Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 09.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 02.12.2019 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 284/ 2019г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Г.Н.К. с ЕГН- **********, с
адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2434306, издаден
от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, на
жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 50
лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от жалбоподателят, чрез пълномощник, се изразява недоволство
от процесният електронен фиш, с който е била наложена горната глоба, като се
посочва, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването му. На
първо място ел.фиш е бил издаден не срещу собственика на МПС, респ. законният
представител на юридическото лице, т.к. той не бил такъв, поради и което не
били спазени изискванията на закона. Не били спазени правилата за издаването на
ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189
ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него
л.а. не е била използвана стационарна камера, а мобилна такава. Заявява, че
ел.фиш не съдържал необходимите реквизити- не бил посочен редът и срока за
обжалването на същият, както и правото на възражение по смисъла на чл.189 ал.6
от ЗДвП. Поради изложеното иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като
развива подробни съображения в жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, РУ-Момчилград, е постъпило писмено становище, в което се
развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и
законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното
постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 2434306, издаден от
ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателят /посочен като законен
представител на фирма „******“- София, бул.“******, е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за това, че на 10.12.2018г. в 12,29ч. в път 1-5, км 349+850 разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение от гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, при въведено ограничение
на скоростта 60 км/ч. с пътен знак В
26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с
МПС- т.а. „****“ с рег.№ ****, е извършено
нарушение за скорост, което е било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-
M615. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 79 км/ч, а превишението е било с 19 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е
приложил клип № 7407 от радар № 615, който съдържа 4 броя снимки от дата 10.12.2018г. в 12,29
часа, и в които се вижда МПС с рег.№ ****, като измерената скорост е 82 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 22 км в час, и е прието като ст-ст на наказуемата скорост 79км в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 19 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият толеранс от минус 3 км/ч.
В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати /приложена е карта с географските координати на мястото, където е
разположена АТСС/. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила,
който съвпада с посоченият номер във ел.фиш, в който точно и ясно е посочено
мястото на нарушението.
С копие на протокол с рег. № 303-р- 16167/ 11.12.2018г. на РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/,
на посочената дата и в посоченото време е било разположено в разклона за с.Балабаново,
общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от Кърджали към ГКПП- Маказа,
където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като
разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 120
метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 14 клипа /с
нарушения/ с посочени номера, т.е. в това число и процесният, упоменат по-горе
/със съответният номер/. Приложена е и схема/скица на разположението на самата
мобилна система за видеоконтрол. От Протокол № 2-19-18 от 20.11.2018г., както и
Протокол от проверка № 144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по
метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на
установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип
средство за измерване, което е преминало и последваща проверка.
От писмо № 1037/09.12.2015г. на ОПУ- Кърджали са видни участъците по
път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени
ограничения на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване на
нарушението по настоящото производство /в пункт 2 от писмото.
От
справка, извършена в системата на КАТ, е видно, че описаното по-горе МПС в
процесният ел.фиш е собственост на юридическо лице /„******“
ООД- София, бул.“******/, като от справка- извлечение от търговският
регистър /на партидата на това юридическо лице/ се установява, че жалбоподателят по настоящото
производство не е посочен като законен представител на дружеството /същият няма
управителни или представителни функции в дружеството, собственик на цитираното
по-горе МПС.
При така приетата фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването, и разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени
в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се
подчертае, че няма законово изискване да се
посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да
се обжалва, както и същият да съдържа подпис и
печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно
съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.
Обжалваният
ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно
определено място на извършване на нарушението.
От приложените веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер
на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Момчилград, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора. От събраните по делото доказателства се стига до
извода, че извършването на процесното административно
нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена
различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за
съответният вид МПС/ е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства
или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е
настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно §
65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни–
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният
процес.
Трябва да се упомене, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в
сила към момента на извършване на процесното нарушение,
се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието
на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ,
а не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с
горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова нормативно
изискване към настоящият момент липсва, поради обстоятелството, че чл.7 от
Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата
се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това
се налага извода, че е установено
и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, за което
свидетелства приложеният клип
с посоченият номер, вкл.и № на радар № 615 от съответната дата, който съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус
се установява от електронният фиш, че МПС не е регистрирано на името на жалбоподателят- и по точно е регистрирано на името на цитираното по-горе юридическо
лице, но законен представител но това юридическо лице не е жалбодателят по
делото, а такива са други лица- и което се установява от справката в търговският
регистър.
Поради изложеното съдът намира, че неправилно жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност, т.к. не е доказано авторството на деянието. Както и по-горе се
упомена, в нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено положението, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. И тъй като всяко юридическо лице се
представлява от свои законни представители /какъвто безспорно не е жалбоподателят,
а са други лица/, то и отговорността е
на съответният законен представител- посочените в справката, издадена от
търговският регистър.
Съгласно
разпоредбата на чл.188
ал.2 от ЗДвП за нарушенията, извършени при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото в този закон наказание
се налага на законния представител на юридическото лице или на лицето, посочено
от законния представител, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. От значение за определяне на законния представител, на
когото следва да се наложи административното наказание, е датата на извършване
на нарушението.
От цитираната по-горе
справки от Търговския регистър се установява по несъмнен начин, че към
посочената във фиша дата на нарушението, 10.12.2018, жалбоподателят не е имал
качеството законен представител на дружеството собственик на заснетият
автомобил- нещо повече, там въобще не се упоменават неговите имена в такова
качество в годините на съществуване на дружеството. От друга страна, в
административно-наказателната преписка няма данни законният представител на
дружеството да е подавал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която да е
посочил жалбоподателя като лице, на което е било предоставено управлението на
автомобила на посочената в електронния фиш дата. При това положение съдът
приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на цитираната
по-горе разпоредба на чл.188
ал.2 от ЗДвП, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен, като са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ серия К № 2434306, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който на Г.Н.К. с ЕГН- **********,
с адрес-***, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2
т.2 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на
50 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: