Номер / .06.2021 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав,
в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2072 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.146 и сл. от АПК вр.чл.26 ал.11 вр.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ и е образувано по жалба от И.С. (S.I.), р.23.10.1970г, гражданка на Израел, чрез пълномощника й адв.Е.Е. ***, против Отказ №УРИ 365р-48233/03.09.2020г на
Директора на ОД на МВР-Варна, с който е отказано повторно продължаване на
срока на пребиваване в РБ на жалбоподателката на осн.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ, и й е
предоставен 30-дневен срок за доброволно напускане на страната.
Жалбоподателката твърди, че заповедта е
незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон. Не отрича,
че искането й за продължаване на престоя й в РБ е повторно, след като вече е
получила такова до 31.08.2020г, но сочи, че всички полети до страната й на
произход са отменени във връзка с обявеното в Израел през м.09.2020г извънредно
положение и пълен локдаун по повод пандемията от Коронавирус-19. Счита, че това
е ноторно известен факт, поради което отказът на административния орган,
мотивиран с непредставяне на изисканите й документи, обосноваващи наличието на
извънредни обстоятелства или хуманитарни причини, е незаконосъобразен, и сочи,
че причината, поради която Коронавирус-19 не е изрично посочен в ЗЧРБ, е факта,
че той е бил непознат за българския законодател до м. март 2020г. Излага освен
това, че заедно с майка си притежават собствено жилище в РБ, както и че
независимо от евентуални пропуски в законодателството, в конкретната ситуация
не следва да бъдат пренебрегвани и моралните норми спрямо чужденците, попаднали
в тежко положение на територията на РБ поради независещи от тях причини с
хуманитарен характер. С тези съображения настоява за отмяна на оспорения отказ,
след което съдът да постанови разрешение за продължаване срока за пребиваване
на жалбоподателката в РБ по хуманитарни причини за срок от три месеца. В
съдебно заседание жалбоподателката участва лично, със служебно назначен от съда
преводач от и на руски език, и с пълномощника си адв.Е., който поддържа изцяло
жалбата на изложените в нея съображения, и настоява за уважаването й.
Ответната страна чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Георги
Г. оспорва жалбата като неоснователна и сочи, че законодателството не предвижда
възможност за второ удължаване на разрешения срок за пребиваване на чужденец на
територията на РБ, а в случая такава необходимост не е и доказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните в производството релевантни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалб.И.С. е гражданка на Държавата Израел, която
притежава в съсобственост с майка си Л.С.недвижим имот – студио с площ 26.66кв.м.
в к.к.“Слънчев бряг“. Между страните е безспорно, че жалбоподателката е влязла
на територията на РБ при условията на безвизов режим на 10.03.2020г, както и че
с Решение рег. № 749596/11.06.2020г по нейно заявление от 02.06.2020г
директорът на ОДМВР-Варна на осн.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ е разрешил продължаване на
срока на пребиваването й до 31.08.2020г.
Началото на настоящото административното производство
е поставено със Заявление рег. №2870/2020г, с което жалбоподателката е поискала
от директора на ОДМВР-Варна на осн.чл.24 от ЗЧРБ да й бъде предоставено право
на продължително пребиваване в РБ, без изложени причини. Към заявлението са
приложени: молба от 21.08.2020г, с която С. моли да й бъде разрешено повторно
право на продължително пребиваване на територията на РБ на осн.чл.27 от ЗЧРБ, поради
хуманитарни причини – лошата епидемиологична ситуация в Израел поради
пандемията ковид -19 и евентуалното въвеждане на карантина и затваряне на
граници, и предвид факта, че полети от Варна за Тел-Авив ще има само до средата
на м.септември; копие от израелски паспорт; договор за наем на недвижим имот за
апартамент в гр.Варна с наемател И.С.; декларация за посочване на адрес на
пребиваване – този на апартамента по договора за наем; извлечение от
сметка в „Алианц Банк България“ АД за
разполагаеми от С. парични средства в евро; медицинска застраховка на нейно име
с „Булстрад“ АД и срок на действие до 02.12.2020г; документ за платена ДТ. По
повод така подаденото заявление началникът на Сектор „Миграция“ при ОДМВР-Варна
е дала становище УРИ 12556р-1807/01.09.2020г, в което е посочила, че С. не е
приложила документи, обосноваващи наличието на извънредни обстоятелства или
хуманитарни причини съгл.изискването на чл.11 ал.3 от ППЗЧРБ, както и че срокът
й за пребиваване в РБ вече е бил удължен еднократно на осн.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ
именно поради обявеното извънредно положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г и невъзможността да напусне страната. С тези аргументи е предложено
да бъде отказано повторно продължаване на срока на пребиваване на чужденеца в
РБ.
Идентично становище по същите съображения е възприел и
издателя на оспорения понастоящем Отказ УРИ 365р-48233803.09.2020г. да бъде
повторно продължен срокът на пребиваване в РБ на жалбоподателката на осн.чл.27
ал.2 от ЗЧРБ, с оглед на което и на
осн.чл.69 ал.1 от ППЗЧРБ й е предоставил 30-дневен срок за доброволно напускане
на страната.
В хода на съдебното дирене са приобщени доказателства
относно закупен на името на И.С. самолетен билети на Wizzear по направление Варна – Тел-Авив за
10.04.2020г и съобщение за отмяната му, както и статии от интернет –издания за
актуалната епидемиологична обстановка в страната Израел.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява
като неоснователна.
На първо място следва да бъде посочено констатираното
противоречие между искането със заявление рег.№2870/21.08.2020г от С. – за
предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в РБ на
осн.чл.24 от ЗЧРБ, и заявеното със саморъчната й молба от същата дата – да й
бъде разрешено повторно право на продължително пребиваване в РБ на осн.чл.27 от
ЗЧРБ. Въпреки допуснатата неточност в искането, с оглед посочените във втория
документ лично от жалбоподателката причини и съображения за искането й за
„повторно пребиваване“, съдът намира, че началникът на Сектор „Миграция“
обосновано и правилно е квалифицирал това искане именно по чл.27 ал.2 от ЗЧРБ,
т.е. за продължаване на срока за пребиваването й в страната поради хуманитарни
причини. В подкрепа на този извод са и възраженията, твърденията и
доказателствата, ангажирани от жалбоподателката в хода на съдебното дирене. Поради
изложеното съдът счита, че заявлението, с което е поставено началото на
производството, е правилно квалифицирано по чл.27 ал.2 от специалния Закон, и
същото се е развило без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне на
административния орган по същество. Оспореният отказ е издаден от компетентен
орган – директорът на ОДМВР- Варна, съгл.чл.105 т.1 от ЗМВР и чл.18 ал.1 т.11
от правилника за устройството и дейността на МВР, т.е. не е нищожен, и съдържа
минимално изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, вкл. изложение на
релевантни факти и достигнати въз основа на тях правни изводи.
При издаването му е приложен правилно и материалният
закон.
Съгл.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ срокът на пребиваване на лица,
влезли в страната при условията на безвизов режим, може да бъде продължен
еднократно от службите за административен контрол на чужденците по хуманитарни
причини, свързани с извънредни обстоятелства, или при наличие на държавен
интерес по ред, определен с чл.11 от ППЗЧРБ. Легалната дефиниция на понятието
„извънредни обстоятелства“ се съдържа в §1 т.7 от ДР на ЗЧРБ – това са стихийни
и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането
на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на
чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.
Със събраните по делото доказателства е установено и
между страните е безспорно, че И.С. е влязла на територията на РБ на 10.03.2020г
с право на 90-дневен безвизов престой в страната като гражданин на Израел на
осн.чл.22 ал.1 т.2 от ЗЧРБ, чл.4 т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския
парламент и на Съвета от 14 ноември 2018г за определяне на третите страни,
чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на
ЕС, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, и Приложение
ІІ към него, в което е включена и държавата Израел. На 02.06.2020г – преди
изтичане на този срок, тя е поискала продължаване на срока й на пребиваване на
осн.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ, и с Решение рег. № 749596/11.06.2020г директорът на
ОДМВР-Варна е разрешил такова до 31.08.2020г. Независимо от липсата на изложени
съображения за това произнасяне, доколкото административният орган е приел за
доказано наличието на някое от основанията по чл.27 ал.2 от Закона, и предвид
датата на издаването му – 11.06.2020г, месец след отмяната на обявеното в
страната извънредно положение на 14.05.2020г, настоящият съдебен състав приема
за съответно на правилата на формалната логика и на житейската такава, че
действителната причина за продължаване на срока за пребиваване на С. е
конкретно обявената от СЗО пандемия Ковид -19 и наложените в целия свят ограничителни
мерки във връзка с последиците й.
Възможността за продължаване на срока на пребиваване
по реда и при условията на чл.27 ал.2 от ЗЧРБ е еднократна съобразно изричното
законодателно решение, отразено в текста. И.С. се е възползвала от това си
право през м.06.2020г, именно поради хуманитарни причини, свързани с
извънредното обстоятелство – пандемията от Ковид-19, настъпила не по нейна воля,
която тя не е могла да предвиди или предотврати. Поради това като несподеляемо
се преценява възражението на
пълномощника й, че Законът е създаден преди възникването на тази пандемия –
макар да е обективно вярно, то не означава, че възникването на такава ситуация
не е предвидено от законодателя. Напротив – това е сторено конкретно с чл.27
ал.2 от ЗЧРБ, възникналата извънредна ситуация е оценена и квалифицирана
правилно и от решаващият административен орган, който именно на това основание
е уважил еднократно заявлението на жалбоподателката за продължаване на срока на
пребиваване. Повторно продължаване на срока й на пребиваване на същото
основание е недопустимо, независимо от наличието на хуманитарни или други
причини.
В идентичен смисъл обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и административния орган с оспорения си отказ –
същият е законосъобразен, правилен и обоснован, което квалифицира жалбата на И.С.
против него като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да
бъде уважена в размер на 100 (сто) лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК,
приложим по препращането на чл.144 от АПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ
вр.чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С. (S.I.),
р.23.10.1970г, гражданка на Израел, против Отказ №УРИ 365р-48233/03.09.2020г на
Директора на ОД на МВР-Варна, с който й е отказано повторно продължаване на
срока на пребиваване в РБ на осн.чл.27 ал.2 от ЗЧРБ, и й е предоставен
30-дневен срок за доброволно напускане на страната.
ОСЪЖДА И.С. (S.I.), р.23.10.1970г, гражданка на Израел, да заплати на ОДМВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: