Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.05.2017 г.
СГС, VІ-4 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа т. дело № 84 по описа за
2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „Д..Ф.С.А.” Анонимно АД, с която е предявен срещу „Ч.”
ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т.3 от Закон за промишления дизайн.
Твърди се от ищеца, че ответникът е извършил нарушение на право върху
регистриран множествен дизайн на Общността N ********* – 0001 – 0013 с наименование „Детски
колички” с приоритет от 16.03.2004 г., в резултат на което ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на 100 000 лв. Според ищеца през периода от
2007 г. до 2008 г. въпреки защитата на регистрирания дизайн на детска количка,
разпространявана от ищеца в търговската мрежа под името „Loola”, ответникът е
разпространявал в търговската мрежа на Република България детски колички от
друг производител, носещи наименованието „Форца”, които имат същия видим външен
вид, чрез копиране на съществени елементи на конструкцията, техническите и
естетическите характеристики / с визуална и функционална идентичност/, но
предлагана на значително по-ниски цени. В следствие предлагането на този
продукт продажбите на продукта на ищеца, извършвани в България постепенно
спаднали, като намаляването и спирането на продажбите са в причинно-следствена
връзка с продажбата на предлаганата от ищеца на пазара в България по-евтина
детска количка „Форца“. Сочи се, че е нарушено правото върху дизайн N ********* –
0001 /носещата част на шасито/, върху дизайн N ********* – 0002 /разположение на тласкащото рамо в сгънато положение/, върху дизайн N
********* – 0005 /центът на конструкцията от три
колела/,
върху дизайн N ********* – 0007 /система за сгъване/, върху дизайн N
********* – 0008 /кръстачка/, върху дизайн N
********* – 0009 /форма на колелата/ и върху
дизайн
N ********* – 0012 /форма на дръжките/. Поради
продажбата от ответника на детска количка „Форца“ ищецът претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, защото не са осъществени продажби на поне 280 броя
детски колички „Лола“. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 100 000
лв.
Ответникът е представил писмен отговор, с който иска с възражението, че
е сключил договор за внос на 280 бр. детска колича „Форца“ през 2006 г., към
който момент Република България не е била приета за член на ЕС, поради което не
е знаел и не е бил длъжен да знае за правата на ищеца върху множествения
дизайн. Детска количка „Форца“ е продавана на пазара в България през 2007 г. и
2008 г., а след това нов внос не е извършван на този продукт. Сочи се от
ответника, че детската количка „Форца“ няма нито визуална, нито функционална
идентичност с детска количка „Лола“, а общото впечатление, което двете детски колички
предизвикват у информирания потребител, е напълно различно, защото 12 от
тринадесетте броя дизайни в множествения дизайн на общността не нарушават
правата на ищеца.
Представени
са удостоверения за Регистриран множествен дизайн на Общността N
*********-0001-0013 с наименование
„Детски колички“ – 13 броя, описания на отделните елементи по заявление, от
които се установява, че ищецът от 27.05.2004 г. е притежател на правото върху
дизайн с регистрационен номер *********-0001;
с регистрационен номер *********-0002;
с регистрационен номер *********-0003;
с регистрационен номер *********-0004;
с регистрационен номер *********-0005;
с регистрационен номер *********-0006;
с регистрационен номер *********-0007; с регистрационен номер *********-0008; с регистрационен номер *********-0009; с регистрационен номер *********-00010; с регистрационен номер *********-0011; с регистрационен номер *********-0012; с регистрационен номер *********-0013.
Представена е декларация от ответника, в която е посочено, че няма да
произвежда, търгува и рекламира детска количка модел „Форца“ с дизайн,
идентичен с регистрирания дизайн на Общността N *********-0001-0003 и
конструкция, влизаща в обхвата на Европейски патент ЕP03746350.2.
Установява
се от заключението на СОЕ, изготвено от в.лице С., че през 2007 г. ответникът е
закупил от доставчика „А.“Лтд 280 бр. детска количка „Форца“, внесени в
България на 12.04.2007 г. Според в.лице през периода 2007 г. – 2008 г. са
продадени 150 бр.детска количка „ Loola” при цена
на дребно от 650 лв., а цената им на едро възлиза на 328 лв. Според в.лице, ако
ответникът не бе продавал детска количка „Форца“, продажбите на детска количка
„Loola”
биха довели до печалба от 230 416
лв. В обясненията от съд.заседание на 08.11.2016
г. в.лице сочи, че е налице спад с 80 % от продажбите на детска количка „ Loola”.
