Р Е Ш
Е Н И
Е №.........
гр.Казанлък, 04.02.2014 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в
съдебно заседание на четвърти февруари , две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ПУДОВА
при секретаря...........Х.К.
…………….............…...................................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №1976 по описа за 2013 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е развод по взаимно съгласие
с правно основание чл.50 от СК.
Ищцата твърди, че сключили с ответника
на 01.11.1997 г. в гр.Казанлък граждански брак, от който имат едно дете Л.Н.М.,
роден на *** г. Заживели в имот в гр.К. на ул.”Г.Д.” №х, представляващ дома на
родителите й. Ответникът имал претенции и начин на живот, надхвърлящи реалните
му възможности, респ. доходи, които задоволявал за сметка и в ущърб на
семейството си. Не зачитал ничие мнение и единствената му грижа била да
задоволи личните си интереси. През м.05.2012 г. ответникът напуснал семейното
жилище. От тогава били разделени и тя полагала грижи за децата Д., чийто баща е
починал и за детето Л.. Ответникът не участвал в издръжката на детето и въз
основа на предявен иск с влязла в сила съдебна спогодба по гр. дело №149/2013г.
ответникът бил задължен да заплаща за детето Л. месечна издръжка в размер на
100лв. Отказът му да полага грижи за детето още повече влошило отношенията им.
Станало й известно и че той установил трайна връзка с друга жена. Това довело
до пълното им отчуждаване един от друг. Счита, че съвместното им живеене е
невъзможно, поради което моли съда да прекрати бракът й с ответника като
дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина, претендира на нея да бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Л. и то да живее
при нея на адреса й в гр.К., претендира да й бъде предоставено ползването на
семейното жилище в гр.К. на ул.”Г.Д.” №х. Желае да носи предбрачното фамилно
име Б.. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.Л.М.
оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че бил помолен от ищцата
на 20.06.2012г. да напусне семейното жилище с аргумент, че така с ще остане за
известно време сама с децата и ще може да почувства по-добре привързаността си
към него. След като уважил желанието й се оказало, че тя настроила срещу него
сина им Л. и дъщеря си Д., а той не може повече да се върне в жилището, защото
съпругата му не желаела да живее с него. Твърди, че ищцата има извънбрачна
връзка с друг мъж-С.С.. Твърди, че не се грижил за сина им, защото тя не му
позволявала да прави каквото и да било. Твърди, че никога не е имал скъпа кола,
че винаги се е грижил за семейството си и помагал в грижите за децата и
домакинството; че внасял заплатата си в семейството, подпомагал я финансово да
завърши две висши образования и да си намери работа; грижил се за нейните
родители и за нейните баба и дядо; платил осигуровките й и всички прегледи,
когато се оказало, че е болна. Твърди, че сърдечното заболяване на ищцата и
факта, че тя е в контакт с друг мъж са пречка родителските права да бъдат
предоставени на нея. Твърди, че брачната връзка с ищцата е прекъсната по нейно желание
и вина. Заявява, че е съгласен бракът му с ищцата да бъде прекратен.
В хода на
производството страните са представили споразумение по чл.51 от СК, а в с.з.
заявяват, че са стигнали до сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
прекратяване на брака с развод по взаимно съгласие и поддържат споразумението.
На основание чл.321 ал.5 от СК делото е преминало от развод по исков ред към
производство за развод по взаимно съгласие.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 01.11.1998
г. в гр.К., от който е родено детето Л.Н.М., с ЕГН-********** /удостоверение за
сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №308/01.11.1997
год./.Съдът се увери в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на страните
за прекратяване на брака, изразено в съдебно заседание и в представеното споразумение.
Споразумението по чл.51 от СК не противоречи на интересите на детето и на
закона, тъй като с него се уреждат всички последици по повод прекратяването на
брака: родителски права, местоживеене, личните отношения и издръжка на детето,
ползване на семейно жилище, фамилно име и издръжка между съпрузите, поради
което съдът намира, че следва да го утвърди, с решението си.
Страните следва да
заплатят по сметка на Казанлъшки районен съд по 20 лв. окончателна държавна
такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения на 01.11.1998 г. в
гр.Казанлък граждански брак между Ж.И.Б.-М., с ЕГН-********** *** и Н.Л.М., с
ЕГН-********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение както следва:
ПОСТАНОВЯВА роденото от брака дете Л.Н. М., с ЕГН-********** да
живее при майката Ж.И.Б.-М., с ЕГН-********** на адреса й в гр.К., ул.”Г.Д.”
№6.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо детето Л. Н. М., с ЕГН-********** на
майката Ж.И.Б.-М., с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ режимът на лични
контакти между бащата Н.Л.М., с ЕГН-********** *** и детето Л.Н.М., с ЕГН-**********
да се осъществява както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 9.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, с преспиване; от 9.00 часа до
19.00 часа на 26-ти декември и на 01-ви януари всяка година; от 9.00 часа до
19.00 часа на втория ден на Великден и на втория ден след рождения ден на
детето Лъчезар, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката;
Издръжката, която бащата Н.Л.М., с ЕГН-********** *** заплаща на детето Л.Н.М., с ЕГН-********** е определена по гр.д.№149/2013 г. по описа на РС-Казанлък.
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.
Съпрузите нямат придобити по време на брака влогове и нямат помежду си претенции за такива влогове.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.К., ул.”Г.Д.” №6 на жената Ж.И.Б.-М., с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачното фамилно име Б..
ОСЪЖДА Ж.И.Б.-М., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 20 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Л.М., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 20 лв. окончателна държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: