№ 1593
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110203512 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на: С. М. С., ЕГН: ********** от гр. Г. О., ул.
"***" № 5, *, ет. 6, *, чрез адв. К. А., ВТАК, против Наказателно
постановление № 23-0000629/ 20.07.2022 год., издадено от Директор на РД
"АА"- град Варна, с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
от ЗДП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му
е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и
при нарушения на материалния закон. Същото не съответства на целта на
1
закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се
претендира да е административно нарушение.
С жалбата се твърди, че възз. е получил нечетлив АУАН, което
препятствало правото му на защита, тъй като не можел да разбере какво точно
нарушение се претендира да е извършил. При измерването били установени
отклонения в натоварванията, които не можело да бъдат определени като
особено сериозни. Сочи се, че едва ли тези отклонения биха повишили риска
относно безопасността на движението и биха способствали в решителна
степен за повреждането и преждевременното износване на пътната
инфраструктура. Сочи се още, че превозваният товар е насипен, поради което
се счита, че не може да се измери точно неговото количество. Претендира се,
че отклонението в товара представлява маловажно нарушение. Счита, че
проверяващите органи не са компетентни да извършат проверка на
въззивника и товара. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
Въззивникът редовно призован не се явява по делото. Чрез
процесуален представител – адв. А. е депизирал становище, с което моли съда
да измени атакуваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. В придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда
директорът на РД "АА" - Варна излага становище за законосъобразност на
НП. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2022 г. св. К. К. и св. Т. Т., двамата инспектори в РД "АА"
Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен
контрол. Същите се били позиционирали в района на Южна промишлена зона
2
гр. Варна. Около 13: 25 часа, на изхода на "Аспарухов мост" посока Южна
промишлена зона гр.Варна инспекторите при РД "АА" Варна спрели за
проверка въззивника – С. М. С., който управлявал - влекач марка "МАН",
кат. N3, с peг. № ВТ 44 - 86 КН , с прикачено полуремарке с три оси с peг.
№ ВТ 90-43 ЕВ. В хода на проверката по представените от въззивника
товарителница № 0015065/20.05.2022 г. и пътен лист № 335709/16.05.2022
год. те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на товари -
пшеница, по маршрут гр. Лясковец - гр. Варна. Било извършено замерване на
съчленената композиция, ведно с товара, с електронна мобилна везна марка
"Dini Argeo", модел "DFWKR", с поставен стикер за годност с № 01104,
валиден до м. 10. 2022 г. В следствие на замерването било установено, че
водачът извършва превоз на товари с влекач и полуремарке с 3 оси с
пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по
пътищата отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите
на ППС с peг. № ВТ 90-43 ЕВ било над 1, 3 метра, а сборът от натоварването
на трите оси било 29 625 кг. , което надвишавало допустимата норма 24 000
кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство
(МРРБ) с 5 625 кг. По време на проверката въззивникът не представил
квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми
издадена от АПИ.
На място св. К. К. съставил на въззивника АУАН, в който посочил,
че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.
1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от
въззивника по време на проверката документи - пътен лист и товарителница
били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Директорът на РД "Автомобилна
администрация" –гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т.
3
1, пр. 2 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание "глоба" в
размер на 2 500.00 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на С. М. С. на
26.07.2022 г. В законоустановения 14-дневен срок, на 02.08.2022 г. /видно от
товарителницата/, чрез Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" –гр. Варна, С. С. депозирал жалба до РС - Варна срещу
горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К. К. и св.Т. Т., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
от показанията на св.К. и св.Т., дадени в съдебно заседание, АУАН,
товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, справка за водача от
масивите на ИА "АА", заповед за компетентност и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
4
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуване и провеждане на административнонаказателното производство
съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е
Т. Т. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–
видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до
опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху
правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е
наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника,
посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.
5
Варна, на изхода на Аспарухов мост, в посока Южна промишлена зона.
Възз. е бил наясно къде е мястото на разтоварване, респективно е наясно къде
е констатирано нарушението от страна на проверяващите.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази
връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и
НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от
АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение,
доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение
като в този смисъл е налице и константна практика на АС- Варна, например
Решение по К. Н. А. Х. Д. № 1892/2016 г. Решение по К. А. Н. Х. Д. № 1790
по описа на съда за 2017 година, Решение по К. А. Н. Х. Д. № 282 по описа на
съда за 2017 г. и ред други.
От друга страна правилно е било прието, че нарушението е
извършено на 20.05.2022 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото
на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато св.
К. и св.Т. пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия
водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза
документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване
и установяване на нарушението е на територията на гр. Варна, то предполага
и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на РД"АА" -
Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не
предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава
от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от
МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със
Заповед № РД 08-30/21.01.2020 г. /приложена към преписката/ министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал
правомощия на директорите на регионалните дирекции "АА" да издават НП
за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията. Компетентността на актосъставителя –
служител в РД АА-Варна пък е определена с нормите на чл. 166 от ЗДвП.
