РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Кюстендил, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20251500500289 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№6232/30.05.2025г., подадена от И.
Й. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Д., ул.„******“ №*, чрез
пълномощника му адв.Й. Г. от АК-Кюстендил, насочена срещу решение
рег.№271/22.05.2025г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.
№20241510102715 по описа за 2024г. на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Районен съд-Дупница е допуснал до делба
ПИ с идент. №68789.29.439 по КК на гр.Д., с площ 814 кв.м., при съседи: ПИ с
№№438,493,440,420, ведно с построената в него сграда с идетн. №1, с площ 99 кв.м.
на 1 етаж, при квоти: за И. Й. Б. - 1/4 ид.ч., за В. К. Б. и Д. И. Б. – 3/4 ид.ч. общо.
Решението се обжалва в частта, в която е допуснато извършването на съдебна
делба между страните по отношение на поземления имот с идентификатор
№68789.28.439 по КККР на гр.Д., с площ от 814 кв.м. Сочи се, че въпросният имот е
бил включен в делбената маса по искане на ответниците в хипотезата на чл.341 ал.2 от
ГПК, срещу което ищецът, жалбоподател в настоящото производство възразил. Счита
се, че преценката на районния съд за допустимост и основателност на иска за делба на
поземления имот е незаконосъобразна. Изтъква се, че по делото е било установено, че
в имота се намира друга сграда – едноетажна жилищна сграда, която е собственост на
ищеца и неговата съпруга в режим на СИО и не е предмет на иска за делба. Този факт,
1
според жалбоподателя, би следвало да бъде съобразен от районния съд и да доведе до
отхвърляне на искането на ответниците за подялба на ПИ. Това оплакване се основава
на ППВС №4/64г., според което извършването на делба в съсобствен парцел, в който е
изградена постройка от съсобственик, както и в случаите, при които в съсобствен
парцел има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на собствениците на парцела, е недопустимо, каквато идентична теза се
твърди, че е била възприета и в ППВС №2/1982г. Поддържа се, че когато в съсобствен
дворищно-регулационен парцел, в който има изградени повече от една постройка, като
обекти на основното застрояване – жилищни сгради, собствеността на които не
принадлежи на всички съсобственици на парцела, възниква така наречената
хоризонтална етажна собственост, като урегулирания поземлен имот представлява
обща част, съгласно чл.38 от ЗС. Твърди се, че в този случай теренът се превръща в
обслужваща отделните обекти /сгради обща част и делбата му е недопустима, поради
предназначението му и поради разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС. Цитира се съдебна
практика, според която в посочената хипотеза съдебната делба следва да обхване
самостоятелните обекти – жилищните сгради, но не и дворното място, което
представлява обща част, обслужваща отделните сгради.
Моли се отмяна на решението в обжалваната част, а алтернативно –
обезсилване на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
РС-Дупница. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази
доводите и възраженията на страните, в рамките на своите правомощия, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.259 ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно
и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт намира следното:
Първоинстанционното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.
Атакуваният съдебен акт в обжалваната част, независимо от лаконичността на
фактическите и правни доводи, е правилен като краен резултат относно допускането
на имота до делба, но е неправилен в частта, относно квотите на съделителите, поради
което следва да бъде отчасти потвърден.
По фактическата обстановка, установена чрез събраните в хода на
първоинстанционното и въззивно производство писмени доказателствени средства,
страните не спорят и тя е следната:
2
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по договор за
покупко-продажба и давностно владение с №3, том II, дело №479/1981г. по описа на
Станкедимитровски районен съдия, Й. Н. Б., жител на гр.С. Д., е бил признат за
собственик на следния недвижим имот: имот извън регулацията, с площ от 700 кв.м.,
ведно с построената в него масивна жилищна сграда на 90 кв.м.
Не е спорно, че имотът е бил придобит по време на брака на признатото за
собственик лице – Й. Б., с М. Н. Б.. От брака си двамата са имали двама сина – ищеца
И. Б. и И. Б..
Страните не спорят, че придобития от Й. и М. Б.и поземлен имот и жилищна
сграда в него, понастоящем представляват съответно: 1/ поземлен имот с
идентификатор 68789.29.439 по КККР на гр.Д., одобрени със заповед №300-5-
56/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот
от 11.11.2024г., с адрес: гр.Д., ул.„******“ №**, с площ от 832 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване; ниско
застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ №68789.29.493, ПИ №68789.29.438, ПИ
№68789.29.420, ПИ №68789.29.440 и ПИ №68789.29.878 и 2/ сграда с идентификатор
68789.29.439.1 по КККР на гр.Дупница, одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г.
на изп.д. на АГКК, с адрес: гр.Д., ул.„*****“ №**, разположена в ПИ с идентификатор
68789.29.439, застроена площ от 99 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда еднофамилна.
Видно от представеното пред КнОС удостоверение за граждански брак, на
29.01.1984г. И. Б. е сключил граждански брак със С. В. Д., приела да носи след
сключване на брака фамилното име Б..
Не е спорно, че в поземления имот с идентификатор 68789.29.439 през 1986г.
(според данните, съдържащи се в удостоверение за търпимост №112/08.10.2009г.,
издадено от гл.архитект на Община Дупница) е изградена масивна жилищна сграда на
един етаж, със застроена площ от 58 кв.м. Тази сграда понастоящем представлява
сграда с идентификатор 68789.29.439.2 по КККР на гр.Д., одобрени със заповед №300-
5-56/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, с адрес: гр.Д., ул.„*********“ №**, разположена
в ПИ с идентификатор 68789.29.439, застроена площ от 58 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда еднофамилна. Страните не спорят, че въпросната
сграда е собственост на И. Б. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) със
съпругата му С. Б..
След смъртта на Й. Б. негови наследници по закон са преживялата му съпруга
М. Б. и двамата му сина – И. Б. и И. Б..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №189, том I, дело
№149 от 25.06.2007г. по описа на нотариус Д. Г. с рег.№*** по Регистъра на
Нотариалната камара с район на действие РС-Дупница, М.Б. е продала на своя син И.
Б. 1/2 ид.ч. от 1/ поземления имот с идентификатор 68789.29.439 и 2/ сграда с
идентификатор 68789.29.439.1.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот с №136, том II, дело
№311/2009г. по описа на нотариус С. С. с рег.№*** по Регистъра на Нотариалната
камара с район на действие РС-Дупница, И. Й. Б. е бил признат за собственик на
основание давностно владение, наследство и извършен строеж на: 1/ 1/4 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор 68789.29.439; 2/ 1/4 ид.ч. от сграда с идентификатор
68789.29.439.1 и 3/ на сграда с идентификатор 68789.29.439.2.
Видно от удостоверение за наследници с изх.№5209/29.10.2024г., издадено от
3
Община Дупница, М. Н. Б. е починала на **.**.****г. и е оставила наследници по
закон – двамата си синове. На 15.07.2024г. е починал И. Б., който е наследен от В. Б. –
съпруга и Д. Б. – син.
При тези данни, по предявения иск за делба на сграда с идентификатор
68789.29.439.1 и на включения в делбената маса, по реда на чл.341 ал.2 от ГПК по
искане на ответниците, поземлен имот с идентификатор 68789.29.439, ДнРС е приел за
доказано наличието на съсобственост между страните – И. Б., В. Б. и Д. Б. и е
допуснал извършването на съдебна делба помежду им както на поземления имот, така
и на сградата, при права 1/4 ид.ч. за И. Б. и 3/4 ид.ч. общо за В. Б. и Д. Б..
Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила по отношение
допускането на делба на сградата с идентификатор 68789.29.439.1 и по отношение на
правата на съделителите в съсобствеността върху този имот.
Въззивното обжалване касае допускането на делба на урегулирания поземлен
имот и е съсредоточено върху допустимостта на делбата на терена. Оспорва се и
доводът на съда, че този имот следва да се подели, тъй като по делото било доказано,
че „братът на ищеца го е придобил чрез покупко-продажба от майка си“.
Независимо, че горецитираният аргумент представлява единствен довод, с който
първоинстанционния съд е обосновал извода си за допустимост делбата на поземления
имот, доколкото въззивната инстанция е такава по същество и дейността й има за
предмет разрешаване на материалноправния спор, предметът на инстанционната
проверка не се изчерпва с преценка за правилността и изчерпателността на мотивите
на районния съд, тъй като въззивният съд дължи излагане на собствени мотиви.
С оглед оплакванията в жалбата и при прилагане на съответните материално
правни норми, за да обоснове извода си, че като краен резултат решението на ДнРС в
обжалваната му част, допускаща ПИ до делба, е правилно, настоящият съд съобразява
следното:
Съгласно чл.38 ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята представлява обща
част на всички собственици, а съгласно чл.38 ал.3 от ЗС, общите части не се делят.
Разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗС има предвид вертикална етажна собственост -
т. е. сграда с няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. В
съдебната практика правилата на чл.38 ал.1 и ал.3 от ЗС се прилагат и за т.нар.
„хоризонтална етажна собственост“, при която в съсобствено дворно място има две
или повече сгради с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното
място също представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са и
посочените във въззивната жалба ППВС №4/1964г. и ППВС №2/1982г.
В т.1 б.„д“ от ППВС №2/1982г. е прието, че е недопустима делбата на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, които са и
съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи се създава положение, сходно с
етажната собственост, при което теренът е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и
съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради.
Недопустимостта на делбата на съсобствения имот в тази хипотеза не е обусловена от
способа, чрез който съсобственикът е придобил индивидуална собственост върху
сградата - чрез реализиране на отстъпено право на строеж, чрез прехвърляне на
собственост върху вече построена сграда, по давност, чрез делба и пр. Цитираното
разрешение е основано на разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС и е приложимо при делба
4
между съсобствениците на самостоятелните обекти в режим на етажна собственост, но
не изключва възможността когато предмет на делбата е отделен обект в тази
собственост, да се допусне делба на припадащата се към този обект част от дворното
място.
В своята практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, Върховният
касационен съд е имал многократно поводи да посочи, че дворното място ще е обща
част само ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и
собствениците на терена.
Настоящият случай не е такъв. Първоначално дворното място е придобито от
наследодателите на страните, заедно с една от сградите – сграда с идентификатор
68789.29.439.1. В последствие ищецът по време на брака с неговата съпруга е изградил
в имота втора сграда - сграда с идентификатор 68789.29.439.2, и я е придобил по
давност – право, което не се оспорва от насрещната страна. В резултат, в поземления
имот, който след смъртта на Й. и М. Б. и извършеното разпореждане от М. Б. чрез
покупко-продажба в полза на И. Б., е съсобствен между И. Б., В. Б. и Д. Б., има две
самостоятелни сгради – сграда с идентификатор 68789.29.439.1, собственост на същите
три лица в режим на съсобственост и сграда с идентификатор 68789.29.439.2,
собственост на И. Б. и съпругата му С. Б. в режим на СИО.
Изложеното налага извод, че не е налице пълно съвпадение между
съсобствениците на терена и собствениците на двете сгради, което изключва
възможността дворното място да се третира като обща част на етажна собственост
(хоризонтална) по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗС. Когато някой от съсобствениците на
терена не притежава отделен обект в съсобственото дворно място или обратното, не
може да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер и се е
трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите в режим на етажна
собственост. В тази хипотеза теренът остава в съсобственост между всички негови
съсобственици, при квоти, определени от придобивното им основание. Същевременно,
фактът, че в режим на СИО съпругата на ищеца е придобила идеални части от правото
на собственост върху една от самостоятелните сгради не може да доведе до придобИ.е
на право на собственост и върху терена.
Тук следва да се допълни, че чл.63 от ЗС предвижда възможност сграда или
самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно
от правото на собственост върху земята. Възможно е част от съсобствениците на
терена да не притежават обекти от етажната собственост. В този случай след
построяването на сградата-етажна собственост те не изгубват правото на собственост
върху терена или идеална част от него, защото съгласно чл.99 от ЗС правото на
собственост не се изгубва освен ако друг не го придобие. Притежателят на правото на
строеж придобива сградата или самостоятелен обект от нея, но той не придобива с
изграждането й право на собственост върху терена. Нормата на чл.40 от ЗС определя
начина на разпределение на дяловете на съсобствениците в общите части, но тя няма
отчуждително действие по отношение на собствениците на терена, които не
притежават обекти от етажната собственост. Щом собствеността върху сградата или
част от нея може да принадлежи на лица, различни от собствениците на терена, то
възможно е собственик на отделен обект от етажната собственост да не притежава
идеална част от терена. Именно такава е хипотезата в настоящия казус.
В случая, неучастващото в делбата лице – С. Б., която е съпруга на ищеца и
която съпритежава с него в режим на СИО една от сградите в имота, по силата на това
й право на собственост не е придобила право на собственост върху дворното място.
5
Последното може да е обща част на сградата, само доколкото принадлежи на всички
етажни собственици, при което, ако в него има сграда-индивидуална собственост,
теренът не е изгубил самостоятелния си характер и няма обслужващо сградата
значение, т. е. не представлява обща част. Дворното място е обща част по смисъла на
чл.38 ал.1 от ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните
собственици и собствениците на земята. Когато в дворното място съществува и сграда
в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен
собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и
разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като
мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект,
чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим.
Горната теза е застъпвана в редица решения на ВКС, ГК – решение №481 от
25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г., I г.о.; решение №59 от 12.03.2012г. по гр.д.
№911/2011г., II г.о.; решение №124 от 20.10.2014г. по гр.д.№2054/2014г., II г.о.; решение
№165 от 03.01.2017г. по гр.д.№98/2016г., I г.о.; решение №87 от 07.07.2011г. по гр.д.
№825/2010г., II г.о. и решение №476 от 7.03.2013г. по гр.д.№56/2012г., I г.о. С
посочените решения е дадено тълкуване, че застроен терен /урегулиран поземлен
имот/ е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен
обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва
построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелна сграда. Когато някой от съсобствениците в дворното място не
притежава отделна сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, делбата на съсобственото дворно място би била недопустима само когато
съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или
надстрояване при условията на чл.183 ал.4 от ЗУТ (хипотеза, която не е налице). В този
смисъл е и решение №137 от 29.11.2018г. на ВКС по гр.д.№4874/2017г., II г.о., ГК.
В случая имотът е застроен със съсобствената между страните едноетажна
жилищна сграда с площ от 99 кв.м. и с едноетажна жилищна сграда с площ от 58 кв.м.,
собственост на ищеца и съпругата му. При липсата на идентитет между собствениците
на двете сгради и на поземления имот, делбата на същия е допустима.
В решение №59 от 12.03.2012г. на ВКС по гр.д.№911/2011г., II г.о., ГК е
разгледана хипотеза, сходна на настоящия казус, при което е прието, че когато в
съсобствения поземлен имот има една сграда, която е също съсобствена между
собствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална собственост на
съделител, то т.1 б.„д“ от ППВС №2/1982г. не намира приложение и е допустимо да се
извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда. Това е
така, защото в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния
си характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. че е станал обща
част.
Предвид изложеното, налага се извод, че в случая не е налице хипотеза на
недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения
урегулиран недвижим имот, който не се явява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС.
Въпросът дали теренът е поделим, според градоустройствените правила или не,
по конкретното дело ще бъде предмет на анализ във втората фаза на делбата.
За пълнота следва да се посочи, че в настоящия казус не е налице хипотезата,
при която във фазата по допускане на делбата ще трябва да се изследва дали от
дворното място могат да бъдат обособени два (или повече) самостоятелни УПИ, при
6
спазване изискванията на чл.19 от ЗУТ, дали може действащият ПУП да бъде изменен
така, щото всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен
обект, което да обуслови допустимостта на делбата. Тази хипотеза, при която съдът ще
е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по
чл.201 от ЗУТ във фазата по допускане на делбата, би била приложима, когато
дворното място има статут на обща част към хоризонтална етажна собственост и
поради това делбата му би била недопустима (искът ще подлежи на отхвърляне), освен
ако преди предявяване на иска е проведена процедурата по чл.201 от ЗУТ и делбения
УПИ е разделен на отделни урегулирани поземлени имоти, съобразно индивидуалната
собственост върху постройките в тях или същата процедура бъде проведена в първата
фаза на делбеното производство.
Поради изложеното първоинстанционното решение, в обжалваната му част, в
която ПИ е допуснат до делба, следва да се потвърди. Участниците в делбата са
страните по делото, между които с влязлото в сила решение е допусната делбата на
едноетажната жилищна сграда.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания във връзка с квотите в
съсобствеността, приети от ДнРС, за което жалбоподателят би имал правен интерес, с
оглед естеството на производството, но доколкото се касае за приложение на
императивни правни норми от Закона за наследството (чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1), уреждащи
правата на наследниците по закон и на тези от Семейния кодекс (чл.28), уреждащи
правата на съпрузите при прекратяване на СИО, с настоящото решение въззивният съд
намира за потребно да въведе яснота, че в рамките на притежаваните от В. Б. и Д. Б.
права от общо 3/4 ид.ч. (както е посочил ДнРС), В. Б. притежава 2/4 ид.ч., а Д. Б. – 1/4
ид.ч. Този извод произтича от обстоятелството, че придобитата от наследодателя им И.
Б. 1/2 ид.ч. от имота чрез покупко-продажба от неговата майка М. Б. е станало по
време на брака му с В. Б., поради което това имущество е станало СИО и със смъртта
на И. Б., довела до прекратяване на неделимата СИО, 1/2 ид.ч. от нея са останали в
патримонуима на ответницата, която в рамките на другата 1/2 от 1/2 е наследила
половината, т.е. 1/8 ид.ч. Към тези права, формиращи общо 3/8 ид.ч. следва да се
добавят и получените в наследство от И. Б. 1/2 ид.ч. от наследените от него 1/4 ид.ч. в
наследствения имот, т.е. още 1/8 ид.ч. Така правата на В. Б. са общо 4/8 ид.ч. или 2/4
ид.ч. Д. Б. е получил 1/8 ид.ч. от закупеното от баща му имущество и още толкова от
наследеното него, при което същият притежава общо 2/8 ид.ч. или 1/4 ид.ч.
Посоченото налага отмяна на решението в частта относно квотите на
съдилителите, при които е допусната делбата на терена и допускането му при права:
1/4 ид.ч. за И. Б.; 2/4 ид.ч. за В. Б. и 1/4 ид.ч. за Д. Б.. Общото посочване в
обжалваното решение на правата на ответниците по иска предполага, че в рамките на
същите квотите на двамата са равни, което не кореспондира на действителните им
права.
В частта, в която е допусната делбата на сградата, решението не е обжалвано и е
влязло в сила, включително и относно квотите на съделителите, които в
действителност са идентични с тези, които имат в ПИ.
Относно разноските:
С оглед неоснователността на жалбата (оплаквания относно квотите на
съсобствениците не са направени от жалбоподателя), на Ив.Б. не се следват разноски.
Въззиваемите не са претендирали такива.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№271/22.05.2025г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д.№20241510102715 по описа за 2024г. на същия съд, в частта, в която
до делба между И. Й. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Д., ул.„*******“
№**, В. К. Б., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Д., ул.„********“ №** и Д. И.
Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С., ул.„********“ №**, ет.*, ап.*, е
допуснат поземлен имот с идентификатор 68789.29.439 по КККР на гр.Д., одобрени
със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот от 11.11.2024г., с адрес: гр.Д., ул.„*******“ №**, с площ от
832 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване; ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ №68789.29.493, ПИ
№68789.29.438, ПИ №68789.29.420, ПИ №68789.29.440 и ПИ №68789.29.878.
ОТМЕНЯ решение рег.№271/22.05.2025г., постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д.№20241510102715 по описа за 2024г. на същия съд, в частта, в която
са определени квотите на съделителите, при които да бъде извършена делбата на
поземлен имот с идентификатор 68789.29.439 по КККР, а именно: за И. Й. Б. - 1/4
ид.ч., за В. К. Б. и Д. И. Б. – 3/4 ид.ч. общо, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Делбата на поземлен имот с идентификатор 68789.29.439 по КККР на
гр.Дупница, да се извърши при права: 1/4 ид.ч. за И. Й. Б.; 2/4 ид.ч. за В. К. Б. и 1/4
ид.ч. за Д. И. Б..
В останалата част, в която до делба между И. Й. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр.Д., ул.„*******“ №**, В. К. Б., с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр.Д., ул.„******“ №** и Д. И. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С.,
ул.„********“ №**, ет.*, ап.*, при права: 1/4 ид.ч. за И. Й. Б. и общо 3/4 ид.ч. за В. К.
Б. и Д. И. Б. е допуснат недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
68789.29.439.1 по КККР на гр.Дупница, одобрени със заповед №300-5-56/30.07.2004г.
на изп.д. на АГКК, с адрес: гр.Д., ул.„******“ №65, разположена в ПИ с
идентификатор 68789.29.439, застроена площ от 99 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда еднофамилна, решение рег.№271/22.05.2025г.,
постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№20241510102715 по описа за 2024г. на
същия съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9