№ 2749
гр. С, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МС
като разгледа докладваното от МС Гражданско дело № 20211110167071 по
описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 411 КЗ за сумата от 438,26 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470419202001236 по
имуществена застраховка „ Булстрад Каско Стандарт“ за вреди на лек автомобил
„[МОДЕЛ]“, с рег.№ [НОМЕР], причинени при ПТП на 09.01.2020 г., вследствие
виновно, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
била застрахована от ответника по застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие -
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение
чрез заплащане на извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер
на 7097,27 лв. и са сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, поради което
спрямо него в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на горепосочената сума за
заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, като е извършил
частично плащане до размера от 6684,01 лв., поради което е останал задължен за
остатъка в размер на исковата сума.
1
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по размер. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е
застраховал гражданската отговорност на водача на МПС, за който се твърди да е
причинил вредите. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е получил покана за
доброволно изпълнение. С отговора на исковата молба се оспорва размерът на
причинените вреди, като се твърди, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря
на действително претърпените вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято отговорност
е застрахована от ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че всички обезщетени от него вреди са в
причинна връзка с ПТП от 09.01.2020 г. и размера на вредите. При установяване на
посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Безспорни между страните по делото са част от правопораждащите факти,
включени във фактическия състав на съдебно предявеното регресно вземане на ищеца,
а именно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за л.а.
„[МОДЕЛ]“, с рег.№ [НОМЕР], извършено от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение по щета с № 470419202001236 в размер на 7097,27 лв. за вреди,
причинени на застрахования автомобил при настъпило в срока на застрахователното
покритие на договора събитие – ПТП на 09.01.2020 г., които са в причинна връзка с
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
заплащането от ответника на сумата от 6684,01 лв. по процесната щета, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано / така
определение от 19.02.2022 по делото/.
С оглед възраженията на ответника съдът приема, че спорен по делото е
размерът на вредите, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
действителната стойност на вредите. Предвид изложеното следва да бъдат обсъдени
доказателствата относно фактите, които имат значение за размера на регресното
2
вземане на ищеца. Съобразно непротиворечивата съдебна практика, постановена от
ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката ( в този смисъл, напр., решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012
г. на ВКС, II т.о., решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I т.о.,
решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т.о.).
Съдът намира, че извършеното плащане на застрахователното обезщетение от
ищцовото дружество е валидно и е основание за суброгиране на ищеца в правата на
увредения.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „[МОДЕЛ]“, с рег.№
[НОМЕР], определена на база средни пазарни цени към датата на настъпването на
ПТП, възлиза на 6678,05 лв.
Следователно, от съдебно-автотехническата експертиза се установява стойност
на ремонта по средни пазарни цени към датата на настъпване на вредите, възлизаща на
6678,05 лв., до който размер за ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника,
вкл. и за разноските за определянето му, чиято дължимост ответникът не оспорва, по-
конкретно в претендирания размер от 25 лв., или общо за сумата от 6703,05 лв.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че ответникът е изплатил сумата от
6684,01 лв. по процесната щета, поради което е останал задължен за остатъка в размер
на 19,04 лв., която сума представлява разликата между действително причинените
вреди, за които отговаря и погасената от него част от това задължение.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 411 КЗ е основателен и следва да
бъде уважен до посочения размер от 19,04 лв., като до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
Акцесорният характер на претенцията за законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 25.11.2021 г., до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски съответно на уважената част от иска в размер на 26,50 лв. за
3
заплатена държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника съразмерно с отхвърлената част от
иска следва да се присъди сумата от 95,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ДЗ“ АД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „ ХХХХ“ ХХХ, да заплати на [ФИРМА], ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр. С, пл. " П" ХХХХ, на основание чл. 411 КЗ сумата
от 19,04 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470419202001236 по имуществена застраховка „ Булстрад
Каско Стандарт“ за вреди на лек автомобил „[МОДЕЛ]“, с рег.№ [НОМЕР], причинени
при ПТП на 09.01.2020 г., вследствие виновно, противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по застраховка
„ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 25.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 26,50 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 411 КЗ за
разликата над сумата от 19,04 лева до пълния предявен размер от 438,26 лева.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на
управление: гр. С, пл. " П" ХХХХ, за заплати на „ ДЗ“ АД, ЕИК ХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „ ХХХХ“ ХХХ, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 95,66 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4