Поради което и възражението в жалбата не се споделя от съда.
6
АНО е наложил административно наказание глоба в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП
за нарушение нормата на чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б.
"б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. На МРРБ.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични
доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е
наложена санкция.
Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е
доказано. Напротив същото е безспорно доказано, не само посредством
измерването извършено с електронна мобилна везна, а и от представените от
самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз, в частност
товарителница. Последните в хода на проверката не са били оспорени, не е
било оспорено и замерването с техническо средство на превозното средство.
В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да
установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в
хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на
НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се
по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса или натоварвания на ос,
ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие
норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в случая бланкетния
състав е запълнен с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от
порядъка на 24 /двадесет и четири/ тона за ППС, движещи се по пътища,
отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение,
при сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
7
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1, 3 м. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният
случай попада именно под действието на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в
неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се
по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата
максимална маса от 24 тона (24 000 кг.), е с общо тегло 29 625 кг. В г.та
насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и
приложените към АНП разпечатки от мобилната везна, а и представените от
въззивника по време на проверката документи, като за съда няма никакво
съмнение, че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че
тежестта на ППС-то, заедно с товара не е съответствала на допустимата
максимална маса - 24 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за
обществено ползване. Нещо повече, той съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. е длъжен да следи за това натоварването на
ППС да се извърши в съответствие с максимално допустимата маса на
същото.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО
правилно е преценил, че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара
превишават 24 т., както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно
разрешително (съответно документ установяващ плащането на съответна
такса за движение на тежко ППС по отношение на товарния автомобил и
товара за 20.05.2022 г.) и въпреки наличните представи е предприел
управление на ППС – МПС товари с влекач и полуремарке с 3 оси с
пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по
пътищата отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите
на ППС с peг. № ВТ 90-43 ЕВ е над 1, 3 метра с обща маса, надвишаваща
определените норми в наредбата посочена по-горе.
8
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 500 до 3 000 лева, от което
следва, че определеното от административния орган наказание от 3 000 лева е
в рамките на нормативно регламентираните предели, но в регламентирания
максимум. При определянето му не са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН. Действително управлението на претоварените превозни средства
противно на установените правила за това, крие сериозен риск за участниците
в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на
правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да
прецени данните за личността на дееца, в т. ч. наличието на предходни
нарушения и обществената му опасност. По преписката отсъстват
доказателства възз. да е бил наказван за такова нарушение на ЗДвП или пък за
каквото и да е било друго нарушение на правилата за движение или на
разпоредбите регламентиращи транспортната дейност
Настоящият състав съобрази и разпоредбите на Приложение 1 към
чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията. При отчитане на
описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от
ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание
глоба в размер към средния 1 000 лева. Именно наказание в този размер ще
съответства на тежестта на нарушението, при съобразяване в същото време и
на конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено
състояние. Поради което се налага изменение на НП по този пункт относно
размера на наложеното административно наказание, като същият следва да се
намали от 2 500.00 лева на 1 000.00 лева.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение
по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид.
Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е
в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от
категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
9
изпълнителното деяние. Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл.
189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за
административните нарушения и наказания. Поради, което и прилагането на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН както иска възз. е забранена от самия закон.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д., ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е поискал присъждане на разноски, но
същият не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
10
представител-юрисконсулт или служител с юридическо образование.
Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което жалбата е
изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с
НП обвинение, но юрисконсулт или друг служител с юридическо образование
не се е явил в съдебното производство, нито има данни да е изготвил
становището по делото. Ето защо искането за присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство по настоящото дело е неоснователно и се
отхвърля от съда.
При този изход на спора, съобразно чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН и с
оглед отправеното искане, в полза на възз.С. следва да бъдат присъдени
разноски сторени по – договор за правна защита и съдействие, серия А
№**********/26.09.2022 г.. Като съобрази, че делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност, съдът намира за съответстващо
възнаграждение в размер 100. 00 лв. съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и 5вр. ал. 1 и чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000629/20.07.2022 г.,
издадено от Директор на РД "АА"- град Варна, с което на С. М. С., ЕГН:
********** от гр. Г. О., ул. "***" № 5, *, ет. 6, *, за нарушаване нормата на
чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, му е било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.
177, ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание "глоба" на 1 000.00 /хиляда/ лева.
11
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.
Варна да заплати на С. М. С., ЕГН: ********** от гр. Г. О., ул. "***" № 5, *,
ет. 6, *, представляващи направени разноски по АНД № 3512/2022 г. по
описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" –гр. Варна за присъждане на възнаграждение
по делото за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12