№ 320
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503472 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
276903 от 28.10.2020 г. от С.Н. Д. срещу Решение № 260591 от 08.10.2020 г. с
което е отхвърлен предявения от нея против „Електроразпределение-Север“
АД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 3071.41
лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за периода от 05.04.2016 г. – 10.02.2020 г. за
обект с кл. № ********** по издадена фактура № **********/25.02.2020 г.,
на основание чл. 124 от ГПК. Решението се обжалва и в частта, ищцата е била
осъдена да заплати на „Електроразпределение-Север“ АД, сумата от 840 лева,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго с което, съдът да уважи установителната претенция на ищцата.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор насрещната страна, оспорва основателността на жалбата, като
1
излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия
съдебен акт с подробни възражения, основани на цитирана в отговора съдебна
практика.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка
съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
Постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът приема следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от С.Д. срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, гр. Варна за
установяване в отношенията между страните, че тя не дължи сумата от 3 071,
41 лв. по издадена фактура № **********/25.02.2020г., обективираща
стойност на преизчислени количества енергия за периода от 05.04.2016г. до
10.02.2020г. в обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.
11, вх. 12, ап. 8.
Ищецата е твърдяла, че служители на „Електорразпределение – Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано
възоснова на договор за покупко-продажба на ел. енергия, чиито резултати
били обективирани в съставен констативен протокол. Въз основа на
констатациите за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на
електромера, ответното дружество е издало фактура за начислена
електроенергия. Ищцата е оспорила това задължение с правоизключващи
възражения.
В срока за отговор, ответникът „Електроразпределение Север „ АД е
оспорил предявения иск като поддържа становището, че ищцата е
потребител на електроенергия, съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ, че при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и
методики, предвидени в ПИКЕЕ. Твърди се, че сумата по издадената фактура
инкорпорира цена на доставена и потребена от абоната електрическа енергия,
чиито размер и дължимост са на основание чл. 55 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1,
2
пр.1 от ЗЗД.
В отговора се излага, че при извършена проверка на средството за
търговско измерване е установено, точното количество на доставената и
потребена електроенергия в регистър 1.8.3, която е остойностена в издадения
документ и подлежи на заплащане. Претендира присъждане на сторени
разноски.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е възприел,
че ответникът главно и пълно е установил основанието и размера на
вземането.
Настоящият въззивен състав, намира че решението е постановено при
липсата на съществени процесуални нарушения и е обосновано. По
отношение правилното приложението на материалния закон съдът намира
следното:
Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява,
че на 04.04.2016г. в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. №
1115031500792326 с нулеви показания по всички тарифи в следните
регистри: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4.
Протоколът за монтаж носи подпис на представители на ЕНЕРГО –ПРО
МРЕЖИ АД и на член на домакинството на абоната, видно от отбелязването в
протокола.
От представения по делото констативен протокол № 1203174 се
установява, че на 10.02.2020г. служители на „Електроразпределение Север“
АД са извършили техническа проверка на електромер с фабр. №
1115031500792326. Електромерът е демонтиран, като непосредствено преди
това са отчетени следните показания по съответните тарифи - 1.8.1 – 004954
кв. ч., 1.8.2 – 014379 кв. ч., 1.8.3 – 017200 кв. ч. и регистър 1.8.4 – 0000.
Електроенергията, натрупана в сумарния регистър 1.8.0, не е отчетена.
Демонтираният електромер, поставен в запечатана и пломбирана с пломба
индивидуална опаковка е изпратен в лицензирана лаборатория за извършване
на метрологична експертиза. Протоколът е подписан от служители на
„Електроразпределение Север“ АД и на един свидетел.
3
От констативния протокол в БИМ, Главна дирекция “Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел – гр. Варна се установява, че при
софтуерно четене е установена преминала електроенергия по тарифа 1.8.3 –
017200, 1 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност.
Със становище, изготвено на 24.02.2020г. от специалист “Енергиен
контрол”, е разпоредено начисляване на допълнително количество ел. енергия
от 17 200 кв.ч. за периода от 05.04.2016г. до 10.02.2020г., на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Начисленото количество ел. енергия е остойностено във фактура №
**********/25.02.2020г. в размер на 3 071, 41 лв.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се
установява, че демонтирания електромер с фабр. № 1115031500792326, е
монофазен, статичен за активна енергия “Carat Digitron”, невключен към
системата за дистанционен отчет. Към деня на демонтажа, електромерът е
метрологично годно и технически изправно СТИ.
Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в тарифната
схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1 –
отчитащ нощна тарифа от 003941, 1 кв.ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от
010457, 2 кв.ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 020773, 1 кв. ч. и
тарифа 1.8.4 – 000000 кв.ч.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния
допустим продължителен ток на захранващите проводници дават основание
на експерта да даде заключение, че електроенергия от общо 36 534 кв. ч. би
могла да бъде доставена за период от 1 231 дни.
Левовата равностойност е коректно изчислена, съобразно чл. 55 ПИКЕЕ
в издадената фактура и възлиза на сумата от 3 071, 41 лв.
При тази фактическа установеност, въззивният съд излага следните
правни изводи:
4
Видно от отговора на исковата молба основанието на претенцията
за заплащане е чл. 200 от ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже, че
остойностената ел. енергия е доставена и отчетена коректно от техническо
измервателно средство. Този факт съдът приема за доказан пълно и главно, с
представените писмени доказателства. Безспорно при монтиране на
електромера, стойностите в трета тарифа са нулеви, а при проверката е
установено преминала ел. енергия. Установена е софтуерна намеса, която
води до регистриране на ел. енергия в не визуализиран регистър, т.е. не е
могла да бъде своевременно отчетена и периодично начислена, съответно
платена. Извършена е корекционна процедура по ред, определен в ПИКЕ
съобразно правилата обнародвани ДВ бр. 35/30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г. Правилата са издадени по законова делегация и затова имат
характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Операторът е извършил корекцията в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ, която
гласи, че когато се установи наличие на измерени количества ел. енергия в
невизуализирани регистри на СТИ, операторът начислява измереното след
монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри, като
преизчисляването си извършва въз основа на метрологичната проверка и КП
съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕ. В чл. 56 е уреден и начинът на
остойностяване на тези количества ел. енергия.
Няма спор, че процесната корекционна процедура е извършена в
резултат на констатирани количества ел. енергия в невизуализиран регистър.
Видно е, че при монтажа на СТИ са били вписани показанията по всички
регистри на СТИ, а не само по визуализираните такива за нощна и дневна
тарифи. Този протокол носи подпис на представител на абоната и затова
съдът приема, че натрупването на процесното количество ел. енергия е
станало след монтажа му в обекта на ищеца. Преизчисляването е сторено въз
основа на КП и изготвената метрологична експертиза. Остойностено е
количеството ел. енергия, установено от БИМ по тарифа Т3 след софтуерен
прочит на паметта на СТИ. Корекцията обхваща периода от датата следваща
монтажа на СТИ- 05.04.2016г. до датата на проверката. Изложеното обуславя
наличие на хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и оттам правото на ответното
дружество да коригира сметката на абоната. Изчисленията на дължимата цена
са направени съобразно чл. 56, ал. 1 и ал. 3, което обстоятелство се
5
установява от процесната фактура. С нея преизчисленото количество е
извършено по действащи за периода прогнозна пазарна цена на ел.енергията
за покриване на технологични разходи определена от КЕВР и дължими суми
за мрежови услуги- такси ниско напрежение, пренос и достъп високо
напрежение, пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение,
както и за „задължения към обществото“.
При съвпадане на правните изводи между двете съдебни инстанции,
обжалваното решение, следва да бъде изцяло потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на
разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80
ГПК. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в
доказателство за заплатен адв. хонорар в размер от 1 056 лв. с ДДС.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора и
минималния размер на адвокатското възнаграждение изчислено по реда чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004. за минималните размери на адв.
възнаграждения, възражението за прекомерност е основателно. Платеното
адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до минималния предвиден
в Наредбата размер от 540 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260591 от 08.10.2020 , постановено по гр. Д. № 4057
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.“Младост“ бл. 131, вх. 5, ет. 2,
ап. 104 ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение север, ЕИК *********, гр. Варна сумата
от 540 лв. /петстотин и четиридесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7