддържа горния етаж, а Б.К. – поддържа долния
етаж. Сочи, че не познава ответника Т.Б., когото никога не е виждал. Установява,
че е познавал първия собственик на недвижимия имот -К.Б., който е починал.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно-графологична експертиза, съгласно която върху предварителния договор,
сключен на 01.05.1997 г., са положили подписи Б.Т.К. и неговия брат Д. Т.К.. В
открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че след началната буква „Д“
братът на ищеца – Д. Т.К., изписва нечетивни елементи и нито един от тях не
прилича на другите. Вещото лице сочи, че на 15 подписа, положени от Д. К. за
снемане на сравнителен материал – няма никаква прилика помежду им.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че на 19.04.1996 г. ответникът Т.П.Б. е придобил посредством
покупко-продажба от П.К.А. процесния недвижим имот, представляващ ½
идеална част от дворно място с площ от 534 кв.м., ведно с първия етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда на 66 кв.м. и лятна кухня на 36 кв.м. Установи
се безспорно и категорично, че година по-късно – на 01.05.1997 г., Т.П.Б. е
сключил с майката на ищеца Б.К. – Т Д К, предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като е получил сумата от 6 000,00 лв. и се е задължил да
прехвърли недвижимия имот, в присъствието на самия ищец Б.Т.К. и на неговия
брат – Д. Т.К.. По делото се установи, че съдоговорителката на ответника Б. - Т
Д К, е починала през 2014 г.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че
ответникът Б. е придобил недвижимия имот, но същият никога не го е владял, не е
осъществявал фактически своето право на собственост и е непознат като
собственик на имота, тъй като след сключване на предварителния договор за
покупко-продажба, в недвижимия имот се е установила Т.К., заедно със своето
семейство, част от което е и синът й – ищецът Б.Т.К..
По делото се установи, че именно Б.Т.К. владее недвижимия имот. Същият
полага грижи за неговата поддръжка и заплаща всички режийни разноски за
недвижимия имот, като това се установи от факта, че абонатният номер по който
се заплаща потребената в недвижимия имот вода е с титуляр Т.К..
По делото се установи също, че Т.Б. е пребивавал в имота инцидентно, за да
търси Б.Т.К., но никога не го е намирал. Не се събраха каквито и да било
доказателства за това, че е съществувал сключен между страните по делото
договор за наем. Не се установи съществуването на задължение за заплащане на
наемната цена от страна на ищеца Б.Т.К., като не се констатира от никакви
събрани по делото доказателства, помежду им да е сключван какъвто и да било
наемен договор въз основа на който да се уреждат взаимоотношения между Б.Т.К. и
Т.П.Б..
По делото не се установиха каквито и да било действия, с които ответникът Т.П.Б.
да е предприемал действия, чрез които да отнеме владението на Б.Т.К., което
същият е реализирал както едновременно с майка си, така и на своето
самостоятелно основание след нейната смърт. Обратно, установи се, че още през
1997 г., след сключването на предварителния договор, покойната Т Д К и нейния
наследник Б.Т.К. са установили своето владение върху процесния недвижим имот и
са го осъществявали в продължение на 20 години спокойно, несмущавано, като са
своили недвижимия имот без някой да им оспорва владението.
Владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Владението по чл. 68 от ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като
своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти. Законодателят е установил оборимата презумпция в
полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно- субективния признак на владението /animus domini/-
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт
- обективния признак на владението/corpus/ - упражняване на фактическа власт
върху вещта.
Трайно установена практика на ВКС е, че ако
едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79
от Закона за собствеността срок, но е
починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците
да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност,
щом са продължили владението. Съдът приема, че придобилият владение върху недвижим имот въз основа на
предварителен договор за покупко-продажбата му, макар и да се ползва с някои
права на добросъвестния владелец по чл. 71 и чл.72 ЗС, не разполага с възможността да придобие
собствеността след изтичане на кратката давност, понеже предварителният договор не отговаря на изискването за нотариална
форма при прехвърляне собствеността върху недвижими имоти.
По делото безспорно се установи, че от 1997г. до смъртта си през 2014г. Т.К.
е своила имота, владяла го е със съзнанието на собственик повече от 16 години.
По делото безспорно се установи, че условията на
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС, а именно- да
е изтекъл предвидения в закона десетгодишен период на владеене, което не само
следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и
да било, са изпълнени по отношение на ищеца Б.К..
