РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500475 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивната жалба на непълнолетната З. Д. С.,
действаща със съгласието на своя баща и законен представител Д. С. С., чрез
пълномощника адв.Г., против решение №260074/16.07.2021 г. по гр.дело
№3/2021г. по описа на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
искът и против ЗК“Лев Инс“ АД над уважения размер от 30 000 лв. до
предявения размер от 90 000 лв. Навеждат се оплаквания за неправилно
приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД.
Счита присъденото обезщетение за прекомерно занижено и
несъответстващо на броя, вида и характера на уврежданията, както и с
липсата на пълно възстановяване четири години след инцидента,
посттравматичния стрес, претърпян от малолетно лице и минималните
размери на обезщетения по аналогични случаи. Получени са четири средни
телесни повреди от тежка и средна степен, като присъденото обезщетение не
съответства дори на една от тях.
Не е отчетена ниската възраст на пострадалата и неправилно е
определен приносът и в размер на 30% поради неправилно пресичане от
нейна страна.
Водачът на МПС, съгласно назначената по делото експертиза, е
разполагал с възможността да предотврати ПТП от момента, в който е
възприел групата деца и е следвало да намали скоростта за да избегне
изскачащото на пътя дете.Намира решението за постановено в противоречие
със задължителните разяснения на ТР №28/28.11.21984г. по н.д №10/84 на ВС
1
относно началния момент на възникване на опасността. Счита, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл.116 и чл.117 ЗДвП. Цитира практика
в подкрепа на твърденията, че поведението на малолетно лице не може да
бъде основна причина за настъпване на ПТП или приносът му да е равен на
водача на МПС.
Моли да бъде коригиран процентът на съпричиняване на не повече от
10%. Оспорва твърденията на ответната страна, че върху детето не е бил
упражнен надзор от баба му, предвид, че е било на тринадесет години към
датата на ПТП. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, чрез
пълномощника адв.П., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Оспорват се твърденията в нея за нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и
чл.51, ал.2 ЗЗД. Намира, че следва да бъде отразено недобросъвестното
поведение на ищцата, респ. нейният процесуален представител,
представляващо навеждане на твърдения за травматични увреждания, уж в
резултат на процесното ПТП.
Счита решението за правилно, тъй като ударът е станал в опасната зона
за спиране, ПТП е в резултат на внезапното излизане на пешеходеца на
пътното платно и възможността му да възприеме наличието на
приближаващия се автомобил. Водачът на МПС не е имал обективна
възможност да спре или да реагира безопасно и да предотврати сблъсъка, а
пострадалата не се е огледала за приближаващия автомобил и не е изчакала
неговото преминаване. Не е осъществен и надзор от нейната баба, която е
допуснала внезапното излизане на платното.
По отношение на травматичните увреждания, намира, че по делото са
доказани пукнатина на ключицата, зараснала без разместване на 25 ден,
съществуващата у детето преди ПТП гръбначна деформация тип Шоерман
Мау-Ювенилна кифоза, не се е прогресирала, не е доказано и
посттравматично разстройство у пострадалата. По делото не са събрани данни
за диагностициране на психиатричното и състояние. Счита размера на
присъденото обезщетение за правилно определен и съобразно обективните
критерии, установени в практиката на ВКС и доказателствата по делото.
Намира за правилно определен и процентът на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Бургаският апелативен съд по рамките на заявените въззивни
оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото
доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд ответното застрахователно
дружество да заплати наищцата, действаща лично и със съгласието на своя
баща и законен представител, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, сумата 21 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди от ПТП настъпило на 21.11.2017г., по
вина на застрахован по ЗЗ „Гражданска отговорност“ водач, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 27.04.2018г. до пълното и
изплащане, като иска в разликата над 21 000 лв. до пълния предявен размер от
90 000 лв., отхвърлил.
2
За да приеме решението си съдът установил наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на
увреждането, предпоставките за предявяване на прекия иск на увреденото
лице против застрахователя, получените увреждания и определил на
основание чл.52 ЗЗД справедлив по вижданията му размер на обезщетение,
като изложил подробни съображения за това.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищцата е
увредено лице от настъпване на застрахователно събитие, настъпило по вина
на застраховано за гражданска отговорност при ответника лице-водач на
МПС. Не спорно между страните че ищцата е предявила претенция пред
застрахователя. В ответното дружество била образувана ликвидационна
преписка, но обезщетение не било определено, нито изплатено.
Установеното пред окръжния съд по отношение на увреждането и
механизма на причиняване на вредите не е спорно по делото.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите за размера на
дължимото обезщетение, за наличието на основание за неговото намаляване
по чл.51, ал.2 ЗЗД и при какво съотношение на съпричиняването.
По размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
В резултат на удара на автомобила, ищцата е получила увреждания по
главата и тялото, които са в пряка причнна връзка с увреждането както
следва: разкъсно-контузна рана на главата; две средни телесни повреди:
1.множествени фрактури на двете кости на лява подбедрица и 2. фрактура
Марго супериор скапуле синистра. По своите медико-биологични
характеризиращи признаци множествените фрактури са увреждания
затрудняващи движението за срок не по-малък от 6 месеца при нормален
оздравителен процес. По делото няма данни за затруднения в движението за
по-дълъг период. Лечебният процес е наложил оперативни намеси,
съпътстван е с постоянни силни болки за продължителен период. Раменната
ключица е зараснала без разместване за период от около 25-28 дни според
вещото лице. Вещото лице е установило при прегледа на 19.05.21г.
отзвучаващ мек оток на лявата подбедрица, неболезнен и пълно
възстановяване на двигателно-опорната функция на крайника.
При произшествието ищцата е на 13 години, с установено друго
гръбначно заболяване, което обаче по мнение на експерта не е повлияно
отрицателно от травмата. Изпитала е страх, посещавала е психиатър за
справяне с постравматичния стрес. В.л.Й. потвърждава, за постепенно
отзвучаване на симптомите на лека степен на постравматично стресово
разстройство с остатъчни невротични реакции.
Въззивният съд като отчита характера и степента на увреждането,
продължителността на възстановителния период, пълното възстановяване на
детето, момента на настъпване на увреждането, обема на вредите-
продължителни болки и общ дискомфорт, страх и тревожност, комплексни
негативни изживявания намира за справедлив паричен еквивалент за
обезщетяване на така преживяното от ищцата в размер на 30 000лв.
По въпроса за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.
От доказателствения материал по делото, вкл. заключението на
3
изслушаната авто-техническа експертиза е безспорно установено, че
пострадалата е изтичала внезапно на пътното платно, на място, необозначено
за преминаване на пешеходци, в район на автобусна спирка, където е имало
множество деца – обстоятелство, което несъмнено изисква изключително
внимание от страна на водача на лекия автомобил. Затова и при съобразяване
на обстоятелството, че случилото се е при ясна видимост на пътя водачът
независимо от разрешената скорост е допуснал нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП-скоростта е несъобразена с изискването да може да спре своевременно
при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Ищцата
в качеството и на пешеходец, е нарушила установените в чл.114 и чл.113, ал.1
от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно.
Безспорно е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от
страна на пострадалата, която независимо от възрастта си (13 години) е
участник в движението като пешеходец и има установени в закона
задължения. В случая не се изследва наличието на виновно поведение от
страна детето (каквато то не носи), а е от значение причинно следствената
връзка на личното му поведение с настъпването на вредоносния резултат.
Като съобрази относителната тежест на всяко от допуснатите от участниците
в произшествието нарушения за настъпване на увреждането на ищцата,
въззивният съд приема, че с поведението си тя е допринесла до 30% за
настъпване на вредата, докато водачът на автомобила, е отговорен в
останалата част-несъобразена с пътната обстановка скорост, липса на следи от
спирачен път, т.е. не е предприел маневра за спиране.
С оглед установения относителен дял на съпричиняване от страна на
пострадалия на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение следва да
бъде намалено да размера на 21 000лв.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, за наличие на
основание да се приеме по-висок на размер на обезщетение. В настоящия
случай при конкретните доказателства за настъпилите вреди обезщетение в
по-висок размер би представлявало неоснователно обогатяване.
Неоснователно е оплакването за завишен относителен дял на ищцата в
определеното съпричиняване. Единствено майката на ищцата, която не е
очевидец твърди, че пострадалата се е огледала преди да пресече. Напротив,
останалите писмени и гласни доказателства безпротиворечиво сочат на
предприето от ищцата внезапно, косо пресичане на платното, бягайки.
Не може да бъде споделена тезата за идентичност на случаите, които
защитата сочи с въззивната жалба, като ориентир за присъдени по-високи
обезщетения от други съдилища в страната вкл. и ВКС. Дори да са възможни
един или няколко общи белези на ситуациите, то във всички случаи съдът
конкретно изследва както размера на вредите, така и съответното на тях
обезщетение.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
съвпадащи с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд–Бургас
4
РЕШИ:
Потвърждава решение №260074/16.07.2021г. по гр.дело №3/2021г. по
описа на Ямболския окръжен съд
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5