Установява
се от показанията на св.В., който е представител на ищеца в страната чрез ЕТ
„БВБ К.“, че в неговите три магазина в гр.София са продавани детскa количкa „Loola”, която е била предлагана на едро на търговски партньори
в останалите градове в страната. Първият внос на детска количка „Loola” е осъществен през 2004 г. и продажбите са били на добро ниво, но през 2006
– 2007 г. са започнали продажби на детска количка „Форца“, която е масова. Детска
количка „Форца“ са взели част от пазара на детска количка „Loola”, която през 2010 г. – 2011 г. свидетелят е спрял да
внася, защото вече е имала аналог на пазара. Още през 2007 г. се е усетил спад
в нейните продажби, който през 2008 г. е продължил да се увеличава. Клиентите
са търсели детски колички с характеристики на „Loola”, но са предпочитали да купуват „Форца“, която е с
около 3 пъти по-ниска цена. Детска количка „Loola” е по-реномирана и по-платежеспособни клиенти са били
ориентирани към нея. Според свидетеля и най-дребните детайли на детската
количка се преценят от клиентите, включително и кръстачката, която се намира
под или над багажника, защото компактността на сгъване е много важна, а
кръстачката е един от факторите, който влияе при избора на клиентите.
Установява
се от показанията на св.Арабаджиева, която е мениджър при ответника, че първият
внос на детски колички „Форца“ е от 2006 г., а аксесоари за тази детска количка
не са внасяни. Според свидетеля детска количка „Loola” е висок клас, а
детска количка „Форца“ е ориентирана към среден клас потребители и цената е
основният фактор за избора на детска количка. Пазарът на детски колички е
сегментиран и клиенти на ответника не са търсели детска количка „Loola”, която е висок клас и е по-скъпа. Кръстачката на
детската количка е детайл, който не впечатлява клиентите, защото е
позиционирана в ниската част на количката под багажника и не е видима. Не е
имало случай, при който клиент да иска да види кръстачката, която обаче има
значение за начина, по който се сгъва количката. За клиента има значение цената
и текстилната част на детската количка. След 2006 г. или 2007 г. детска количка
„Форца“ не е била внасяна.
Установява
се от заключението на комплексната СОЕ и от обясненията на в.лица, дадено в
съд.заседание на 16.03.2017 г., че през 2007 г. ответникът е продал 173 бр.
детска количка „Форца“, а през 2008 г. е продал 107 броя. По данни на ЕТ „БВБ К.
– В.В.“ детска количка „Loola” е
продавана при цена на едро от 431,25 лв. и при цена на дребно от 647 лв. – за
2007 г., а през 2008 г. продажбите са при цена на едро от 463,88 лв. и цена на
дребно от 696 лв. През 2007 г. вносителят на ищеца би реализирал приход от
93 264,30 лв. – при продажба на 173 бр.количка „Loola”, a приходът за 2008 г. от 107 бр.количка „Loola” би
бил в размер на 62043,95 лв. Печалбата на вносителят на ищеца от продажбата на
280 бр.детска количка „Loola”
за
двете години би възлизала на 37 646,66 лв. При рекламиране на детски колички „Loola” не се вижда процесната кръстачка, която не попада
сред кръга от елементи от количката, на които потребителят обръща внимание.
Тази кръстачка е необходим елемент –механизъм за осъществяване на
експлоатационното състояние на количката, както и на сгъването. Стойността на кръстачката
спрямо количката като цяло възлиза на 3 %, а приносът на кръстачката към
продажбите следва да се определи на около 17 %, която стойност представлява
ценовата тежест на този детайл.
Към
настоящето дело е приложено гр.дело N 2083/2008 г.
на СГС, по което е постановено решение на 07.01.2013 г., с което е признат за
установен фактът на извършено нарушение от ответника на правото на ищеца върху
регистриран дизайн на Общността N *********-0008
извършено през периода 2007 г. – 2008 г. чрез разпространение в търговската
мрежа на продукт, идентичен на този, защитен от дизайна, а в останалата част
искът е отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.57 ал.1, т.3 ЗПрД.
От представеното към исковата
молба удостоверение за Регистриран множествен дизайн на Общността N *********-0008 с наименование „Детски колички“ се
установява, че ищецът от 27.05.2004 г. е притежател на правото върху дизайн с
регистрационен номер *********-0001; върху
дизайн с регистрационен номер *********-0002; върху
дизайн с регистрационен номер *********-0003; върху
дизайн с регистрационен номер *********-0004; върху
дизайн с регистрационен номер *********-0005;
върху дизайн с регистрационен номер *********-0006; върху дизайн с регистрационен номер *********-0007; върху дизайн
с регистрационен номер *********-0008;
върху дизайн с регистрационен номер *********-0009; върху дизайн с регистрационен номер *********-00010; върху дизайн с регистрационен номер *********-0011; върху дизайн с регистрационен номер *********-0012 и върху дизайн с регистрационен номер *********-0013.
Установено е
от заключенията на съдебните експертизи по приложеното гр.дело N 2083/2008 г. на СГС, в което са участвали страните, че
продуктът, който е защитен от регистрирания множествен дизайн, включва 13
самостоятелни дизайна, обединени в подадена от ищеца множествена заявка. През
процесния период защитеният с множествения дизайн продукт е бил разпространяван
и предлаган за продажба от контрагента на ищеца ЕТ „БВБ К. – В.В.“ като
търговски продукт детска количка „Loola”.
Притежаването от ищеца на право върху промишлен
дизайн е първият елемент от сложния фактически състав на чл.57 ал.1, т.3 ЗПрД. В
качеството на притежател на правото върху дизайн ищецът
е активно легитимиран да води иска по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПрД за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили от нарушение на правото му.
Нормата на чл. 57 ЗПрД
предвижда, че всяко използване по чл. 19, ал. 2 в търговската дейност на регистриран
дизайн без съгласието на притежателя на правото върху дизайн съставлява
нарушение на правото върху дизайна. Между
страните по делото е водено гр.дело N 2083/2008 г.
на СГС, по което е постановено решение от 07.01.2013 г. /влязло в сила/, с
което е признат за установен фактът на извършено от ответника нарушение на
правото на ищеца върху регистриран дизайн на Общността N *********-008 през периода 2007 г. – 2008 г. чрез разпространение
в търговската мрежа на продукт, идентичен
на този, защитен от дизайна. Искът е отхвърлен в останалата част за нарушение
на правото върху дизайни с N-ра ********* - 001-007 и N-ра ********* -009-013. Постановеното
решение е влязло в сила, поради което на основание чл.298 ал.1 ГПК страните са
обвързани от формираната сила на присъдено нещо. Ето защо съдът на основание
чл.297 ГПК приема за установено, че ответникът през периода 2007 г. – 2008 г.
чрез разпространение в търговската мрежа на продукт, идентичен на този, защитен
от дизайна, е нарушил правото на ищеца върху регистриран дизайн на Общността N *********-008. Правото върху
този дизайн, което е нарушено от ответника, има за предмет „кръстачка“ на
детска количка и е визуално изобразена в представеното към исковата молба
извлечение от регистъра на дизайните / лист 93 по делото/.
В случая
нарушението на правото на ищеца върху промишлен
дизайн е извършено от ответника чрез осъществени от него продажби на
детска количка „Форца“, „кръстачката“ на която е идентична с кръстачката, която
като отделен детайл е предмет на защита от дизайн на Общността N *********-0008. Не се спори, че през процесния период ответникът в
нарушение на правото на ищеца върху дизайн N *********-0008 е продал общо 280 бр. детски колички „Форца“ /U315/, които притежават идентична „кръстачка“. Фактическото
обстоятелство на осъществени неправомерно от ответника 280 броя продажби на детска количка с имитация на
„кръстачката“ несъмнено води до неблагоприятни последици за имуществото
на носителя на правото на дизайн – ищеца. Тези неблагоприятни последици се е изразяват в обстоятелството,
че ответникът вследствие на нарушението е получил
приходи от продажбите на 280 бр.детска количка „Форца“, но правоимащият притежател
на правото върху дизайн не е получил никаква припадаща се част от прихода,
която да е съразмерна на ценовата тежест на имитирания детайл „кръстачка“.
Според съда
въз основа на осъществените от ответника 280 бр.продажби на детска количка
„Форца“ /U315/ като обективен факт не може
да се приеме за доказано по категоричен начин, че ищецът е пропуснал да продаде
280 бр. правомерно произведена детска количка „Loola” чрез своя
съконтрагент ЕТ „БВБ К. – В.В.“, който е разпространявал и предлагал на територията
на България защитения с дизайна продукт.
Детската количка като търговски продукт представлява съвкупност от
множество детайли, всеки от които е предмет на отделно право върху промишлен
дизайн. Да се приеме, че ищецът следва да бъде възмезден за цялата печалба от
продажбата на 280 бр.детска количка „Форца“, би означавало нарушението на
правото върху само един дизайн - N *********-0008,
да се приравни на нарушение на правата върху целия множествен дизайн, който
включва общо 13 дизайна /варианта/. В случая обаче със сила на присъдено нещо е
отречено ответникът да е нарушил правото върху останалите 12 самостоятелни дизайна,
които са включени в множествения дизайн и се използват при производството на
целия продукт – детска количка.
Следва
да се отбележи, че според обясненията на в.лице Я.- З. /експерт по индустриална
собственост/ дизайнът на процесната кръстачка не може да влияе на потенциални
купувачи, защото не се вижда в цялост /стр.6-та от заключението/. Освен това от
повторното заключение на тройната съдебна експертиза по промишлен дизайн / по
гр.дело N
2083/2008 г. на СГС/ се установява, че продаваната от ответника детска количка
„Форца“ в нейната цялост няма идентичен
видим външен вид освен детайла на долната
кръстачка. Ето защо съдът намира, че цялостното впечатление, което
предизвиква у информирания потребител детската
количка „Форца“, в която неправомерно се използва в нарушение на правото
на дизайн процесната кръстачка, се различава от цялостното впечатление, което
създава дизайнът на правомерно произвежданата детска количка „Loola”. Този извод на съда се базира не само на констатациите
на в.лица, но и на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът за нарушение
на правото върху останалите 12 дизайна /варианта/.
В този случай съдът намира, че не „кръстачката“
създава у информирания потребител цялостно впечатление от продукта, което го
мотивира да закупи детска количка „Форца“. От заключението на СОЕ, в която е
участвал и експерт по интелектуална собственост, обаче се установява, че
процесната кръстачка, защитена с дизайна, който е предмет на нарушение,
представлява необходим елемент – механизъм за осъществяване на експлоатационното
състояние на количката и за нейното сгъване, а в обясненията на в.лице Я.- З. в
съд.заседание на 16.03.2017 г. се сочи, че кръстачката е основен елемент,
защото детската количка не може да стои изправена без този детайл. Това
означава, че без неправомерното използване на тази кръстачка продаваната от
ответника в нарушение на правото на дизайн детска количка „Форца“ /U315/ не би могла да съществува като цялостен продукт, който
да се търгува на пазара. Посредством неправомерното
ползване на „кръстачката" детска количка „Форца“ /U315/ е съществувала като самостоятелен търговски продукт,
който през процесния период е бил предмет на осъществени от ответника 280
бр.продажби. Следователно налице е причинна връзка между нарушението на правото
на дизайн и част от получените от
ответника приходи от продажбите, от които ищецът в качеството на притежател на
правото на дизайн не получава никаква имуществена облага.
От
събраните по делото доказателства не може да се установи по несъмнен и
категоричен начин фактът, че ако не бе процесното нарушение на правото на
дизайн върху кръстачката, броят на продадените в страната детски колички от
съконтрагента на ищеца ЕТ „БВБ К. – В.В.“ би достигнал 280 продажби. Ответникът
извършва търговска дейност в страната чрез мрежа от 195 търговски обекта, а
съконтрагентът на ищеца, който е продавал правомерно в страната детска количка “Loola”, е разполагал през процесния период с три магазина в
гр.София и няма сигурни данни контрагентите му в страната да са повече от
няколко. Освен това детска количка “Loola” e
във високия ценови клас, а детската количка „Форца“ е в ниския /около три пъти
по-ниска цена/, а и от показанията на св.В. се установи, че
по-платежеспособните клиенти закупуват детска количка “Loola”, която е по-реномирана и с по-добър имидж. При тези
факти съдът намира за недоказано, че продажбата от ответника на 280 бр.детска
количка „Форца“ води като резултат и е в причинна връзка с осуетяване на
възможността да се продадат от ищеца 280 бр.детска количка „Loola”, предлагани през процесния период в страната от
неговия съконтрагент ЕТ „БВБ К. – В.В.“.
Следва да
се спомене, че в.лица и по двете СОЕ са проверили търговските книги не на
ищеца, а на неговия съконтрагент ЕТ „БВБ К. – В.В.“, поради което и
констатациите в техните заключения за нереализирани печалби не касаят
имуществената сфера на ищеца. По делото няма никакви данни за това каква
печалба се формира именно от ищеца при продажба на правомерно произведена и
предлагана на пазара 1 бр.детска количка „Loola”. От
заключенията на в.лица се установява пропуснатата печалба на ЕТ „БВБ К. – В.В.“,
но не този търговец е носител на нарушеното право на промишлен дизайн, поради
което показателите за неговите пропуснати печалби не могат да служат за
доказване на размера на претърпените от ищеца пропуснати ползи.
При тези
факти съдът намира, че размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да
бъде определен по реда на чл.57б, т.1 ЗПрД. С
оглед принципите за справедливост и за възпиращо и предупредително въздействие
върху нарушителя на правото върху дизайн и
на останалите членове на обществото съдът
намира, че размерът на обезщетението възлиза на 6000 лв. При определяне на този
размер съдът отчита обстоятелството, че нарушението е извършено от ответника,
който през процесния период е разполагал с над 190 магазина в цялата страна. До
пълния предявен размер от 100 000 лв. искът обаче е завишен, защото от
събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял
толкова значителни вреди от процесното нарушение. По делото е доказано, че само
един път е направен от ответника внос на детска количка „Форца“ - на 12.04.2007 г., както и че след процесния
период 2007 г. -2008 г. ответникът не е разпространявал в търговската си мрежа в
страната тази детска количка. Освен това се установи, че и след процесния
период правомерно произвежданата детска количка „Loola” е продавана в страната от контрагента на ищеца, който
е спрял да внася този продукт едва през 2011 г. Този факт сочи, че постепенният
отлив на потребителите от детска количка „Loola” не е поради извършените от ответника неправомерно
продажби през 2007-2008 г. на 280 бр. детска количка „Форца“. Освен това съдът
отчита и обстоятелството, че нарушението е в детайл, който е в съотношение 3 %
от стойността на цялата детска количка, както и че са продадени 280 броя детски
колички в цялата страна при брой раждания през процесния период по
статистически данни от около 75 000 на година, което не сочи на
значителност на нарушението, изразяващо се в 280 бр.продажби на детска количка
„Форца“.
При ценова тежест на детайла „кръстачка“ от 17
% от цялата цена на търговския продукт детска количка „Форца“ и посочена от
комплексната СОЕ пропусната печалба от ЕТ „БВБ К. – В.В.“ в размер на
37 646,66 лв., се получава стойност от 6399,93 лв. Тази сума обаче не показва действителната
стойност на претърпените от ищеца вреди, защото, както се спомена по-горе, няма
никакви данни за печалбата, която именно ищецът получава при продажба на 1 бр.
правомерно произведена детска количка „Loola”, а и освен това няма данни контрагентът на ищеца да
разполага с толкова развита търговска мрежа като тази на ответника. Размерът от
6000 лв. обаче ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото. Ответникът не
оспорва, че е продавал детска количка „Форца“ при цена от 195 лв., която е
около 3 пъти по-ниска от цената на правомерно продаваната детска количка „Loola”. При осъществени 280 бр.продажби на детска количка
„Форца“ получените от ищеца приходи
възлизат на около 55 000 -60 000 лв., но това е приход /без печалба/ от
продажбата на целия продукт, в който е включена процесната кръстачка, предмет
на нарушеното право върху дизайн. Размерът на обезщетението от 6000 лв.
отговаря на конкретните обстоятелства, свързани с нарушението.
С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
6000 лв., а за разликата до пълния предявен размер да се отхвърли.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.” ЕООД, ***, офис 7, да заплати на „Д..Ф.С.А.” Анонимно АД, ТР Анжер *********, N на управление 77В 138 по описа на търговския съд в
Анжер, Р.Ф., съд.адрес *** чрез адв.Т., на основание чл.57 ал.1, т.3 ЗПрД
сумата от 6 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди за нарушение на
правото върху регистриран дизайн на Общността N *********-0008, извършено през периода 2007 г. – 2008 г. чрез
разпространение в търговската мрежа на продукт, идентичен на този, защитен от
дизайн, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА „Д..Ф.С.А.” Анонимно АД, ТР Анжер
*********, N на управление 77В 138 по описа
на търговския съд в Анжер, Р.Ф., съд.адрес *** чрез адв.Т., да заплати на „Ч.”
ЕООД, ***, офис 7, съд.разноски от 5734 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: