Р E Ш Е Н И Е
№ 679
гр.Плевен, 20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Членове:
Снежина Иванова
Ралица
Маринска
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1021 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 539 от 24.07.2019 г., постановено по НАХД
№ 934 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „Фармар”
ООД гр. Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/
лева, на основание чл.288, ал.1 във вр. с чл.219, ал.1 във вр. с чл.220, ал.1
от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Фармар”
ООД, гр.Плевен, чрез адвокат П.А. ***, в
която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован.
Счита се за неправилен изводът, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
лица. Сочи се, че към датата на съставяне на АУАН актосъставителят не е имал
материална компетентност да състави акта, тъй като АУАН е съставен на
09.07.2018 г. от главен експерт на Изпълнителна
агенция по лекарствата в противоречие с разпоредбата на чл. 295, ал. 1 от ЗЛПХМ
(ДВ – бр. 3182007 г., в сила от 13.04.2007 г.) в редакцията относима към
момента на съставянето му. Сочи се, че според тази редакция правомощия да
съставят актове по закона имат само държавните инспектори на Изпълнителна агенция
по лекарствата, каквато длъжност актосъставителят не е заемал и съответно не е
имал правомощие да състави акт за констатираното нарушение. Счита се, че
липсата на материална компетентност на актосъставителя, с оглед заеманата
длъжност, е съществено процесуално нарушение, опорочаващо административно-наказателното
производство и съставлява достатъчно основание за отмяната на НП. Посочва се,
че кръгът на лицата имащи право да бъдат актосъставители е разширен с изменение
на чл. 295, ал. 1 от ЗЛПХМ (ДВ – бр. 102/2018 г.), който е в сила от 01.01.2019
г. и горното изменение няма ретроактивно действие. Сочи се още, че
административното нарушение е неправилно квалифицирано от
административнонаказващия орган, като районният съд в мотивите си правилно е
приел, че основанието за налагане на имуществена санкция в случая следва да
бъде по чл. 288, ал.1 във вр. с чл. 219, ал. 1 във вр. с чл. 220, ал. 1 от
ЗЛПХМ, като е непрецизно посочено в НП, но е счел, че това не се отразява на
законосъобразността и правилността на санкционния акт. Касаторът не споделя
това становище, като счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
опорочаващо административнонаказателното производство и съставляващо достатъчно
основание за отмяна на НП. Поддържат се и всички останали доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП, наведени в подадената жалба срещу него,
както и развити пред районния съд. В заключение се моли за отмяна на решението
и отмяна на наказателното постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът „Фармар”
ООД гр. Плевен се представлява от адв.А., който поддържа касационната жалба на
заявените в нея основания. Счита, че липсата на материална компетентност на
актосъставителя е достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление. Моли за решение в този смисъл.
В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция по
лекарствата – София не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като е налице заповед от
2017г., с която са определени длъжностните лица инспектори, експерти, които
имат право да съставят актове за нарушения на всички нормативни разпоредби във
връзка с лекарствата и дейностите във връзка с тях.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на „Фармар“ ООД гр.Плевен за това, че
на при извършена проверка на 16.05.2018г. в аптека на адрес гр.Плевен, ул.“Пиер
Кюри“ №2, „Кардиологичен медицински център“ ЕООД е установено, че дружеството,
което е търговец на дребно с лекарствени продукти, е допуснало дейностите по
отпускане на лекарствени продукти в аптеката да се извършват от неправоспособно
лице (лице без фармацевтично образование), като при контролна покупка,
извършена на същата дата, Л.Д.Б.-служител в
аптеката, отпуснала (продала) на експерт на ИАЛ лекарствен продукт с режим на
отпускане „без лекарско предписание“ Buscolysin coated
tablets 10mg х20, с
парт.№50417, годен до 04.2020г. – 1 опаковка. За продажбата (отпускането) е
издаден фискален бон №023094/16.05.2018г. В НП е посочено още, че Л.Д.Б.е неправоспособно лице (лица без фармацевтично
образование), като за нея е представен трудов договор №31/30.01.2017г., сключен
с „Фармар“ ООД, от който е видно, че лицето е назначена на длъжност „оператор в
аптека“, както и диплома за завършено средно образование. Констатираното е
квалифицирано като нарушение по чл.220 ал.1 вр. с чл.219 и чл.288 ал.1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление
районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица,
като в процедурата не са допуснати съществени нарушения. Счел е за
неоснователни възраженията за нарушение на чл.40 ал.1, чл.42 т.7 и чл.42 т.10
от ЗАНН, като е посочил, че не е нарушение съставянето на акта в присъствието
на свидетели, които не са очевидци или присъствали на установяване на
нарушението, както и че няма допуснато нарушение при връчване на същия. Посочил
е още, че и при връчване на НП не е допуснато нарушение, както и не е нарушено
правото на защита на дружеството, доколкото жалбата срещу постановлението е
подадена в срок. По съществото на спора районният съд е счел за доказано по
категоричен начин нарушението, тъй като е извършена дейност по отпускане на
лекарствен продукт от лице, което не е имало образователна степен
„магистър-фармацевт“. Посочил е, че правилно нарушението е квалифицирано и
правилно е наложено наказанието на основание чл.288 ал.1 от ЗЛПХМ, който състав
регламентира допустителство, поради което не е нарушен чл.10 от ЗАНН. В тази
връзка е приел за непрецизно посоченото в НП привръзка на чл.220 ал.1 вр.
чл.219 и чл.288 от ЗЛПХМ, но е счел, че това не се отразява на
законосъобразността на санкционния акт. В заключение е посочил, че наложената
санкция е в минимален размер по закон, като нарушението не представлява
маловажен случай.
Решението на районният съд е неправилно по следните
съображения:
Правилно и съответно на доказателствата по делото
съдът е приел, че в административно-наказателната процедура не са допуснати
нарушения на чл.40 ал.1 и чл.42 т.7 и чл.42 т.10 от ЗАНН, както няма нарушение
и при връчване на постановлението. Правилно е приел също за безспорно
установено и доказано извършването на нарушение на чл.288 ал.1 от ЗЛПХМ.
Неправилен, обаче, е изводът, че АУАН е съставен от компетентно за това лице.
АУАН е съставен на 09.07.2018г. от
главен експерт на ИАЛ в противоречие с разпоредбата на чл. 295 ал.1 от ЗЛПХМ (
ДВ – бр. 31/2007г., в сила от 13.04.2007г.) в редакцията, относима към момента
на съставянето му. Според нея правомощия да съставят актове по този закон имат
само държавните инспектори на ИАЛ, каквато длъжност актосъставителят не е
заемал и съответно не е имал правомощие да състави акт за констатираното
нарушение. Липсата на материална компетентност на актосъставителя, с оглед
заеманата длъжност, е съществено процесуално нарушение, опорочаващо
административно-наказателното производство и съставлява достатъчно основание за
отмяната на НП.
Като не е достигнал до същия краен извод за
незаконосъобразност на НП на процесуално основание, Районен съд – Плевен е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като бъде
отменено и обжалваното наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 539 от 24.07.2019 г., постановено по
НАХД № 934 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № РД-И-115/05.09.2018г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което на „Фармар” ООД гр. Плевен е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.288,
ал.1 във вр. с чл.219, ал.1 във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/