Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми декември две хиляди двадесет и първа
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши
съдия С. Тачева в.гр.дело № 9202 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 283114
от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 24733/2017 г. по описа на СРС, Гражданско
отделение, 158 състав, е
признато за установено по предявените от „А.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, район Подуяне, ул. „********, срещу „П.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и П.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, положителни установителни искове, че „П.“ ООД и П.М.М. дължат при
условията на солидарност на „А.Л.Б.“ ЕАД сумата от 10433, 20лв., представляваща
дължима сума по запис на заповед, издадена за сумата от общо 12647,41 евро на
16.07.2014г. в гр. София, от „С.**“ ЕООД, ЕИК:*******в полза на „А.Л.Б.“ АД
/понастоящем „А.Л.Б.“ ЕАД/, платими на предявяване, авалиран с поръчителство на
„П.“ ООД, П.М.М. и Н.Б., без протест, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.12.2015г. до
изплащане на вземането, която сума е разпоредено „П.“ ООД и П.М.М. да заплатят
при условията на солидарност със „С.**“ ЕООД и Н.Б. на „А.Л.Б.“ АД /понастоящем
„А.Л.Б.“ ЕАД с издадена заповед на 04.01.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 770/2015г. по
описа на РС Сливница.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата П.М.М.,
срещу решението в частта, с която искът е уважен срещу нея, с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че е налице нередовна процедура
по предявяване на процесния запис на заповед по отношение на издателя му – „С.**“
ЕООД и по отношение на самата ответница, в качеството й на авалист, по подробно
изложени съображения. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск.
Постъпил
е отговор от ищеца по делото – „А.Л.Б.“ ЕАД с доводи за неоснователност на
въззивната жалба и искане да бъде оставена без движение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а също е допустимо в
обжалваната от ищците част. При постановяването му първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на императивни материалноправни норми, нито на процесуалните
правила. По същество решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на обжалваното решение. Във връзка с доводите, съдържащи се в сезиращата
настоящата инстанция въззивна жалба, съдът следва да посочи още и следното:
Записът на заповед е
сделка: той е едностранно волеизявление, облечено в законно установена писмена
форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Записът на заповед може да се
разгледа и като ценна книга - документ, който съдържа абстрактно менителнично
волеизявление за задължаване и материализира правата, които това волеизявление
материализира. Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради
конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема
задължението за плащане на определена сума пари.
При установителен иск
по реда на чл. 415, ал.1 вр. чл. 422 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доводи
на ответника, както абсолютните възражения на длъжника, т.е. доводи срещу
формата и/или съдържанието на менителничния документ, така и личните възражения
на длъжника т.е. доводи, основани на отношенията си с кредитора - арг. по чл.
465 ТЗ. Такива лични отношения в случая се твърдят в отговора на ответниците,
като се свързва издаването на записите на заповед с възникване на отношения
между страните по повод на договор за лизинг на МПС.
Менителничното
поръчителство е едностранна абстрактна сделка, извършена само от поръчителя,
т.е авалът е специфично за менителничните сделки обезпечение. Авалът е
абстрактен, формален, реален и едностранен договор, по силата на който едно
лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителничния дълг на друго лице
/хонорат/. Авалът се различава от поръчителството по гражданско и търговско
право. За разлика от поръчителството, при което правопораждащият задължението
факт е договор между кредитора и поръчителя, действащото законодателство урежда
авала като самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на
едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което
обезпечава. Чл. 484, ал.1 ТЗ урежда формата на поръчителството, което следва да
бъде направено върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите
"като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише
от поръчител.
По делото са
представени 1 бр. запис на заповед, редовен от външна страна - съдържащ всички
реквизити, издадени на 16.07.2014 г. от „С.**“ ЕООД в полза на „А.Л.Б.“ АД.
Същият е авалиран от П.М., Н.Б. и „П.“ ЕООД. Налице е безусловна клауза за
плащане на парична сума – 12 467,41 евро. В менителничния ефект като място на
издаване е определен гр. София, като място на плащане – гр. София, ул. „********.
Платим е на предявяване, като е уговорен по – дълъг от предвидения в ТЗ срок –
15.10.2015г.
Неоснователно е
възражението на ответницата, че процесния запис на заповед не бил надлежно
предявен на издателя и авалиста, тъй като връчването на поканата не носи
необходимите реквизити, в т.ч., че адресът не е посетен най – малко три пъти в
посочения интервал от време по чл. 47 ГПК, както и, че в случая е следвало да
се приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, а не по ал. 4 на същия член по
отношение на издателя на заповедта.
Връчването на съдебни
книжа на търговци и юридически лица е уредено със специални правила в чл. 50 ГПК. То се извършва на мястото, където тези субекти са вписали седалището и
адреса си на управление в съответния регистър. Ако тези субекти променят адреса
си, но не впишат в съответния регистър тази промяна, книжата се прилагат по
делото и се считат връчени. Законът не им дава период от време, в който да
извършат вписването, не ги и задължава да съобщят новия адрес на съда. Тази
уредба е различна от уредбата в чл. 40 и 41 ГПК, отнасяща се физическите лица.
Само при тях има задължение за посещение на адреса в интервал от време около
месец, защото отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от
месец не ги задължава да съобщят съдебен адрес. За ЮЛ и търговци, тъй като
връчването е в канцеларията на лице-служител, което се съгласи да получи
книжата и се предполага, че такова лице винаги има през работно време, а ако
променят адреса си, са длъжни да впишат веднага промяната, не е предвиден
месечен срок, в който да се посещава адреса на регистрация на тези лица. Затова
чл. 50, ал. 4 ГПК постановява, че ако връчителят не намери достъп до
канцеларията, или не намери служител, който да е съгласен да получи книжата,
залепя уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Няма законово изискване в този текст
за посещение на адреса на управление няколко пъти в продължение на около месец
и за допълнителен акт на съда, с който да разпорежда залепяне на уведомление по
чл. 47, ал. 1 ГПК. Този срок се отнася за явяване на адресата, или негов
представител в съда за получаване на книжата. Няма изискване в продължение на
две седмици уведомлението да стои залепено на вратата.
В конкретния случай
връчителят е проявил активност и е събрал информация за това, че има такава
фирма на адреса по регистрация, въпреки че „отдавна никой не се е появявал от
фирмата“. Не е намерил канцелария на дружеството, нито управителя, нито
служител, на който да връчи книжата. Предвид изложеното, правилно първоинстанцинният
съд е приел, че връчването на процесния запис на заповед по отношение на „С.“
ЕООД е редовно връчен.
От материалите по
делото /л. 120 – 122 от гр.д./ безспорно
се установява и редовно връчване на записа на заповед по отношение на авалиста П.М..
Спазена е разпоредбата на чл. 47 ГПК, отнасяща се за физически лица, относно
колко пъти и в интервал от какво време следва призовкарят да посети адреса.
Предявяването на запис
на заповед с падеж „на предявяване“ е условие за настъпване изискуемостта на
вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист. Без
значение е дали кредиторът би предприел първо принудително изпълнение спрямо
издателя или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно
само срещу авалиста / каквото право безспорно има , с оглед солидарния характер
на отговорността им /. Авалистът, аналогично на поръчителя / в този аспект
липсва различие в уредбата на задълженията им – чл.485 ал.1 от ТЗ / отговаря
както издателя, т.е. считано от момент на изискуемост на задължението,
противопоставим на издателя, което не би могло да стане по друг начин освен при
задължително предявяване менителничния ефект за плащане на издателя.
Следователно, последното във всички случаи е необходимо условие за възникване
изискуемостта на задължението и за авалиста. Предявяване на издателя, без
предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по
записа на заповед и за авалиста. Предявяването за плащане е от значение
единствено за поставяне на платеца в забава.
В случаят, както
правилно е приел първоинстанционният съд дори и да е имало пропуски при
изпълнение на процедурата по връчването по делото категорично се установява, че
управителят на „С.**“ ЕООД – Н.Б. на 27.02.2017г. е надлежно и лично връчено
копие от записа на заповед, ведно с поканата за доброволно изпълнение и
изпълнителен лист по изпълнителното дело /л. 50 от ч.гр.д. № 770/2015г. по
описа на РС Сливница/, с оглед на което предпоставя настъпила изискуемост на
задължението и за авалиста.
По отношение на възражението
за нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, както и това, че П.М. била
поръчител по договор за лизинг и не дължала изпълнение, поради изтичане на 6 –
месечния преклузивен срок за това по чл.
146 ЗЗД, се явяват преклудирани и не следва да се обсъждат.
По разноските:
С оглед изхода на
делото разноски се дължат на въззиваемата страна. Доколкото същата не е взела
участие в откритото съдебно заседание, но е подала отговор на въззивната жалба,
с подробно изложени в него съображения за наоснователност на въззивната жалба,
на основание 78, ал. 8 ГПК й се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 100
лв.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283114 от 22.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 24733/2017 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 158
състав, е признато за установено по предявените от „А.Л.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, район Подуяне,
ул. „********, срещу „П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** и П.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
положителни установителни искове, че „П.“ ООД и П.М.М. дължат при условията на
солидарност на „А.Л.Б.“ ЕАД сумата от 10433, 20лв., представляваща дължима сума
по запис на заповед, издадена за сумата от общо 12647,41 евро на 16.07.2014г. в
гр. София, от „С.**“ ЕООД, ЕИК:*******в полза на „А.Л.Б.“ АД /понастоящем „А.Л.Б.“
ЕАД/, платими на предявяване, авалиран с поръчителство на „П.“ ООД, П.М.М. и Н.Б.,
без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.12.2015г. до изплащане на
вземането, която сума е разпоредено „П.“ ООД и П.М.М. да заплатят при условията
на солидарност със „С.**“ ЕООД и Н.Б. на „А.Л.Б.“ АД /понастоящем „А.Л.Б.“ ЕАД
с издадена заповед на 04.01.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 770/2015г. по описа на РС
Сливница.
ОСЪЖДА
П.М.М., ЕГН **********,
да заплатят на А.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.