№ 23577
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110117147 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от ********************, ЕИК:
********************, седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Парк
София, сграда 1-а, ет. 4, срещу Р. Ж. П., ЕГН: **********, адрес:
********************, по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, за установяване, че
ищецът дължи на ответника сумата от 1500 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията от
07.11.2022 г., ведно със законната лихва от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът, че съгласно сключен трудов договор от 22.07.2022 г. ответникът бил
назначен на длъжност „ресторантски работник“ в ресторант ********************, а
съгласно сключен между страните Договор за повишаване на квалификацията от
07.11.2022 г. ответникът се задължил да не прекратяване трудовото си правоотношение
по време на предстоящите обучения и 18 месеца след завършване на обучението, като
при едностранно прекратяване на трудовия договора от страна на ответника същият
дължи неустойка от 1500 лв. На 05.01.2023 г. и на 06.04.2023 г. приключили
проведените на ответника курсове „Basic Shift Management Course“ (Основен курс за
управление на смяна) и „Advanced Shift Management Course“(Курс за управление на
смяна напреднали). Въз основа на молба от 10.10.2023 г., с която ответникът уведомил
ищеца, че считано от 11.10.2023 г. прекратява едностранно трудовото си
правоотношение, ищецът издал Заповед от 11.10.2023 г. за прекратяване на същото
правоотношение от същата дата. Сочи, че договорът за повишаване на квалификация
намира систематичната си уредба в Кодекса на труда, но по своята правна същност е
облигационен договор, за който са приложими правилата на Закона за задълженията и
договорите. Твърди, че неустойката обезпечава в случая пълно неизпълнение на
неделимото задължение на работника да полага труд за известен период от време, без
да прекратява трудовия си договор. Ответникът не отишъл да получи пратката си
1
въпреки оставените 3 известия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Прави следните
възражения:
възражение за унищожаемост на договора за повишаване на квалификация на
основание чл. 27, предл. 1 ЗЗД поради липса на дееспособност от негова страна.
По делото липсвали доказателства, че процесният договор е сключен със
съгласието на родител или попечител съгласно чл. 4 ЗЛС;
възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 13 от процесния договор, с
който е уговорена претендираната неустойка, поради противоречие с добрите
нрави, тъй като единствената цел, с която била уговорена, е да задържи
работника/служителя при работодателя, а не да изпълни обезпечителна и
обезщетителна функция, въпреки желанието на ответника да продължи
обучението си и да положи успешно държавните зрелостни изпити;
възражение за прекомерност на неустойката – по гореизложените съображения,
при условие че първите две възражения бъдат счетени за неоснователни;
възражение за неоснователност на претенцията – между страните не е възникнало
валидно правоотношение, доколкото към момента на сключването му ответникът
е бил непълнолетен; не дължи заплащане на неустойка, тъй като валидно е
упражнил правото си по чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ да прекрати трудовия договор без
предизвестие; ищецът не е изправна страна по процесния договор.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД: възникването на облигационно
правоотношение между страните по силата на валиден договор за повишаване на
квалификация и съответно предхождащ го трудов договор; че е изпълнил точно
задълженията си по сключения договор; наличието на неустоечна клауза с твърдяното
в исковата молба съдържание; настъпване на условията за начисляване на договорна
неустойка, както и размера на претендираното неустоечно вземане.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите
искания и възражения.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да посочи банкова сметка или да посочи друг
начин за плащане.
Неизпълнението на указанията влече налагане на глоба за неизпълнение на
съдебно разпореждане.
НАСРОЧВА ОСЗ на 26.06.2024 г. от 10,00 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 154/2024 г. на СРС.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че между страните са сключени трудов договор от
22.07.2022 г. и договор за повишаване на квалификация от 07.11.2022г. със соченото в
исковата молба съдържание, като към момента на тяхното сключване ответникът е бил
непълнолетен, навършил 16-годишна възраст.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно изпълнение на
задълженията си по договора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3