№ 5109
гр. София, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110146193 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Д. М. Л., с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 394.53 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета
№ 000-5060-15-102140, изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени на 19.12.2015 г. в гр.
София от виновно и противоправно поведение на ответницата, чиято гражданска
отговорност била застрахована от ищеца и която управлявала МПС без свидетелство за
управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди, че е бил налице валидно сключен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите при него за лек автомобил л.а..
Излага, че в срока на договора – на 19.12.2015 г., в гр. София, ответницата при управление
на посочения автомобил поради неспазване на предимство реализирала ПТП с лек
автомобил л.а., като тя е управлявала МПС, без да притежава правоспособност за това.
Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № 000-5060-15-102140, по
която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 384.53 лв., за
което сторил ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата чрез адв. Георгиева – особен представител,
е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Твърди недоказаност въз
основа на представените писмени доказателства на механизма и характера на настъпилите
увреждания по автомобила. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32800/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед по чл. 410
ГПК.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./. Съгласно
посочената разпоредба застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало
моторното превозно средство без свидетелство за управление.
За основателността на иска с правно основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ в тежест на
ищеца е да докаже следните факти: наличие на валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при него, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие – покрит риск
по договора; че виновен за събитието е ответникът, управлявал застрахованото при ищеца
МПС без свидетелство за управление на МПС; че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията по
пострадалото от произшествието МПС в твърдения размер.
В случая с Определение № 7136/22.03.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: наличие на валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ищеца, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие – покрит риск
по договора; че ответникът е участник в ПТП, като е управлявал застрахованото при ищеца
МПС без свидетелство за управление на МПС; че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията по
пострадалото от произшествието МПС в твърдения размер.
Не е спорно по делото, а и се установява от Протокол за ПТП № 1600973, че
произшествието е настъпило в гр. София, между лек автомобил л.а., управляван от
ответницата, и лек автомобил л.а..
В Протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради неспазване
на предимство от лек автомобил „Мазда 626“. Макар протоколът да е съставен от орган на
полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179 ГПК по отношение на отразените в него обстоятелства, касаещи механизма на
настъпване на ПТП, тъй като тези обстоятелства не са непосредствено възприети от
длъжностното лице. Ето защо в тази част Протоколът за ПТП няма обвързваща материална
доказателствена сила, а следва да се цени наред с останалите доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред които е не
само Протоколът за ПТП, но и Уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и
на заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието без възражения от
страните, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, съдът
приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при следния механизъм:
лек автомобил „Мазда 626“ се е движил по ул. „Обиколна“ и на кръстовището с ул.
„Димитър Пешев“ поради неспазване на пътен знак „Б1“ – „Пропусни движещите се по пътя
с предимство“, водачът е реализирал ПТП с идващия от лявата му страна лек автомобил
„Пежо 206“. Ответницата не е ангажирала никакви доказателства за провеждане на
насрещно доказване по отношение на установените от посочената доказателствена
съвкупност причина и механизъм на ПТП.
Следователно ответницата е реализирала противоправно поведение, изразяващо се в
2
управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в частност – в нарушение на чл. 6, т. 1 вр. чл. 13, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй
като не е съобразила своето поведение с пътен знак, указващ й задължението да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по път с предимство.
Вината на ответницата се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
Настъпването на вреди по лек автомобил „Пежо 206“ се установява от Протокола за
ПТП и Описа-заключение по застрахователната преписка, преценени съвкупно.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза е видно, че всички
увреждания по лек автомобил „Пежо 206“, отразени в описа на застрахователя, от
техническа гледна точка са в причинна връзка с механизма на ПТП, като към датата на
застрахователното събитие размерът на щетите възлиза на 854.05 лв., т.е. изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение на увреденото лице е по-малко от действителния
размер на вредите.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен
начин се установява, че ответницата като неправоспособен водач на лек автомобил със
своето действие е осъществила деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетението за
нанесените от който имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от ищеца в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което и на основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ за него е възникнало
регресно вземане срещу делинквента-ответник.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на задължението.
Неоснователно е възражението в отговора за погасяване по давност на ищцовото
вземане. Константна е съдебната практика, че в случая приложима е общата 5-годишна
давност, като тя тече от момента на извършеното от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ плащане. В случая от представения към исковата молба РКО №
155 се установява, че ищецът е извършил плащане на увреденото лице на 12.01.2016 г.
Следователно погасителната давност за реализиране на регресното вземане на ищеца към
ответницата е започнала да тече на 12.01.2016 г. и не е изтекла към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2020 г.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер, като сумата от 394.53 лв. включва изплатеното застрахователно обезщетение от
384.53 лв. и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Върху посочената сума се дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2020
г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за исковото производство в общ размер на 725
лв., както следва: 25 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител на
ответницата, 300 лв. – депозит за вещо лице, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и за
заповедното производство – в общ размер на 75 лв., както следва: 25 лв. – държавна такса,
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Д. М. Л., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
3
адрес на управление: адрес, на основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ сумата от 394.53 лв. –
регресно вземане за изплатеното от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски по щета № 000-
5060-15-102140 за вредите по лек автомобил л.а., настъпили от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 19.12.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
22.07.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32800/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Д. М. Л., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
725 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 75 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4