Р
Е Ш Е
Н И Е №
49
гр.Кюстендил, 21.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендиел, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№349/2021г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Р.Г.Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора
гр.Бобов дол е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД
„ИН“ – София за заплащане на сумата от 100 000 лв. /след изменение на иска/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода
02.11.2016г. до 02.11.2021г., настъпили в резултат на лишаване от полагащия се
порцион храна на лишения от свобода - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Претендира
разноски.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез
процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за недоказаност
на иска по основание и размер.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът Р.Г.Й.
изтърпява в затвора гр.Бобов дол наказание „лишаване от свобода“ /срав. справка
за правното положение на осъдения/. Във връзка с наведените в исковата молба
факти за нарушаване на правото му да получава храна в определения по закон
грамаж /месо/ са представени от ответната страна заповед №Л-4517/22.10.2018г.
на гл.директор на ГД „ИН“ – София за утвърждаване на реда и начина за планиране
на хранителни продукти, необходими за териториалните служби на дирекцията и за
контрол при доставката на хранителни продукти, самите Указания, становище от
началник сектор „ФЛКР“, таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите
се хранителни продукти на 1 лишен от свобода – възрастен, декларация от Р.Й. от
10.05.2021г. за отказ да приема храна, поради това, че грамажа на месото в
порцията му е 0.59 гр. И му е отказан протокол за проверката, декларация от Р.Й.
от 02.11.2021г. за отказ да приема храна, тъй като не отговаря на полагащият се
грамаж.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят И.К. заявява, че е в затвора от година и два месеца и че е
присъствал лично когато ищецът е искал мерене на месото в порцията му, тъй като
твърдял, че е по-малко от необходимото. Спомня си, че било измерено на 0.59 гр.
в присъствието на ищеца, отдельонния командир, старшината и началника на кухнята.
Свидетелят Д.Е. сочи, че миналата
година ищецът връщал храната 5 или 6 пъти, за да му се мери грамажа, тъй като
се оплаквал, че е по-малко и се оказвало по-малко. Св.С. също свидетелства за
оплаквания на Р. от грамажа на порциите, които се дават за храна.
От показанията на св.Х. се
установява, че когато има оплакване от лишен от свобода относно грамажа на
сервираната храна, грамажът се измерва веднага, в присъствието на лишения от
свобода и отдельонния командир. Това се отразява от дежурния по кухня и ако се
установи по-малко се предлага замяна на порцията. Спомня си за такива случаи
назад във времето от около 2 години. Не знае дали те са били основателни. Р.
лично й се е оплаквал за това.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран
субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд
/по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е частично
основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/,
както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за неимуществени вреди
с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
В
разглеждания случай вредите се претендират като причинени от нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
изразяващи се в лишаване от полагащия се порцион храна /грамаж месо/ на лишения
от свобода. С разпоредбата на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС се регламентира правото
на лишените от свобода на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Съгласно чл.68 от ППЗИНЗС храненето на лишените от свобода
се извършва съгласно утвърдения график за разпределение на времето. Храната на
лишените от свобода се разпределя в присъствие на служител от
надзорно-охранителния състав и представител на самодейните органи. По
предписание на медицински специалист се осигурява диетична храна на лишените от
свобода. Отказът от прием на храна като форма на протест против действията на
администрацията или други органи се документира от служител от
надзорно-охранителния състав. На лишените от свобода, обявили протест се
предлага полагащата им се храна, която, ако не бъде консумирана, се прибира
обратно след изтичане на времето за хранене.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени
средства, съдът приема, че такива незаконосъобразни бездействия се установяват
по безспорен начин. От показанията на свидетелите К., Е. и Х., които съдът
кредитира като обективни, се установи, че на Р.Й. не е осигурявана полагащата
му се храна /месо/ в грамажа, определен от съответната таблица №1, утвърдена от министъра на
правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите
на 10.05.2021г. и 02.11.2021г., както и в други случаи /срав. показанията на
св.Х. и св.Е./. Гласните доказателства се подкрепят
и от писмените такива - становище от началник сектор „ФЛКР“ /посочено е, че при
измерване на 02.11.2021г. на месото в порцията на ищеца е констатиран грамаж 67
грама, при необходими 80 грама/, таблица №1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на 1 лишен от свобода – възрастен /дневната
дажба свинско с кост е определен на 110 грама/, декларация от Р.Й. от
10.05.2021г. за отказ да приема храна, поради това, че грамажа на месото в
порцията му е 0.59 гр., декларация от Р.Й. от 02.11.2021г. за отказ да приема
храна, тъй като не отговаря на полагащият се грамаж. Същевременно от ответната
страна, въпреки указанията на съда в определение от 15.12.2021г., не са
представени доказателства за релевантните по делото факти, поради което съдът
на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС приема за доказано твърдението на ищеца, че
не е получавал храна в полагащия се грамаж, досежно месото в порцията му. Това
е създало дискомфорт на лишения от свобода и е предизвикало обявяване на отказ
да приема храна. Не е доказано, че са извършени измервания, при които е
установено изпълнение на задължението за осигуряване на храна на затворника в
дължимия се грамаж. Представените указания, характеристична справка, график за
разпределение на времето на лишените от свобода, доклад за депозирана молба за преместване на осъдения,
заповед за организацията на хранене в затворите, заповедите за разрешени лични
вещи не са годни доказателствени средства, чрез които да се установи изпълнение
на задължението на специализираните органи по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС - да
предоставят на осъдения храна /месо/, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблица №1, утвърдена от министъра на правосъдието съгласувана
с министъра на здравеопазването и министъра на финансите.
Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Изхождайки
от дефинициите за изтезания, жестоко или нечовешко отношение по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3 от ЗИНЗС, а именно че това са всяко умишлено действие или
бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните
в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност, съдът приема за доказано нарушението по чл.3,
ал.2 от ЗИНС откъм липса на храна в необходимия грамаж, досежно месото в
порциите.
Това от своя страна може да се отнесе към умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и по своята
правна същност се приравнява на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при МЛС, при или по повод изпълнение на
административна дейност. Бездействието е незаконосъобразно,
защото е извършено в противоречие с предписан от ЗИНЗС волеви акт, т.е. налице
е пасивно поведение в разрез с изискуемо от нормата на чл.3, ал.1 от закона
активно такова.
Съдът
счита, че е установена и втората предпоставка за основателността на иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца – изтърпени унижение и страдание. Съгласно разпоредбата
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС настъпването на тези вреди се предполага до доказване
на противното. Доказаният факт, че ищеца е бил лишен от полагащия му се порцион
месо и реакцията на протест от негова страна /отказ да приема храна/
установява, че същия е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни
изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото
достойнство и изтезание по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. В изложения смисъл съдът
намира за доказана и третата предпоставка - пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и
настъпилата вреда. Само по себе си лишаването от храна в полагащия се грамаж
води до негативен резултат върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност.
Относно
размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът,
в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, приложима на осн. чл.284, ал.2
от ЗИНЗС и преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените
обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за
него намира, че обезщетението следва да се присъди в размер от 1000 лв., в
какъвто искът се явява основателен и доказан. В останалата част до претендираната
сума от 100 000 лв. искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от правния спор и на
основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС съдът присъжда разноски на ищеца в размер на 10
лв. – заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на Р.Г.Й.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол сумата от 1000 лв. /хиляда/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на лишаване
от полагащия се порцион храна /месо/ - нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и
съдебни разноски в размер на 10 лв.
/десет/. За разликата до претендираните 100 000 лв. обезщетение ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Кюстендилския административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препиС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: