Р Е Ш Е Н И Е
№ 413/06.12.2022 г., град
Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в открито съдебно заседание на
осми ноември, две хиляди двадесет и втора година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Стойка Колева,
разгледа докладваното от председателя административно дело № 483 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Триеф“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.хххххххх, представлявано от управителя В.В., срещу
Решение № 180 от 01.08.2022 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърден
Отказ за отмяна на наложени обезпечително мерки с изх.№
С220008-012-0000062/04.07.2022 г. издаден от Г. П. - главен публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Добрич.
В жалбата се твърди, че са нарушени процесуалните правила,
тъй като не била предоставена възможност на представляващия дружествотода
обжалва и да представи каквито и да е доказателства в своя защита. Обявените
актове били връчени на лице, което няма правомощия да представлява дружеството,
както и да кореспондира от негово име, документи и т.н. Твърди, че всички
документи са пристигнали при дружеството след срока на обжалване. Управителят
на дружеството многократно е писал жалби и възражения на ДФЗ, но е бил насочван
да търси правата си по съдебен път. Заявява, че желае да му бъде предоставена
възможност да предостави исканите от ДФЗ доказателства.
Ответната страна, директорът на ТД на НАП-Варна, чрез
процесуалния си представител, главен юрисконсулт С. Ж., оспорва жалбата като
неоснователна. Изразява становище, че оплакванията в жалбата са неотносими към настоящото
производство с предмет на обжалване действие на публичен изпълнител по повод
налагане на обезпечителни мерки. Посочва, че по вземането взискател е Държавен
фонд „Земеделие“, който е компетентният държавен орган, понеже е издал акт за
установяване на публично вземане, съгласно неговите правомощия. В производството
по налагане на обезпечителни мерки публичният изпълнител не може да
коментира основанието и основателността
на установените публични вземания. Изразява становище, че жалбоподателят следва
да представи своите възражения пред административния орган, установил
публичното вземане и съответно по съдебен ред и че това му е било указано. На
жалбоподателя било указано също, че може единствено да отправи молба за
отсрочване или разсрочване на публичното вземане по негова преценка, но към
настоящия момент само били наложени предварителни мерки без да са предприети
действия за събирането на вземането. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи
следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Ответната
страна не представя доказателства за датата и начина на съобщаване на
оспореното решение, поради което съдът приема, че подадената на 25.08.2022 г.
жалба от „Триеф“ ЕООД е постъпила в законоустановения 7 дневен срок за
оспорване по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От данните по делото се установява, че на 31.01.2022 г. в
ТД на НАП-Варна, ИРМ Добрич срещу жалбоподателя е било образувано изпълнително
дело (ИД) № *********/2022 г. за събиране на публични държавни вземания в общ
размер от 4 576,99 л., от които главница в размер на 3 198,18 лв. и
лихва в размер на 1378,81 лв., възникнали на основание подадени от дружеството
декларации-образец 6 за периода на м.август 2017 г. до м.декември 2021 г., с
които са формирани задължения по Държавното обществено осигуряване (ДОО),
здравно осигуряване и УПФ.
На 17.02.2022 г. Държавен Фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е подал
искане до НАП за образуване на изпълнително производство срещу „Триеф“ ЕООД за
събиране на публично вземане по Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 07/311/00734/3/01/04/01 от 11.02.2021 г., с който на дружеството са
определени задължения в размер на 339 527, 28 лева. ДФЗ е представил
доказателства пред органите на НАП, че издаденият срещу „Триеф“ ЕООД АУПДВ е
бил връчен и получен на адреса на управление на дружеството на 27.04.2021 г. и към датата
на искането е влязъл в сила. С разпореждане на публичния изпълнител от
24.02.2022 г. вземането по издадения АУПДВ е присъединено към вече образуваното
изпълнително дело с № *********/2022 г. Разпореждането е връчено на 17.06.2022
г. Публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С220008-022-0032073/19.05.2022 г., с което е вписана възбрана
върху недвижими имоти-земя и сгради в ПИ 30418.9.15, находящи се в с.Зая,
община Дряново, област Габрово. Постановлението е било връчено лично на
управителя на дружеството на 17.06.2022 г. и обжалвано от него.
По жалбата е постановен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С220008-012-0000062/04.07.2022 г., който е обжалван по реда на чл.208, ал.2 и чл.197 от ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна.
С Решение № 180/01.08.2022 г. директорът на ТД на НАП-Варна е потвърдил отказа за отмяна на наложените
обезпечителни мерки.
Оспореният административен акт е правилен, законосъобразен
и не страда от пороци, обосноваващи отмяната му.
Решението е издадено от компетентния, съгласно разпоредбата
на чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 208, ал. 2 ДОПК, административен орган - директора
на ТД на НАП-Варна, в рамките на неговата материална, функционална и териториална
компетентност. Решението е издадено при условията на заместване от Силвия
Красенова-заместник директор на ТД на НАП –Варна. Представени са доказателства
за отсъствието на титуляра, В.Н.. на 01.08.2022 г., на която дата директорът на
ТД на НАП-Варна е бил в отпуск, съгласно Заповед № 6701/28.07.2022 г., издадена
от изпълнителния директор на НАП. Представена е и заповед №
З-ЦУ-1234/05.07.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която С. К. е
оправомощена да замества директора на ТД на НАП-Варна в случаите на отсъствие.
Оспореното Решение № 180 от 01.08.2022 г. на директора на
ТД на НАП-Варна, както и отказът за отмяна на наложените обезпечителни мерки са
издадени при спазване на установената форма.
Решението е надлежно мотивирано.
Съдът не установи при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните норми.
Решението е постановено при правилно приложение на
материалния закон.
В нормата на чл. 208, ал. 3 ДОПК са определени условията,
при които решаващият орган респ. съдът отменя наложената обезпечителна мярка, а
именно при изпълнение изискванията на, ал. 1 изр.1 или че са налице условията
на чл. 199, ал. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната
на наложени обезпечения се извършва от публичния изпълнител служебно или по
искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на
публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1 т. 2 и т. 5 ДОПК, а
именно когато актът с който е установено публичното вземане бъде установен за
нищожен, обезсилен или отменен по установения ред или когато актът за
установяване на задължение бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от
съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума равна или
надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението. При съществена
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното
вземане, отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител
служебно.
В случая не е налице нито една от предвидените в закона предпоставки,
при наличието на които могат да се отменят наложените обезпечения. Няма данни
вземането да е погасено, нито изпълнителните основания, от които е възникнало,
да са отменени, изменени, обявени за нищожни от съда. Предвид размера на установеното по изпълнителното дело
публично задължение, няма съществена несъразмерност на наложените обезпечителни
мерки спрямо размера на публичното вземане.
Предвид горното, съдът приема че правилно и в съответствие
с материалния закон публичният изпълнител е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 208, ал. 1 ДОПК за отмяна на обезпечителните мерки. Като
е потвърдил обжалвания пред него отказ решаващият орган е постановил решение в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Ответникът е защитаван от юрисконсулт и е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото
оспорващият следва да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. с оглед чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Триеф“ ЕООД срещу Решение № 180 от
01.08.2022 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА „Триеф“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Д., жк“.“, бл.., вх.., ет.., ап.. представлявано от управителя В.В.
да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: