Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Я. А. Д. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник – адв. Д. А., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, против Заповед №РД05-270/05.12.2023г., издадена от Директора на Р. Д. по горите (РДГ) - Кърджали.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, неправилна, поради противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована и несъответна на целта на закона. Счита се, че същата не съдържала императивно предписаните към съдържанието ѝ реквизити, което нарушавало изискването за форма на административния акт и било основание за отмяна. Твърди се също, че била немотивирана. Не било ясно фактическото и правно основание за издаването ѝ. Не били изложени никакви фактически основания, които да кореспондират на определена правна норма. Същевременно не били посочени всички релевантни обстоятелства, съобразно посочените разпоредби на материалния закон. Това правело невъзможен съдебния контрол и нарушавало правото на защита на оспорващата, която не била наясно с действителните мотиви за издаването на заповедта. Освен това, жалбоподателката не била уведомена, че започнало производство по издаване на оспорения акт, с което също било нарушено правото ѝ на участие и защита в производството. Навеждат се доводи, че в случая не били налице посочените пречки за одобряване на горскостопанската програма, като посочените изисквания не били нормативно предвидени, поради което, като постановил немотивиран отказ, административният орган издал същия в несъответствие с приложимите материални разпоредби на ЗГ, Наредба №18/2015г. и Наредба №8/2011г. Отказът не съответствал и на целта на закона.

Моли се да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед или да бъде отменена същата. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Директор на Р. Д. по горите, [населено място], чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Р. Д. по горите – Кърджали.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за доброволна делба на недвижими имоти, земеделски земи и земи и гори от горския фонд (л.28-33), сключен на 17.01.2005г., на съделителя А. Ж. Д. се поставя в дял и става съсобственик на недвижими имоти – земеделска земя, подробно описани в девет точки, сред които (съгласно т.6) широколистна гора от 5,000 дка, в местност „Орта бюлюк“, [имот номер], по проект по картата на възстановената собственост на [населено място], при посочени граници, като е отбелязано, че имотът е образуван от [имот номер]. Посочено е, че върху имота има следните ограничения: Да се използува съгласно Закона за горите и Правилника за прилагането му.

Според Удостоверение за наследници изх. №УНС-713/17.10.2023г. (л.37), наследници на А. Ж. Д., починал на 05.09.2015г., са Я. А. Д. – дъщеря и М. А. П. – дъщеря.

По делото е представена Скица на поземлен [имот номер]-904888-07.10.2019г., издадена от СГКК – [населено място] (л.38), за поземлен имот с [идентификатор] с адрес [населено място], местност „Орта бюлюк“, с площ 5000 кв. м., с трайно предназначение на територията: горска и начин на трайно ползване: широколистна гора, с номер по предходен план 201011, 201012.

На 04.10.2023 г. от А. И. Д., пълномощник на наследници на А. Ж. Д., е подадено заявление (л.39) до Директора на РДГ – Кърджали за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма на поземлен имот с [идентификатор], землище на [населено място], Община Димитровград.

Горскостопанската програма (л.40) е изготвена от инж. С. И. А. – лицензиран за изработване на горскостопански програми и планове лесовъд. Посочено е, че имотът попада в подобласт Г. Т. на Тракийската горско-растителна област, намира се на север-североизток от [населено място], площта на сечението на имота с подотделите на ТП ДГС Хасково е показано в таблица. За подотдел 34 „ч“ – част ([имот номер]) са посочени разпределение на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст, по видове насаждения и бонитет, по пълнота и класове на възраст, разпределение на запаса без клони по дървесни видове и класове на възраст. Посочени са основните насоки на стопанисването, вкл. и се предвижда възобновителна сеч. Конкретизирано е, че в [имот номер] през 2019 година е изведена краткосрочно постепенна сеч осветителна фаза, като част от отдел 34 „ч-част“, както и, че възрастта на насаждението в ГСП от 2014г. на ТП ДГС Хасково е определена към годината на инвентаризацията - 2013 г., а към момента тя е увеличена с 10 години. Формиран е извод, изхождайки от състоянието, възрастта на насажденията и насоката на стопанисване, че в имота следва да се изведе краткосрочно постепенна сеч окончателна фаза и отглеждане на подраста.

С писмо рег. номер РДГ06-6059-24.10.2023г. на РДГ – Кърджали (л. 36), от А. И. Д. са изискани допълнителни документи, вкл. трасировъчен карнет с координатни точки издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение на имота.

Представено е заявление вх. № РДГ06-6324/03.11.2023г. (л.22) от Я. А. Д. до Директора на РДГ Кърджали, с приложени документи – договор за делба, пълномощно и др.

С писмо рег. номер РДГ06-6433-10.11.2023г. на РДГ – Кърджали (л.21), Я. А. Д. е уведомена, че след постъпване на заявление с рег. № РДГ06-6324/03.11.2023г. и след разглеждане на приложените към горскостопанската програма документи, се установило, че същата не е окомплектована съобразно изискванията на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Установени били следните нередности: Към горскостопанската програма не са приложени документи по чл.95, ал.1, т.5 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии и Заповед №РД05-85/20.04.2023г. на Директора на РДГ Кърджали, а именно: Не е представен трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение на имота. Указано е, че ако в 14-дневен срок от получаване на писмото установените пропуски не се отстранят, производството ще бъде прекратено.

Писмото е получено от Я. А. Д. на 15.11.2023г. (л.20).

На 14.11.2023 г. е извършена проверка от служители на РДГ – Кърджали (инж. А. Г. Г. – С. и инж. Ю. Р. Р.) в присъствието на лицензирания лесовъд, изготвил програмата (инж. С. И. А.), и А. И. Д.. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол Серия КОО № 119747. Проверен е поземлен [имот номер], в землището на [населено място], общ. Димитровград, намиращ се в подотдел 34ч-част на територията на ТП ДГС Хасково. Отбелязано е, че за [ПИ] има изготвена ГСП. Имотът попадал в един подотдел – 34“ч“ част, съгласно ЛУП 2014г. на ТП ДГС Хасково. По ГСП било предвидено да се изведе постепенна окончателна фаза 100 %, отглеждане на подраста, на площ от 5 дка. Отбелязано е, че при проверката на терен е установено, че в различните части от насаждението склопеността е различна и варира от 0,5 до 0,7, като средно е 0,6, а подрастът в различните части от насаждението е с различно покритие и варира от 30 % до 100 %, височината варира от 10 см до 60 см. Имотът е ограничен трайно на терен с две бели линии и ъгловите точки са номерирани. През 2020 г. била водена сеч, съгласно ПСеч №0529408/06.11.2019г. Сечището било освидетелствано през 2020г. с ПОС 0517936/03.01.2020г. Отбелязано е също, че предвидената сеч не отговаря на състоянието на насаждението. Във връзка с констатациите и на основание чл.197, ал.5 от ЗГ, са дадени следните препоръки, предписания и разпореждания – следваща лесовъдска намеса следва да бъде не по-рано от 5 години от предходната фаза.

Съставеният констативен протокол е подписан от извършилите проверката служители на РДГ – Кърджали и от присъствалите лица.

С оспорената в настоящото производство Заповед № РД05-270/05.12.2023 г., Директорът на РДГ – Кърджали не утвърдил горскостопанска програма за поземлен имот в горски територии с идентификатор по КК с №39668.201.12, [ЕКАТТЕ], в землището на [населено място], общ. Димитровград, на територията на ТП ДГС „Хасково“, собственост на наследниците на А. Ж. Д.. Като мотиви в заповедта е посочено, че към горскостопанската програма не са приложени документи по чл.95, ал.1, т.5 от Наредба №18 от 07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии и Заповед №РД05-85/20.04.2023г. на Директора на РДГ Кърджали, а именно: не е представен трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение на имота. Посочено е също, че е извършена проверка и е съставен констативен протокол серия КОО №119747/14.11.2023г., като при проверката е установено, че действителното състояние на насаждението не позволява да бъде изведена предвидената в програмата възобновителна сеч – постепенна-окончателна фаза 100 %. Обсъдени са изискванията на чл.24, ал.7 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите и е описано установеното при проверката. Прието е, че в представената горскостопанска програма таксационното описание на насаждението не е описано коректно, като не отговаряло на действителното му състояние.

Заповедта е изпратена на Я. А. Д. с писмо рег. номер РДГ06-6960/05.12.2023г. (л.17), получено от А. И. Д. на 28.12.2023г. (л.16).

По делото е представена Заповед № РД05-85/20.04.2023 г. (л.15) на Директора на РДГ – Кърджали, с която се определя ред за приемане на заявления за разглеждане и утвърждаване на Горскостопански програми за поземлени имоти в горски територии, собственост на физически и/или юридически лица. В заповедта са описани документите, които следва да бъдат приложени към горскостопанската програма, като е отбелязано, че след разглеждането им, комисия извършва проверка на терен в присъствието на лицето, изготвило горскостопанската програма, като за резултатите се съставя протокол, който се представя на Директора на РДГ – Кърджали и последният издава заповед за утвърждаване или мотивиран отказ в сроковете, посочени в чл.101, ал.3 и ал.4 от Наредба №18 за инвентаризация и планиране в горските територии.

Жалбата е подадена чрез Система за сигурно електронно връчване на 10.01.2024г. директно пред Административен съд – Хасково.

Горната непротиворечива между страните фактическа обстановка се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи, съдържащи с в административната преписка.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят е оспорил истинността на констативен протокол от 14.11.2023г. и на основание чл. 193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на съдържанието му, в частта на отразените от проверяващите установени от тях обстоятелства по време на проверката, а именно „склопеността в различните части на насаждението е различна и варира от 0.5 до 0.7, като средно е 0.6. Подрастта в различните части от насаждението е с различно покритие и варира от 30% до 100%. Височината варира от 10 см. до 60 см. Имотът е ограничен трайно на терен с две бели линии, ъгловите точки са номерирани. През 2020г. е водена сеч съгласно ПСеч с № 0529408/06.11.2019г.Сечището е освидетелствано през 2020г. с ПОС № 0517936 от 03.01.2020г.“

Във връзка с оспорването ответникът е представил и по делото са приети цитираните в протокола Позволително за сеч и протокол за освидетелстване на сечища – разпечатки от информационната система на изпълнителна агенция по горите.

Представени са и писмо получено по електронна поща на РДГ Кърджали от А. Д. и списък с координатите на подробните точки за поземлен имот с [идентификатор].

Във връзка с оспорването по чл. 193 от ГПК по делото по искане на двете страни са разпитани свидетели – А. И. Д., Ю. Р. Р. и А. Г. Г. – С..

Свидетелят А. И. Д. заяви, че през 2023 г. бил пълномощник на майка си – Я. Д., във връзка с имот в [населено място]. Тази гора преди известно време пак я работили, 2019 г. Имотът бил 39668.201.12 от 5 декара. Подал всички документи. При проверката проверяващите започнали да гледат набързо и съставили протокол, в който според свидетеля много неща не били така, както трябва – Констативен протокол №119747/14.11.2023г. Накрая посочили, че следващата лесовъдска намеса трябва да бъде след 5 години, което не било правилно според свидетеля, защото три години след последната сеч, която била 2019 г., можело да се направи следваща операция по добив. Това било предвидено в чл.24 от Наредба №8 за сечите и горите. При проверката не бил обходен целия имот, само в краищата, по границите. Относно определяне на подраста, височината, окомерно се преценяло всичко. На протокола свидетелят се подписал, че е присъствал, но не бил съгласен с констатациите. Искал, но нямало къде да пише забележки и възражения. Не подал писмени възражения, тъй като предстояло да се издаде заповед и тогава можел да направи възражение. Относно данните за подраста, свидетелят сочи, че това било субективно. Имало подраст, който влиза в рамките на изискванията, за да се проведе тази сеч. Свидетелят заяви, че е лесовъд. Можел да преценя и да даде конкретен отговор. Според него, предвидената сеч отговаряла на състоянието на насажденията.

Свидетелят Ю. Р. Р. разказа за извършената проверка на 14.11.2023г. При проверката се установило, че склопеността в различните части на насажденията е различна и варира от 0,5 до 0,7, като средната склопеност е 0,6. Подрастът в различните части от насаждението бил от 30 % до 100 %. Височината на самия подраст варирала от 10 см до 60 см. Теренът бил ограничен с бяла боя. Това, което установили, било, че това, което е предвидено по горскостопанска програма, не отговаряло, била предвидена постепенно котловинна сеч, окончателна фаза изсичане на целия дървостой. Тези показатели, които ги цитирал в протокола, не предполагали да се води такава сеч, съгласно Наредба №8 за сечите в горите. При следващата проверка се установило, че към самата горскостопанска програма няма приложен протокол за трасиране на границите на имота от съответната геодезическа фирма. Имало едно приложение на геодезическите координати, които били от Картата за възстановената собственост (КВС) от картата на самия имот, което също не отговаряло на изискванията, за да бъде утвърдена горскостопанската програма. По време на проверката установили, че видно от електронната система на Изпълнителна агенция по горите, там била водена сеч в този имот през 2020 г. След предявяване на свидетеля на документа, находящ се на лист 111 от делото, на поставения от съда въпрос за това приложение ли говори, че било представено, свидетелят отговори, че това било приложението, но смята, че то не отговаряло на изискванията. Обяснява, че към всяка една Поземлена комисия имало поддържащи фирми, които отиват на терен и отлагат географските координати. За резултатите от работата те изготвяли протокол на базата на тези координати, протокол за трасиране и обозначаване координатите на границите на поземлен имот с идентификатор, който цитирал, по КК на [населено място], Община Димитровград. Категорично смята, че предявеният документ не е такъв. Заявява, че поискали такъв документ в цялостно производство, водена била кореспонденция с писма, с указания и т.н., но не си спомня в конкретния случай указали ли са на лицето, че трябва да представи такъв документ. Обобщава данните, за да стане ясно, че тази склопеност, която е, е по-висока, от това, което е предложено в горскостопанската програма. Обяснили на лицата, че съгласно изискванията на наредбата, след 5 години може да се изведе постепенно котловинна сеч с друга интензивност. Целта, идеята на тази сеч била да се намали склопеността. Склопеността била вертикалната проекция на короните на дърветата спрямо общата проекция. Т.е. този вид сеч бил да възобновят гората естествено. Тези показатели, които били замерени там, след като имало по-висока склопеност, това не позволявало на подраста да израсне и обяснили, че след 5 години, съгласно наредбата, може да се изведе такава сеч, само че друга фаза. Проверката била извършена точно на имот „.12“, определили го на базата на GPS и на базата на представената програма. На базата на извършени замервания определили конкретните числа за подраста и височината, посочени между 30 % до 100 %, от 10 см до 60 см., но не си спомня какви и колко замервания. Обясни, че подрастът се мери с рулетен метър, вижда се височина на подраста, но не помни колко броя растения, в кои части на имота измерили. Имотът бил малък. Записки със сигурност си водили преди да съставят протокола.

Свидетелят А. Г. Г. – С. заяви, че при проверката установили, че склопеността на насаждението не отговаряла на изискващите се условия. За окончателна фаза се изисквала склопеността да бъде не по-голяма от 0,4, а измерили по-голяма склопеност – средно 0,6, в някои части по-малко, в други – повече, но средно 0,6. Всички присъствали на проверката подписали протокола без възражения. Относно определянето на тези параметри, както записали в протокола, свидетелят обясни, че измерванията се определят окомерно за склопеността, имали дълъг опит и стаж. За подраста, как определили тези числа от 30 % до 100 %, обясни, че определили окомерно. В зависимост от разкъсаността на подраста определяли. При окончателната фаза при всички положения покритието на подраста трябвало да бъде над 80 %. Височината се определяла с висотомер. Растения не мерили, измервали се 2-3 дървета, представителни за насаждението. Имотът бил малък, 5 декара. В случая измерили три дървета. Измервали и пълнота, което в конкретния случай било за ориентир. Склопът и пълнотата максимум имали единица разлика, но винаги пълнотата била по-малко. Пълнотата била плътността на дърветата в насаждението. Склопеността била доближеността на короните една до друга - какъв процент. Свидетелката заяви, че колегата й е измервал със „Сунтоо“ с което се измервала кръговата площ, като измерил както нея така и височината. Със същия уред разполагал и лесостроителят С. А..

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - директора на регионална дирекция по горите - Кърджали в чийто район на дейност попада процесния имот, в съответствие с чл. 13, ал. 9 във връзка с ал. 8, т. 2 и ал. 3 ЗГ.

В чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги изрично е предвидено, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. В случая заповедта е издадена именно като електронен документ и съдържа подпис на издателя си.

Действително заповедта е изведена от деловодната система като са й придадени с посочените номер и дата – 05.12.2023 г., от лице с валиден електронен подпис, а е подписана от лице с валиден електронен подпис на дата 04.12.2023 г., но това обстоятелство не се препятства проверката за спазване изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Ясно е кое лице е подписало заповедта в качеството на неин издател- Директорът на РДГ-Кърджали и на коя дата в действителност това лице, в качеството му на издател на акта, е обективирало формираната от него воля (чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК). Спор между страните кой е оспорваният акт също няма.

Предвид горното съдът намира, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на заповедта по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК .

Производството е започнало по инициатива на лице, упълномощено от един от собствениците на горската територия, като е представена изработена от лицензиран лесовъд горскостопанска програма за утвърждаване от Директора на РДГ – Кърджали, в чийто район на дейност попада съответната горска територия (чл. 99 и чл. 101, ал. 1 от Наредба № 18/07.10.2015 г.).Изискани са допълнителни документи, след представянето на част от които комисията е извършила проверка на терен в съответствие с чл. 101, ал.2 от Наредба № 18 от 07.10.2015г.По време на проверката по чл. 101, ал. 2 от Наредба № 18/07.10.2015 г., освен длъжностните лица към РДГ – Кърджали, са присъствали лицензираният лесовъд, изготвил програмата, и лицето, което е упълномощено от един от собствениците на имота. Резултатите от проверката са обективирани в протокол. Ето защо съдът намира и че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила водещи до основание за отмяната й на процесуално основание.

По отношение основния спорен по делото въпрос касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът намира следното:

В оспорената заповед са изложени две отделни съображения за постановяване отказ от одобряване на представената от жалбоподателката горскостопанска програма за имот с идентификатор по КК№ 39668.201.12 находящ се в землището на [населено място] общ.Димитровград. Наличието на всяко едно от тях е самостоятелна предпоставка за постановяване на отказ за утвърждаване на горскостопанска програма, поради което материално правните предпоставки за всяко едно от тези основания ще бъдат разгледани отделно.

Изискването на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011 г. е окончателната фаза да се провежда не само не по-рано от 3 години след предходната фаза, но и при наличие на склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. Органът е обвързан не само със съдържанието на заявената програма, но и с действително установеното при проверката на място. В случай, както настоящия, при несъответствие с вписаното в програмата и констатираното на място планираната от заявителя сеч, като горскостопанска дейност не се допуска, т.е. не се утвърждава заявената от него горскостопанска програма.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 93 до чл. 102 от Наредба № 18/07.10.2015 г. се обуславя извод, че сечта е вид горскостопанска дейност, която се залага в горскостопанска програма.

В чл. 2 от Наредба № 8/05.08.2011г. е посочено, че сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите.

Видовете сечи са посочени в глава Втора на Наредба № 8/05.08.2011г., като един от тях са възобновителните.

Съгласно чл. 22 от Наредба № 8/05.08.2011г. възобновителните сечи са три вида - постепенни, изборни и голи.

В чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011г. е посочено, че постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича постепенно на няколко пъти през възобновителния период, а според ал.2 на същата разпоредба чл. 23, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. видовете постепенни сечи са краткосрочно-постепенна, постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенна.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представената от жалбоподателката горскостопанска програма, че се цели извършване на краткосрочно-постепенна сеч, окончателна фаза, поради което и приложение намира чл. 24 от Наредба № 8/05.08.2011 г.

В цитираната разпоредба са вписани 4 фази на краткосрочно-постепенната сеч (ал. 4-ал.7). По отношение окончателната фаза е посочено, че се провежда при склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. При провеждането на окончателната фаза в площните сечища се оставят от 3 до 5 биотопни дървета от зрелия дървостой на един хектар. Окончателна фаза се провежда не по-рано от 3 години след предходната фаза.

В случая се цели реализирането на окончателната фаза на краткосрочно-постепенната сеч. За да се постигне същата, е необходимо да са налице двете условия (кумулативно) - склопеност (§ 1, т. 27 от Наредба № 8/05.08.2011 г. - степента на доближеност на короните на дърветата) на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст (§ 1, т. 34 във връзка с т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. - подраст с височина на жизнените фиданки, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно изсичане на зрялото насаждение при благунови(дъбови) – 30-60 см, и съответен брой на жизнените фиданки на един хектар от желани дървесни видове, които могат да формират пълноценно младо насаждение след окончателно отсичане на зрялото насаждение). От съществено значение е и да се отбележи, че не се изисква наличието само на подраст, но същият трябва да е в достатъчно количество и да е укрепнал, което законодателят поставя като кумулативни изисквания ведно с покритието, което следва да има спрямо площта.

Проверяващите са констатирали при проверката на място, че действителното състояние на гората не отговаря на поставените от законодателя изисквания, а именно - в различните части от насаждението склопеността е различна – от 0,5 до 0,7, като средно е 0,6, а подрастът е с различно покритие – от 30 % до 100 %, височината е от 10 см до 60 см. Констативният протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Официалният свидетелстващ документ доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили именно така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена чрез доказване на тяхната неистинност по реда на чл. 193 ГПК. С оглед осъщественото оспорване на истинността на Констативен протокол сер. КОО, № 119747 от 14.11.2023г., досежно част от отразените в същия и установени при проверката на терен от извършилите я и изготвили протокола длъжностни лица, тук е мястото да се посочи, че съдът намира, че доказателствената сила на посочения официален свидетелстващ документ не е надлежно оборена. Доказателствената тежест за оспорване на неистинността на протокола в процесната му част тежи върху жалбоподателката и същата надлежно й е указана от съда в проведеното по делото о.с.з. на 12.03.2024г. За установяване неистинността на документа в посочената част, оспорващата е ангажирала гласни доказателства чрез разпита на св.Дарадидов, който е нейн син. Наред с това от посоченото при разпита му в съдебно заседание се установи и че същият е имал спорове с РДГ, в която връзка е имало образувани съдебни производства.Следователно показанията му следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, с оглед всички други данни по делото, но и като се има предвид възможната му заинтересованост. Няма спор между страните и се установява от процесния протокол, че при извършената проверка на място св.Дарадидов е присъствал. В протокола негови възражения не са обективирани, нито са депозирани писмени такива. От показанията на св. Р. и св.Г.-С. се опровергават твърденията му, че пред тях е посочил че не е съгласен с констатациите в протокола. От показанията на последните двама, което не е се опровергава от показанията на св.Дарадидов се установява, че височината на подраста е била мерена окомерно, но част от представителни за насаждението дървета са измервани и със съответно измервателно средство за определяне пълнота на площа и склопеност на дърветата. При така осъществените измервания от двамата служители на РДГ Кърджали и предвид обстоятелството, че липсват доказателства устни или писмени възражения да са били обективирани от лицензирания лесовъд изготвил програмата, а и от св.Дарадидов, които са присъствали на проверката и предвид малката големината на имота според съда остава недоказан твърденият от жалбоподателката факт, че извършеното измерване на терен е било изцяло формално. Непротиворечиви са показанията на св. Г.-С. и св. Р., които заявяват изрично, че склопеността на дървостоя е варирала от 0.5 до 0.7 като като средно е била около 0.6., а подрастът в различните части на имота е бил от 30 до 100%. Други гласни доказателства вкл. чрез разпит на лицензирания лесовъд изготвил лесостопанската програма и присъствал на проверката на терен не са ангажирани от жалбоподателката. Писмени документи удостоверяващи състоянието на имота към датата на проверката също не са ангажирани. Таксационното описание на имота от досието му от проведената предходна сеч(л.149) не допринася за изясняване въпроса каква е склопеността на дървостоя в сечището и какво е покритието на площа на имота към датата на заявлението, респ. към датата на проверката. Установяване на посочените показатели към този момент посредством към експертиза по мнение на съда не е възможно, предвид изтеклия дълъг период от време, а състоянието на същите показатели към настоящия момент не е относим въпрос към предмета на доказване. Наред с това от представените от ответника извадки от информационната система на РДГ-Кърджали се установява, че цитираните в процесния протокол позволително за сеч, издавано на основание чл. 56, ал.1 от Наредба № 8/2011г. посредством същата информационна система и протокол за освидетелстване на сечище(издаван на основание чл.109 от ЗГ) действително съществуват. Доказателства за обратното не са представени от жалбоподателката, а и тези два документа не са оспорени от последната. Предвид това съдът намира, че неистиността на процесния констативен протокол в оспорената му част не е доказана. Както се посочи констативния протокол удостоверяващ лично възприетото от проверяващите лица при проверката на място е официален свидетелстващ документ и предвид недоказанотото оспорване истинността му в тази част обвързва съда да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. Посоченото в документа се подкрепя и от показанията на св. Р. и Г.-С.. Същите са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват на събрания по делото писмен материал, относим касателно двата показателя и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Наред с това, двамата свидетели имат непосредствени впечатления от състоянието на горската територия към датата на проверката и съдът не установява тяхна възможна заинтересованост или предубеденост по случая. Ето защо съдът кредитира показанията на посочените свидетели изцяло. Показанията на св. Дарадидов съдът кредитира само в частта, в която обяснява процедурата протекла при подаване на заявлението от него в качеството му на пълномощник на майка му и че е извършена проверка на място. В останалата им част, касаеща отношението на единия от проверяващите, начина на извършване на проверката, изразяването от негова страна на възражения против констатациите на проверяващите и изразеното пред съда мнение дали предвидената сеч е отговаряла на изискванията, съобразявайки възможната му заинтересованост от изхода на производството и факта че не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал съдът не кредитира.

Ето защо предвид гореизложеното съдът достига до извод, че не са налице условията за провеждане на краткосрочно-постепенна сеч – окончателна фаза, склопеност на дървостоя до 0.4 и укрепнал подраст на насаждението над 80% на цялата площ на имота, определени в чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011 г.

Без значение е при това дали от предходната фаза са минали 3 години, тъй като окончателната фаза не се провежда дори и да са достигнати показателите за склопеност на дървостоя и покритие с достатъчно количество укрепнал подраст, ако не са изминали 3 години от предходната фаза, и обратно – може да са минали тези 3 години, но ако не са достигнати показателите за склопеност на дървостоя и покритие с достатъчно количество укрепнал подраст, окончателната фаза не се провежда.

В случая не е спорно, че са минали тези 3 години от предходната фаза. По делото обаче се установи, че не са достигнати показателите за склопеност на дървостоя и покритие с достатъчно укрепнал подраст. Предвид това законосъобразно ответникът е приел че е налице посоченото основание за не утвърждаване на процесната горскостопанска програма. За пълнота следва да се посочи, че в частта на дадените в цитирания констативен протокол препоръки за провеждане на следваща лесовъдска намеса не по-рано от 5 години от предходна фаза, същия не обвързва съда, а и тези препоръки са неотносими към предмета на делото тъй като в оспорената заповед такива не са дадени.

От доказателствата по делото се установява, че в случая е налице и другото основание на ответника да постанови съответния правен резултат.

Нормата на чл. 95, ал.1, т.5 от Наредба № 18 предвижда горскостопанската програма да включва и други протоколи, заповеди и документи, свързани с процеса на изработване на горскостопанската програма. Със заповед № РД05-85 от 20.04.2023г. на Директора на Регионална дирекция по горите Кърджали,е определен реда за приемане на заявления за разглеждане и утвърждаване на горскостопански програми за поземлени имоти в горски територии, собственост на физически и юридически лица. В т.2 от заповедта е посочено, че след приключване на процедурата по т.1(уведомяване от възложителя на горскостопанската програма на РИОСВ с цел оценка за съвместимостта и с предмета и целите на опазване на защитената зона по реда на ЗБР), горскостопанската програма следва да се представи ведно с документа получен от РИСВ до Директора на РДГ Кърджали със заявление по образец или в свободен текст, която следва да се представи в два екземпляра на хартиен носител и на електронен носител. В т.3 от заповедта са визирани документите, които следва да бъдат приложени към горскостопанската програма, сред които и трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма/ протокол за въвод във владение.

За изискванията на т.3 от посочената заповед и че такива документи не са представени с депозираното на 04.10.2023г. заявление, жалбоподателката е уведомена с писмо № РДГ06-6059 от 24.10.2023г.на ответника, надлежно съобщено й чрез пълномощника й на 02.11.2023г. Допълнително с писмо № РДГ06-6433 от 10.11.2023г. на ответника жалбоподателката повторно е уведомена за липсата на представен от нея трасировъчен карнет с координатни точки издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод на владение, както и че следва да представи такъв в 14 – дневен срок от получаване на писмото, което отново й е надлежно съобщено 15.11.2023г. – лично.

До издаване на оспорената заповед протокол за въвод във владение не е представен, а не може да се приеме че документа представен по електронна поща (л.111)от пълномощника на жалбоподателката изпълнява изискванията на трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензиран за извършване на тази дейност фирма. След като такива документи не са били представени, то правилно ответникът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 95, ал.1, т.5 от Наредба № 18/07.10.2015г. и е отказал на това основание да одобри горскостопанската програма.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответника за разноски и такива на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 НЗПП следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт (§ 1, т. 6 ДР АПК и чл. 158, ал. 2 ЗГ), представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. А. Д. от [населено място], против Заповед №РД05-270/05.12.2023г., издадена от Директора на Р. Д. по горите (РДГ) - Кърджали.

ОСЪЖДА Я. А. Д. от [населено място] да заплати в полза на Регионална дирекция по горите – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.