Съдът счита, че предявеният от Б.Т.К. срещу Т.П.Б. установителен иск по
смисъла на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 124, ал.1
от ГПК, е основателен и доказан и като такъв същият следва да бъде уважен. По
делото не се събраха доказателства Т.П.Б. да е осъществявал своето право на
собственост и да е владял недвижимия имот по какъвто и да било начин през
периода 01.05.1997 г. до датата на предявяване на исковата молба – 01.06.2016
г. Обратно, събраха се всички необходими доказателства за установяване на
фактическото владение върху недвижимия имот от страна на Б.Т.К. и покойната му
майка Т Д К с намерение да го своят.
Съдът счита, че не следва да приема за меродавен факта, че Т.П.Б. е внесъл
дължимите местни данъци и такси и това го прави отново собственик на недвижимия
имот. От представената по делото приходна квитанция се установи само и единствено,
че дължимите местни данъци и такси са заплатени от ответника едва през 2016 г.
Съдът счита, че следва да признае за установено по отношение на Т.П.Б., че Б.Т.К.
е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ:
Поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с административен адрес: гр.
Панагюрище, ул. „П. Горанов“ № 17, представляващ ½ (една втора) идеална
част от дворно място с площ от 537 кв.метра, ведно с първия етаж от построената в него двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, който етаж представлява жилище, апартамент с площ от 68,25
кв.м., със самостоятелен вход и за който е отреден идентификатор *****.***.****.1.1,
както и ведно с друг вид сграда за обитаване, построена в дворното място, за
която е отреден идентификатор *****.***.****.2 – на един етаж с площ от 37
кв.м., който имот е придобит от ищеца Б.Т.К. по давностно владение през периода
01.05.1997 г. до 01.06.2016 г., поради неговото постоянно, несмущавано и спокойно
владение върху недвижимия имот, съвместно с майката на ищеца -Т Д К.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника Т.П.Б. да заплати на ищеца Б.Т.К. сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1829,85лв., представляващи сбор от
държавна такса в размер на 828,26лв., ведно с такса банков превод на същата,
държавна такса за вписване на исковата молба в размер на 21,71лв., ведно с
банкова такса за превод на сумата, държавна такса в размер на 16,02лв.-за
издаване на 3бр. съдебни удостоверения,
ведно с банкова такса за превода, държавна такса за издаване на скици и такса
за банков превод в размер на 73,86лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
890,00лв.
Така мотивиран и на основание чл.124 от ГПК, във вр. с чл.77 и чл.79 от Закона
за собствеността, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
УВАЖАВА предявеният установителен иск от Б.Т.К., с ЕГН- **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 22, чрез адвокат П.П. от ПзАК, срещу Т.П.Б., с ЕГН-
**********,***, като признава за установено спрямо ответника Т.П.Б., че Б.Т.К. е
собственик на следния недвижим имот, а именно: ½ (една втора) идеална
част от поземлен имот с идентификатор *****.***.****, с административен адрес:
гр. Панагюрище, ул. „П. Горанов“ № 17, представляващ дворно място с площ от 537
кв.метра, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и с начин на
трайно ползване- ниско застрояване, ведно с първия етаж от построената в него двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, който етаж представлява самостоятелен обект в сграда-жилище,
апартамент, с площ от 68,25 кв.м., със самостоятелен вход и за който е отреден
идентификатор *****.***.****.1.1, както и ведно с друг вид сграда за обитаване,
построена в дворното място, за която е отреден идентификатор *****.***.****.2 –
на един етаж, с площ от 37 кв.м., придобити от ищеца Б.Т.К. по давностно
владение през периода 01.05.1997 г. до 01.06.2016 г., поради неговото
постоянно, несмущавано и спокойно владение върху недвижимия имот, съвместно с
майката на ищеца -Т Д К.
ОСЪЖДА Т.П.Б., с ЕГН- **********,***, да заплати на Б.Т.К., с ЕГН- **********,***,
сторените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 1829,85лв.(хиляда осемстотин двадесет и
девет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи сбор от държавна такса в
размер на 828,26лв.(осемстотин двадесет и осем лева и двадесет и шест
стотинки), ведно с такса банков превод на същата, държавна такса за вписване на
исковата молба в размер на 21,71лв.(двадесет и един лева и седемдесет и една
стотинки), ведно с банкова такса за превод на сумата, държавна такса в размер
на 16,02лв.(шестнадесет лева и две стотинки)-за издаване на 3бр. съдебни удостоверения, ведно с банкова
такса за превода, държавна такса за издаване на скици и такса за банков превод
в размер на 73,86лв.(седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки) и
адвокатско възнаграждение в размер на 890,00лв.(осемстотин и деветдесет лева).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението да страните, че решението е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: